Животът е космическа сцена на която ние сме актьорите

Днес се навършват 91 години от рождението на Сатя Сай Баба.

Premananda theatre подготви пиеса в негова чест, която ще ви покажем скоро. Предлагаме няколко цитата от книгата „Разговори с Багаван Шри Сатя Сай Баба“ на доктор Джон Хислоп.

Нека милостта на Баба да е с вас. Амин!

Животът е предизвикателство – борете се до края. Животът е песен – пейте я. животът е божествен – реализирайте го. Животът е характер. Има само един път – цялостен живот.

Сай към младеж от запад, 16 годишен: Ти какво искаш.

Момче: Освобождение.

Сай: Какво е освобождение?

Момче: Краят на пътя.

Сай: Безсмъртието е смисълът. Премахването на Безсмъртието е единственият път към безсмъртие. Кой си ти. Не си външното, не си тялото. Кой си ти? Изследвай. Любовта е всичко. Разширяващата се любов. Не егоистичната любов. Безсебичната любов на аза. Не его-любовта. Всички са жени. Няма мъже. Жената е слабост, а не сила. Сансктирската дума за жена носи значението за слабост. Никаква сила. Всички хора са така. Ненавист гняв ревност тъга. Мъжете може по-добре да ги контролират, но вътрешното им чувство е същото. Само Бог е над чувствата. Всички други са еднакво афектирани. Бог е единственият мъж.

Животът е космическа сцена на която ние сме актьорите. В една сцена един актьор приема една роля. А в друга сцена – различна роля. Нищо не е неизменно. Във всеки момент има промяна.

……………………….

Хислоп: Има ли нещо уникално в това да си в човешко тяло?

Сай: Човешката форма е неповторима с това, че божествената сила е до 80% присъстваща. В животното има само 15%. Човек може да издигне себе си до единство с Бога, докато животното никога не може да се освободи от своето естествено състояние. Например на котката може и да й дават хубави неща, но види ли мишка, дори и да си яде храната тя я изоставя и отива за мишката. Тигърът може да бъде дресиран но зърнените храни не го удовлетворяват. Инстинктът на тигъра е да убие и да изяде тялото. Тялото на човека е необходимо, защото то може да разкрие невидимия Бог. Тялото служи за да се разкрие присъщата му божественост. В цялата вселена няма друга планета, на която да има човешки живот или аналогична форма на живот. Прераждане не е възможно в другите части на вселената. Винаги прераждането е на земята. Проявлението на живота на земята е през човека нагоре към божественото. Чрез добродетелта на човешкото раждане, следващата стъпка е пълната реализация на Божественото. Човешкият живот е свещен и трябва да бъде високо ценен. Той има най-голяма стойност.

Само чрез човешкото раждане е възможно Бог да бъде осъзнат. Да си пилееш времето е най-голямата глупост. Ти си тук и сега. Сега и тук е благоприятната възможност да реализираш абсолютната цен на живота. Кой може да бъде сигурен в условията и нивото на своето следващо раждане. Дори и за момент този живот не трябва да се пропилява.

…………………………..

От гледна точка на Божественото, няма добро или лошо – всичко е божествено. Но умът гледа едно нещо като добро, а друго като лошо. Едно като правилно а друго като погрешно. Умът е този, който трябва да се възпита да вижда божественото във всичко и във всяка трудност.

Светите хора виждат винаги доброто и не се заплитат в лошото.

Доброто и лошото не са в човешкото същество, а в начина, по който се използва умът. Не изпълвай ума с мисли за злите деяния, които могат да се видят в света. Целта на всички видове садхана е да се възпита умът да вижда божественото във всичко. Това е истинската садхана за хармонизиране. Това можеш да практикуваш във всичко, което правиш.

Om Sai Ram

Глава 95 Приеми живота така, както идва

Питащ: Бях тук миналата година. Сега отново съм пред вас. Наистина не зная какво ме кара да идвам, но някак си не мога да ви забравя.

Махарадж: Някои забравят, други не, според тяхната съдба, която може да наречеш шанс, ако предпочиташ.

П: Между шанс и съдба има фундаментална разлика.

М: Само в ума ти. Всъщност, ти не знаеш кое какво причинява. Съдба е само покриваща дума, с която прикриваш твоето невежество. Шанс е друга дума.

