Premananda theatre: КРИШНА НАПУСКА ГОКУЛ

(Излизат.)

СЦЕНА 1

РАЗКАЗВАЧ: Кришна, баща му Нанда Махарадж и Баларам бяха седнали, за да вкусят приготвения от майка Яшода обяд. Там беше и Рохини – майката на Баларам. На трапезата цареше весело настроение както обикновено, понеже те не подозираха, че щастието им скоро щеше да бъде помрачено...

(Нанда, Рохини, Кришна и Баларам са седнали, за да ядат. Пред всеки има чиния и чаша, без Рохини. Яшода сипва ядене на Нанда.)

НАНДА: Достатъчно.

(Яшода отива да сипе на останалите. Оставя съда и сяда.)

НАНДА: Чух, че в Матхура ще има голям празник.

КРИШНА: Така ли? Кой ти каза това, татко?

НАНДА: Калва. Той ходи всеки ден до Матхура, за да продава зеленчуци. Той ми каза. Казват, че царят е дал заповед градът да бъде красиво украсен. Събират се хора от различни царства. Ще бъде много голям празник!

БАЛАРАМ: Но защо са решили така внезапно да вдигнат това празненство, татко?

НАНДА: Ъъм... царят ще изпълни много голяма ягня.

РОХИНИ (не вярва на ушите си): Цар Камса ще прави ягня?

НАНДА: Това е, което чух.

МУКУНДА (с допрени длани): Нанда Баба! Нанда Баба, почитаемият Акрура дойде!

НАНДА (изненадан приятно): Акрурджи?

МУКУНДА: Да, той дойде в една много голяма колесница.

НАНДА: Добре. Идвам! Яшода, изчакай малко. Той дойде навреме. Можем да обядваме заедно с него. (Става бързо и излиза, следван от Мукунда.) Хайде!

(Само Рохини гледа замислена и сериозна.)

РОХИНИ: Защо Акрурджи е дошъл така внезапно?

(Кришна се усмихва. Яшода слага подноса за Акрура.)

НАНДА: Акрурджии! Ела, ела! Добре дошъл! Пранам! (покланя се)

АКРУРА (и той се покланя): Пранам!

(Прегръщат се.)

НАНДА: Идваш навреме. Яшода тъкмо раздава храната. Мукунда, погрижи се за ядене за колесничаря. Отведи конете в конюшнята и ги нахрани.

МУКУНДА: Да, господарю.

(Един слуга носи поднос и Акрура оставя меча и короната си на него. Слугата се покланя и също излиза.)

НАНДА (сочи с ръка): Ела!

(Отиват при другите. Те се изправят. Момчетата допират длани.)

НАНДА: Ела, ела!

АКРУРА (допира длани и се покланя): Моите почитания, царице!

РОХИНИ (и тя допира длани): Пранам, Акрурджи!

АКРУРА (покланя се): Привет, сестро!

ЯШОДА (допира длани): Привет!

(Баларам идва и докосва стъпалата на Акрура, той го вдига.)

АКРУРА: Благославям те!

(Прегръща го. После Кришна му докосва стъпалата, той го вдига.)

АКРУРА: Бъди благословен!

(Прегръща го, погледът му се натъжава, докато го гледа после, клатейки глава, а Кришна е усмихнат.)

НАНДА: Седни, Акрурджи!

(Пуска раменете на Кришна и сяда, след него всички. Яшода идва да му сипе от храната.)

АКРУРА: Достатъчно, достатъчно, сестро! (Тя пак слага.) Сестро, колко много ще ме храниш?

ЯШОДА: Ти си пропътувал такова голямо разстояние. Трябва да си гладен и уморен също. Затова трябва да хапнеш малко повече.

АКРУРА: Сестро, твоето гостоприемство е достатъчно, за да утоли глада ми и да ми даде сили.

(Тя се засмива, леко свенливо. Оставя съда с ядене и седи клекнала до Нанда.)

НАНДА (смее се): Акрурджи, ако наистина искаш да почувстваш обичта на господарката на къщата, трябва да изядеш сготвената от нея храна. А след това трябва и да я похвалиш!

(Всички се смеят.)

НАНДА: Хайде, да започваме!

(Взимат си чашите с вода, изливат в дясната си шепа и ръсят около подноса един път, после оставят чашата, допират длани и чак тогава почват да ядат. Жените ги гледат.)

АКРУРА (затваря очи за миг): Ах-ах! Сестро, изглежда, че си добавила амрита в храната.

ЯШОДА: Ако почнеш да ме хвалиш толкова бързо, ще изглежда неистинско.

(Засмиват се.)

РОХИНИ: Акрурджи! Нандарай каза, че цар Камса се кани да изпълни някаква ягня.

АКРУРА (изненадан, че тя знае): Да, Деви, Камса се кани да изпълни много голяма ягня.

РОХИНИ: Камса... и ягня? Изглежда малко несъвместимо, Акрурджи.

АКРУРА: Но е истина, Деви. В царския храм на Матхура се пази един божествен лък, който почитаемият Парашурама е подарил на предците на царя. По съвет на царския мъдрец Камса устройва велика ягня на този лък.

(Баларам поглежда към Кришна и те си кимват.)

АКРУРА: По това време в Матхура ще има много голямо празненство. И заради него бяха изпратени покани до много велики воини и доблестни герои да дойдат в царството и да демонстрират своята сила.

КРИШНА: Уау! В царството ще има такова великолепие!

(Щом чува това, Акрура, който се е навел да хапне, се сепва и го поглежда.)

КРИШНА: Братко?

БАЛАРАМ: Да?

КРИШНА: Тогава ние също трябва да отидем.

