понеделник, 24 юли 2017 г.

Камъкът Сямантака


СЦЕНА 1
РАЗКАЗВАЧ: Един ден, царица Рукмини обожаваше Кришна в своя дворец.
(Идва Кришна, тя му мие стъпалата, заедно със слугите й – те й подават водата, веят му с ветрила. Пръска го с парфюм. После Кришна става и я повдига.)
КРИШНА (повдига брадичката й): Замисляла ли си се как те възприема светът?
РУКМИНИ: Съпруга, вярно служеща на своя съпруг. А съпругът е самият Господ, нали, свами?
КРИШНА: В такъв случай какво е жената за своя съпруг?
РУКМИНИ: Тя е тази, която му служи.
КРИШНА: Това означава ли, че тя винаги ще се подчинява на мъжа си?.... (Сяда) Ела тук, Рукмини. (Кани се да отпие от една чаша и вижда отражението на Луната.)
РУКМИНИ: Какво има, свами?
КРИШНА: Едно оскърбление бе извършено.
РУКМИНИ: От мен ли?
КРИШНА: Не. От мен. Видях Чандра в чашата.
РУКМИНИ: Какво оскърбление може да има в това да видиш най-красивата от всички звезди?
КРИШНА: Деви, на днешния ден – празника на бог Ганеша, има едно проклятие от Ганеша. Който види Чандра, ще бъде несправедливо обвинен. Не знам каква вина ще трябва да взема сега.
РУКМИНИ: Аз не мисля, че има причина за тревога заради проклятието на Ганеша. То не може да докосне Всевишния Господ.
КРИШНА: В моето детство аз видях Луната на този ден и трябваше да да търпя упреци. Още съм наричан крадец на масло заради това.
РУКМИНИ: Ти се появи, за да установиш религиозни принципи, свами. Ти си господарят на всички светове и на всички полубогове. Как може да те докосне проклятието на Ганеша?
КРИШНА: Не подценявай проклятието, Рукмини. Трябва да има някакво последствие.
РУКМИНИ: Но ти видя само отражението на Луната... Тогава последствието може би няма да е толкова сериозно.
(Кришна кимва. Прегръща я утешително.)

СЦЕНА 2
РАЗКАЗВАЧ: Цар Сатраджит, чиито владения се намираха в областта на Дварака, беше преданоотдаден на слънчевия бог Сурия. Той го обожаваше много посветено всеки ден. (Обожава го на брега на морето. Музика – мантра за Сурия.)
Така един ден бог Сурия го благослови с присъствието си. (Сурия се появява, Сатраджит пада на колене с допрени молитвено длани. Сурия го вдига.)
СУРИЯ: Стани, Сатраджит. Аз съм доволен от теб и ще те даря със скъпоценния камък Сямантака. Обожавай го всеки ден и той ще сипе златни монети. Той ще увеличи твоето богатство и самоуважение.
(Сурия сваля огърлицата с камъка от врата си и я дава на Сатраджит. Той я взима и я поднася към челото си в благодарност. Сурия излиза.)
РАЗКАЗВАЧ: Сатраджит окачи камъка Сямантака на шията си, и стана досущ като втори слънчев бог. С този накит той отиде в Дварака, а хората помислиха, че е дошъл самият бог Сурия, за да се срещне с Кришна. Те отидоха при Кришна, за да му кажат това. Той изслуша думите им и се усмихна. Каза им, че този, когото наричат бог Сурия, всъщност е цар Сатраджит, който е дошъл в Дварака, за да покаже съкровището си – скъпоценния камък, получен от Сурия. Царят постави камъка в храм и нае брамини да го обожават. Всеки ден камъкът произвеждаше около 85 кг злато. Около него винаги имаше храна в изобилие, и нямаше никакви болести и бедствия.
СЦЕНА 3
РАЗКАЗВАЧ: Един ден принц Шатадханва отиде в двореца на Сатраджит, за да моли за ръката на дъщеря му Сатябама.
ПРАСЕНА: Шатадханва е наш роднина, братко. Има много предимства/ причини да дадем нашата Сатябама да се омъжи за него.
САТРАДЖИТ: Тя е твърде малка за брак.
ШАТАДХАНВА: Тя е на 16. Как може да е твърде малка за брак? Не е добре момичето да остава вкъщи, без да се омъжи. Кой знае как се изменя умът с времето...
ПРАСЕНА: Шатадханва, тя не е като Рукмини, която избяга с друг мъж, след като бе сгодена.
САТРАДЖИТ: Ние не се плашим от Кришна. Ако този крадец на масло й е хвърлил око, нашите саби ще му дадат отговор.
ШАТАДХАНВА: Защо да отлагаме работата, докато се влоши толкова? Защо не решим нещо конкретно и не уредим нещата още сега?
ПРАСЕНА: Не се колебай, братко. Дай му съгласието си.
САТРАДЖИТ: Добре, така да бъде. Извикайте брамините и решете датата за сватбата. Ще омъжа моята Сатябама за теб.

