събота, 12 януари 2019 г.

Песен за Самадхи - Свами Вивекананда




Виж! Слънцето го няма вече, нито миловидната луна.
Всякакви светлини угаснаха; в огромната пустош
на пространството
се носи, подобно на сянка, образът на Вселената.

В пустошта на объркания ум се носи
Преходната Вселена, издига се и плава,
А след това непрестанно потъва в настоящето „Аз“.

Бавно, бавно тълпата от сенки
Навлиза в първичната утроба и плава неспирно
Само по течението на „Аз съм“, „Аз съм“.

Виж! Спря се, дори и този поток вече го няма.
Пустошта се сля с пустошта – отвъд речта на ума!
Който със сърцето си схваща, той истината разбира.

Свами Вивекананда

Няма коментари:

Публикуване на коментар