Питащ: Бях тук миналата година. Сега отново съм пред
вас. Наистина не зная какво ме кара да идвам, но някак си не мога да ви
забравя.
Махарадж: Някои забравят, други не, според тяхната
съдба, която може да наречеш шанс, ако предпочиташ.
П: Между шанс и съдба има фундаментална разлика.
М: Само в ума ти. Всъщност, ти не знаеш кое какво
причинява. Съдба е само покриваща дума, с която прикриваш твоето невежество.
Шанс е друга дума.
П: Без знанието за причините и техните следствия може
ли да има свобода?
М: Причините и следствията са безброй като количество
и като разнообразие. Всичко въздейства на всичко. В тази вселена, когато едно
нещо се променя, всичко се променя. Оттук и великата сила на човека да променя
света, като промени сам себе си.
П: Според вашите думи, по милостта на вашия Гуру, вие
радикално сте се променили преди 40 години. Но все пак светът си остава както
си е бил и преди.
М: Моят свят се промени напълно. Твоят си остава
същия, понеже ти не си се променил.
П: Как така вашата промяна не ми е въздействала?
М: Защото между нас не е имало общение. Не приемай
себе за отделен от мен и изведнъж ще споделяме същото състояние.
П: Имам някакво имущество в Щатите, което възнамерявам
да продам и да си купя земя в Хималаите. Смятам да си построя къща, да си
направя градина, да си взема две или три крави и да си живея спокойно.
Хората ми казват, че понятията "собственост" и
"спокойствие" са несъвместими, че веднага ще възникнат проблеми с
властите, съседите и крадците. Това неизбежно ли е?
М: Най-малкото, което може да очакваш, е безкраен
поток от посетители, които ще превърнат твоето уединено жилище в отворена
безплатна гостилница. По-добре приеми живота такъв, какъвто е, върни се вкъщи и
с внимание и любов се грижи за жена си. Никой друг не се нуждае от теб. Твоите
мечти за слава ще ти донесат само повече проблеми.
П: Не слава е това, което търся. Търся Реалността.
М: За това имаш нужда от добре уреден и спокоен живот,
покой на ума и колосална искреност. Всеки момент това, което идва при теб непоискано,
е от Бог и със сигурност ще ти помогне, ако извлечеш максималната полза от
него. Това, към което се стремиш под въздействието на твоето собствено
въображение и желание, само то ти носи проблеми.
П: Съдбата същото като милостта ли е?
М: Абсолютно. Приеми живота така както идва и ще
откриеш, че е благословия.
П: Мога да приема собствения си живот. Но как мога да
приема този живот, който другите са принудени да живеят?
М: Така или иначе го приемаш. Нещастието на другите не
пречи на твоето удоволствие. Ако наистина беше състрадателен, отдавна щеше да
изоставиш цялата себе загриженост и да влезеш в състоянието, от което
единствено наистина можеш да помогнеш.
П: Ако имам голяма къща и достатъчно земя, бих могъл
да създам Ашрам, с единични стаи, обща зала за медитация, столова, библиотека,
офис и така нататък.
М: Ашрамите не се създават, те се случват. Ти не можеш
да ги основеш, нито да ги предотвратиш, както не можеш да създадеш или да спреш
една река. Прекалено много фактори са замесени в създаването на един успешен
Ашрам и твоята вътрешна зрялост е един от тях. Естествено, ако не познаваш
своето истинско битие, каквото и да направиш неизбежно ще се превърне в прах.
Не можеш да имитираш Гуру и да минеш ненаказано. Всяко лицемерие ще завърши с
бедствие.
П: Какво му е лошото да се държиш като светец, когато
още не си станал такъв?
М: Репетирането на святост – това е садхана. В това няма нищо лошо, при
условие, че не си приписваш заслуги.
П: Откъде мога да знам, дали съм способен да организирам
Ашрам, ако не опитам?
М: Докато считаш себе си за личност, за тяло и ум,
отделен от потока на живота, имащ собствена воля, преследващ собствени цели, ти
живееш само на повърхността и каквото и да правиш ще бъде кратковременно и с
малка стойност, малка сламка подклаждаща пламъка на тщеславието. Трябва да
вложиш истински стойностното преди да очакваш нещо реално. В какво се състои
ценността ти?
П: С каква мярка мога да я измеря?
М: Погледни в съдържанието на твоя ум. Ти си това, за
което мислиш. Не си ли през повечето от времето зает с твоята собствена малка
личност и с нейните ежедневни нужди?
Ценността на редовната медитация е в това, че тя те
отвлича от еднообразието на ежедневието и ти напомня, че ти не си това, което
вярваш, че си. Но даже и помненето не е достатъчно - действието трябва да
следва убеждението. Не бъди като богат човек, който е съставил подробно
завещание, но отказва да умре.
П: Постепенността не е ли житейски закон?
М: О, не. Постепенна е само подготовката, самата
промяна е внезапна и пълна. Постепенната промяна не те води да ново ниво на
съзнателно битие. Нужна е смелост, за да отпуснеш.
П: Признавам си, че все още нямам смелост.