БАЛАРАМ: Със сигурност трябва да отидем.

(Акрура ги гледа много учудено.)

КРИШНА: Татко, ние всички ще отидем на празника.

ЯШОДА: Аз няма да ти позволя да ходиш на никакъв празник. Какво ще правиш там?

КРИШНА: Мамо... там ще се съберат велики воини от всички страни. Ние ще ги видим как те демонстрират своята сила. Ще бъде удоволствие да се гледа това.

ЯШОДА: Ти не си велик воин, че да ходиш да гледаш техните подвизи. Всички воини ще бъдат пияни и ще се разхождат по площада с оръжията си. И кой знае кога поради опиянението те може да започнат да се бият помежду си. И тогава как ще се погрижиш за себе си? Не, аз никога няма да ти разреша да отидеш в такава среда. (Взима съда с ядене, става и си отива.)

КРИШНА: Майка развали всичко. Татко, моля те, успокой я.

НАНДА: Това си е между теб и майка ти Яшода. Не набърквай и мен в него. Нали така, Акрурджи?

АКРУРА: Да, ти си абсолютно прав.

КРИШНА: Чичо, Вие също сте на тяхна страна.

АКРУРА: Какво мога да направя? Нали, Нандарайджи?

НАНДА: Мм! Сега никой не може да направи нищо.

СЦЕНА 2

(Нанда влиза в една стая, заедно с Акрура, прави му жест да седне.)

НАНДА: Седни!

(Сядат. Нанда вади една кутийка, отваря я и дава на Акрура да си вземе.)

НАНДА: Вземи, освежител за уста!

(Акура взима и бавно го слага в устата, гледа замислено напред. Нанда затваря кутийката и я оставя.)

НАНДА: Акрурджи, навярно има причина да дойдеш тук толкова внезапно. Какво се е случило? (усмихва се)

АКРУРА (гледа още сериозно, след кратка пауза казва): Нандарайджи, дойдох тук с една покана.

НАНДА (засмива се): Покана? От кого?

АКРУРА (много сериозен): От цар Камса.

(Нанда се сепва и става също сериозен, гледа надолу, чудейки се.)

НАНДА: От цар... от цар Камса? ... За кого?

АКРУРА (след пауза): За Кришна. (Нанда е втрещен, поглежда настрани неразбиращо.) Цар Камса вика Кришна в Матхура.

НАНДА (поглежда го разтревожено): Кришна?... в Матхура? Нищо не разбирам. За какво му е нужен Кришна на царя в Матхура?

АКРУРА (гледа пред себе си, говори твърдо): В Матхура всички воини ще покажат своята мощ. Цар Камса иска и Кришна да посети това събитие. Може би царят иска да го почете заради неговата смелост.

НАНДА (потрива тревожно ръце): Кришна... сред всички тези воини? Какво говориш? Не чу ли какво каза Яшода току-що? (усмихва се) Тя няма да го пусне да отиде там. Остави нещата така, както са си, Акрурджи. Ние не се нуждаем от никакво отдаване на почит. Яшода няма да го пусне да отиде никъде.

АКРУРА (казва твърдо и отчетливо): Но той ще трябва да отиде.

НАНДА (малко ядосано): Но защо? Ние не искаме да го изпратим, защо тогава да трябва да отиде?

АКРУРА (поглежда го): Защото това е заповед на цар Камса.

(Нанда клати глава ядосано.)

АКРУРА: Нандарайджи, опитай се да разбереш. Това е заповед на царя.

НАНДА: А... а какво ако не го пуснем?

АКРУРА: Тогава за неизпълнение на царската заповед, може да дойдат войниците на царя.

НАНДА (клати глава, става внезапно, почва да ходи напред-назад безпомощно, приплаква му се): Що за заповед е това? Това е жестокост! Да бъде отведено насила детето без разрешението на родителите му!

АКРУРА: Цар Камса даде тази заповед, след като пита за разрешение от родителите на Кришна.

НАНДА (обръща се изненадано): Какво? След като е питал за разрешение от родителите му ли? Но нас никой не ни е питал!

(Акрура се изправя и бавно отива до него.)

АКРУРА: Нандарайджи, някои факти са много страшни и болезнени. (Тупа го с ръка по рамото.) Ти си мъж! Приготви се и чуй смело тази истина! (емоционално) Чуй тази истина, че Кришна не е твой син!!

НАНДА: Акрурджииии!!! (Протяга ръце до врата на Акрура, но се спира, свива ги в юмруци и отива настрани, хваща се за облегалката на стола. После се обръща.) Акрурджи, ти с всичкия си ли си? Разбираш ли какво говориш?

АКРУРА: Много добре знам какво говоря. И знам също колко трудно ти е да повярваш в това. Но Нандарайджи, накрая ще трябва да приемеш тази истина.

НАНДА: Но само ако това е истина! Ако някой каже, че денят е нощ, а слънцето – луна, трябва ли да вярвам в това?

АКРУРА: Нандарайджи, не се поддавай толкова силно на чувствата!

НАНДА: Акрурджи, ти си политик. Ти умееш да говориш сладко и търпеливо. Но ние... ние сме прости необразовани селяни. Ние не знаем как да играем с думите! Ние наричаме лъжеца лъжец в лицето му! Ти се осмели да кажеш такава голяма лъжа в мое присъствие! Затова е естествено да се вълнувам! (сочи го с пръст) Ако някой друг бе на твое място...

АКРУРА (прекъсва го): ...щеше да му отрежеш езика! Знам това! Но аз съм принуден да ти кажа тази истина...

НАНДА (прекъсва го): И отново ти назоваваш това истина, истина, истина!

(Акрура безпомощно свива юмруци и се удря по краката.)

