Свами Вивекананда - пълната реч пред парламента на религиите в Чикаго - 1893 г.

БЕЗСМЪРТИЕ
(Реч на Свами Вивекананда, произнесена в Америка)

Кой въпрос е бил задаван повече пъти, коя идея повече е карала човека да търси из вселената някакъв отговор, кой въпрос е по-близък и по-скъп за човешкото сърце, кой въпрос е по-неотделимо свързан с нашето съществование, отколкото въпросът за безсмъртието на човешката душа? 

Той е бил тема на поети и мъдреци, на жреци и пророци, царе са го обсъждали на трона, просяци на улицата са го мечтали. Най-добрите представители на човечеството са се заемали с него, най-лошите хора са се надявали на това. Интересът към темата още не е умрял, нито ще умре дотогава, докато хората съществуват. 

Различни отговори са били представяни на света от различни умове. И още хиляди във всеки период от историята са се отказвали от спора, но пак въпросът остава нов както винаги. Често в смута и борбата на живота си изглежда да го забравяме, но внезапно някой умира - някой, когото може би сме обичали, някой близък и скъп за нашите сърца е откъснат от нас, и борбата, врявата и суматохата на света около нас престават за момент и душата задава стария въпрос: "Какво има след това?" "Какво слава с душата?"

Цялото човешко знание произлиза от опита, не можем да знаем нещо по друг начин освен чрез опитност. Всичките ни разсъждения са основани върху обобщения опит, цялото ни знание е само хармонизиран опит. 

Като погледнем около себе си, какво откриваме? 
Непрекъснато изменение. 

Растението изниква от семето, израства в дърво, завършва цикъла и се връща обратно кьм семето. 

Животното идва, живее определено време, умира и завършва цикъла. Така е и с човека. 

Планините бавно, но сигурно се разпадат, реките бавно, но сигурно пресъхват, дъждовете идват от морето и се връщат обратно към морето. Навсякъде се завършват кръгове, раждане, растеж, развитие и упадък следват едно друго с математическа точност. 
Това е нашият всекидневен опит. 

Вътре във всичко това, зад цялата тази обширна маса на това, което наричаме живот, на милиони видове и форми, милиони и милиони разновидности, като се започне от най-низшия атом до най-висшия одухотворен човек, откриваме да съществува едно определено единство. 

Всеки ден намираме, че стената, за която се е мислело, че разделя едно нещо от друго, се събаря и цялата материя стига до това да бъде призната от съвременната наука като една субстанция, проявяваща се по различни начини в различни форми, и също единственият живот, който преминава през всичко като една непрекъсната верига, на която всички тези многообразни форми представляват звената, звено след звено, простиращи се почти безкрайно, но от същата тази една верига.

 
Това се нарича еволюция.

 
То е една стара, стара идея. Толкова стара, колкото човешкото общество, само че става все по-свежа с напредъка на човешкото знание. Има още едно нещо, което древните са възприели, но което днес не е още така ясно възприето, и това е инволюцията. 
Семето става растение, една песъчинка никога не става растение. 
Баща става детето, една буца глина никога не става дете.
Въпросът е откъде идва тази еволюция. Какво е било семето? 
То е било същото като дървото. Всичките възможности на бъдещото дърво са в това семе, всичките възможности на бъдещия човек са в малкото бебе, всичките възможности на всеки бъдещ живот са в зародиша.
Какво е това? 

Древните философи на Индия са го нарекли инволюция. Така намираме, че всяка еволюция предполага инволюция. 

Не може да бъде развито нещо, което вече не присъства там.

Тук отново на помощ ни идва съвременната наука. Ние знаем чрез математически разсъждения, че общият сбор на енергията, която се проявява във вселената, винаги е един.

 
Не можете да махнете нито един атом материя и нито един килограмометър сила. Не можете да добавите към вселената един атом материя или един килограмометър сила. Като такава еволюцията не произлиза от нула, а откъде тогава е дошла тя? 
От предшестващата инволюция. 

