четвъртък, 6 юли 2017 г.

...защото това са същите хора


В едно село проповедникът, свещеникът бил починал и хората нямали свещеник. Имало един дзен-монах в близост. Те отишли при него и му рекли:
- Ти дръж проповед, вместо свещеника.
Той се съгласил и държал проповед.
Първият ден, когато държал първата проповед, се струпало цялото село, даже от другите села дошли да чуят, и проповедта. Била страхотна - такова нещо не били чували. Всички останали във възторг. 
На следващият път, когато държал проповед, пак дошли доста хора, обаче той казал същите думи, дума по дума абсолютно същите. И хората били разочаровани и много от тях третия път не дошли -Той пак същото ще каже.
Третият път дошли само най-любопитни хора – японците все пак са доста упорити хора и все пак дошли някои. Обаче той казал същата проповед, абсолютно същата, третият път.
 Четвъртият път почти никой не се осмелил да дойде. Обаче дошъл някакъв човек от любопитство, да види дали той в празната стая ще изнася същата проповед. Монахът почнал да изнася същата проповед и човекът излязъл, естествено, от стаята, да не го слуша повече, защото то е скучно, да слушаш цял ден едно и също, което знаеш предварително какво ще каже.
 И когато му свършила проповедта, той се върнал, за да го пита дали ще изнася пак същата проповед, защо го прави това, какво са сгрешили хората, защо изнася все едно и също? То е скучно!
Монахът рекъл:
- Аз изнасям същата проповед, защото това са същите хора. Докато те са същите, аз ще изнасям същата проповед. Когато тия хора станат други, аз ще изнеса втората проповед. Обаче докато не се променят, аз не мога да изнасям друга проповед, защото тия хора все още са за първата проповед.

                                                                     ***
Милиони пъти и да го повториш нещо, умът на човек мисли, че го разбира. И мисли:

- Сега това е скучно! 

Из лекция на Кану

Няма коментари:

Публикуване на коментар