НАНДА: Да не си употребявал хашиш, че говориш такива глупости? Целият свят знае, че Кришна е мой син! И бе роден в тази къща!

АКРУРА: Но Нандарайджи...

НАНДА (прекъсва го, сочейки с пръст): Акрурджи! Акрурджи, ти си наш гост. Аз... аз не искам да те обидя. Ако някой друг бе казал това, аз щях да го хвърля в Ямуна! (допира длани) Затова ще бъде по-добре ти да напуснеш Гокул! Върви си от  Гокул!

(Тръгва да си отива. Акрура го следва.)

АКРУКА: Нандарайджи, това няма да ни отведе до никъде!

НАНДА: Не искам да слушам нищо повече!

(Рохини и Яшода идват, притеснени.)

НАНДА: Моля те, бъди така добър да напуснеш Гокул!

ЯШОДА: Какво се е случило? Защо говориш така на Акрурджи?

НАНДА: Нищо, Яшода, тези думи не са достойни за твоите уши! (отива си)

ЯШОДА: Слушай...! (после се обръща към Акрура) Акрурджи, какво означава всичко това? Какво има?

АКРУРА: Нищо, сестро! Нищо!

ЯШОДА: Със сигурност има нещо! В името на Бога, кажи ми какво се случва в тази къща!

АКРУРА: Не, сестро, аз нямам смелостта да ти кажа това! (с допрени длани) По-добре питай Нандарайджи! Но преди да го чуеш, превърни сърцето си на камък! (отива си)

ЯШОДА (много разтревожена): Акрурджи!

СЦЕНА 3

(Яшода отива при Нанда, който е на колене пред муртито на Нараяна и му говори. Яшода е на вратата.)

НАНДА: Какво е всичко това? Що за игра продължаваш да играеш с нас, хората? Ако човек намери малко щастие в живота си, Ти не можеш да го изтърпиш!

(Яшода е шокирана как той говори на Бог.)

НАНДА: Ти отново изпрати някой, който да отрови живота ни! Защо... защо? Какво зло сме Ти сторили?

ЯШОДА: Какво говориш? (кляка до него) Какво ти се случи? Там ти се караше с Акрурджи. А тук... се караш с Бог? Поне ми кажи за какво става дума.

НАНДА: Какво да ти кажа, Яшода? Какво да ти кажа? Днес дойдох да попитам Този безсърдечния, какво лошо съм му сторил? Какъв грях съм извършил, че Той покри живота ми само с тръни! Даде ми син толкова трудно. Даде ми малко щастие с това. Но Той постоянно травмираше сърцето ми, като заплашваше живота на сина ми във всеки момент! Веднъж Путана дойде да му дава да суче отрова. Друг път Тринаврат отлетя на небето, взимайки моя безпомощен син! Веднъж Бакасур дойде да го убие! А веднъж Той го пусна да влезе в устата на питон! Ти не знаеш, Яшода. Не можеш да си представиш! Аз се смеех заедно с него, но през нощта не можех да спя, страхувайки се, че някоя нова опасност ще настигне сина ми! А днес... днес Той ми даде най-голямата болка! Той накара Акрура да каже, че Кришна не е наш син!

(Яшода е като поразена от гръм.)

ЯШОДА: Какво? Какво? Какво е казал Акрурджи?

НАНДА: Той каза, че ти не си негова майка! Аз не съм негов баща и Кришна не е наш син!

ЯШОДА: Не... Не, той не може да каже такова нещо. Как може да каже така? Ти навярно не си чул добре.

НАНДА: Не, Яшода, не! Не съм чул грешно! Той ми каза ясно: „Кришна не е син и на двама ви!“ (слага ръка на сърцето си, плачейки)

ЯШОДА (слага ръце на ушите си, плаче): Не, в името на Бога, не повтаряй тези думи! Не повтаряй това изречение! (и припада, Нанда я хваща)

НАНДА: Яшода!

СЦЕНА 4

(Рохини отива в стаята на Баларам, носейки свещ и оглеждайки се, докато стъпва тихо. Оставя свещта на масата. Почва да побутва Баларам, за да го събуди.)

РОХИНИ: Баларам, ставай! Ставай!

(Той едва едва се събужда и надига.)

БАЛАРАМ: Какво има? Днес слънцето е изгряло много рано.

РОХИНИ: Не, слънцето още не е изгряло. Сега е полунощ.

БАЛАРАМ: Полунощ? Тогава защо ме събуди толкова рано?

РОХИНИ: Ставай бързо, трябва да вървиш.

БАЛАРАМ: Да вървя?

РОХИНИ: Да!

БАЛАРАМ: Къде?

РОХИНИ: С Акрурджи.

БАЛАРАМ (с по-висок глас): С Акрурджи? Но къде?

(Рохини му прави знак Шшт! и се оглежда. Той се протяга.)

РОХИНИ: Приготвяй се бързо. Акрура ще ти разкаже всичко по пътя. Хайде, ставай! Ставай!

(Той става полека, наметва се с шал и почва да си слага бижутата, седнал на леглото. Тя му завързва дрехи и др. в една-две торби.)

БАЛАРАМ: Но защо ме пращате сам? Защо Канха не дойде с мен?

РОХИНИ: Канха не може да дойде с теб.

БАЛАРАМ: Но защо?

(Рохини не отговаря, продължава да връзва.)

БАЛАРАМ: Ако Канха не дойде, аз няма да го оставя тук сам! Да!

РОХИНИ: Не бъди твърдоглав, Баларам! Кришна не може да дойде с теб!

БАЛАРАМ (става): Защо не може да дойде?

РОХИНИ: Той трябва да отиде на друго място.

БАЛАРАМ: На друго място? Къде?