П: Без знанието за причините и техните следствия може ли да има свобода?

М: Причините и следствията са безброй като количество и като разнообразие. Всичко въздейства на всичко. В тази вселена, когато едно нещо се променя, всичко се променя. Оттук и великата сила на човека да променя света, като промени сам себе си.

П: Според вашите думи, по милостта на вашия Гуру, вие радикално сте се променили преди 40 години. Но все пак светът си остава както си е бил и преди.

М: Моят свят се промени напълно. Твоят си остава същия, понеже ти не си се променил.

П: Как така вашата промяна не ми е въздействала?

М: Защото между нас не е имало общение. Не приемай себе за отделен от мен и изведнъж ще споделяме същото състояние.

П: Имам някакво имущество в Щатите, което възнамерявам да продам и да си купя земя в Хималаите. Смятам да си построя къща, да си направя градина, да си взема две или три крави и да си живея спокойно.  Хората ми казват, че понятията "собственост" и "спокойствие" са несъвместими, че веднага ще възникнат проблеми с властите, съседите и крадците. Това неизбежно ли е?

М: Най-малкото, което може да очакваш, е безкраен поток от посетители, които ще превърнат твоето уединено жилище в отворена безплатна гостилница. По-добре приеми живота такъв, какъвто е, върни се вкъщи и с внимание и любов се грижи за жена си. Никой друг не се нуждае от теб. Твоите мечти за слава ще ти донесат само повече проблеми.

П: Не слава е това, което търся. Търся Реалността.

М: За това имаш нужда от добре уреден и спокоен живот, покой на ума и колосална искреност. Всеки момент това, което идва при теб непоискано, е от Бог и със сигурност ще ти помогне, ако извлечеш максималната полза от него. Това, към което се стремиш под въздействието на твоето собствено въображение и желание, само то ти носи проблеми.

П: Съдбата същото като милостта ли е?

М: Абсолютно. Приеми живота така както идва и ще откриеш, че е благословия.

П: Мога да приема собствения си живот. Но как мога да приема този живот, който другите са принудени да живеят?

М: Така или иначе го приемаш. Нещастието на другите не пречи на твоето удоволствие. Ако наистина беше състрадателен, отдавна щеше да изоставиш цялата себе загриженост и да влезеш в състоянието, от което единствено наистина можеш да помогнеш.

П: Ако имам голяма къща и достатъчно земя, бих могъл да създам Ашрам, с единични стаи, обща зала за медитация, столова, библиотека, офис и така нататък.

М: Ашрамите не се създават, те се случват. Ти не можеш да ги основеш, нито да ги предотвратиш, както не можеш да създадеш или да спреш една река. Прекалено много фактори са замесени в създаването на един успешен Ашрам и твоята вътрешна зрялост е един от тях. Естествено, ако не познаваш своето истинско битие, каквото и да направиш неизбежно ще се превърне в прах. Не можеш да имитираш Гуру и да минеш ненаказано. Всяко лицемерие ще завърши с бедствие.

П: Какво му е лошото да се държиш като светец, когато още не си станал такъв?

М: Репетирането на святост – това е садхана. В това няма нищо лошо, при условие, че не си приписваш заслуги.

П: Откъде мога да знам, дали съм способен да организирам Ашрам, ако не опитам?

М: Докато считаш себе си за личност, за тяло и ум, отделен от потока на живота, имащ собствена воля, преследващ собствени цели, ти живееш само на повърхността и каквото и да правиш ще бъде кратковременно и с малка стойност, малка сламка подклаждаща пламъка на тщеславието. Трябва да вложиш истински стойностното преди да очакваш нещо реално. В какво се състои ценността ти?

П: С каква мярка мога да я измеря?

М: Погледни в съдържанието на твоя ум. Ти си това, за което мислиш. Не си ли през повечето от времето зает с твоята собствена малка личност и с нейните ежедневни нужди?

Ценността на редовната медитация е в това, че тя те отвлича от еднообразието на ежедневието и ти напомня, че ти не си това, което вярваш, че си. Но даже и помненето не е достатъчно - действието трябва да следва убеждението. Не бъди като богат човек, който е съставил подробно завещание, но отказва да умре.

П: Постепенността не е ли житейски закон?

М: О, не. Постепенна е само подготовката, самата промяна е внезапна и пълна. Постепенната промяна не те води да ново ниво на съзнателно битие. Нужна е смелост, за да отпуснеш.

