Смирение

Какво искаш?

Искам смирение.

Медитирай на спящата трева.

Медитирай на зелена ливада.

Медитирай на разцъфнало дърво.

Медитирай на очите на светец.

ПЛОДОРОДНА ЗЕМЯ

Няма разлика между истинско смирение и Божествена самоувереност. Какво е истинско смирение? Истинското смирение е постоянното осъзнаване за това, коя е най-висшата и коя е най-нисшата част.

Когато един човек е смирен, това не означава, че той е слаб, че е просяк. Смирението и унижението са две съвсем различни неща. Много често на Запад ние взимаме смирението за унижение. Защо трябва да позволяваме на някого да ни тормози, да ни унизява?

Смирението е нещо, което спонтанно расте в нашия всекидневен живот, защото то е най-сладката, най-нежната, най-меката и същевременно най-плодородната земя в нас.

Погледнете Майката Земя. Може ли да има някой или нещо толкова смирено колкото Майката Земя? Тя ни държи, получава всякакви въздействия от нас, води ни. Тя е цялата любов, състрадание и в същото време сила. Когато погледнем Майката Земя, първото нещо, което ни идва на ум, е смирение.

Семето на смирението е изключително плодоносно.

То не ражда растения на власт и сила,

но ражда цветя на сладост, милост,

скромност и светлина.

СВЕТЛИНАТА НА ДУШАТА

Чрез външни средства, чрез външно поведение, чрез любезност човек никога не може да стане смирен. Смирението идва директно от светлината на душата. Когато светлината на душата е изразена от физическото същество по начина на душата, по силата на абсолютното единство с всички човешки същества, това е Божествено смирение. Нищо не може да влезе в един човек толкова тихо и в същото време толкова убедително като смирението.

Когато ние наистина имаме да предложим нещо, и когато искаме да го предложим с посветено качество, тогава смирението автоматично излиза на преден план. Ние имаме Благословия от Бог, ето защо имаме някои добри качества. Когато някой няма нищо, което да предложи, ние казваме: „Естествено той трябва да е смирен.” Но това не е така. Ако той няма обикновени добри качества, как може да има най-доброто, най-ценното качество сред всички Божествени качества, каквото е смирението?

Когато имаш истинско смирение,

то е знак, че имаш нещо

да предложиш на човечеството.

НАЙ-ЕСЕНЦИАЛНОТО КАЧЕСТВО

Докато постигаме нещо, трябва да помним да бъдем смирени, за да бъдем от най-голяма полза на човечеството. Но първо трябва да знаем, че ако искаме да станем смирени, то със сигурност е, защото искаме да станем щастливи. А в себе-даването ние ставаме наистина щастливи. Истинското смирение е разширяването на нашето съзнание и нашето служене. Нека винаги се опитваме да развием тези добри качества в нас и тогава смирението със сигурност ще дойде.

Първо трябва да се опитаме да отгледаме повече Божествени качества. От едно добро качество ние получаваме още две или три добри качества. Трябва да дадем повече значение на Божествените качества, отколкото на небожествените качества. Постепенно Божествените качества ще победят небожествените качества в нас, такива като арогантност и инат. И колкото повече Божествени качества развиваме отвътре, толкова по-скоро ще имаме най-доброто, абсолютно най-есенциалното качество, каквото е смирението.

Ако ти живееш

в долината - смирение на твоето сърце,

лесно ще можеш да изкачиш

дървото - напредък на твоя живот.

ИСТИНСКА СИЛА

Колкото по-смирен е някой, толкова по-голяма е неговата сила. От вътрешна гледна точка, истинското смирение и истинската сила вървят заедно. Когато човек има истинско смирение, той може да има силата на душата. От духовна гледна точка това, което наричаме „смирение” на Небето, наричаме „сила” на земята. Ако силата на душата иска да се прояви сред човечеството, тя прави това чрез смирението, защото хората ще приемат нещо, дадено с най-голямо смирение.

Истинското смирение

е сила - слон,

която обича да стъпва леко.