РОХИНИ: Той отива в Матхура.

БАЛАРАМ (изненадан): В Матхура?

РОХИНИ: Да.

БАЛАРАМ: Сам?

РОХИНИ: Да.

(Баларам си сваля наметалото, ядосан.)

БАЛАРАМ: Не! Аз няма да му позволя да отиде в Матхура сам!

РОХИНИ: Но как ти ще го спреш, Баларам?

БАЛАРАМ: Защо?

РОХИНИ: Той отива на фестивала в Матхура с разрешението на родителите си.

БАЛАРАМ: Това е лъжа! Как са могли да му дадат разрешение? Не знаят ли, че в Матхура го чака опасност?

РОХИНИ (отива до него и го хваща за ръката): Опасност? Каква опасност, Баларам?

БАЛАРАМ (след кратка пауза, понеже осъзнава, че се е изтървал, че знае): Всички знаят, че царят на Матхура, Камса, е жесток и безсърдечен. Вчера по време на обяда нали майка Яшода сама каза, че положението  в Матхура не е подходящо за деца? Тогава как са му позволили да отиде? Още сега ще ида и ще питам майка Яшода защо го пуска на такова опасно място. Ще питам и Канха защо той се е съгласил да отиде сам, без мен!

(Рохини клати глава безпомощно, чуди се как да го спре.)

БАЛАРАМ (вика): Канха! Ей, Канха! Канха!

РОХИНИ: Не викай, Баларам! Кришна спи!

БАЛАРАМ: Спи?

РОХИНИ: Да.

БАЛАРАМ: Значи искате аз да замина, докато той спи? Не! Аз ще го взема с мен и ще отида да питам майка Яшода. Да! Канха! (тръгва към вратата)

РОХИНИ: Спри, Баларам, спри!

АКРУРА (излиза от вратата): Спри, Баларам!

РОХИНИ: Акрурджи..?

АКРУРА: Няма нужда да питаш Яшода. Защото не тя е дала своето разрешение.

БАЛАРАМ: Но майка каза, че неговите родители са му разрешили!

АКРУРА (отива до центъра на стаята): Тя е казала истината. Родителите на Кришна дадоха своето разпореждане за това.

БАЛАРАМ: Но тогава... родителите на Канха не са ли майка Яшода и Нанда Баба?

АКРУРА: Не.

БАЛАРАМ: А кои са му родители?

(Кришна идва и застава на вратата, другите са с гръб към него и не го виждат.)

Ако не са майка Яшода и Нанда Баба, тогава кои са неговите родители? Кажете ми, Акрурджи! (развълнувано) Кажете!

АКРУРА (след пауза): Принце, не искахме да ти казваме тази тайна сега. Но твоята твърдоглавост не ни остави избор. Слушай тогава: бащата на Кришна е същият този, който е твой баща. (Баларам е шокиран.) Васудевджи! (слага ръце на рамената му) Да! Вие и двамата сте синове на Васудева. И сте кръвни братя!

(Баларам е безмълвен, насълзен, Акрура пуска раменете му след малко.)

АКРУРА: Разликата е единствено в това: че ти се роди от утробата на Деви Рохини, а Кришна - от Деви Деваки. (Кришна се усмихва. Акрура слага ръце на рамената на Баларам зад него.) Ние дълго пазихме това в тайна заради безопасността на двама ви. За да не узнаят хората, че вие сте принцове от династията на Ядавите, вие бяхте скрити тук като краварчета. Но... (свива юмрук и удря безпомощно въздуха, насълзен) сега Камса узна истината за Кришна. Затова той му изпрати покана за празника в Матхура. За щастие той още не подозира за теб. Затова аз измислих такъв план, че преди Кришна да замине за Матхура, ние ще отведем теб на скришно място през нощта.

БАЛАРАМ (ядосано): Но как можахте да допуснете, че заради спасение на собствения ми живот аз ще оставя Канха в опасност и ще отида с вас на някое тайно място? Сега, когато знам всичко, за мен е още по-важно да остана с Канха. Затова ще отида там, където отива той. И никъде другаде!

АКРУРА: Принце! Това не се отнася само до твоята лична безопасност. Това засяга безопасността на твоята династия! Има само двама наследника на династията на цар Шуурсена и Васудева. Ти и Кришна! В тези тежки времена трябва да се действа в съответствие с политическите предписания. Ако не може да се спасят и двамата наследника, тогава поне единият трябва да бъде спасен!

БАЛАРАМ: Не, Акрурджи, не! Или и двамата ще оцелеят, или и двамата ще умрат!

АКРУРА: Принце, сега не е времето за емоции, сега е времето за изпълнение на твоя дълг!

БАЛАРАМ: Да! Вие сте прав! Сега е времето за изпълнение на моя дълг. В този момент моят дълг на по-голям брат е да стоя до моя по-малък брат и да го защитавам! Не трябва да го оставям сам във време на беда. Добре е, че ми разказахте за нашата родствена връзка. Иначе аз винаги съм чувствал, че съм се родил заради Канха и че той е моят Бог. (допира длани и гледа нагоре, плачейки) Моят Бог...

АКРУРА: Принце, как да ти обясня?! Това е просто емоция, а не интелигентност!

БАЛАРАМ: От какъв смисъл е интелигентността в отношенията между братя, Акрурджи?

АКРУРА (ядосано): Принце, не искам да споря. Това е заповед на вашите родители. И ваш дълг е да им се подчините!