П: Признавам си, че все още нямам смелост.

М: Това е защото не си напълно убеден. Пълната убеденост създава и желание, и смелост. А медитацията – това е изкуство за постигане на вяра посредством разбиране. В медитацията ти разглеждаш многократно полученото учение във всички негови аспекти, докато от яснотата не се породи увереност, а с увереността - действие. Убеждението и действието са неразделни. Ако действието не следва убеждението, изследвай своите убеждения, не се обвинявай в липса на смелост. Самообвинението до никъде няма да те доведе. Какво полза от волята без яснота и емоционално съгласие?

П: Какво имате предвид под емоционално съгласие? Не трябва ли да действам срещу своите желания?

М: Ти няма да действаш срещу твоите желания. Нямаш достатъчна яснота. Енергията идва от любовта - ти трябва да обичаш да действаш, какъвто и да е обекта на твоята любов. Без яснота и милосърдие, смелостта е разрушителна. Някои хора във война често проявяват изключителна смелост, но какво от това?

П: Виждам доста ясно, че всичко, което искам е къща с градина, където ще живея спокойно. Защо да не мога да действам според собственото си желание?

М: Моля – действай. Но не забравяй неизбежното и неочакваното. Без дъжд твоята градина няма да разцъфне. Нужна ти е смелост за приключение.

П: Нужно ми е време, за да събера смелост, не ме насилвайте. Позволете ми да узрея за действие.

М: Този подход е изцяло неправилен. Отложеното действие е изоставено действие. Може да има и други възможности за други действия, но настоящият момент ще бъде изгубен, безвъзвратно изгубен. Всички приготовления са за бъдещето, не можеш да се подготвиш за настоящето.

П: Дори ако действаме без убеждение?

М: Ти не можеш да живееш без да действаш, а зад всяко действие има някакъв страх или желание. В края на краищата всичко, което правиш се базира на твоето убеждение, че светът е реален и независим от теб. Ако беше убеден в обратното, твоето поведение би било доста различно.

П: Няма нищо лошо в моите убеждения, действията ми са породени от обстоятелствата.

М: С други думи, ти си убеден в реалността на твоите обстоятелства, тази на света, в който живееш. Проследи света до неговия източник и ще разбереш, че ти си бил преди този свят и оставаш дори, когато него вече го няма. Намери своето предвечно битие и твоите действия ще носят неговото свидетелство. Намери ли го?

П: Не, не още.

М: Тогава какво друго имаш за правене? Със сигурност това е най-неотложната задача. Ти не можеш да видиш себе си независим от всичко, докато не оставиш всичко и не останеш без опори и определения. Щом познаеш себе си, ще ти е все едно дали ще правиш нещо, но за да реализираш своята независимост, ти трябва да я тестваш, като се разделиш с всичко, от което си бил зависим. Реализираният човек живее на нивото на абсолюта; неговата мъдрост, любов и смелост са завършени, в него няма нищо относително. Поради това той трябва да се докаже чрез по-строги тестове, да премине през по-изискващи изпитания. Изпитващият, този който се подлага на изпит и структурата на изпитанията се намират вътре; това е вътрешна драма, в която никой друг не може да вземе участие.

П: Разпятие, смърт и възкресение – колко познато звучи! Чел съм, слушал съм и съм говорил за това безкрай, но намирам себе си неспособен да го направя.

М: Бъди тих, не се вълнувай и мъдростта и силата сами ще дойдат. Не е нужно да жадуваш за това. Чакай, потопен в тишината на сърцето и ума. Много е лесно да бъдеш тих, но готовността за това е рядко явление. Вие, хора, искате да се превърнете в супермени за денонощие. Остани без амбиции, без и най-малкото желание, открит, уязвим, незащитен, несигурен и сам, напълно отворен и приветстващ живота, така както се случва, без егоистичното убеждение, че всичко е длъжно да ти носи удоволствие или изгода, в материален или духовен план.

П: Разбирам какво казвате, но просто не виждам как се прави.

М: Ако знаеш как се прави, няма да го направиш. Изостави всеки опит, просто бъди; не прави усилие, не се бори, изостави всяка опора, хвани се за сляпото чувство да бъдеш, отхвърляйки всичко друго. Това е достатъчно.

