РАЗКАЗВАЧ: Каним всички вас в разкошната Дварака и също в сладкия Вриндаван, където Господ Кришна изпълнява различни свои забавления. Докато Кришна беше в Дварака с 16 108 прекрасни съпруги, той беше винаги потопен в мисли за Вриндаван и Враджа гопите.
Всеки ден и всяка нощ, Неговото сърце плачеше за Вриндаван – земята на екстатичната любов към Кришна. Как може Той да забрави Своите обични крави, чудния хълм Говардхан, реката Ямуна, преданите Му краварчета, Нанда Баба, майка Яшода и най-вече гопите, които дадоха целия си живот за Кришна. За Враджа гопите, нямаше нищо друго освен да удовлетворяват Шри Кришна!
Цариците в Дварака не знаеха за величието на Враджа гопите. Това забавление Кришна изигра, за да покаже славата на Враджа гопите.
СЦЕНА 1
РАЗКАЗВАЧ: Дварака. Рано сутринта. Птиците пеят. Разбирайки, че се зазорява, всички се събуждат от сън. В един от великолепните дворци, цариците стоят близо до Кришна и тревожно гледат как Кришна още тъгува през нощта. (Кришна се е облегнал на един трон.)
КРИШНА: О, мой скъпи Вриндаван! О, скъпа Ямуна! О, мой Говардхан! О, мои Враджа гопи! Как мога да живея без вас… О, Радхе! О, Лалита… и Вишака! Къде сте? Къде сте?
РУКМИНИ: О, Господи! Всеки ден правиш това. Това толкова тревожи всички от нас в Дварака.
САТЯБАМА: Да, това наистина толкова ни подлудява! Какво не ни е наред на нас?
РУКМИНИ: Ние, цариците на Дварака, сме най-разкошните в целия свят… Не разбираме защо ти плачеш за тях?
САТЯБАМА: Всяка нощ виждаме леглото ти намокрено от сълзи. Не можем да понесем това повече.
РУКМИНИ: О, Господи! Ние не разбираме защо ти плачеш за онези необразовани и нецивилизирани селски хора от Вриндаван? Единственото нещо, което те знаят, е да пасат крави!
САТЯБАМА: Да плачеш за тези хора от нисша каста ни кара да се чувстваме наистина нещастни! Нещо липсва ли в нашата любов към теб?
РУКМИНИ: Онези гопи нямат никаква дхарма. Те дори изоставиха собствените си семейства… дори техните скъпи деца, роднини и всички. Сега те живеят като просяци в гората.
САТЯБАМА: Чухме, че са били изхвърлени от собствените им семейства, и че дори са на път да умрат. Досега може всички да са умрели! Какъв е смисълът да мислиш за тях?
РУКМИНИ: Докато ние – всички 16 108 царици – сме тук за теб, е срамота, че ти още плачеш за онези гопи!
(Тръгват си с тъжни лица, плачейки.)
КРИШНА: О! Как могат тези царици да знаят за величието на тези Враджа гопи! Никой в целите три свята не може да ми бъде толкова скъп като тях. Тяхната любов ме контролира и аз никога няма да мога да се отплатя за тяхната любов.
Ще дам на всички един много важен урок.
УДДАВА: Господи, може ли да вляза…
КРИШНА (хваща се за главата): Да, Уддава, влез.
УДДАВА: О, Господи, какво се е случило? Какво мога да направя?
КРИШНА: Днес имам много жестоко главоболие. Чувствам, че ще умра!
УДДАВА (усмихва се): Мой Господи, това е странно. Никой не умира само от главоболие.
КРИШНА: Не, Уддава, повярвай ми. Това е много, много жестоко. Това главоболие, което аз имам, не може да бъде излекувано от никакво лекарство!
УДДАВА: О, Господи! Сигурен съм, че ще намерим лекарство. Ще извикам веднага нашия лекар и цариците.
(Уддава излиза. Идва Нарада Муни, пеейки.)
НАРАДА МУНИ: Нараяна, Нараяна! О, Господи, какво се е случило с Теб?
КРИШНА: О, Нарада Муни! Чаках те.
НАРАДА МУНИ: Нараяна, Нараяна! Мен? О, Господи, каква е причината?
КРИШНА: Имам жестоко главоболие. Никой не може да го излекува. Трябва ми твоята помощ.
НАРАДА МУНИ: Моята помощ? Разбира се. Мога да разбера колко голямо трябва да е това главоболие. Ти имаш хиляди глави! Аз съм късметлия, че имам само една глава.
(Влизат докторът, Уддава и цариците.)
РУКМИНИ: Молим Ви, докторе, излекувайте Го. Само ни кажете и ние ще направим всичко, за да набавим Неговото лекарство.
ДОКТОР: Аз мога да изцеря всяка болест и имам много лекарства, не се тревожете.
КРИШНА: О, докторе, моля те, помогни ми. Не мога да понеса повече това главоболие. Сигурен съм, че ще умра.
ДОКТОР (преглежда пулса му, на лицето му се изписва шок.): Това е невъзможно! Много странно! Няма изобщо никакъв пулс!