СЦЕНА 4
РАЗКАЗВАЧ: Сатябама седеше в стаята си и си мечтаеше за Кришна. В този момент пристигна божественият мъдрец Нарада Муни, който знаеше за копнежите на сърцето й.
НАРАДА: Нараяна, Нараяна!
САТЯБАМА: Моите почитания, Махариши!
НАРАДА: Да се омъжиш скоро! (Благославя я.)
САТЯБАМА: Заповядайте! (Кани го да седне на специално място.)
НАРАДА: Сатябама, дочух, че сте избрала Кришна за господар на сърцето си. Чудя се... дали любимият на Рукмини ще изпълни някога желанието ви или не.
САТЯБАМА: Защо не? Нима аз съм  по-малко красива от Рукмини? Нима съм по-малко талантлива от нея в пеенето и танцуването?
НАРАДА (засмива се леко): Не се ядосвайте, Деви. Вие сте по-добра от Рукмини в тези неща. Но смирението и посветеността на Рукмини са по-големи.
САТЯБАМА: Може да наричате тези качества с каквото искате име. Такова смирено поведение, като това да падаш в стъпалата на някого, не е част от нашата царска култура.
НАРАДА: В такъв случай, трябва да забравите за Кришна. Не само Кришна, но и никой мъж не иска неговата съпруга да е горделива. Мъжът очаква жена му да бъде смирена и подчинена на него..
Дори тя да е красива като Джагадамба, красотата й лежи в нейното смирение. Дори тя да е велика като Сарасвати в нейната ученост, нейната истинска култура е да бъде послушна. Дори тя да е дъщерята на Кувера, нейното богатство е служенето й на своя съпруг. Дори тя да е съпругата на Всевишния Господ, нейните жертви са нейните отличителни белези.
Бхакти и смирението са най-големите предимства, с които момичето да плени своя съпруг. С това те властват в царството на любовта, Сатябама.
САТЯБАМА: Това означава, че аз трябва да падна в стъпалата на Кришна. Всяка клетка от тялото ми е заредена с помненето на Кришна. Как ще бъде възможно да Го забравя? Ако Той не даде милостта Си, аз не мога да живея повече.
НАРАДА: Трябва да вярваш в защитата на Кришна. Обожавай Го с това разбиране. Той ще ти отвърне пропорционално.
САТЯБАМА: Тогава любимият на Рукмини ще стане любимият на Сатябама.
НАРАДА: Така да бъде. (Благославя я и си тръгва, тя му се покланя.)
САТЯБАМА: А... ако видите Кришна, кажете Му, че Го чакам с нетърпение.
НАРАДА (кимва усмихнат): Нараяна, Нараяна!

СЦЕНА 5
РАЗКАЗВАЧ: След това Нарада отиде право в двореца на Кришна.
КРИШНА: Нарада Муни, добре дошъл! (Прави му жест да седне.) За нас е голяма наслада да ви видим тук.
НАРАДА: За мен също.
КРИШНА: Идвате директно от Индралока ли?
НАРАДА: Тъкмо преди малко посетих Сатраджит по пътя си.
КРИШНА: О, разбирам. Как е той?
НАРАДА: Той е изцяло объркан.
КРИШНА: Защо, какво има?
НАРАДА: Може да е опасност или може да е любовна история. Шатадханва иска ръката на дъщеря му Сатябама. Но аз не съм сигурен, че този брак ще се състои. Не мисля, че девойката е съгласна.
КРИШНА: Защо не?
НАРАДА: Защото тя вече е предложила любовта си на някой друг. След като видях нейната красота и смирение, аз също съм съгласен с нея. Не знам чие притежание ще стане тази всемирна красота.
КРИШНА: Тази Сатябама, толкова ли е прекрасна, Махариши?
НАРАДА: Думите са неспособни да я опишат, Господи. Нейните очи могат да разкрасят красивите неща на света. Тя е въплътеното знание. Тя постоянно медитира на Твоите стъпала. Тя надминава по качества и (полу)боговете. Ето защо, няма подходящ жених за нея в трите свята, Ядунандана.
КРИШНА: Кой може да бъде този Купидон, който е привлякъл такава красавица?
НАРАДА: Кой друг освен Господарят на Купидон, синът на Деваки?
КРИШНА: Аз?
НАРАДА: Да, Васудева. Тя е в същата ситуация, в която беше Рукмини преди брака. Шатадханва много настойчиво иска да се ожени за нея. А баща й Сатраджит заплашва с остри мечове, ако някой посмее да  попречи.
КРИШНА: Така ли? Тогава тя е много смела, Махариши.
НАРАДА: Да, затова тя обожава Теб. Ти имаш обичай да спасяваш преданоотдадените Си.
КРИШНА: Как мога да игнорирам което и да е живо същество, което приеме подслон при Мен? Нека дойде подходящият момент.