БАЛАРАМ: Но чуйте едно нещо! Сега моят баща е в затвора. Той не е свободен, а е заточен в тъмницата. В това безпомощно състояние, той може да бъде накаран да каже каквото и да е. Аз не мисля, че те са дали тази заповед по своя воля. Дори и да е тяхна заповед, аз не се считам за длъжен да я изпълня! Що се отнася до дълга, аз имам само един дълг в този живот и той е да бъда с Кришна и да го защитавам! Канха не е просто моят по-малък брат. Той е моят Бог! Затова аз не мога да го оставя. Достатъчно! Елате с мен! Аз ще му разкажа всичко! Да вървим!

(Тръгва и на вратата вижда Кришна.)

КРИШНА: Няма нужда да ми разказваш нищо. Аз чух всичко, стоейки тук.

(Кратка тишина, всички са застинали.)

БАЛАРАМ: Тогава кажи ми, прав ли съм?

КРИШНА: Да, братко. (влиза по-напред)

БАЛАРАМ: Тогава кажи им, че ще бъде така, както аз казвам!

КРИШНА: Разбира се, ще бъде така, както ти кажеш! В този живот ти си моят по-голям брат. Затова, да изпълнявам твоите заповеди и да следя другите да им се подчиняват – това е мой дълг. Акрурджи, няма нужда да се тревожите толкова за нас.

АКРУРА: Канха, какво говориш? Вие не осъзнавате колко сериозна е ситуацията! Това не са детски игри. Използвайте своята интелигентност. Това е въпрос на живот и смърт!

КРИШНА: Акрурджи, Вие сте прав, добре е човек да използва интелигентността си, но когато някой я използва, за да манипулира живота и смъртта, той забравя, че животът и смъртта са в ръцете на Създателя! Ако на човек е съдено да умре, той ще умре даже на безопасно място, Акрурджи. Затова не се опитвайте да ни изплашите с идеята за смърт. Ние двамата с Баларам заедно ще отидем в Матхура. Без съмнение ще отидем там, защото след като чух толкова много за него, аз горя от нетърпение да се срещна с цар Камса. Това е моето решение. Ти също ли мислиш така, братко?

БАЛАРАМ: Да.

КРИШНА: От всичко, което чух, не ми хареса едно нещо, Акрурджи. Как можахте да кажете такава голяма лъжа?

АКРУРА: Лъжа? Каква лъжа?

КРИШНА: Вие казахте, че Яшода не е моя майка. Акрурджи, от самото ми раждане до днес Яшода беше моя майка и тя завинаги ще остане моя майка.

АКРУРА: Но твоето раждане...

(Яшода, подкрепяна от Нанда, идва и застава на вратата, изглежда измъчена.)

КРИШНА (прекъсва го): Акрурджи, не знам кой ме е родил, но доколкото аз помня, първият човек, който да ме нарече свой син, бе майка Яшода. Тя ме държеше в скута си и ме хранеше. Тя ме държеше за ръката и ме учеше да ходя. Това бе тя, моята майка Яшода, Акрурджи! Която ми пееше сладки приспивни песни (затваря очи за миг). Това бе моята майка Яшода, нали, Акрурджи?

ЯШОДА (плачейки, влиза, следвана от Нанда): Спри! В името на Бога, спри! Не наранявай сърцето ми още повече! Не мога да слушам повече това! Ще умра!

(Пада, Нанда я хваща, другите ги заобикалят. Кришна хваща ръката й.)

КРИШНА: Майко! Майко! Повярвай ми! Където и да отида, независимо колко далеч от теб ме отведе моят дълг, докато аз съм на тази земя, където и да се намирам, аз винаги ще бъда твой син, майко! Винаги ще бъда твой син.

СЦЕНА 5

(Радха седи замислена и чака Кришна.)

РАЗКАЗВАЧ: Шри Кришна изпрати послание до Радха, че иска да я види за последен път, преди да си отиде. Тя дойде на брега на Ямуна, където бе тяхното любимо място за среща, и го чакаше с натежало сърце.

(Той идва тихо. Тя чува стъпките му, вижда стъпалата му и поглежда нагоре да го види.)

РАДХА: Ето, аз дойдох. Говори, какво искаше да ми кажеш?

КРИШНА (пристъпва напред): Нищо, просто исках да взема твоето разрешение, за да замина.

РАДХА: Ти си дошъл за моето разрешение или за моя живот?

КРИШНА: Радхе, нашите тела може да са разделени, но ние сме една душа. Тази раздяла е само на телата.

РАДХА: Но какво ще стане с мен след раздялата? Помислил ли си за това?

КРИШНА: Да. Но ние трябва да изпълним тази игра, която е предначертана от съдбата. Аз трябва да довърша задачата, която съм започнал. Ти знаеш това.

РАДХА: Да, знам това. За теб твоят дълг е по-важен от Радха. Но ти не знаеш, че за Радха няма нищо по-важно от теб! Тя няма нищо друго. Всички задължения на Радха, всички задачи, всички нейни надежди и желания, нейните молитви и обожания биват предложени в стъпалата на Кришна. А сега ти искаш да отнемеш от мен тези свети стъпала. Както след свещената ягня остава само пепел, така след твоето заминаване във Вриндавана от Радха ще остане само пепел. Ти не можеш да разбереш болката от раздялата. Само влюбената може да я разбере.

КРИШНА: Защо само влюбената? Сърцето на любимия също преживява мъка от раздялата.

РАДХА: Не така силно. Любимият понася тази болка със своята мъжественост, но влюбената има само една подкрепа: нейният любим. А ако той я изостави, как може тя да понесе болката? Тя има нужда да се отърве от болката, като склони глава и плаче на неговото рамо. А така, тя дори не може да плаче пред другите, за да не позори своя любим. Ти ще бъдеш зает или с изпълнението на твоя дълг, или с политика, или на бойното поле, в обществото или с установяването на дхарма. Но твоята Радха ще бъде изгубена в обширната пустота на самотата. Пред кого да разкрие болката в сърцето си?