НАШАТА ИСТИНСКА РЕАЛНОСТ

Ако успехът е това, което искаме, тогава трябва във всеки момент да излъчваме дъха на смирението. Първото и най-главното качество в стремящия живот е смирението. Смирението е чувството на най-сладко единство. Ако сме смирени, тогава другият човек веднага ще отвори вратата на сърцето си, така че ние да можем да влезем в неговото сърце и той да може да влезе в нашето. Ако сме смирени, целият свят ще отвори сърцето си за нас.

Смирението не е знак за малодушие. Смирението не значи фалшива скромност. Смирението е истинска Божественост. Вътрешното същество е това, което ни поддържа, подкрепя, води, моделира и оформя, но то прави така с цялото смирение. Вътрешното същество ни вижда през очите на постоянно смирение. Чрез смирението ние можем да се гмурнем най-дълбоко и да се покатерим най-високо. В смирението е единството, а в единството е нашата истинска реалност.

Смирението

е разширяването на твоята истинска реалност

по сладък, просветляващ и изпълващ начин.

Смирението

не е безпомощното предаване

на нещо или някой друг.

Смирението

не е уплашено дете.

Смирението

е истинска възприемчивост в нас.

Ако получаваме с посветено смирение,

незабавно нашият съд - възприемчивост се увеличава.

Смирението

е тайната на тайните

за себе - разширяване,

за вдъхновение на света

и

за трансформация на света.

Из "Съкровищата на щастието"

Шри Чинмой

Най-голямото чудо е...

Въпрос: Дали чудесата имат някаква стойност?

Шри Чинмой: Най-голямото чудо е да останеш една секунда повече в Божествено съзнание. Ако можеш да останеш една секунда повече в Божествено съзнание, тогава това е най-висше чудо на земята. Чудесата няма да ти помогнат да постигнеш реализация на Бог. Далеч от това. Всъщност чудесата могат да създадат всякакви проблеми.

Някога имало Майстор, който имал окултна сила. Тя привлякла много последователи, но Бог му казал да спре да я използва. Той започнал да казва на учениците си, че е изгубил своята сила, така че търсачите на чудеса да го напуснат. Тогава, той започнал истински духовен живот. Истинското чудо е да останеш в най-висше съзнание. Не чудесата, които Христос е правил са накарали света да Го обожава, а безкрайното Състрадание и Любов, които Той вечно въплъщава. 

Из  "Чудеса, еманации, сънища"

Шри Чинмой

Ом е вдъхновението и от него произлизат формите

The Master speaks...

Ом е вдъхновението и от него произлизат формите.

Ом е звук, който има форма. Едновременно е звук и форма.

Ом е божествен звук, първичната вибрация, той е оня звук, който „в началото бе словото” ом или амин.

Във всички свещени писания се споменава този звук като творчески и начален звук, от който е създадена тази материална вселена. Така че всичко, което виждаме е този звук. Аз просто си играя с цветовете.

Сънищата тази действителност е като сън. 

Това, което виждаш е сън и това, което сънуваш е реалност.

Както казва древният мъдрец - не знам дали съм пеперуда, която сънува че е Чуанг Дзъ или съм Чуанг Дзъ, който сънува, че е пеперуда.

В един момент сънищата и реалността стават относителни. В цялата тази материална вселена, която е Ом се проявява Ом.

Божественото няма къде да не е проявено, но ние не Го осъзнаваме. Божественото за мен е нещо универсално и се проявява във всички религии. Няма някъде където не се проявява.

Ако се свържем с Божественото, нашият живот ще добие смисъл и изпълнение.

Изкуството е начин на медитация, да се свържем с Божественото чрез творчеството. Да се свържем с един по-дълбок вътрешен източник. Проявявайки навън да открием вътрешния източник на съзнанието.

В обикновения живот божественото е проявено и аз го наричам невидимото присъствие на Възлюбения.

Всеки звук е музика и всеки звук е Ом.

В древните писания - Шастрите, пише, че всичко, което съществува е Ом, е звук - вибрация. И наистина е така, обаче не защото пише в писанията, а защото като го изживеем това, ще видим, че наистина е така. Това е Ом. Това, което говоря е Ом. Всеки звук, предмет. Всичко, което обкръжава, и което не го виждаме е Ом.