П: Как се прави това отхвърляне? Колкото повече отхвърлям, толкова повече се появява на повърхността.

М: Не обръщай внимание, остави нещата да идват и да си отиват. Желанията и мислите също са неща. Игнорирай ги. От незапомнени времена прахолякът на събитията покриваше чистото огледало на ума, ето защо можеше да видиш само спомени. Избърсвай прахта преди да е имала време да се наслои. Така ти ще разкриеш всички по-стари наслоявания, докато не се разкрие истинската природа на твоя ум. Всичко това е много просто и сравнително лесно. Бъди искрен и търпелив, това е всичко. Безпристрастност, непривързаност, свобода от желания и страхове, от всякаква себезагриженост, просто осъзнатост, свободна от спомени и очаквания - това е състоянието на ума, на който откритието може да се случи. В крайна сметка, освобождението не е друго освен свободата да разкриваш.

Из книгата "Аз съм това"

Към глава 96

Хата йога е основа, много важна част от йога

Йога е нещо много важно и според мен много е добре хората да играят хата йога, защото хата йога подготвя тялото. А тялото трябва да бъде подготвено, за да можеш да седиш в една асана. Ако не можеш да седиш в една асана три часа без да се мъчиш, без да сменяш позицията и да спиш, ти не си никакъв йоги. Три часа минимум неподвижен в една асана – това се смята асана сидхи. Съвършенство на асана. Една асана.

Всички йога асани ги правим, за да дойдем до едната асана. Правим всички тези йога упражнения, за да можем когато седнем в една асана да останем три часа неподвижни, да няма мисли. И ако можем да бъдем концентрирани, когато не ни е никакъв проблем да седим, можем лесно да се концентрираме.

Ако имам проблем да седя, ако имам проблем с тялото, аз не мога да се концентрирам. Тялото ми отвлича вниманието, затова не мога да се концентрирам. Аз ще се концентрирам, тялото ми казва – „тук те боли, там те боли“, мрънка през цяло време. Затова много е важно тялото да го доведем до едно състояние на спокойствие. Да няма болки, да няма нищо, което да отвлича вниманието. Тялото да не ни бъде проблем. Затова правим хата йога.

Всички тези осемдесет основни йога асани са затова. Всички тези пречистващи техники, шат карма крии са за да можем да седим в една поза и умът да не ни прави проблеми. Умът да не ни отвлича. Да можем да се концентрираме.

Дхаран – концентрация.

Това, за което говоря сега е чиста йога инструкция. Предавам ви инструкция за йога, която е много логична и много естествена. Това са логични, прости неща, човек първо учи да осъзнае тялото. После учим как енергията да бъде проточна, да тече из тялото, да не е блокирана. Да освободим енергийните блокове в тялото. Това е целта на хата йога.

Хата йога ни помага да деблокираме някои части от нашето тяло, които поради погрешно седене са се блокирали. Ние седим погрешно, гледаме в компютъра по цял ден и се сгъваме. Врата, раменете… Трябва да правим йога асани, с които ще отпуснем врата, с които ще създадем условия енергията да тече из тялото. Защото всичко в тялото е свързано. Ако вратът е блокиран, ще блокира корема; ако коремът е блокиран ще блокира врата. В тялото нищо няма само за себе си. Всичко е свързано. Затова трябва да внимаваме на всичко което правим. Затова – хата йога.

Хата йога е основа, много важна част от йога. За нас хората, описани с тялото много е важна тази подготовка на тялото, за да можем после да останем без тяло. Да дойдем до тоя момент, когато тялото ще изчезне първо трябва тялото да го доведем много добре в ред, за да бъде готово да изчезне. Затова се прави подготовка на тялото чрез хата йога.

Първо е криите. Шат карма крии се правят преди да започнем с хата йога. Защото имаме много токсини в тялото. Поради погрешен начин на живот – ядем много години неподходяща храна, пържоли, алкохол, щуротии, затова тялото ни е натоварено и плюс имаме неподходящи емоции. Много, много години. Дразним се, гневим се, бием се, мразим, ревнуваме, злобеем. Всички тия емоции са вид токсин – отрова. Всички тези емоции са отрова за тялото. Вид субтилна отрова. Затова първо учим детоксикация. Дератизация. Да махнем плъховете, мишките, хлебарките, от тялото. Трябва да се изчистят енергийните канали. Трябва да дойдем до една вътрешна чистота. Енергийното тяло трябва да пречистим чрез хата йога.