КРИШНА: Пред мен.

РАДХА: Пред теб?

КРИШНА: Да, пред мен. Радхе, където и да съм – в гората, в двореца или изпълням дълга си на бойното поле, аз ти давам думата си, че ще идвам всяка нощ в сънищата ти. Ще се срещаме всеки ден.

РАДХА: Но аз ще сънувам, ако мога да заспя, нали? Ако влюбената жена може да спи спокойно, когато е разделена от любимия, това е оскърбление към любовта й.

КРИШНА: Не. Ако ти вярваш в срещата с твоя любим, тогава твоята любов няма да бъде оскърбена нито в ада, нито в небесата, нито в света на сънищата.

РАДХА: Колко си коравосърдечен! Опитваш се да ме успокоиш със сънища. Понякога се питам защо напуснах Голока и се спуснах във Вриндавана, за да изпитам тази болка? Щеше да е по-добре да остана там с твоята безсмъртна форма и от там да гледам твоята божествена лила като човек на Земята. Защо аз, полудяла от любов, те последвах в този смъртен свят?

КРИШНА: Аз знам защо.

РАДХА: Защо?

КРИШНА: За да мога аз да изпитам радост, бъдейки в твоята компания на тази жестока земя. Ти дойде, за да ме дариш с щастието от твоята безкористна любов в тази среда на жестокост и алчност. Твоето идване тук направи възможно това да изпълним божествената лила на любовта, заради която тази моя инкарнация ще бъде наречена въплъщение на Любовта. Иначе, в тази инкарнация аз трябва да изпълня много трудни задачи на тази смъртна земя.

РАДХА: Мога ли да те питам нещо?

КРИШНА: Какво?

РАДХА: Ти казваш, че си подвластен на любовта на твоите преданоотдадени?

КРИШНА: Да.

РАДХА: Че ти винаги изпълняваш това, което те искат?

КРИШНА: Разбира се.

РАДХА: А ще ме послушаш ли, ако ти кажа да не ме оставяш и да не си отиваш от Вриндавана? Ще се съгласиш ли на това?

(Кришна първо гледа сериозно, после се усмихва.)

КРИШНА: Ако ми заповядаш, тогава ще се подчиня, разбира се.

РАДХА: Добре тогава, заповядвам ти да ми обещаеш, че ще останеш тук с мен.

КРИШНА (след малка пауза): Добре. Обещавам ти – няма да си отида без твоето разрешение.

РАДХА (усмихва се): Тогава седни до мен и ми посвири на флейтата. Това е.

КРИШНА: Както пожелаеш!

(Кришна сяда, Радха обляга глава на рамото му и той почва да свири. Боговете идват и клякат встрани с допрени длани, гледайки Радха. Кришна ги вижда, спира да свири и се усмихва. Радха е изненадана.)

ИНДРА: Защити ни, о, майко! Защити ни, майко!

БРАХМА: Майко, ти си Майката на Вселената. Ти поддържаш всички живи същества. Ти си скритата сила на Господ Кришна. И ти знаеш, че това въплъщение на Господа е предназначено да унищожи злото и да установи дхарма.

ИНДРА: Нашият Господ се въплъти на тази Земя, за да защити мъдреците и да унищожи демоните. Майко, ако ти го задържиш сега в този критичен час, всички живи същества ще потърсят твоята помощ.

БРАХМА: Как можеш да гледаш децата ти как горят в огньовете на греха и злото? Майко, молим те, защити децата си! Ние всички те молим да освободиш Господа. Ние всички сме твои деца, майко. Прости ни за дързостта! Ние те умоляваме отново и отново. Молим те, приеми нашата молба, майко!

(Боговете се покланят.)

РАДХА (към Кришна): Ти бе победен и затова извика боговете на помощ?

КРИШНА: Ха. Не съм извикал никого. Сега ти постъпи така, както считаш за правилно за теб и твоите деца.

РАДХА: Ти знаеш, че най-голямата слабост на една жена е нейната любов към децата й. Ти ме хвана в капан чрез тази любов към децата. (към боговете) Приемам вашата молба. Благославям ви! (прави жест с ръка)

ИНДРА: Слава на майката на Вселената Шри Радхарани ки!

БОГОВЕ: Джей!

ИНДРА: Слава на майката на Вселената Шри Радхарани ки!

БОГОВЕ: Джей!

ИНДРА: Слава на майката на Вселената Шри Радхарани ки!

БОГОВЕ: Джей!

(Тя не се радва, а плаче. Те си отиват. Радха и Кришна се поглеждат, тя му се усмихва и му прави жест да станат. Изправят се и се гледат, тя почва да рони сълзи.)

РАДХА: Мога ли да поискам нещо?

КРИШНА: Да.

(Тя кляка и вдига шала си с две ръце, като да проси.)

РАДХА: Обещай ми две неща, преди да си отидеш.

КРИШНА: Какви?

РАДХА: Първо, не само в моите сънища, но и в реалността, докато аз съм на тази Земя, ти единствен да живееш в моето сърце във всеки миг.

КРИШНА: А второто?

РАДХА: Второ, преди да напусна тази Земя, искам да видя още веднъж твоите стъпала.

КРИШНА: Обещавам ти. Но искам и ти да ми дадеш едно обещание.

РАДХА (с допрени длани): Заповядай ми!

КРИШНА: Да не плачеш.

(Тя си изтрива сълзите, но се появяват нови и нови.)

РАДХА: Това е много трудно!

(Кришна се навежда и й маха сълзите.)