 Този звук не е материален. Не го чуваме с ушите. Не можем да го чуем, защото самият Ом не е външен звук. Ние го имитираме. Като кажем Ом, имитираме звукът Ом. Ом е вътрешен звук. И можем само вътрешно да го чуем да вибрира в нас. Ако го чуем този шабда, така се казва звукът нади, този звук ако го чуем така без да го слушаме, тогава ще разберем как е сътворен светът.

Не, че някога е сътворен, па сега седем дена Бог го творил па на седмия ден отишъл на пица. Седмия ден се почива. Светът е творен всеки един момент. Тук и сега. Непрекъснато се твори. Това е толкова невероятно. Заради това, че светът се твори във всеки един момент, просветлението е възможно. Просветлението значи, когато изчезне светът. Тогава осъзнаваме, че изчезва всичко и после пак се появява всичко. Когато изчезва няма време, защото изчезва времето. Времето е също една ментална категория. Като изчезне времето, изчезва умът и всичко изчезва. След това пак се появява. И това е реален и не е реален в същото време. Хем е реално такъв какъвто го виждаме на едно ниво, хем изобщо не е такъв на друго ниво. Всичко е такова каквото го виждаме, и нищо не е такова каквото изглежда. 

Пепси Баба

Твоят успех означава безгранична реализация

Въпрос: Може ли да ни обясниш как тъмните сили навлизат в нас и как отваряме себе си за тях в определени моменти от нашите животи, особено, когато ще направим голяма стъпка духовно?

Шри Чинмой: Тъмните сили навлизат в нас през множество дупки. Една голяма дупка се нарича съмнение. Има други дупки: депресия, страх, гняв. Ние сме като сграда и през тези дупки тъмните сили навлизат в нас. Когато искаш да направиш голямо решение в своя духовен живот, тъмните сили те атакуват най-яростно. Те знаят, че ти си успешен в своя духовен живот, след това ти навлизаш в морето от вечна радост и ще бъдеш благословен с постоянно Божие Съзнание. Ти ще танцуваш в Божието Съзнание; ще бъдеш напълно свободен от привързаности, невежество и смърт.

Когато спиш, когато си слаб, никой не те притеснява. Но в момента, когато ти отстояваш себе си, в момента, когато покажеш, че си нещо и искаш да направиш нещо за света, всички удари ще са върху теб. Ти плачеш да създадеш нова хармония, ново Божествено удовлетворение на земята, и тогава е времето за тъмните сили да атакуват. Ако си успешен, тогава нов свят изгрява за теб и за цялото човечество. За това по това време враждебните сили искат да те спрат и да те ограничат, за да не направиш правилното нещо.

Милиони и билиони хора по света не се стремят. Те водят абсолютно обикновен живот. Но на теб ти е дадена възможността да плачеш за Бог. Ако направиш усилие, тогава или ще бъдеш успешен, или ще паднеш. Но ако направиш искрено усилие със своя душевен стремеж, тогава ще успееш.

Твоят успех означава безгранична реализация, безкрайно богатство. Тогава защо твоят враг – така да го наречем – тъмнината, да ти разреши да бъдеш най-богатият човек на света? Ако останеш като беден просяк, тогава те няма да те притесняват. Но, ако искаш да бъдеш най-богатият цар във вътрешното царство, тогава, те ще се бият с теб. По това време тъмнината става по-бдителна и съзнателно се опитва да те спре да реализираш и постигнеш най-висшата и най-дълбоката Истина.

из "Чудеса, еманации, сънища"

Шри Чинмой

Усмихнете се, приятели мои

Усмихнете се, приятели мои, мои радушни приятели, усмихнете се. Нека да се усмихнем. Истина, този наш свят е пълен със страдание и мъчителни болки, но това не е причина да не се усмихваме.  Ние трябва да се усмихваме, за да повдигнем страданието - бреме на този свят. Ние трябва да се усмихваме, за да разпръснем тези неизказани спазми.

Обичайте, приятели мои, мои радушни приятели, обичайте. Нека обичаме. Истина, този наш свят е пълен с омраза и неверие, но това не е причина защо да не обичаме и защо да не вярваме. Ние трябва да обичаме и да вярваме, за да изпразним морето от омраза. Ние трябва да обичаме и да вярваме, за да счупим зъберите и върховете на планината - неверие.