Пранаям е много важен и много помага за пречистване на енергийното тяло. „Пранаяма“ е метод, с който изчистваме праната. Контролираме праната. Пранаяма не значи само да дишаме. Някои мислят пранаяма - дишаш и това е. Пранаяма значи – прана, жизнена енергия и яма контрол. Да контролираме нашата жизнена енергия. Много е важно. Ако не контролираме жизнената енергия нямаме начало на йога. Оттук първо много важно е яма и нияма. После пранаяма. Десетте правила. Яма и нияма.

Питат Саи Баба: „Какво е нужно да правим за Мокша? Да получим просветление, освобождение?“. Баба казва: „Спазвай яма и нияма. Живей яма и нияма – мокша“. Да контролираш вътрешното същество, да го имаш под контрол и тогава можеш съзнателно да имаш отношение към хората, към света.

Из лекция на Кану

Глава 96 Изостави спомените и очакванията си

Питащ: Аз съм американец по рождение и през последната една година бях в Ашрам в Мадхя Прадеш, за да изучавам Йога в многото ѝ аспекти. Имахме учител, чийто Гуру, ученик на великия Шивананда Сарасвати, живее в Мунгер. Известно време живях и в Раманашрам. Докато бях в Бомбай, минах интензивен курс бирманска медитация под ръководството на самия Гоенка. Все още не съм намерил покой. Има някакъв напредък по отношение на самоконтрола и ежедневната дисциплина, но това е всичко. Не мога с увереност да кажа кое какво причинява. Посетих много свети места. Как всяко от тях ми е въздействало, не мога да кажа.

Махарадж: Добрите резултати ще дойдат рано или късно. В Шри Раманашрам получи ли някакви напътствия?

П: Да, учиха ме англичани и един индийски последовател на джнана йога, който живееше там за постоянно, ми даваше уроци.

М: Какви са плановете ти?

П: Трябва да се върна в САЩ, защото имам затруднения с удължаването на визата. Искам да завърша бакалавърската си степен, да изуча природна медицина и това да стане моя професия.

М: Несъмнено това е добра професия.

П: Има ли опасност ако следвам пътя на Йога на всяка цена?

М: Кибритената клечка опасна ли е, когато къщата гори? Търсенето на реалността е най-опасното от всички начинания, защото то ще разруши света, в който живееш. Но ако си воден от любов към истината и живота, няма от какво да се страхуваш.

П: Страхувам се от собствения си ум. Толкова е нестабилен!

М: В огледалото на твоя ум образи се появяват и изчезват. Огледалото остава. Научи се да различаваш неподвижното в движещото се, неизменното в променящото се, докато разбереш че всички различия са само привидност, и че единството е факт. Тази основна идентичност – можеш да я наречеш Бог, или Брахман, или матрицата(Пракрити), думите нямат значение – е единствено реализацията на това, че всичко е едно. Щом вече можеш да кажеш с увереност, родена от прекия опит: "Аз съм светът, светът е мен самият", тогава си свободен от желанието и страха, от една страна, и си напълно отговорен за света, от друга. Безсмислената скръб на човечеството ще стане единствената ти грижа.

П: Значи дори и един джнани има своите проблеми!

М: Да, но те вече не са негово творение. Неговото страдание не е отровено от чувството за вина. Няма нищо лошо в това да страдаш за греховете на другите. Вашето Християнство се основава на това.

П: Не си ли създаваме сами всяко страдание?

М: Да, докато има отделен „аз”, който да го създава. Накрая разбираш, че няма грях, няма вина, няма възмездие, а само живот в безкрайните му трансформации. С разтварянето на личния „аз“ страданието изчезва. Това, което остава, е единствено великата тъга на състраданието, ужасът на ненужното страдание.

П: Има ли нещо ненужно в схемата на нещата?

М: Нищо не е необходимо, нищо не е неизбежно. Навикът и страстите заслепяват и подвеждат. Състрадателното осъзнаване лекува и освобождава. Не можем нищо да направим, можем само да оставим нещата да се случват според природата им.

П: Да не би да съветвате пълна пасивност?

М: Яснотата и милосърдието са действие. Любовта не е мързелива, а яснотата показва пътя. Не е нужно да се притесняваш за действието, грижи се за ума и сърцето си. Глупостта и егоизмът са единственото зло.