М: Това е защото не си напълно убеден. Пълната
убеденост създава и желание, и смелост. А медитацията – това е изкуство за
постигане на вяра посредством разбиране. В медитацията ти разглеждаш
многократно полученото учение във всички негови аспекти, докато от яснотата не
се породи увереност, а с увереността - действие. Убеждението и действието са
неразделни. Ако действието не следва убеждението, изследвай своите убеждения,
не се обвинявай в липса на смелост. Самообвинението до никъде няма да те
доведе. Какво полза от волята без яснота и емоционално съгласие?
П: Какво имате предвид под емоционално съгласие? Не
трябва ли да действам срещу своите желания?
М: Ти няма да действаш срещу твоите желания. Нямаш
достатъчна яснота. Енергията идва от любовта - ти трябва да обичаш да действаш,
какъвто и да е обекта на твоята любов. Без яснота и милосърдие, смелостта е
разрушителна. Някои хора във война често проявяват изключителна смелост, но
какво от това?
П: Виждам доста ясно, че всичко, което искам е къща с
градина, където ще живея спокойно. Защо да не мога да действам според
собственото си желание?
М: Моля – действай. Но не забравяй неизбежното и
неочакваното. Без дъжд твоята градина няма да разцъфне. Нужна ти е смелост за
приключение.
П: Нужно ми е време, за да събера смелост, не ме
насилвайте. Позволете ми да узрея за действие.
М: Този подход е изцяло неправилен. Отложеното
действие е изоставено действие. Може да има и други възможности за други
действия, но настоящият момент ще бъде изгубен, безвъзвратно изгубен. Всички
приготовления са за бъдещето, не можеш да се подготвиш за настоящето.
П: Дори ако действаме без убеждение?
М: Ти не можеш да живееш без да действаш, а зад всяко
действие има някакъв страх или желание. В края на краищата всичко, което правиш
се базира на твоето убеждение, че светът е реален и независим от теб. Ако беше
убеден в обратното, твоето поведение би било доста различно.
П: Няма нищо лошо в моите убеждения, действията ми са
породени от обстоятелствата.
М: С други думи, ти си убеден в реалността на твоите
обстоятелства, тази на света, в който живееш. Проследи света до неговия
източник и ще разбереш, че ти си бил преди този свят и оставаш дори, когато
него вече го няма. Намери своето предвечно битие и твоите действия ще носят
неговото свидетелство. Намери ли го?
П: Не, не още.
М: Тогава какво друго имаш за правене? Със сигурност
това е най-неотложната задача. Ти не можеш да видиш себе си независим от
всичко, докато не оставиш всичко и не останеш без опори и определения. Щом
познаеш себе си, ще ти е все едно дали ще правиш нещо, но за да реализираш
своята независимост, ти трябва да я тестваш, като се разделиш с всичко, от
което си бил зависим. Реализираният човек живее на нивото на абсолюта; неговата
мъдрост, любов и смелост са завършени, в него няма нищо относително. Поради
това той трябва да се докаже чрез по-строги тестове, да премине през
по-изискващи изпитания. Изпитващият, този който се подлага на изпит и
структурата на изпитанията се намират вътре; това е вътрешна драма, в която
никой друг не може да вземе участие.
П: Разпятие, смърт и възкресение – колко познато
звучи! Чел съм, слушал съм и съм говорил за това безкрай, но намирам себе си
неспособен да го направя.
М: Бъди тих, не се вълнувай и мъдростта и силата сами
ще дойдат. Не е нужно да жадуваш за това. Чакай, потопен в тишината на сърцето
и ума. Много е лесно да бъдеш тих, но готовността за това е рядко явление. Вие,
хора, искате да се превърнете в супермени за денонощие. Остани без амбиции, без
и най-малкото желание, открит, уязвим, незащитен, несигурен и сам, напълно
отворен и приветстващ живота, така както се случва, без егоистичното убеждение,
че всичко е длъжно да ти носи удоволствие или изгода, в материален или духовен
план.
П: Разбирам какво казвате, но просто не виждам как се
прави.
М: Ако знаеш как се прави, няма да го направиш.
Изостави всеки опит, просто бъди; не прави усилие, не се бори, изостави всяка
опора, хвани се за сляпото чувство да бъдеш, отхвърляйки всичко друго. Това е
достатъчно.
П: Как се прави това отхвърляне? Колкото повече
отхвърлям, толкова повече се появява на повърхността.
М: Не обръщай внимание, остави нещата да идват и да си
отиват. Желанията и мислите също са неща. Игнорирай ги. От незапомнени времена
прахолякът на събитията покриваше чистото огледало на ума, ето защо можеше да
видиш само спомени. Избърсвай прахта преди да е имала време да се наслои. Така
ти ще разкриеш всички по-стари наслоявания, докато не се разкрие истинската
природа на твоя ум. Всичко това е много просто и сравнително лесно. Бъди искрен
и търпелив, това е всичко. Безпристрастност, непривързаност, свобода от желания
и страхове, от всякаква себезагриженост, просто осъзнатост, свободна от спомени
и очаквания - това е състоянието на ума, на който откритието може да се случи.
В крайна сметка, освобождението не е друго освен свободата да разкриваш.
Из книгата "Аз съм това"
Няма коментари:
Публикуване на коментар