КРИШНА: Радхе, всяка твоя сълза ще бъде препятствие на моя път на дълга. Затова ми обещай.

РАДХА (трие си сълзите): Повече няма да проливам сълзи. Обещавам ти.

(Докосва стъпалата му. Той я благославя и полека тръгва назад и излиза, тя докосва праха от земята, където е стоял той и я слага върху главата си, после затваря очи и държи ръцете на сърцето си. Полека Радха пак сяда и така известно време е замислена и тъжна. Гопите, начело с Лалита и Вишака пристигат, тичайки.)

ЛАЛИТА: Радха! Радха!

ВИШАКА: Радха!

ГОПИ 1: Ей, Радха!

ЛАЛИТА: Какво правиш тук съвсем сама?

ВИШАКА: Чакаш ли някого?

(Радха не отговаря, още гледа в пространството.)

ГОПИ 1: Глупаво момиче! Кого чакаш? Нима не знаеш нищо? Твоят Канея си отива завинаги от Гокул!...

ВИШАКА (към Лалита) Тя на себе си ли е или не? Даже след като чу, че Канха си отива, тя продължава да гледа в една точка. Тя наистина ли е объркана?

ЛАЛИТА: Радха! Радха! (хваща я за раменете и леко я разтърсва, Радха само за миг я поглежда) Радха! Чуваш ли ме? Чу ли какво казахме?

РАДХА (отговаря, но продължава да гледа в точка): Да.

ЛАЛИТА: Да? Тогава ти знаеше за това? Че Канха заминава от Гокул?

РАДХА: Да.

ЛАЛИТА: И въпреки това все още седиш тук?

РАДХА: А къде да отида?

ЛАЛИТА: Върви да го спреш! Спри го!

РАДХА: Ако можех да го спра, то със сигурност бих отишла. Но Лалита, той няма да спре.

ЛАЛИТА: Ти се видя с него?

РАДХА: Да.

ЛАЛИТА: Той дойде тук?

РАДХА: Да.

ЛАЛИТА: И какво се случи?

РАДХА: Той си отиде.

ЛАЛИТА: И ти не го спря?

РАДХА: Исках да го спра.

ЛАЛИТА: И?

РАДХА: Той си отиде.

ЛАЛИТА: Отишъл си е! И ти му разреши да си тръгне?

РАДХА: Да.

ЛАЛИТА (извърта лицето на Радха към себе си): Радха, ти си полудяла! (укорително) Нима в любовта така просто се приема поражение? (Радха пак се обръща към точката. Лалита я побутва.) Ставай! Ела с мен. Аз ще го питам как може да разпалва пламъците на любовта в нечие сърце и след това да си отиде просто така. Това справедливо ли е? Днес пред очите на всички аз ще го разоблича. Ще разкажа на всички как той седеше с неб часове наред насаме и ти говореше сладки думи, за да те заблуди. Да видим как ще успее да те измами! Днес пред целия свят ще го принудя да приеме твоята любов. Ела с мен! (Леко я дърпа за ръката, но Радха седи здраво и не мърда.)

РАДХА: Не. Няма да дойда.

ЛАЛИТА: Защо?

РАДХА: Няма да обидя нито своята любов, нито моя любим пред очите на целия свят.

ЛАЛИТА (слисана): Радха! Що за любов е това? В която ти ще разрушиш себе си, но не искаш да го обвиниш!

РАДХА (леко се засмива): Лалита, лекарството за любовта – това е любовта. А не унижението. (Усмихва се и поглежда Лалита.) Ти върви! Върви и говори с него.

ЛАЛИТА (благоговейно допира бавно длани): Радха, ти си наистина благословена! Радха, ти може и да не дойдеш с мен, щом не искаш. Но аз непременно ще го накарам да даде отговор на всичко. И на него ще му се наложи да ми отговори! (Поглежда към Вишака и я хваща за ръката.) Да вървим! (Стават бързо и излизат.)

СЦЕНА 6

(Гопите са легнали на пътя, по който идва колесницата с Акрура, Кришна и Баларам. Имат твърд поглед. Колесницата спира. Колесничарят отива до гопите, вижда ги изненадан и после се връща. В този момент идват Акрура, Кришна и Баларам.)

АКРУРА: Какво се случи?

КОЛЕСНИЧАР: Господарю, тези хора са препречили пътя.

АКРУРА (рязко става и тръгва да вади меча си, но щом вижда гопите, е изненадан): Какви хора?

ЛАЛИТА: Ние!

(Кришна се усмихва. Акрура си прибира меча и слиза.)

АКРУРА: Но защо?

ВИШАКА: Защото ние няма да позволим на Канха да си отиде от Гокул.

(Кришна и Баларам се усмихват и се поглеждат.)

АКРУРА (раздразнено): Но защо?

ЛАЛИТА (изправя се и отива до него): Вижте Акрурджи, ако Вие продължавате да питате „защо“ след всичко, то колко пъти ще трябва да Ви отговарям? Достатъчно! Аз казах, че ние няма да позволим на Канха да си отиде от Гокул! Сега не питайте пак „защо“!

АКРУРА: Но девойко, ние трябва да стигнем в Матхура! Ако спираме така на всяко място, много ще закъснеем.

ЛАЛИТА: Ако бързате, тогава кажете на Канха да слезе от колесницата. А Вие можеше да продължите с нея. Ние нямаме никакво възражение.

АКРУРА: Ако Канха не дойде с мен, то цялото ми пътуване ще се окаже напразно.

ЛАЛИТА: А ако Вие отведете Канха, то целият наш живот ще бъде напразен.

ВИШАКА: Вашето име е Акрура (с нежна природа), но във Вас има толкова жестокост, колкото в змията отрова!