П: Кое е по-добро – повтарянето на Божието име или медитацията?

М: Повторението ще уравновеси дишането ти. С дълбоко и спокойно дишане ще се подобри жизнеността, което ще повлияе на мозъка и ще помогне на ума да стане чист и стабилен и способен за медитация. Без жизненост не можеш да направиш много, затова е толкова важно да я запазиш и засилиш. Позата и дишането са част от Йога, тялото трябва да е здраво и добре контролирано, но твърде многото концентрация върху тялото разрушава самата цел на практиката, понеже в началото именно умът е най-важен. Когато умът е оставен в покой и вече не смущава вътрешното пространство (чидакаш), тялото придобива ново значение и трансформацията му става както необходима, така и възможна.

П: Пътувах из цяла Индия, срещах се с много Учители и учех по малко от различните видове Йога. Правилно ли постъпвам като опитвам от всичко?

М: Не, това е само въведение. Ще срещнеш човек, който ще ти помогне да откриеш своя път.

П: Чувствам че Гуруто, който ще избера сам, не може да бъде истинският ми Гуру. За да бъде истински, той трябва да дойде неочаквано и да бъде неустоим.

М: Най-добре е да нямаш очаквания. Твоята реакция ще бъде решаваща.

П: Нима мога да контролирам реакциите си?

М: Различаването и безстрастието, които практикуваш сега, ще дадат своите плодове в правилното време. Ако корените са здрави и добре напоявани, плодовете със сигурност ще бъдат сладки. Бъди чист, бъди бдителен, бъди готов.

П: Аскетизмът и покаянието от полза ли са?

М: Да посрещаш всички превратности на живота е достатъчно покаяние! Не е нужно да си измисляш трудности. Да посрещаш ведро каквото и да ти донесе живота е целият аскетизъм, който ти е нужен.

П: А какво ще кажете за саможертвата?

М: Споделяй с готовност и радост всичко, което имаш, с всеки, който се нуждае – не си измисляй самоналожени наказания.

П: Какво е да се отдадеш?

М: Да приемаш това, което се случва.

П: Чувствам се прекалено слаб да стоя сам на краката си. Нуждая се от святата компания на Гуру и на добри хора. Равновесието е отвъд моите възможности. Да приемам всичко, което се случва, така както се случва, ме плаши. Мисля за връщането ми в САЩ с ужас.

М: Върни се и използвай възможно най-добре възможностите си. Първо завърши образованието си, винаги можеш да се върнеш в Индия да учиш природна медицина.

П: Аз съм напълно наясно с възможностите, които имам в Щатите. Самотата ме плаши.

М: Винаги имаш компанията на твоето собствено Себе – няма нужда да се чувстваш сам. Ако си отчужден от него, дори и в Индия ще се чувстваш самотен. Цялото щастие идва от това да угодиш на Себето. Угоди му, след като се завърнеш в Щатите не прави нищо, което може да е недостойно за божествената реалност в сърцето ти и ще бъдеш щастлив и ще останеш завинаги щастлив. Но трябва да търсиш Себето и, като го намериш, да останеш с него.

П: Пълната самота ще ми бъде ли от полза?

М: Зависи от характера ти. Можеш да работиш с другите и за другите, да бъдеш внимателен и дружелюбен и да израснеш по-цялостно отколкото когато си в самота, която може да доведе до затъпяване или до това да се оставиш в ръцете на безкрайното бърборене на ума ти. Не мисли, че можеш да се промениш чрез усилие. Насилието, дори когато е насочено към теб самия, например под формата на аскетизъм и покаяние, няма да даде плодове.

П: Има ли начин да различа кой е реализиран и кой не?

М: Единственото доказателство е в теб самия. Ако усетиш, че се превръщаш в злато, това ще е знак, че си се докоснал до философския камък. Остани с този човек и наблюдавай какво се случва с теб. Не питай другите. Техният учител може да не е твоят Гуру. Гуруто може да е универсален в същността си, но не в проявленията си. Той може да изглежда ядосан или алчен или прекомерно загрижен за своя Ашрам или семейството си, и ти може да бъдеш подведен от външните проявления, докато други да не са.

П: Нямам ли право да очаквам пълно съвършенство, както вътрешно, така и външно?