Заявете, приятели мои, мои радушни приятели, заявете. Нека да заявим. Истина, този наш свят ни заблуди и предаде. Въпреки това, ние трябва да заявим този свят, защото е наше неотменно задължение да променим лицето на света. Ако не и докато не заявим света, ние никога не можем да трансформираме този свят; следователно ние трябва да заявим този свят за наш, много наш, с визия да го трансформираме.

Накрая ние не трябва да забравяме да се усмихнем на нашия Любим Всевишен, да обичаме нашия Любим Всевишен и да заявим нашия Любим Всевишен, защото Той е за Вечността наш и ние сме Вечно Негови.

Ние ще се усмихнем на нашия Любим Всевишен, точно защото Той е божествено велик. Ние ще обичаме нашия Любим Всевишен точно защото Той е всевишно  добър. Ние ще заявим нашия Любим Всевишен, точно защото ние сме Неговите инструменти избрани за Вечността. Него да удовлетворим, по Негов Начин, Него да изпълним по Негов Начин - това е, заради което ние всички виждаме светлината на деня. Той е нашия Източник. В Него ние виждаме, в Него ние чувстваме, в Него ние изпълваме курса на нашето пътуване.
    Усмихни се, обичай и заяви. Този наш свят е несъмнено прожекция на нашия Любим Всевишен, въпреки че е далеч от перфектен. Но ще дойде време, когато ние ще сме способни радикално да променим лицето на този свят и да го превърнем в перфектна Реалност.

Нека да се усмихнем на Бог, да го обичаме и да заявим Него, защото Той е всичко - навсякъде само за нас, безусловно за нас.

 SMILE, LOVE AND CLAIM

From the book “EVEREST ASPIRATION” by Sri Chinmoy

УСМХНИ СЕ, ОБИЧАЙ И ЗАЯВИ

Из  „ВДЪХНОВЕНИЕ ЕВЕРЕСТ“ Шри Чинмой

Мир

Ако медитацията ти е наистина Висока и дълбока,

Ти непременно ще имаш безмълвен разговор с мира.

Красивият живот е живот, изпълнен с мир.

Когато моето мирно сърце мечтае, 

моят блажен живот пее.

За да изпълниш златната мечта за мир,

Безсънно служи и безусловно обичай.

Твоето духовно търпение

Е първото стъпало

На твоята плодоносна стълба на мира.

Бавно и сигурно трябва

да усмириш ума си,

за да може гълъбът на мира

да свие гнездо в него.

Цената на вътрешния мир

Никога не е твърде висока.

Ние ще имаме мир

Само когато напълно престанем

Да откриваме грешки

В другите хора.

Нашият вътрешен мир е необятен.

Подобно на безкрайното небе

Той обгръща всичко.

Не чрез говорене, но с молитва и израстване в нещо добро

Можем да предложим мир на света.

Ако твоята медитация е наистина висока и дълбока,

ти непременно ще имаш разговор с Мира.

Мирът започва, когато осъзнаем,

че светът няма нужда от нашето ръководство.

Шри Чинмой

Това растение е човек, това растение е Бог

Имало едно време един търсач. Той много години търсел Учител, Гуру, който да го води. Посещавал много духовни групи, но учителите, които срещал, не били по негов вкус, така че той продължавал да търси. Един ден, докато вървял по улицата, видял един духовен Учител с няколко ученика. Те седели на красива ливада. Някои от учениците поливали тревата.