СЦЕНА 6
(Сатябама обожава муртито на Кришна, танцува и пее пред него. Влиза чичо й.)
ПРАСЕНА: Сатябама!
САТЯБАМА: Какво има, чичо?
ПРАСЕНА: Какви са тези пуджи за този Гопала?
САТЯБАМА: Има ли някой, който да не обожава Всевишния Господ?
ПРАСЕНА: Да, нашите роднини и приятели не го правят.
САТЯБАМА: Какво ви е сторил Господът, че да реагирате всички така?
ПРАСЕНА: Просто махни този олтар от това място. Този магьосник е измамник. Той узурпира нашето царство. Обиди семейството ни.
САТЯБАМА: Не трябва да мислиш така. Той освободи баща си от килията и си взе обратно царството. Той никога няма да направи нещо срещу дхармата. Той е Аватарът на тази юга.
ПРАСЕНА: Хаха, този измамник е Аватарът на тази юга? Себични хора са направили Бог от този крадец. Всички негови лоши дела са направени като негови божествени игри. Ти възхваляваш този похотлив човек, който тича подир гопите? Никога не съм си и помислял, че и ти ще паднеш в капана. Не трябва да го обожаваш!
САТЯБАМА: Това е невъзможно, чичо. Моят ум беше привлечен от Кришна. Той е Господарят на моя живот.
ПРАСЕНА: Слушай, ти не можеш да станеш кукла в ръцете на този крадец. Ти никога няма да се омъжиш за него. Твоят баща няма да разреши това. Твоят брак вече беше решен.
САТЯБАМА: Вие решихте без моето знание? С кого е, чичо?
ПРАСЕНА: С този, когото избра баща ти. Неизбежно е.
САТЯБАМА: Защо ме разменяте като кукла само заради мощ и пари?
ПРАСЕНА: По-добре се подчини на нашето решение, ако искаш нашата чест и почит. Иначе, ще съжаляваш за всички безредици. Внимавай. (Излиза.)
САТЯБАМА (към Кришна): Девакинандан, чу ли какво каза току-що чичо ми? Дори и сега ли не искаш да покажеш Своето състрадание? Твоето голямо сърце няма ли място за тази малка душа?
СЦЕНА 7
ЯДАВА 1: Сатраджит и неговият брат Прасена не знаят граници в това да Те хулят.
КРИШНА: Каква е причината за тяхната арогантност?
ЯДАВА 2: Злоупотреба с милостта на Сурия. Откакто получи камъка Сямантака...
ЯДАВА 1: Богатствата променят човека. Когато има камък, който произвежда 85 кг злато дневно, каква нужда има той да се грижи за другите?
КРИШНА: Колкото и да е богат някой, гордостта му не е добра за него.
ЯДАВА 2: Такава болест трябва да бъде излекувана в корен. Ако камъкът му бъде отнет, той ще бъде излекуван.
ЯДАВА 1: По-добре камъкът да бъде предаден на Теб. По този начин ще бъде използван за благото на човечеството.
КРИШНА: Това няма да бъде справедливо.
ЯДАВА 2: Той е прав. Богатство, което не се използва за благото на поданиците, е безполезно.
КРИШНА: Не е правилно да посягаш на слабите и да им взимаш притежанията. Това не подхожда на един цар.
ЯДАВА 1: На един цар не подхожда също да позволява богатството да кара някого да оскърбява  другите.
КРИШНА: Значи искате да запалим погребалната клада?
ЯДАВА 2: Поискай камъка за благоденствието на поданиците, а не заради егоистична печалба. Помоли по много любезен начин. Сигурен съм, че Сатраджит ще се съгласи.
КРИШНА: Изпратете му покана.
РАЗКАЗВАЧ: Материалистите, които могат да спечелят огромни количества злато, не се интересуват от Кришна. Затова Кришна понякога оказва особено благоволение на някого, като му отнема материалното състояние, което е натрупал, и по този начин го прави велик преданоотдаден.
СЦЕНА 8
(Сатраджит идва в двореца с почести. Кришна става и го посреща лично.)
ХОРА: Сатраджит ки джей!
КРИШНА: Добре дошъл, Сатраджит.
САТРАДЖИТ: Благодаря ви много.
КРИШНА: Моля, елате. (Кани го да седне.) Ние сме горди да бъдем Ваши роднини. (Слага му гирлянд.)
САТРАДЖИТ: Ние получаваме тази чест днес заради милостта на бог Сурия.
КРИШНА: Добре казано. Работата, вършена заради доброто на поданиците, винаги бива благословена от боговете. Такива преданоотдадени са посрещани сърдечно и почитани от света.
САТРАДЖИТ: Аз не виждам връзка между моята садхана и света.
ЯДАВА 1: Как може да няма връзка? Ришите не правят ягни заради себе си. Един мъж печели пари заради защитата на жена си и децата си.
КРИШНА: За великите личности, този свят е тяхното семейство. Те ще използват тялото и богатството си само за благото на света.
САТРАДЖИТ: Намирам, че думите ви са много странни.
ЯДАВА 2: Светът страда от глад и суша. Ние имаме нужда от някой дарител, който може да спаси положението. Ние молим Вас да сте доброволец.
САТРАДЖИТ: Когато Всевишният Господ, защитникът е тук, аз се чувствам засрамен, че вие молите обикновено човешко същество като мен. И все пак, какъв принос мога да направя за тази велика кауза?
ЯДАВА: Бъдете така любезен да предадете камъка Сямантака на правителството за благосъстоянието на света.
САТРАДЖИТ: Спрете! Сега разбирам вашия заговор. Вие изпълнихте тези почести само за да откраднете камъка от мен! Невъзможно! Предложете всички ваши богатства на правителството. Защо вашият Господ не дари всички свои богатства на обществото? Аз никога няма да дам моя толкова трудно придобит камък. Няма да ви дам дори една златна монета, която произвежда камъка. Никой не може да ми отнеме камъка, докато съм жив.
КРИШНА: Почакайте!