М: Вътрешно – да. Но външното съвършенство зависи от обстоятелствата или от състоянието на тялото, лично и социално, и от други неизброимо много фактори.

П: Казаха ми да намеря джнани, за да мога да се уча от него на изкуството за постигане на джнана, а сега ми се казва, че целият този подход е погрешен, че не мога да различа джнани, и че джнана не може да бъде постигната с подходящи средства. Всичко това е толкова объркващо!

М: Всичко това се дължи на пълното ти неразбиране на реалността. Умът ти е потопен в навиците за оценяване и придобиване и той няма да признае, че несравнимото и недостижимото чакат предвечно в собственото ти сърце да ги забележиш. Всичко, което е нужно да правиш, е да изоставиш спомените и очакванията си. Просто бъди готов в пълна голота и празнота.

П: Кой трябва да откаже всичко?

М: Бог ще го направи. Само виж необходимостта да бъдеш изоставен. Не се съпротивлявай, не се дръж за личността, която смяташ че си. Понеже считаш себе си за личност, ти се струва, че джнани също е личност, малко по-различна от теб, само че по-добре информирана и по-силна. Можеш да кажеш, че той е вечно съзнателен и щастлив, но това е доста далеч от истината. Не се доверявай на определения и описания – те са доста подвеждащи.

П: Чувствам се изгубен, докато не ми кажат какво и как да правя.

М: Определено се чувствай изгубен! Докато се чувстваш компетентен и уверен, реалността е отвъд възможностите ти. Докато не приемеш вътрешното приключение като начин на живот, откритието няма да дойде при теб.

П: Откритието на какво?

М: На центъра на твоето битие, лишено от всякакви посоки, всякакви средства и цели.

П: Да бъда всичко, да зная всичко, да имам всичко?

М: Да бъдеш нищо, да не знаеш нищо, да нямаш нищо. Само такъв живот си струва да се живее, само такова щастие си заслужава да имаш.

П: Трябва да призная, че целта е отвъд пределите на разбирането ми. Позволете ми поне да узная какъв е пътят.

М: Трябва да намериш своя собствен път. Докато не го намериш сам, той няма да е твоят път и доникъде няма да те отведе. Искрено живей в съответствие с твоята истина, такава каквато си я открил, действай в съответствие с малкото, което си разбрал. Именно искреното усърдие ще те преведе отвъд, не хитрината – твоята собствена или на някой друг.

П: Страхувам се да не сгреша. Опитвал съм толкова много неща, но нищо не излезе.

М: Много малко си влагал от себе си, просто си бил любопитен, не усърден.

П: Нищо по-добро от това не знам.

М: Поне знаеш каквото знаеш. Знаейки, че те са повърхностни, не отдавай значение на твоите преживявания, забрави ги веднага щом приключат. Живей чист, неегоистичен живот и това е всичко.

П: Нима моралността е толкова важна?

М: Да не мамиш, да не причиняваш болка – нима това не е важно? Преди всичко се нуждаеш от вътрешен покой, който изисква хармония между вътрешното и външното. Прави това, в което вярваш, и вярвай в това, което правиш. Всичко останало е чиста загуба на енергия и време.

Из книгата "Аз съм Това"

Към глава 97

Govindam Adi Purusha

govindam ādi-puruṣaḿ tam ahaḿ bhajāmi
govindam ādi-puruṣaḿ tam ahaḿ bhajāmi
govindam ādi-puruṣaḿ tam ahaḿ bhajāmi

veṇum kvaṇantāravinda-dalāyatākṣam
bārhāvataṃsam asitāmbuda sundarāńgam
kandarpa-koṭi-kamanīya-viś'eṣa ś'obham

govindam ādi-puruṣaḿ tam ahaḿ bhajāmi
govindam ādi-puruṣaḿ tam ahaḿ bhajāmi
govindam ādi-puruṣaḿ tam ahaḿ bhajāmi

ańgāni yasya sakalendriya-vṛtti-manti
paśyanti pānti kalayanti ciram jaganti
ānanda-cin-maya-sad-ujjvala-vigrahasya

govindam ādi-puruṣaḿ tam ahaḿ bhajāmi
govindam ādi-puruṣaḿ tam ahaḿ bhajāmi
govindam ādi-puruṣaḿ tam ahaḿ bhajāmi