сряда, 18 октомври 2017 г.

Глава 96 Изостави спомените и очакванията си


Питащ: Аз съм американец по рождение и през последната една година бях в Ашрам в Мадхя Прадеш, за да изучавам Йога в многото ѝ аспекти. Имахме учител, чийто Гуру, ученик на великия Шивананда Сарасвати, живее в Мунгер. Известно време живях и в Раманашрам. Докато бях в Бомбай, минах интензивен курс бирманска медитация под ръководството на самия Гоенка. Все още не съм намерил покой. Има някакъв напредък по отношение на самоконтрола и ежедневната дисциплина, но това е всичко. Не мога с увереност да кажа кое какво причинява. Посетих много свети места. Как всяко от тях ми е въздействало, не мога да кажа.

Махарадж: Добрите резултати ще дойдат рано или късно. В Шри Раманашрам получи ли някакви напътствия?

П: Да, учиха ме англичани и един индийски последовател на джнана йога, който живееше там за постоянно, ми даваше уроци.

М: Какви са плановете ти?

П: Трябва да се върна в САЩ, защото имам затруднения с удължаването на визата. Искам да завърша бакалавърската си степен, да изуча природна медицина и това да стане моя професия.

М: Несъмнено това е добра професия.

П: Има ли опасност ако следвам пътя на Йога на всяка цена?

М: Кибритената клечка опасна ли е, когато къщата гори? Търсенето на реалността е най-опасното от всички начинания, защото то ще разруши света, в който живееш. Но ако си воден от любов към истината и живота, няма от какво да се страхуваш.

П: Страхувам се от собствения си ум. Толкова е нестабилен!

М: В огледалото на твоя ум образи се появяват и изчезват. Огледалото остава. Научи се да различаваш неподвижното в движещото се, неизменното в променящото се, докато разбереш че всички различия са само привидност, и че единството е факт. Тази основна идентичност – можеш да я наречеш Бог, или Брахман, или матрицата(Пракрити), думите нямат значение – е единствено реализацията на това, че всичко е едно. Щом вече можеш да кажеш с увереност, родена от прекия опит: "Аз съм светът, светът е мен самият", тогава си свободен от желанието и страха, от една страна, и си напълно отговорен за света, от друга. Безсмислената скръб на човечеството ще стане единствената ти грижа.

П: Значи дори и един джнани има своите проблеми!

М: Да, но те вече не са негово творение. Неговото страдание не е отровено от чувството за вина. Няма нищо лошо в това да страдаш за греховете на другите. Вашето Християнство се основава на това.

П: Не си ли създаваме сами всяко страдание?

М: Да, докато има отделен „аз”, който да го създава. Накрая разбираш, че няма грях, няма вина, няма възмездие, а само живот в безкрайните му трансформации. С разтварянето на личния „аз“ страданието изчезва. Това, което остава, е единствено великата тъга на състраданието, ужасът на ненужното страдание.

П: Има ли нещо ненужно в схемата на нещата?

М: Нищо не е необходимо, нищо не е неизбежно. Навикът и страстите заслепяват и подвеждат. Състрадателното осъзнаване лекува и освобождава. Не можем нищо да направим, можем само да оставим нещата да се случват според природата им.

П: Да не би да съветвате пълна пасивност?

М: Яснотата и милосърдието са действие. Любовта не е мързелива, а яснотата показва пътя. Не е нужно да се притесняваш за действието, грижи се за ума и сърцето си. Глупостта и егоизмът са единственото зло.

П: Кое е по-добро – повтарянето на Божието име или медитацията?

М: Повторението ще уравновеси дишането ти. С дълбоко и спокойно дишане ще се подобри жизнеността, което ще повлияе на мозъка и ще помогне на ума да стане чист и стабилен и способен за медитация. Без жизненост не можеш да направиш много, затова е толкова важно да я запазиш и засилиш. Позата и дишането са част от Йога, тялото трябва да е здраво и добре контролирано, но твърде многото концентрация върху тялото разрушава самата цел на практиката, понеже в началото именно умът е най-важен. Когато умът е оставен в покой и вече не смущава вътрешното пространство (чидакаш), тялото придобива ново значение и трансформацията му става както необходима, така и възможна.

П: Пътувах из цяла Индия, срещах се с много Учители и учех по малко от различните видове Йога. Правилно ли постъпвам като опитвам от всичко?

М: Не, това е само въведение. Ще срещнеш човек, който ще ти помогне да откриеш своя път.

П: Чувствам че Гуруто, който ще избера сам, не може да бъде истинският ми Гуру. За да бъде истински, той трябва да дойде неочаквано и да бъде неустоим.

М: Най-добре е да нямаш очаквания. Твоята реакция ще бъде решаваща.

П: Нима мога да контролирам реакциите си?

М: Различаването и безстрастието, които практикуваш сега, ще дадат своите плодове в правилното време. Ако корените са здрави и добре напоявани, плодовете със сигурност ще бъдат сладки. Бъди чист, бъди бдителен, бъди готов.

П: Аскетизмът и покаянието от полза ли са?

М: Да посрещаш всички превратности на живота е достатъчно покаяние! Не е нужно да си измисляш трудности. Да посрещаш ведро каквото и да ти донесе живота е целият аскетизъм, който ти е нужен.

П: А какво ще кажете за саможертвата?

М: Споделяй с готовност и радост всичко, което имаш, с всеки, който се нуждае – не си измисляй самоналожени наказания.