(Сатраджит излиза гневен.)
СЦЕНА 9
РАЗКАЗВАЧ: След тази случка Прасена взе камъка Сямантака, за да го защитава, очаквайки, че някой може да нападне брат му Сатраджит и да му го вземе насила, за да го даде на Кришна. Прасена го сложи на врата си, яхна един кон и отиде на лов в гората.Там го нападна един огромен лъв, уби него и коня му и отнесе камъка в пещерата си. Царят на мечките Джамбаван чу вестта за това, след това уби лъва в пещерата му и взе скъпоценния камък. Джамбаван беше велик преданоотдаден на Господа още от времето на Рамачандра и не прие скъпоценния камък като нещо, от което се нуждае особено. Той го даде на дъщеря си да го носи като украшение.
САТРАДЖИТ: Всяка сутрин моят брат е готов с камъка за обожанието. Но днес, той още не е дошъл. Времето за пуджата отминава. Почвам много да се тревожа. Защо още не е дошъл? Какво може да се е случило?
ШАТАДХАНВА: Някаква опасност се е случила. Този Кришна може да е убил Прасена в гората заради камъка.
САТРАДЖИТ: Да, това може да е вярно. Той щеше да е тук, ако беше жив. Този алчен Кришна трябва да е убил брат ми заради камъка. Той ограби целия ми живот. Прасенджит! Прасенджит...
ШАТАДХАНВА: Няма смисъл да проливаш сълзи. Помисли за решение, за да си върнеш камъка. Живот за живот.
САТРАДЖИТ: Аз ще разоблича делата на този Кришна. Ще го обидя пред всички. Ще си върна камъка.
САТЯБАМА: Татко! Татко, има ли някакви новини от чичо?
САТРАДЖИТ: Да, онзи Кришна е убил чичо ти! Аз ще се разправя с този престъпник.
САТЯБАМА: Не бъди прибързан. Ако Го обвиниш неоснователно, ще извършиш голямо оскърбление.
САТРАДЖИТ: Дори Брахма не може да ме спре сега. Нямаше нужда да убива моя брат. Никой друг освен Кришна нямаше желание за камъка.
ШАТАДХАНВА: Да, това е вярно. Ние не можем да спим, докато не си отмъстим.
САТЯБАМА: Моля те, почакай. Аз съм и твоя дъщеря, и син. Аз ще бъда отговорна да се покая за всички твои грехове заради твоите прибързани действия. Моля те, послушай ме, татко!
САТРАДЖИТ: Не се нуждая от твоите поучения. (Тръгва.)
САТЯБАМА: Татко, татко!
СЦЕНА 10
РАЗКАЗВАЧ: Лъжливият слух, че Кришна е убил Прасена и е взел скъпоценния камък, се разнесе мълниеносно навсякъде. Кришна не искаше да бъде опозорен по този начин, затова реши да отиде в гората и да намери камъка Сямантака. Той взе със Себе Си някои от видните жители на Дварака и отиде да търси брата на Сатраджит. Кришна го намери мъртъв, разкъсан от лъва. Скоро след това откри и лъва, убит от Джамбаван. Виждаше се, че е убит без помощта на никакво оръжие. После Кришна и Неговите придружители намериха прохода към жилището на Джамбаван. Кришна знаеше, че Неговите хора няма да се осмелят да влязат в прохода, затова ги помоли да останат отвън, а Той самият се вмъкна в мрачния тунел.
(Среща Джамбавати – дъщерята на Джамбаван.)
ДЖАМБАВАТИ: Какво гледаш?
КРИШНА: Този камък.
ДЖАМБАВАТИ: Няма ли такива в твоя град?
КРИШНА: Не можеш да се сдобиеш с такъв из целия свят.
ДЖАМБАВАТИ: Тогава как моят баща го получи? Аз много го харесвам. Тези гирлянди са красиви. Твоят баща ли ти ги е донесъл за теб?
КРИШНА: Не, моята майка ми ги даде. Искаш ли ги?
(Джамбавати кима за съгласие.)
КРИШНА: Хмм, ако се омъжиш за мен, ще ти ги дам.
ДЖАМБАВАТИ: Омъжване? Това някаква игра ли е? Покажи ми как се играе.
КРИШНА: Първо ми дай камъка.
ДЖАМБАВАТИ: Баща ми ще ме убие, ако сторя това.
КРИШНА: Повикай го и аз ще го питам за това.
ДЖАМБАВАТИ: Татко, татко!
ДЖАМБАВАН: Кой си ти? Защо си влязъл в моята пещера?
КРИШНА: Аз съм синът на Деваки, Кришна. Дойдох, за да търся този камък.
ДЖАМБАВАН: Кой Кришна? По-добре да си вървиш оттук незабавно. Този камък не е твой.
КРИШНА: Но на когото и да е, аз искам да му го върна. Затова дойдох.
ДЖАМБАВАН: Сега той е съкровище на моята дъщеря. Не мога да го дам.
КРИШНА: Ще трябва да го вземем. Съсили без твоето позволение.
ДЖАМБАВАН: Искаш да се сражаваш с Джамбаван?
КРИШНА: Както искаш. Аз трябва да взема този камък. Това е моята цел. А аз никога не се отказвам от целта си. Никога.
ДЖАМБАВАН: С тази алчност за камъка, ти излагаш живота си на опасност. Казвай, готов ли си за битка?
КРИШНА: Този, който трябва да се подготвя, е този, който не е готов. Ти започни боя, Джамбаван.
ДЖАМБАВАН: Твое е правото да започнеш битката. Понеже ти лично дойде в моята пещера.
КРИШНА: Не, Джамбаван. Твое е правото да започнеш боя. Защото ти ме покани да се бием.
ДЖАМБАВАН: Добре, ти знаеш правилата. Никой освен Господ Рама не ме е побеждавал във война. Помисли си добре. Ще ти дам още един шанс.
КРИШНА: Аз няма от какво да се страхувам. Нищо не може да ме докосне.
ДЖАМБАВАН: Добре тогава.
(Бият се първо с оръжия. Кришна побеждава.)
КРИШНА: Джамбаван, сега ще дадеш ли камъка?
ДЖАМБАВАН: Аз ще те победя в бой.
КРИШНА: Добре, давай.
РАЗКАЗВАЧ: Кришна и Джамбаван се биеха с юмруци и ударите им поразяваха като мълнии. Всеки мислеше, че ще победи другия, но схватката продъллжи с дни, без да прекъсва нито денем, нито нощем. Така изтекоха 28 дни. Макар че Джамбаван беше най-силното живо същество тогава, под непрекъснатите удари на Шри Кришна ставите на крайниците му бавно се отпускаха и постепенно силата му напълно се стопи. Джамбаван беше страшно изтощен, целият беше потънал в пот и започна да се чуди кой е неговият противник.