Детето е вложеният човек и човекът е развитото дете. 
Семето е вложеното дърво и дървото е развитото семе. 
Всички възможности на живота са в зародиша. Проблемът става малко по-ясен. Прибавете към него първата идея за продължаване на живота. 
От най-низшата протоплазма до най-съвършения човек в действителност има само един живот. 

Точно както в един живот имаме толкова много разнообразни фази на неговия израз -развитието на протоплазмата в бебе, дете, младеж, старец -така от тази протоплазма чак до най-съвършения човек намираме един непрекъснат живот, една верига. 
Това е еволюцията, но ние видяхме, че всяка еволюция предполага и една инволюция. Целият този живот, който бавно се проявява, развива себе си от протоплазмата до съвършеното човешко същество - Въплъщението на Бога на земята, цялата тази поредица е само един живот и цялото това проявление трябва да е било вложено в същата тази протоплазма. 

Целият този живот, сам този Бог на земята е бил вложен в нея и бавно е излязъл навън, проявявайки себе си бавно, бавно, бавно. 
Най-висшият израз трябва да е бил тук в зародишното състояние в миниатюрна форма, следователно тази едничка сила, цялата тази верига, е инволюцията на този космичен живот, който е навсякъде. 
Тази маса от интелигентност, която от протоплазмата до най-съвършения човек бавно-бавно разгръща себе си. 
Не става дума, че тя расте. 

Махнете всичките идеи за растеж от ума си. 
С идеята за растеж е свързано нещо идващо отвън, нещо чуждо, което ще придаде лъжа към истината, че Безкрайното, което лежи непроявено във всеки живот, е независимо от всички външни условия. 
То никога не може да расте.

То е било винаги тук и само проявява Себе си.

Последствието е проявената причина. 

Няма съществена разлика между последствието и причината. 
Вземете например тази чаша. 

Имало е материал и този материал, плюс волята на майстора е направил чашата; тези две неща са нейните причини и присъстват в нея. 
В каква форма е представена волята? 

Като сцепление. Ако силата я нямаше. всяка частица щеше да отпадне. Кое е последствието тогава? 

То е същото като причината, приело само различна форма, различен състав. Когато причината е изменена и ограничена за известно време, тя става последствието. 

Трябва да помним това. 

Прилагайки го към нашата идея за живота, виждаме, че цялото проявление на тази поредица, от протоплазмата до най-съвършения човек, трябва да е точно космическият живот. 
Най-напред той е бил вложен и е станал по-фин; от това фино нещо, което е било причината, той е продължил да се развива нататък, проявявайки себе си и ставайки по-груб.

Но въпросът за безсмъртието още не е уреден. 

Видяхме, че всяко нещо в тази вселена е неразрушимо. 
Няма нищо ново, няма да има нищо ново. Същите поредици от проявления се представят, редувайки се, подобно на колело, като се издигат нагоре и се спускат надолу.

 
Цялото движение в тази вселена е във формата на вълни, последователно издигащи се и спадащи. 

Системи след системи излизат от фините форми, развиват се и приемат по-груби форми и пак се разтапят, така да се каже, и се връщат обратно към фините форми. Те пак изникват от това, еволюират за определен период и бавно се връщат обратно към причината. 
Така е и с целия живот. Всяко проявление на живота се издига нагоре и после отново се спуска надолу.

 
Какво пада надолу?

 
Формата. 
Формата се разпада на парчета, но тя изниква отново. 
В известен смисъл даже телата и формите са вечни.

Как? 