УДДАВА: Няма пулс? Сигурен ли сте, че сте проверил на правилното място?
ДОКТОР: Да, няма никакъв пулс! Това трябва да е много, много тежък случай. Аз нямам лекарство за него.
САТЯБАМА (плачейки): Какво да сторим? Молим Ви, кажете ни…
ДОКТОР: Много съжалявам, но щом няма дори и пулс, какво мога да направя? Няма лек за това…(Отива си.)
РУКМИНИ (молейки в стъпалата на Кришна): О, Господи! Моля Те, не ни причинявай това. Ти си Господарят на всички, умоляваме Те, кажи ни какво ще излекува Твоето главоболие.
КРИШНА (замисля се): Ах… Има само един начин... Това е последното нещо, което може да се опита, преди да умра.
САТЯБАМА: Молим те, кажи ни, ние ще сторим всичко за теб.
КРИШНА: За съжаление, (пауза) единственият лек за моето главоболие е да се събере праха от стъпалата на моя най-скъп преданоотдаден и да се сложи на главата ми.
НАРАДА (подскачащ от радост): О! Това е много лесно. Ти имаш толкова много преданоотдадени тук в Дварака и навсякъде по трите свята!
Моля, оставете това на мен! О, Господи! Ти ме извика само за тази много лесна задача? Аз ще се погрижа! Уверявам Те, че Твоето главоболие ще изчезне за нула време! (Обръщайки се към цариците и Уддава.) Да излезем навън и веднага ще се занимаем с това.
(Излизат от стаята на Кришна.)
НАРАДА: Защо да отиваме някъде другаде? Вие всичките царици сте най-добрите преданоотдадени на Господа! Кой друг е пригоден да даде това?
(Поглежда към Рукмини, покланя се на стъпалата й за прах.)
РУКМИНИ (понеже не очаква това, отскача назад): Аз? Невъзможно! Той е нашият господар. Как мога аз да дам прах от стъпалата си… Това е греховно, а аз не искам да отида в ада.
(Лицето на Нарада се натъжава, той става и поглежда към Сатябама.)
САТЯБАМА: Аз? Не, в никакъв случай! Това е най-греховното нещо, и аз ще свърша в ада...
РУКМИНИ: О, мъдрецо! Нека ти задам един въпрос. Не си ли ти най-големият преданоотдаден на Господа? Всъщност, ти си единственият, който може да влиза в стаята Му без да иска позволение. Значи ти трябва да дадеш.
НАРАДА: Аз? Не, не, не. Разбирате ли… светците не могат да правят такива неща.
САТЯБАМА: Сетих се/имам идея. Най-добрият преданоотдаден на нашия Господ е Уддава. Той е главният министър и е много скъп на Кришна. Носи само дрехи, които нашият Господ е носил. Яде само остатъците от храната му. Той е най-подходящият да даде прах!
НАРАДА: О, Уддава! Да, ти си най-подходящ!
УДДАВА: Не, не. Това е голямо прегрешение и е срещу дхармата! (Почесвайки се замислено по главата) Всъщност, Пандавите са най-добрите преданоотдадени на Кришна. Може да попиташ тях!
НАРАДА: О.. нека опитам тогава с Пандавите. Надявам се, че те няма да откажат. Тръгвам към тях незабавно. Нараяна, Нараяна…
(Той излиза.)
СЦЕНА 2
РАЗКАЗВАЧ: Нарада отиде при Пандавите, но никой от тях – Арджуна, Йудиштира, Бхима, Накула и Сахадева, не искаше да даде прах от стъпалата си за Кришна. После Нарада пита Господ Индра, но той също му отказа. Във всички светове имаше много, много преданоотдадени, но никой от тях не беше готов да даде прах от стъпалата си, боейки се, че ще отиде в ада за това. Нарада се върна в Дварака с натежало сърце.
НАРАДА: Нараяна, Нараяна…
КРИШНА: О, Нарада! Толкова съм щастлив, че си донесъл праха за мен. Не мога да понеса болката повече. Моля те, дай ми го веднага.
НАРАДА: О, Господи! Толкова съжалявам. Опитах навсякъде, попитах всяка царица на Дварака, Уддава, Пандавите, Индра и всички… Никой не е готов да даде. Не знам какво да направя?
КРИШНА: Ти си опитал навсякъде?
НАРАДА: Да, Господи! Навсякъде. Всички отказаха.
КРИШНА: Хмм. Чудех се дали си попитал също и гопите?
НАРАДА (учуден): Гопите? Имаш предвид Гопите от Вриндаван? Не, не съм ги питал. Но как може те да дадат, когато всички други отказаха?
КРИШНА: Нарада, моля те, питай ги. Това е последната надежда за спасение. Иначе ще умра. Няма друг начин.
НАРАДА: О, Господи, отивам там веднага. Нараяна, Нараяна…
Знаете ли кой го боли глава наистина? Мен! Мислех, че ще е много лесна задача за решаване…Нараяна, Нараяна…
(Излиза.)