П: Какво е да се отдадеш?

М: Да приемаш това, което се случва.

П: Чувствам се прекалено слаб да стоя сам на краката си. Нуждая се от святата компания на Гуру и на добри хора. Равновесието е отвъд моите възможности. Да приемам всичко, което се случва, така както се случва, ме плаши. Мисля за връщането ми в САЩ с ужас.

М: Върни се и използвай възможно най-добре възможностите си. Първо завърши образованието си, винаги можеш да се върнеш в Индия да учиш природна медицина.

П: Аз съм напълно наясно с възможностите, които имам в Щатите. Самотата ме плаши.

М: Винаги имаш компанията на твоето собствено Себе – няма нужда да се чувстваш сам. Ако си отчужден от него, дори и в Индия ще се чувстваш самотен. Цялото щастие идва от това да угодиш на Себето. Угоди му, след като се завърнеш в Щатите не прави нищо, което може да е недостойно за божествената реалност в сърцето ти и ще бъдеш щастлив и ще останеш завинаги щастлив. Но трябва да търсиш Себето и, като го намериш, да останеш с него.

П: Пълната самота ще ми бъде ли от полза?

М: Зависи от характера ти. Можеш да работиш с другите и за другите, да бъдеш внимателен и дружелюбен и да израснеш по-цялостно отколкото когато си в самота, която може да доведе до затъпяване или до това да се оставиш в ръцете на безкрайното бърборене на ума ти. Не мисли, че можеш да се промениш чрез усилие. Насилието, дори когато е насочено към теб самия, например под формата на аскетизъм и покаяние, няма да даде плодове.

П: Има ли начин да различа кой е реализиран и кой не?

М: Единственото доказателство е в теб самия. Ако усетиш, че се превръщаш в злато, това ще е знак, че си се докоснал до философския камък. Остани с този човек и наблюдавай какво се случва с теб. Не питай другите. Техният учител може да не е твоят Гуру. Гуруто може да е универсален в същността си, но не в проявленията си. Той може да изглежда ядосан или алчен или прекомерно загрижен за своя Ашрам или семейството си, и ти може да бъдеш подведен от външните проявления, докато други да не са.

П: Нямам ли право да очаквам пълно съвършенство, както вътрешно, така и външно?

М: Вътрешно – да. Но външното съвършенство зависи от обстоятелствата или от състоянието на тялото, лично и социално, и от други неизброимо много фактори.

П: Казаха ми да намеря джнани, за да мога да се уча от него на изкуството за постигане на джнана, а сега ми се казва, че целият този подход е погрешен, че не мога да различа джнани, и че джнана не може да бъде постигната с подходящи средства. Всичко това е толкова объркващо!

М: Всичко това се дължи на пълното ти неразбиране на реалността. Умът ти е потопен в навиците за оценяване и придобиване и той няма да признае, че несравнимото и недостижимото чакат предвечно в собственото ти сърце да ги забележиш. Всичко, което е нужно да правиш, е да изоставиш спомените и очакванията си. Просто бъди готов в пълна голота и празнота.

П: Кой трябва да откаже всичко?

М: Бог ще го направи. Само виж необходимостта да бъдеш изоставен. Не се съпротивлявай, не се дръж за личността, която смяташ че си. Понеже считаш себе си за личност, ти се струва, че джнани също е личност, малко по-различна от теб, само че по-добре информирана и по-силна. Можеш да кажеш, че той е вечно съзнателен и щастлив, но това е доста далеч от истината. Не се доверявай на определения и описания – те са доста подвеждащи.

П: Чувствам се изгубен, докато не ми кажат какво и как да правя.

М: Определено се чувствай изгубен! Докато се чувстваш компетентен и уверен, реалността е отвъд възможностите ти. Докато не приемеш вътрешното приключение като начин на живот, откритието няма да дойде при теб.

П: Откритието на какво?

М: На центъра на твоето битие, лишено от всякакви посоки, всякакви средства и цели.

П: Да бъда всичко, да зная всичко, да имам всичко?

М: Да бъдеш нищо, да не знаеш нищо, да нямаш нищо. Само такъв живот си струва да се живее, само такова щастие си заслужава да имаш.

П: Трябва да призная, че целта е отвъд пределите на разбирането ми. Позволете ми поне да узная какъв е пътят.

М: Трябва да намериш своя собствен път. Докато не го намериш сам, той няма да е твоят път и доникъде няма да те отведе. Искрено живей в съответствие с твоята истина, такава каквато си я открил, действай в съответствие с малкото, което си разбрал. Именно искреното усърдие ще те преведе отвъд, не хитрината – твоята собствена или на някой друг.

П: Страхувам се да не сгреша. Опитвал съм толкова много неща, но нищо не излезе.

М: Много малко си влагал от себе си, просто си бил любопитен, не усърден.

П: Нищо по-добро от това не знам.

М: Поне знаеш каквото знаеш. Знаейки, че те са повърхностни, не отдавай значение на твоите преживявания, забрави ги веднага щом приключат. Живей чист, неегоистичен живот и това е всичко.

П: Нима моралността е толкова важна?


М: Да не мамиш, да не причиняваш болка – нима това не е важно? Преди всичко се нуждаеш от вътрешен покой, който изисква хармония между вътрешното и външното. Прави това, в което вярваш, и вярвай в това, което правиш. Всичко останало е чиста загуба на енергия и време.

Из книгата "Аз съм Това"

Няма коментари:

Публикуване на коментар