Да предположим, че вземем няколко зара и ги хвърлим и те паднат в такава комбинация: 6-5-3-4. Вземаме заровете и ги хвърляме отново и отново - трябва да дойде време, когато същите числа ще се появят отново, същата комбинация трябва да дойде. Сега всяка частица, всеки атом, който е в тази вселена, приемам за такъв зар и тези зарове биват хвърляни и комбинирани отново и отново. 
Всички тези форми пред вас са една комбинация. Тук има форми на чаша, на маса, на кана с вода и тъй нататък. 
Това е една комбинация, след време всичко това ще се разпадне. Но трябва да дойде време, когато точно същата комбинация се явява отново, когато вие ще бъдете тук и гази форма ще бъде тук, ще се говори по тази тема и тази кана ще бъде тук. Безкраен брой пъти това е било и безкраен брой пъти то ще бъде повторено. 
Толкова за физическите форми. 

Какво откриваме? 

Че дори комбинацията на физически форми се повтаря вечно.

Едно много интересно заключение, което следва от тази теория, е обяснението на факти като следните: някои от вас навярно са виждали човек, който може да познава миналия живот на другите и да предсказва бъдещето.

 
Как е възможно някой да вижда какво ще бъде бъдещето, ако то не е определено? 
Последствията от миналото ще се възвърнат и бъдещето и ние виждаме, че това е така. 

Вие сте видели голямото Ферисово колело (познато у нас като виенско колело - бел. ред.) в Чикаго. Колелото се върти и малките кабини в него следват една друга, една група хора влиза в тях и след като направят един кръг, излизат и влиза нова група хора. Всяка една от тези групи е като едно от тези проявления, от най-нисшите животни до най.-висшия човек, Природата е като веригата на Ферисовото колело, безкрайна и безконечна, и тези малки кабинки са телата или формите, в които се возят нови партиди души, вървейки нагоре все по-високо и по-високо, докато станат съвършени и излязат от колелото. Но колелото си продължава. И дотогава, докато телата са в колелото, може абсолютно и математически да се предскаже къде ще отидат те, но това не се отнася за душите.

По този начин е възможно да се отгатват точно миналото и бъдещето на природата. 

Виждаме следователно, че има повторение на едни и същи материални явления на определени периоди, и че същите комбинации са се явявали през вечността.

 
Но това не е безсмъртието на душата.

 
Никаква сила не може да умре, никаква материя не може да бъде унищожена. 
Какво става с нея? 

Тя продължава да се променя, назад и напред, докато не достигне източника, от който е произлязла. 

Няма движение по права линия. Всичко се движи в кръг; правата линия, продължена безкрайно, става кръг. Ако случаят е такъв, не може да има вечно израждане за никоя душа. Това не може да бъде. Всяко нещо трябва да завърши кръга и да се върне обратно към своя източник. 
Какво сме вие и аз, и всички тези души?

 
В нашето обсъждане на инволюцията и еволюцията видяхме, че вие и аз трябва да сме част от космичното съзнание, от космичния живот, от космичния ум, който е бил вложен, и трябва да завършим кръга и да се върнем обратно към тази космична интелигентност, която е Бог. 
Тази космична интелигентност е това, което хората наричат Господ, Бог, Христос, Буда, Брахман, което материалистите възприемат като сила, а агностиците като това безкрайно неизразимо отвъдно; и ние всички сме части от това.

Това е втората идея, но и това още не е достатъчно и ще продължава да има съмнения. Много хубаво е да се каже, че никоя сила не може да бъде разрушена. Но всички сили и форми, които виждаме, са съчетания. 
Тази форма пред нас е съчетание на няколко съставни части и по същия начин е съставена и всяка сила, която виждаме. 
Ако вземете научната идея за сила и я наречете общ сбор, резултата на няколко сили, какво става с вашата индивидуалност? 
Всичко, което е съчетание, рано или късно трябва да се върне към своите сьставни части. 

Всичко, което в тази вселена е резултат на комбинация на материя или сила, рано или късно трябва да се върне обратно към компонентите си.

Всичко, което е резултат от определени причини, трябва да умре, трябва да бъде разрушено. 

То бива разчупено, разпръснато, разложено обратно на компонентите си. Душата не е сила, нито е мисъл.
Тя е производителят на мисълта, но не е самата мисъл; тя е производителят на тялото, но не е тялото. 