ГОПИ 1: Без Канха целият Гокул, Вриндавана, полята и долините, цветята и горите – всичко ще изглежда пусто.

ЛАЛИТА: Но докато сме живи, ние няма да позволим това да се случи. Затова Ви препречихме пътя. Ако Вие се каните да отведете Канха, можете да преминете с колесницата си върху нас. Защото ако Канха си отиде оттук, ние и без това няма да останем живи.

ГОПИ 2: Почтени Акрура, не постъпвайте с нас така жестоко, умолявам Ви! Смилете се над нас! Моля Ви, не постъпвайте с нас така жестоко!

АКРУРА: Аз не постъпвам жестоко с никого! Аз изпълнявам заповедите на родителите на Канха. А да изпълнява техните заповеди – това е също и негова дхарма.

ЛАЛИТА: Не ни обяснявайте за дхарма! Ние сме скромни гопи и няма да разберем нищо от това. (плаче) Аз знам само едно: когато човек запали любовта в сърцето на някого, а след това бяга, това не може да се нарече дхарма. Това е голям грях! Измама!

ВИШАКА: Защо говориш на него? Вижте само коравосърдечния Канха! Той само мълчи и гледа цялото представление, и нищо не казва.

ЛАЛИТА (към Кришна): Защо не казваш нищо на почитаемия Акрурджи?

КРИШНА: Аз не мога да му кажа нищо.

ЛАЛИТА (ядосано): Защо не можеш да му кажеш нищо?

(Кришна слиза усмихнат и идва до нея.)

КРИШНА (към гопите): Защото това е заповед на моите майка и баща. Затова аз не мога да сторя нищо друго, освен да отида с него.

ЛАЛИТА: Когато ти свиреше на флейта и ни хващаше в капана на твоята любов, тогава ти не помисли ли, че някой ден ще ти се наложи да си отидеш по заповед на твоите родители? Когато ти завърза тази връзка на любовта между нас, не помисли ли, че при теб има и други задължения? И че за да ги изпълниш, някой ден ще ти се наложи да скъсаш отношенията си с нас?

КРИШНА: Но аз не съм казал, че ще скъсам отношенията си с вас!

ЛАЛИТА: Но ти си отиваш и ни оставяш! Нима това не се нарича късане на отношения?

КРИШНА: Ако вие считате, че тази връзка на любовта ще се подсилва, само ако аз остана тук, и ще отслабне, ако аз си отида оттук, то вие не сте разбрали връзката на любовта. И не сте разбрали значението на вечната любов. Това означава, че вие никога не сте ме обичали!

ВИШАКА: Какво каза? Че ние никога не сме те обичали?! Ако не те обичаме, тогава защо са тези сълзи, тази болка и мъка?

(Усмихва се, отива до Вишака, изтрива й сълзите, клатейки глава и после говори на всички.)

КРИШНА: Тези сълзи, тази болка и мъка – това е само нещастието на привързаността. Затова да преградите така пътя – това не е знак за истинска любов. Това е само проява на вашата привързаност!

(Лалита застава пред него ядосана и сочи гопите.)

ЛАЛИТА: Това, което ти наричаш привързаност, това е безпомощността на любовта! Това е жертва заради любовта!

КРИШНА: Каква жертва?

ЛАЛИТА: Жертвата на нашите животи. Ние няма да можем да понесем раздялата от теб. Затова ще се простим с живота си под колелата на твоята колесница! Ако искаш да си отидеш, мини върху телата ни с колесницата си!

КРИШНА: Ако вие мислите, че това ще е победата на любовта – да ме спрете от това да изпълня своя дълг, то вие никога не сте разбрали любовта. Как тогава можете да обичате?

(Клати глава, отива до гопите и ги вдига една по една.)

КРИШНА: Стани. Стани. Стани... Запомнете – любовта никога не е препятствие по пътя на дълга. Истинската любов е помощ за любимия по пътя на дълга. Тя е неговата подкрепа, неговата сила! Тя не пролива реки от сълзи по неговия път! Аз винаги съм мислел, че ще прекарам целия си живот върху силата, дадена от вашата любов. Мислех си, че ще скрия вашата любов в дълбините на сърцето си, така че когато алчността, егоизмът и насилието на хората, с които ще трябва да общувам във фалшивата среда на политиката и дворците, започне да ме потиска, аз да мога да погледна в сърцето си и да намеря утеха и мир във вашата чиста и безсебична любов. Така че тя да засили наново моята вяра в красотата на живота. (Клати с глава и въздъхва.) Но... сега аз мисля, че съм сгрешил. Очаквал съм любов от тези, които не знаят какво е любов.

ЛАЛИТА: Ти си много егоистичен!

КРИШНА: Защо?

ЛАЛИТА: Твоите думи сега няма да ни позволят дори да умрем! Казвайки това, ти ни принуди да продължим да живеем, за да пазим жива твоята любов в сърцата си с надеждата, че лекият ветрец на нашата любов ще прави живота ти спокоен във всеки миг. Но ти не ни даде дори и намек за това дали в бъдеще ще видим някога сянката от твоите стъпала или ще прекараме целия си живот в празнота.

КРИШНА: Не. Вашият живот няма да бъде празнота. Аз ще се върна още един път!

ЛАЛИТА (с допрени длани): Това ни е достатъчно. Ние ще живеем с надеждата на това обещание.

КРИШНА: Вярвайте ми! Моето обещание не е лъжливо.

(Лалита се покланя. Кришна допира длани, също и другите гопи.)

КРИШНА: Добре.

(Той ги оглежда и продължава по пътя, следван от Акрура и Баларам. Гопите гледат с допрени длани след него, после клякат и допират чело и ръце до земята.)