(Накрая Кришна побеждава Джамбаван – той лежи на земята.)
ДЖАМБАВАН: Кажи ми истината – кой си ти?
КРИШНА: Казах ти вече – синът на Деваки – Кришна.
ДЖАМБАВАН: Но на мен ми бе казано друго.
КРИШНА: Кой ти го каза? Какво ти каза?
ДЖАМБАВАН: Господ Рама ми каза в Трета Юга – Чакай ме. Ще се срещна с теб отново. И до днешен ден аз го чакам. Но той каза: Аз ще дойда да те срещна като Васудева. И аз знам, че освен моя Господ, никой друг не може да ме победи. Но ти ме победи. Ти си Кришна. Как е възможно това? Кой е Васудева?
КРИШНА: Аз съм Васудева.
ДЖАМБАВАН: Ти?
КРИШНА: Да, аз съм Кришна Васудева.
(Джамбаван се изправя и Му се покланя.)
ДЖАМБАВАН: Рама, аз Те нараних в моето невежество. Моля Те, прости ми.
(Кришна го вдига.)
КРИШНА: Няма оскърбление от твоя страна, Джамбаван.
ДЖАМБАВАН: Господи, Ти ме накара да чакам толкова дълго. Заради Теб аз медитирах в това уединение. Нито ден не минаваше, без да си спомням за Теб, Господи. Сега аз имам само едно желание.
КРИШНА: Кажи ми.
ДЖАМБАВАН:Господи, само веднъж ми позволи да видя Твоята очарователна форма. От Трета Юга аз чакам да видя тази Твоя форма.
(Кришна се показва във формата на Рама.)
КРИШНА: Стани (повдига го). Стани, Джамбаван. Твоето покаяние завърши. Поискай някой дар.
ДЖАМБАВАН: Господи, очите, които са видели Твоята форма, сега не се нуждаят от никакъв дар. Аз искам само добър жених, който да се ожени за моята единствена дъщеря Джамбавати. Така че кой би бил по-добър младоженец от Теб? Аз искам Теб за моята дъщеря, Господи. Ще ме дариш ли с милостта Си?
КРИШНА: Така да бъде, царю на мечките. Така да бъде!
(Джамбаван подава ръката на дъщеря си в ръката на Кришна.)
ДЖАМБАВАН: Господи, приеми и този камък. Предай го на законния му притежател.
СЦЕНА 11
(Сатябама лежи в стаята си, пред муртито на Кришна. Кришна се появява и я милва по косата.)
КРИШНА: Сатя!
САТЯБАМА: Господи! Ти дойде!
КРИШНА: Да. Не е ли мой дълг да се грижа за отчаяните?
САТЯБАМА: Да вървим. Не мога да остана тук повече.
КРИШНА: Не бързай, Деви.
САТЯБАМА: Аз не мога да имам никакъв мир тук. Те никога няма да ми позволят да бъда с Теб. Нека отидем в Твоя дворец.
КРИШНА: Искаш ли отново да бъда обвинен, преди да мога да изчистя това обвинение? Можем да мислим за други неща, след като върна камъка на баща ти.
САТЯБАМА(пада в стъпалата Му): Моля  Те, не отивай там.
КРИШНА: Деви, аз няма да имам спокойствие, докато не изчистя това обвинение.
САТЯБАМА: Моля Те, спри! Моля Те, не слагай край на щастието ми толкова скоро!
КРИШНА: Никой не може да спре провидението. Не ме спирай. Аз трябва да отида. (Отива към Сатраджит.)
Сатраджит! Сатраджит!
САТРАДЖИТ: Ти си донесъл моя камък! Кришна, моля Те, прости ми! От невежество, аз те обидих и обвиних. Освен ако не ми простиш, аз не мога да почивам в мир.
КРИШНА: Няма нужда, Сатраджит. От твоя страна няма обида. Аз върнах твоя камък и съм изчистен от моето неправилно обвинение.
САТРАДЖИТ: Разбирам моята грешка. Мога да видя твояправилен възглед. Сега разбирам, че богатството трябва да бъде използвано за благото на обществото. Аз повече не се нуждая от този камък. Ти трябва да го задържиш, Кришна.
КРИШНА: Аз не го искам, Сатраджит. Ти го задръж и раздавай богатството на народа. Тяхното щастие е мое щастие.
САТРАДЖИТ: Кришна, не си отивай. Само с Твоята милост аз мога да бъда свободен от всички мои грехове. Направи ми само една услуга.
КРИШНА: Каква е тя, Сатраджит?
САТРАДЖИТ: Аз имам само едно останало желание и то е сватбата на моята дъщеря. Бъди така добър да приемеш ръката й.
КРИШНА: В грешка си, Сатраджит. Аз не донесох камъка, за да се оженя за Сатябама. Аз исках само да изпълня обета си и да изчистя вината си.
САТРАДЖИТ: Моля Те, приеми. (пада в стъпалата Му.)
КРИШНА: Аз съм задължен на думите на по-възрастните. Приемам.
САТРАДЖИТ: Аз съм благословен! (с допрени длани се покланя. Идва Сатябама, грейнала от щастие.)
САТЯБАМА: Моите молитви бяха чути, Господи. (докосва стъпалата Му. Идва Нарада с Джамбавати.)
НАРАДА: Нараяна, Нараяна!
САТРАДЖИТ: Нашите почитания, Девариши Нарада!
ДЖАМБАВАТИ: Ти изчезна и се появи тук. Ела, свами, да си отиваме вкъщи.
САТРАДЖИТ: Коя е тя?
НАРАДА: Тя е новата булка, Сатраджит – Джамбавати.
ДЖАМБАВАТИ: Коя е тя?
НАРАДА: Тя е дъщерята на Сатраджит. Тя е влюбена в Господа. Името й е Сатябама.
САТЯБАМА: Аз вярвах, че Ти си само мой.
КРИШНА: Това е също друга задълженост, Сатя. Точно както не можех да кажа „не“ на баща ти, по подобен начин Джамбаван ме накара да се оженя за нея.
САТЯБАМА: Ние полека разбираме Твоите божествени игри.
ДЖАМБАВАТИ: Аз нямам против. Ти също се омъжи за Господа.
НАРАДА: Това е добра съдба, Сатядеви. Твоите сестри не предявяват никакви права. Нараяна, Нараяна!
САТРАДЖИТ: Махариши, утре е сватбата. Бих искал тя да стане през вас.