Защо е така? 

Виждаме, че тялото не може да бъде душата. 
Защо? 
Защото не е интелигентно.

 
Един труп не може да бъде интелигентен, нито парче месо в месарския магазин.

 Какво разбираме под интелигентност? 

Силата на реакция. 

Нека да навлезем малко но-дълбоко в това. Тук има една кана и аз я виждам. Как? Лъчи светлина от каната влизат в моите очи, създават картина върху моята ретина и тази картина се отнася до мозъка. 
Но тук още няма виждане. Това, което физиолозите наричат сетивни нерви, отнася впечатлението навътре. Но дотук няма реакция. Нервният център в мозъка отнася впечатлението до ума и умът реагира и веднага щом възникне тази реакция, каната се появява пред него. 
Да вземем още един прост пример. 

Да предположим, че вие ме слушате внимателно и един комар кацне на върха на носа ви и ви причини това приятно усещане, което комарите могат да причиняват, но вие сте толкова погълнати от слушането, че не го чувствате въобще.

 
Какво е станало? 

Комарът е ухапал определен участък от кожата ви, а там има определени нерви. Те са отнесли определено усещане до мозъка и впечатлението съществува, но умът, бидейки зает с друго, не реагира, така вие не съзнавате присъствието на комара.
 Когато дойде ново впечатление, ако умът не реагира, ние няма да го осъзнаем, но когато възникне реакцията, ние усещаме, виждаме, чуваме и тъй нататък. 

С тази реакция идва просветлението, както го наричат Санкхя-философите. 
Виждаме, че тялото не може да осветлява, защото при отсъствие на внимание не е възможно никакво усещане. 

Известни са случаи, когато при дадени условия един човек, който никога не бил учил определен език, се оказало, че е в състояние да го говори.

Последвалото разследване показало, че като дете той е живял сред хора, които са говорили на този език, и впечатленията са останали в неговия мозък. Тези впечатления са останали там складирани, докато посредством някаква причина умът не реагирал и просветлението дошло, и тогава човекът можел да говори този език. 
Това показва, че само умът не е достатъчен, че самият ум е инструмент в ръцете на някого. 

В случая с това момче, умът е съдържал в себе си този език, но той не знаел това, а след това дошло времето, когато го узнал. 
Това показва, че има някой друг освен ума, и че когато момчето е било бебе, този някой не е използвал силата, но когато момчето израснало, той се възползвал от нея и я употребил. Първо, имаме тяло, второ - ум, инструментът за мислене, и трето, зад този ум е собственият Аз на човека.

 

Санскритската дума е Атман.

Тъй като съвременните философи са отъждествили мисълта с молекулните изменения в мозъка, те не знаят как да обяснят гореописания случай и най-вече го отричат.

 
Умът е тясно свьрзан с мозъка, който умира всеки път, когато се смени тялото. 
Азьт е осветителят, а умът е инструментът в Неговите ръце и чрез този инструмент Той държи външния инструмент и така възниква възприятието. 
Външните инструменти улавят впечатленията и ги донасят до органите, защото вие трябва винаги да помните, че очите и ушите са само приемници, вътрешните органи, мозъчните центрове са това, което действа. 

На санскрит тези центрове се наричат Индрии и те предават усещанията на ума и умът ги представя по-нататък назад към едно друго състояние на ума, което на санскрит е наречено Читта, и там те се организират вьв воля, и всички те ги представят на вътрешния Цар на царете, Управителя на Своя трон, Аза на човека. Тогава Той вижда и дава Своите нареждания. Тогава умът непосредствено действа върху органите, а те върху външното тяло. Истинският Възприемащ, истинският Господар, Управляващият, Творецът, Манипулаторът на всичко това е Азьт на човека.

Виждаме, че Азът на човека не е тялото, нито е мисълта, Той не може да бъде съчетание. Защо? Защото всичко, което е съчетание, може да бъде видяно или въобразено. 

