четвъртък, 19 ноември 2020 г.

Хората се превръщат все повече и повече в роботи



Coming soon...

"Му" - сборник с дзен истории и извадки от лекции на Кану - Перица Георгиев..

Книгата е в печатницата
Ментализация, компютризация на съществуването... Хората някак губят контакт с онова, което ги обкръжава и почват да живеят в един компютърен свят, в свят на видео игри. Така и войната се превръща в нещо такова – идат на самолет, има таргет, натискаш едно копче – умират много хора.
Не може в такъв свят, в който има такава липса на състрадание, таква липса на единство от който и да е  тип, да бъде успешен и да бъде хармоничен, да бъде истински, да бъде много добре. Не го виждам като много добре такъв свят, в който можеш да убиеш много народ с едно натискане на копче, zащото някой ти е казал и ти си като робот – извършваш, нямаш лично съзнание – ти само извършваш нещо.
Хората почват да се превръщат все повече и повече в роботи. Роботизират се. Те са роботизирани, обаче все повече започват да приличат на роботи. Почват да губят качества на съзнание, качества на близост, на състрадание. Едно отчуждение, което е в прогрес, и което е почнало още преди доста време – но става все по-дълбоко и по-дълбоко.
Роботизацията е убиване на възможността за осъзнаване. Роботизацията е унищожаване на възможността за осъзнаване. Колкото по-механични ставаме, и колкото повече роботлайк действаме, толкова по-малко сме осъзнати. По-малко емоции изживяваме, ставаме хладни и само вършим неща, в които не участваме. И това е като "непривързаност"– някои го смятат. За мен това не е непривързаност, а роботизация, и тая роботизация прихваща от компютрите. Защото, ако твоят ум непрекъснато общува с едни роботи, дружи непрекъснато с едно роботско съзнание, ти ставаш все повече робот. Ставаш все повече компютър. Ти влияеш на компютъра, ама и компютърът ти влияе на съзнанието. Не мислите ли, че има такова нещо?
Как компютърът на някакво несъзнателно ниво ти влияе и те роботизира. И колкото по-дълбоко си влязъл в компютрите, ти ставаш все по-дълбоко роботизиран в себе си и по-малко се осъзнаваш. Ставаш едно хладно същество. Уж положително, ама хладно. Казвам уж положително, защото не е истинска любов това.
Уж положителността не е положителност. Положителността, е една машина – пак машинално, пак не участваш в това. И така все едно егото оцелява – да не се наранява, да не влиза в конфликт, да не изживява  крайни емоции. И си мислиш, че си просветнат, а всъщност си компютризиран. Да, това е опасността на интелекта, от компютризиране на интелекта. Абсолютно влияние, абсолютно влияние. Трябва да осъзнаем тая възможност.
Аз не съм срещу компютрите, обаче осъзнавам как компютрите по някой начин влизат в психиката, ставаш зависим от тях. Човек без компютър все едно не е човек. Липсва ти нещо – крак, задник ти липсва. Няма ти го компютъра – без мобилен, без компютър ти си инвалид. Трябват ти тия патерици за да живееш, да се усещаш, че живееш. Имаш мощ, имаш влияние, че можеш да действаш, можеш да влияеш. Дават ти мощ. На някои ще им дадат някаква пробивност, обаче затова му взимат всички животни сокове и почват да го компютризират. Ако дадеш нещо, не може да не ти дадат нещо. Винаги има взаимност. Затова Гуру наричаше интернет – "евилнет".

Няма коментари:

Публикуване на коментар