ДОП. СЦЕНА
БАЛАРАМ: И вие ще слушате клюките на хората? Поданиците имат ли това право? Да обвиняват Кришна, че е откраднал камъка Сямантака. Кажете ми.
ЯДАВА 1: Но няма друг начин, освен да ги слушаме, Баларам.
БАЛАРАМА: Има! Има друг начин! Аз мога да ги накажа. Братът на Сатраджит е мъртъв – съжалявам за това. Но заради това, не е правилно да оставим Сатраджит да слага фалшиви обвинения на Кришна. Ако Сатраджит беше поискал помощ, с нашите детективи аз щях да разузная случая. Но той директно обвини Кришна за тази трагедия. Сега, той трябва непременно да бъде наказан.
АКРУРА: Но ние трябва първо да помолим за съвет Кришна.
БАЛАРАМ: Какъв съвет да искаме от Него? Той пак ще ни съветва с правила и предписания.
ЯДАВА 1: Но това обвинение е отправено към Него. Затова по-добре да вземем Неговото мнение. Акрура е прав.
(Баларам е недоволен, но отива при Кришна, другите също. Кришна седи на трон и медитира.)
БАЛАРАМ: Ето, вижте това! Канея, ти медитираш. А поданиците говорят за Теб.
КРИШНА (отваря очи и се усмихва): Какво казват те, братко?
БАЛАРАМ: Че убивайки Прасена, брата на Сатраджит, ти си откраднал камъка Сямантака.
ЯДАВА 1: И ние решихме, че Сатраджит трябва да бъде наказан за това фалшиво обвинение. Такива хора нямат право да живеят в Дварака.
КРИШНА: При тези обстоятелства, ще бъде ли правилно да накажем Сатраджит? Наказанието се дава на този, който е виновен. Какво лошо е сторил той?
БАЛАРАМ: Неговата вина е тази, Канея, че той обвини Теб. Това малка вина ли е?
КРИШНА: Но защо не видите по този начин, че той иска справедливост във всичко това? В края на краищата, неговият брат е изчезнал. Неговият безценен камък е бил ограбен.
БАЛАРАМ: Но братко, отговорността наша ли е? Канея, народът Те обвинява. А Ти се усмихваш!
КРИШНА: Ако накажа Сатраджит, народът ще спре ли да клюкарства? Не, братко. Ако аз го накажа, хората ще повярват, че Кришна е убил Прасена заради камъка Сямантака. Неговото наказване ще засили това обвинение.
БАЛАРАМА: Виждате ли? Не ви ли казах, че няма нужда да говорим с Кришна? Той ще говори за дхарма и за предписания и ще ни отклони от целта ни. Само това се случва.
КРИШНА: Но, братко, защо забравяш, че аз съм цар? Моят дълг не е само да наказвам.
БАЛАРАМА: Тогава какво ще направиш, Канея? Ще приемеш обвинението ли?
КРИШНА: Не, братко. Аз лично ще открия истината. Ще се опитам да намеря камъка Сямантака.
АКРУРА: Ти си прав. Ти лично ще премахнеш вината.
КРИШНА: Аз, Кришна, давам обет в името на Дхарма, че няма да се върна в Дварака, докато не намеря камъка Сямантака и не го върна на Сатраджит.