 

Това, което не можем да си въобразим или да възприемем, което не можем да свържем в едно, не е сила или материя, причина или последствие и не може да бъде съчетание. 

Областта на съчетанията е само дотам, докъдето се простира нашата мисловна вселена, нашата вселена на мисълта. 

Отвъд това то не важи, то е дотам, докъдето управлява законът, и ако има нещо отвъд закона, то не може да бъде съчетание въобще. 
Собственият Дух на човека, бидейки отвъд закона на причинността, не е в съчетание. Той е вечно свободен и е Управителят на всичко, което е вътре в областта на закона. 

Той никога няма да умре, защото смъртта означава връщане назад към съставните части и това, което не е било никога съчетание, не може никога да умре. 

Чиста глупост е да се каже, че Той умира.

Сега вървим по все по-фина и по-фина почва и някои от вас може би ще се уплашат.

 
Видяхме, че този Дух, бидейки отвъд малката вселена на материята, силата и мисълта, с проста единица и като проста единица не може да умре. 

Това, което не умира, не може да живее. Защото животът и смъртта са лицевата и обратната страна на една и съща монета. 
Животът е другото име на смъртта, а смъртта - на живота. 
Една специална форма на проявление е това, което наричаме живот, а друга специална форма на проявление на същото нещо е това, което наричаме смърт. 

Когато вълната се издигне най-горе, това е живот, а когато падне най-долу, това е смърт. 

Ако нещо е отвъд смъртта, естествено разбираме, че то трябва също така да бъде и отвъд живота. 

Трябва да ви напомня за първото заключение, че душата на човека е част от космичната енергия, която съществува, която е Бог. 

Сега виждаме, че тя е отвъд живота и смъртта. 

Никога не сте били родени и никога няма да умрете. 

Какво представлява раждането и смъртта, които виждаме около нас? 

Това принадлежи само на тялото, защото душата е вездесъща. 
"Как може да бъде това?", може да запитате. 

"Толкова много хора седят тук, а вие казвате, че душата е вездесъща?" Какво би могло, питам аз, да ограничи нещо, което е отвъд закона, отвъд причинността? Тази чаша е ограничена, тя не е вездесъща, защото окръжаващата я материя я заставя да приеме тази форма, не й позволява да се разшири. 

Тя е обусловена от всички неща около нея и следователно е ограничена. Но това, което е извън закона, където няма какво да действа върху него, как може то да бъде ограничено? 
То трябва да е вездесъщо. Вие сте навсякъде във вселената. 
Как тогава бива така, че аз съм роден и съм на път да умра и всички тези неща?

 
Това е приказката на невежеството, халюцинация на мозъка. 
Вие нито сте се раждали, нито ще умрете. 

Вие не сте преминавали нито през раждане, нито през прераждане, нито през живот, нито през въплъщение, нито през нищо. Какво разбирате под идване и отиване? Това са повърхностни нелепости. Вие сте навсякъде. Тогава за какво идване и отиване става въпрос? Това е халюцинацията, предизвикана от изменението на това фино тяло, което наричате ум. 

Това е, което става. 

Само едно малко облаче, минаващо по небето. Както то се движи непрестанно, може да се създаде илюзията, че самото небе се движи. Понякога виждате облак да се движи пред луната и си мислите, че луната се движи. 

В действителност вие нито отивате, нито идвате, няма да се раждате, нито да се прераждате, вие сте безкрайни, вечно присъстващи, отвъд всякаква причинност и вечно свободни. Такъв въпрос не е на място, той е чиста глупост. Как би могло да има смъртност, когато не е имало раждане?

Ще трябва да направим още една стъпка, за да стигнем до едно логическо заключение. 

Няма да спираме по средата на пътя.

 
Вие сте метафизици и няма да се признавате за победени. 
Тогава щом сме отвъд всякакъв закон, ние трябва да бъдем всезнаещи, вечно блажени; цялото знание трябва да е в нас, цялата сила и цялото блаженство. Несъмнено. 