Търсачът се приближил до Учителя и казал: „Учителю, всички тези Ваши ученици Ви слушат, независимо какво ще кажете. Те вярват във Вас и са прави, когато Ви слушат. Но аз имам да Ви кажа нещо, дори да не се срещнете с мен насаме.“

Учителят казал: „ Аз със сигурност нямам монопол над Истината. Ако си открил някоя истина, аз ще я приема. Сега, моля те, кажи ми - каква е истината, която си открил?“

Така че ученикът казал: „Моето откритие е това: една светска личност не може лесно да реализира Бог. Аз съм едно светско човешко същество, и знам, че дори да получа Учител е просто невъзможно. Не съм открил духовен учител, защото никой духовен учител не е удовлетворителен за мен; така че ще бъде ли възможно за мен да реализирам Бог, което е безкрайно по-трудно? Ако намирането на Учител е толкова трудно за мен, то намирането на духовна реализация в този живот е просто невъзможно. Съгласен ли сте с мен?“

Учителят отговорил: „Не съм съгласен. Другите може да мислят, че това, което казваш, е вярно, но не е толкова трудно да откриеш Учител или да откриеш Бог.“

Търсачът бил учуден, и дори учениците били до известна степен изумени от забележката на Учителя, защото повечето от тях знаели колко трудно им е било да открият духовен Учител, а откриването на реализация на Бог било още далеч отвъд тяхното въображение.

Учителят казал: „Погледни тук. Точно сега някои от моите ученици поливат тревата. Има миниатюрни растения навсякъде.“ Учителят посочил две много малки растения. После Учителят взел един градинарски инструмент и откопал едно от тях. Взимайки заедно корена и листата, цялото растение, той отишъл до друго растение. Там той откопал второто растение и го заместил с първото. После поставил второто растение на мястото, където било първото.

Тогава Учителят казал: „Това растение е човек, а това растение е Бог. Аз съм Учител. Докоснах това растение, и щом го докоснах, растението ми даде божествен отговор; тогава аз го взех и го сложих там, където беше растението, наречено „Бог“. После сложих растението-Бог, с цялото Негово състрадание, любов, радост и блаженство там, където беше растението-човек. Беше въпрос само на няколко минути. Отнесох човека при Бог и заведох Бог при човека.“

Новият търсач казал: „Учителю, искам да бъда Ваш ученик. Моля Ви, дайте ми посвещение.“

„Ще ти дам посвещение скоро, мое дете,“ казал Учителят. После продължил:„Ако чувстваш, че е почти невъзможно да реализираш Бог, това означава, че твоята идея за Бог е грешна, твоята идея за духовност е грешна. Ти си привързан към света, но ако имаше същата привързаност към Бог, щеше да видиш, че можеш лесно да достигнеш Бог. Сега, когато отида при Бог, аз чукам на вратата. Той веднага я отваря и идва при мен. Аз казвам: „Моля Те, ела с мен.“ Той идва със Своята безкрайна Любов, Радост, Благословии и Състрадание. Тогава аз идвам и чукам на твоята врата, но когато почукам на вратата ти, ти не я отваряш. Пазиш вратата си затворена, залостена. Естествено Бог и аз се връщаме. После когато искам да те отведа до Двореца на Бог, ти казвам: „Идваш с мен.“ Щом почукам отново на вратата на Бог, Бог казва, че понеже не си отворил вратата, когато аз Го заведох при теб, Той няма да отвори Своята врата за теб. Ако беше отворил вратата си, когато доведох Бог като Гост, и ако Му беше позволил да влезе, естествено Той щеше да ти позволи да влезеш в Неговия Дворец. Така че ако пазиш отворена вратата на твоето сърце, Бог може да влезе.

„Но когато те доближа, ти веднага се смущаваш. Мислиш, че имаш страх, съмнение, витални емоционални проблеми, ревност и така нататък. Не искаш да се изложиш; искаш да се скриеш. Но това растение, което преместих, растението-човек, не показа никакъв страх, никакво съмнение, никакъв срам, щом го докоснах – абсолютно нищо. То изобщо не се страхуваше от собственото си невежество. Вълнуваше се, че някой го носи на друго място, което е Бог. Така че когато един духовен Учител медитира на теб или те благославя, в това време ако предложиш своето невежество и своите несъвършенства заедно с твоите посветени качества, тогава за Учителя е лесно да те води към Бог. Ако не, то е почти невъзможно за Учителя да направи каквото и да е, за да трансформира съзнанието на учениците или дори да пречисти тяхното съзнание. То е само размяна на две растения. Това е, което Учителят прави, когато се занимава със своите духовни деца. Едното растение е Бог, другото е човек.“

После Учителят бавно се оттеглил.

Из "Да живееш в сърцето"
Шри Чинмой