И така, по милостта на Кришна, всеки получи своя урок.
Джамбаван, заслепен от привързаността си към своята дъщеря, не позна Господаря си. Той разбра грешката си и се покая.
Сатябама осъзна своята горделивост и я превърна в смирена посветеност на Господа.
Сатраджит разбра, че богатството трупано за егоистична цел, може да се превърне в проклятие, така както ако бъде дадено за благото на всички, може да стане благословия.
Камъкът Сямантака, който беше причина Кришна да бъде обвинен, стана и причина Сатраджит да бъде променен.
Бавно, бавно ние започваме да разбираме Твоята лила Кришна.



















четвъртък, 6 юли 2017 г.

Буда и вдовицата



Из лекция на Кану 

Буда дошъл в едно село. Имало една жена, чийто син умрял – малко дете, починало. Била вдовица. Единственото й дете е умряло. Много тежка ситуация! Синът! Жената плачела, ридаела. От някъде чула за Буда, че е някакъв светия, че може да прави разни чудеса, може би може да й помогне. И отишла при Буда с детето.
- Можеш ли да направиш нещо за моето дете? Няма да имам друго дете. Аз съм вдовица.
 В Индия вдовиците не могат да се омъжват. Ако умре мъжа – край. Вдовиците нямат рейтинг в Индия, пропада им бизнеса, в смисъл не могат да се омъжат повторно. Буда й рекъл:
- Мога да направя нещо само при едно условие: ако ми донесеш семе от горчица от къща, в която никой не е умрял!
И тя тръгнала да търси из града, из селото! От една къща в друга, търси семе от горчица. Търсела, търсела, но всички и отговаряли:
- Имаме семе от горчица, можем да ти дадем колкото искаш, не едно семе. Можем и много семена да ти дадем. Обаче, тука умря дядото, тука умря тоя - оня – все някой умрял в къщата.
Просто нямало къща, в която някой да не е умрял. Във всяка къща някой е умрял. Неизбежно е! Този факт не можем да го прескочим. Във всяка къща, във всяко семейство, няма такова нещо. Дядото, прадядото, тоя - оня, когато дойде, някой напуска.
Жената не намерила семе. Търсейки обаче, осъзнала абсурдността на своето търсене. Осъзнала нещо. Спряла и си рекла:
- Какво да търся, да върна живота на детето, когато то пак ще умре? Или аз ще умара и пак ще бъде същото! Не можем да избегнем някои факти. Най-добре да потърся нещо друго от него.
Отишла при Буда. Той й се усмихнал:
- Намери ли семето?
-Такова семе, добре знаеш, няма – това го разбрах. Разбрах посланието. Можеш ли да ме научиш да медитирам? Можеш ли да ми помогнеш да медитирам, за да открия онова, което е вечно в мене, това, което е оттатък смъртта, да открия Истината? Мога ли да стана твой саняси, мога ли да стана твой посветен? Да открия вечното, това, което не е умира?
 Буда й дал посвещение в медитация.

                                               ***
Да откриеш вечното или човек, когато открие вечното, той не може да умре. Смърт не съществува за този, който е открил вечното, дори и да умре тялото. Буда напуснал тялото, всички напуснали тялото, обаче като го откриеш вечното, смъртта е на много по-ниско ниво от самадхи.
Смъртта е като да съблечеш една дреха и да я сложиш някъде. Не те боли изобщо. Ако знам, че вечното живее под тази дреха, какво има да се страхувам да я сваля. Няма страх, защото няма привързаности.
Привързаността към преходното твори страх, защото сме привързани и се появяват много желания. Това е есенцията на нашето страдание, това е учението на Буда. Четирите благородни истини:
Животът е страдание.
Човек страда поради привързаностите и затова, всъщност, се страхуваме да напуснем. Защото сме привързани за този свят, за тялото. И ако трябва да напускаш, е много гадно.
Казват ти:
- Хайдеее!
- Ааа, чакай! Не съм си написал домашната задача!
- В следваща инкарнация ще си я запишеш, в тая си пропуснал!
- Искам да стана много богат!
- Хубаво! Планът ти е много добър, обаче гитти![1]

                                               ***
Като дойде момента, ние не го избираме, не се знае кога ще дойде. Винаги  може да се промени. То е такава игра! Има хора, които са отишли на бойното поле и край, ще умрат. Обаче са се върнали! Има хора, които не са били на бойното поле, седели са си в къщи и се блъснали в нещо и са умряли. Каква логика има?!



1 Свърши, замина, край

...защото това са същите хора


В едно село проповедникът, свещеникът бил починал и хората нямали свещеник. Имало един дзен-монах в близост. Те отишли при него и му рекли:
- Ти дръж проповед, вместо свещеника.
Той се съгласил и държал проповед.
Първият ден, когато държал първата проповед, се струпало цялото село, даже от другите села дошли да чуят, и проповедта. Била страхотна - такова нещо не били чували. Всички останали във възторг. 
На следващият път, когато държал проповед, пак дошли доста хора, обаче той казал същите думи, дума по дума абсолютно същите. И хората били разочаровани и много от тях третия път не дошли -Той пак същото ще каже.
Третият път дошли само най-любопитни хора – японците все пак са доста упорити хора и все пак дошли някои. Обаче той казал същата проповед, абсолютно същата, третият път.
 Четвъртият път почти никой не се осмелил да дойде. Обаче дошъл някакъв човек от любопитство, да види дали той в празната стая ще изнася същата проповед. Монахът почнал да изнася същата проповед и човекът излязъл, естествено, от стаята, да не го слуша повече, защото то е скучно, да слушаш цял ден едно и също, което знаеш предварително какво ще каже.
 И когато му свършила проповедта, той се върнал, за да го пита дали ще изнася пак същата проповед, защо го прави това, какво са сгрешили хората, защо изнася все едно и също? То е скучно!
Монахът рекъл:
- Аз изнасям същата проповед, защото това са същите хора. Докато те са същите, аз ще изнасям същата проповед. Когато тия хора станат други, аз ще изнеса втората проповед. Обаче докато не се променят, аз не мога да изнасям друга проповед, защото тия хора все още са за първата проповед.

                                                                     ***
Милиони пъти и да го повториш нещо, умът на човек мисли, че го разбира. И мисли:

- Сега това е скучно! 

Из лекция на Кану

сряда, 5 юли 2017 г.

Д-р Оруч Гювенч или Оруч Баба, както го наричат близките му, напусна нашия свят!