Вие сте всезнаещото, вездесъщото същество на вселената. Но може ли да има много такива същества? Може ли да има сто хиляди милиона вездесъщи същества? 

Разбира се, не. 

Тогава какво става с всички нас? 

Вие сте само едно, има само един такъв Аз и този Един Аз сте вие. 
Това, което наричаме Душа, стои отвъд тази малка природа. Има само Едно Същество, Едно Съществование, вечно блаженото, вездесъщото, всезнаещото, нероденото, неумиращото. 

"Чрез Неговата власт се разстила небето, чрез Неговата власт диша въздухът, чрез Неговата власт свети слънцето и чрез Неговата власт живее всичко. Той е Действителността в природата, Той е Душата на твоята душа, нещо повече - ти си Той. Ти си едно с Него." 

Навсякъде, където има две неща, има и страх, има опасност, има конфликт, има борба. Когато всичко е Едно, кого можете да мразите, с кого можете да се борите? 

Когато всичко е Той, с кого можете да се биете? 
Това обяснява истинската природа на живота, това обяснява истинската природа на съществуването. 

Това е съвършенство и това е Бог. 

Дотогава, докато виждате много, вие се заблуждавате. 
"В този свят на множеството, който вижда Едното, в този вечно променящ се свят, който вижда Този, който не се мени никога, като Душа на собствената си душа, като своя собствен Аз, той е свободен, той е блажен, той е достигнал целта." Затова знай, че ти си Той, ти си Богът на тази вселена. 

ТАТ ТВАМ АСИ.

 
Това си ти. 

Всички тези разнообразни идеи, че аз съм мъж или жена, че съм болен или здрав, силен или слаб, че мразя или обичам, или че имам малко сила, са само халюцинации.

 
Махнете ги!

Какво ви прави слаби? Какво ви кара да се боите? Вие сте Единственото Същество във вселената. Какво ви плаши? Изправете се тогава и бъдете свободни. 

Знайте, че всяка мисъл и дума, която ви отслабва в този свят, е единственото зло, което съществува. 

Всичко, което прави хората слаби и ги кара да се страхуват, е единственото зло. което трябва да бъде отбягвано. 
Какво може да ви уплаши? Ако слънцата падат, а луните се раздробяват на прах и системи след системи биват разрушени, какво означава това за вас? 

Стойте като скала, вие сте неразрушими. 

Вие сте Азът, Богьт на вселената. Кажете: "Аз съм Абсолютно Съществование, Абсолютно Блаженство, Абсолютно Знание, Аз съм Той", и като лъв, разчупващ своята клетка, разчупете веригите и бъдете свободен завинаги.

 
Какво ви плаши, какво ви ограничава? 

Само невежество и заблуждение, нищо друго не може да ви обвърже. Вие сте Чистият, Вечно блаженият.

Прости глупци ви казват, че сте грешници, и вие сядате в ъгъла и плачете. Това е глупост, низост, долно мошеничество да се казва, че сте грешници! Вие всички сте Бог. 

Не виждате ли Бога, Когото наричате човек? 

Затова ако смеете, застанете на тази позиция и изградете целия си живот върху нея. 

Ако някой човек ви прерязва гърлото, не казвайте "не"', защото вие прерязвате собственото си гърло.

 
Когато помагате на беден човек, не чувствайте и най-малка гордост. 
Това е богослужение за вас, а не причина за гордост.

 

Не сте ли вие цялата вселена? 

Има ли някъде някой, който да не сте вие? 

Вие сте Душата на тази вселена. 

Вие сте слънцето, луната и звездите, вие сте този, който свети навсякъде. Вие сте цялата вселена. 

Кого ще мразите и с кого ще се биете? 

Знайте тогава, че всеки един от вас е Той, и изградете целия си живот съобразно с това и който знае това и изгради живота си по съответния начин, няма да пълзи повече в тъмнина.