Симеон Нейчев: Д-Р ОРУЧ ГЮВЕНЧ ОСТАВА В СЪРЦЕТО МИ, КАТО ВЕЛИК ПРИМЕР НА СМИРЕНИЕ, УПОРИТОСТ, МУЗИКАЛНО МАЙСТОРСТВО И ДОБРОТА
Турският народ и целият свят изгубиха една велика личност, но и получиха още по-велик пример за това, до какви духовни висоти може да достигне човек.
Д-р Оруч Гювенч* или Оруч Баба, както го наричат близките му напусна нашия свят! Една уникална личност си отиде. Той беше изключителен музикант и дълбок познавач на Суфизма. Когато за първи път се здрависах с него от ръката му почуствах една особена благост и мекота. Подарявайки му диск с изпълнения на Пепси Баба, Оруч произнесе неговото име с топлота, която трудно ще забравя.
Друг необичаен случай с него беше, когато веднъж свирихме в културния център поддържан от него край град Ялова в Турция. Българи, иранци, турци и сирийци свирихме заедно пред дансинга. Изведнъж някак си от нищото пред нас се появи Оруч Баба и бръкна в джобовете си. От там изкара пълни шепи с метални лири, които започна да хвърля над нас. Замахвайки видях, че от ръката му излиза сребърна светлина, която заедно с лирите пада върху инструментите ни... Всички наоколо бяха във възторг и по-късно споделиха, че никога не е правил такова нещо. Тази случка остава скъп спомен и винаги ще ми напомня, че Бог се радва, когато види хората да свирят в Негово име без значение от какво вероизповедание са и етнос...
Последната лекция, на Оруч Баба, която слушах преди седмица беше за смъртта на дервиша преди физическата му смърт. Изведнъж прекъсна и каза, че ще я продължи, като се върне от поредната си музикална изява. Говореше за това, че му предстои по-дълго пътуване. Каза, че ще мисли за служещите в дергата. Сбогува се с всички, които са по-близо до него от години. Цялото му прекрасно семейство също беше там. Ръкувах се с него, но този път ми стисна ръката много силно, чак почувствах лека болка. Така показа, че човек освен благ, трябва да бъде и много силен в своето смирение и доброто, което прави... 
Последните дни не беше доволен, че хората вместо да практикуват духовни практики обикалят насам-натам. Попита ме за една българка кога ще идва на Семата отново. Тя танцува 12 часа без почивка последния път и това му направи много силно и добро впечатление. Все пак след няколко дни нещата се нормализираха и той похвали всички, за чудесният ден и как хората са танцували красиво и вдъхновено. Направени бяха и видео записи за Турското министерство на културата, което поддържаше неговата просветителска дейност.
Напускането на Оруч Баба е огромна загуба за целият свят! В културния център на семите идваха едни от най-хубавите хора, които съм познавал. Присъстваха невероятни музиканти от всички краища на света. Мисля, че подобно събиране, с такава продължителност няма никъде на планетата...
Пепси Баба разказваше, че светлината в Турция я вижда в точно такива места, като общността основана от Оруч Баба! Казваше, че на тях се крепи мирът в света... 
Д-р Оруч Гювенч остава в сърцето ми, като велик пример на смирение, упоритост, музикално майсторство и доброта. Последната сцена, която помня с него беше как гледах ръката му, която виртуозно играе по струните на любимия му инструмент - уда. Тази ръка, която съчетаваше в себе си безкрайна благост и невероятна сила. 
Турският народ и целият свят изгубиха една велика личност, но и получиха още по-велик пример за това, до какви духовни висоти може да достигне човек... 
Мир на праха му!


Meleklerin Sesi - Sound of Angels


 Статията написа Симеон Нейчев

неделя, 2 юли 2017 г.

Капката, която стана Океанът



Мъдростта идва чрез познаване на мъдростта.
Мъдростта e да познаeш себе си.

Ако не знаеш кой си ти,
каква полза от четене на книги?

Смисълът на четенето
е да докоснеш нещо истинско.
Щом си чел и не си узнал,
четенето е напразно.

Не казвай: “Прочетох, научих.“
Не казвай: “Обожавах много.“

Ако не приемеш Съвършения Човек,
всички други дейности са безплодни.

Смисълът на Четирите Книги е ясен и завършен.
Той се разкрива в първата буква, алеф.

Ако не знаеш какво е алеф,
какво разбираш от четене?

Ти рецитираш всяка буква от азбуката.
Казваш „Алеф“, но колко малко значи това.

Юнус Емре заявява:
„Ей, ходжа, ти направил си хиляда поклонения,
но не си приет от ни едно сърце.“

Юнус Емре


Сурова торта с лайм


За блата
1/2 чаша белени бадеми предварително накиснати 12 часа във вода
2 чаши орехи
12 фурми обезкостени
1/4 чаена чаша сусамов тахан
5 супени лъжици разтопено кокосово масло
2 – 3 супени лъжици кокосови стърготини
стевия на вкус

За крема
3 чаени чаши кашу киснато 3 – 4 часа във вода
6 супени лъжици агаве
стевия на вкус
сока на един лимон
сока на 3 лайма
настъргана кора на 2 лайма
5 супени лъжици кокосово масло
1 чаша кокосова сметана
щипка сол
4  чаени лъжици агар агар
Кокос и настъргана кора от лайм за поръсване отгоре.



Приготовление

За блата – в блендер се смилат бадемите, добавят се фурмите и орехите. След това сместа се обърква с останалите съставки. Ако тестото ви се стори по меко от необходимото добавете лъжица две овесени трици. Ако е прекалено твърдо добавете още масло и мляко. Разстила се във форма с незалепващо покритие 26 см подмазана с кокосово масло и поръсена с кокос за по-лесно отделяне на тортата. Стои в хладилник докато правим крема, за да стегне.
За крема – кашуто се отцежда, смила се в блендер, заедно със сока на лимона и лайма, кокосовото масло и агавето. Добавят се на две три части кокосовата сметана и останалите съставки за крема. Бъркат се до получаване на кремообразна смес. 150 мл. вода се кипват и се добавя разтворения в малко студена вода агар агар. Ври около половин минута и се излива в кремовата смес. Разбърква се и се изсипва върху блата на тортата. Поръсва се с кокосови стърготини и настъргана кора от лайм и се слага в хладилник за няколко часа.
Количествата могат да се коригират според вкуса и фантазията на готвача. Водете се от това че блатът трябва да не е прекалено мек, но да може да се разстеле по формата на тавата.