СЦЕНА 3
РАЗКАЗВАЧ: Гората на Вриндаван. Крави пасат, а гопите събират цветя за Радха Рани за нейната пуджа и пеят за Кришна. Тяхната песен отразява колко интензивно чувстват те болката на разделеността. Радха Рани засажда едно жасминово растение и го моли:
РАДХА: О, мое скъпо красиво жасминово цвете…
Днес аз те засаждам, но може да не доживея да видя твоите цветя.
Нашият Възлюбен не е тук с нас. Аз не мога да живея без Него и… може да умра много скоро. Имам една малка молба към теб. Моля те, предложи своите сладки ароматни цветя на моя Възлюбен. Ще изпълниш ли тази проста молба за мен?
(към другите гопи) О, приятелки! Ние сме най-нещастните в трите свята! Ние нямаме нищо! Целият този Вриндаван е мъртъв без нашия Възлюбен!
ЛАЛИТА: Единствената причина да сме още живи е заради нашия Възлюбен… нашият Нанда Нандана.
(Гопите берат цветя. Нарада влиза, пеейки.)
НАРАДА: Нараяна, Нараяна…
РАДХА: О, Нарада Муни! Приеми нашите почитания! (Покланят му се.)
Толкова сме щастливи да те видим, защото ти си най-скъпият преданоотдаден на нашия Господ.
НАРАДА: Нараяна, Нараяна…(с тъжно изражение на лицето)Идвам от Дварака с много важна новина за вас.
РАДХА (саркастично): Как е твоят Кришна? Щастлив ли е там в Дварака?
ЛАЛИТА: О! Той трябва да е много щастлив там – големи дворци, богати и красиви царици. Всичко е толкова богато там.
ВИШАКА: О… ето защо Той вече не иска да ни вижда.
ЛАЛИТА: О, мъдрецо, моля те, кажи ни новината, която носиш. Да не е още някоя новина, казваща, че Той скоро ще дойде?
ВИШАКА: Омръзна ни да слушаме това отново и отново! Вече не Му вярваме!
НАРАДА: О, Враджа гопи, всъщност аз имам една тъжна новина за всички вас. Господ Кришна страда от неизлечимо главоболие. Той казва, че ще умре, ако не бъде излекуван незабавно.
ГОПИ (шокирани): Какво? Не… Не може да бъде!
РАДХА: Какво се е случило? Какво можем да сторим, за да му помогнем?
НАРАДА: Единственото лекарство, което може да излекува Неговото главоболие, е да се сложи праха от стъпалата на Неговия най-скъп преданоотдаден на главата Му. Аз бях на толкова много места и питах толкова много преданоотдадени. Никой от тях не е готов да даде праха от стъпалата си.
РАДХА: Ние сме най-падналите от всички. Защо те не можаха да дадат? Попита ли цариците?
НАРАДА: Да, всички отказаха. Те казаха, че ако дадат, ще отидат във вечен ад и ще страдат заради това… Дойдох да ви питам дали някоя от вас ще може да даде праха от стъпалата си, за да го сложим на главата на Господ Кришна?
РАДХА: Ние сме най-падналите. Но ако настояваш, няма проблем да дадем. Ако това може да излекува главоболието на нашия Господ и да Го направи щастлив, ние всички ще дадем!
ЛАЛИТА: Да, ние всички ще дадем!
НАРАДА (изненадан): Нараяна, Нараяна… Сигурни ли сте? Знаете ли, че писанията казват, че ако сторите това, ще бъдете отведени във вечен ад и ще страдате?
РАДХА: Не ни е грижа за никакви писания. Готови сме да отидем в какъвто и да е ад и да страдаме там безкрайно.
ЛАЛИТА: Ще сторим каквото и да е, за да направим щастлив нашия Господ. Животът ни е без значение.
НАРАДА (трогнат): О, гопи! Това е невероятно. Сигурни ли сте?
ВИШАКА: Абсолютно! За нас няма нищо друго, освен да правим щастлив нашия Господ. За това сме готови да дадем живота си.
РАДХА: Ще се разходим по бреговете на Ямуна, ще съберем праха от стъпалата ни и ще го изпратим незабавно.
ЛАЛИТА: Да побързаме! Нашият Господ страда ужасно!
РАЗКАЗВАЧ: Гопите ходиха по брега на Ямуна, плачейки горко за Кришна. Те събраха много, много торби с прах от стъпалата си и дадоха една торба на Нарада.
РАДХА: О, Нарада Муни! Ние събрахме толкова много прах и те молим да го вземеш със себе си и да се върнеш веднага при нашия Господ. Ще изпратим останалите торби в каручки с волове.
НАРАДА: Каручки? Ние имаме нужда само от малко прах.
ЛАЛИТА: Да, но всяка гопи искаше да даде живота си… и е готова да прегърне ада за доброто на нашия Господ!
НАРАДА: Нараяна, Нараяна! (Слага торбата на главата си.) Не знам за Кришна, но сега моето главоболие ми мина!
СЦЕНА 4
НАРАДА: Нараяна! Нараяна!
КРИШНА: Нарада! На ивица съм да умра! Взе ли прах от стъпалата на гопите?
НАРАДА (развълнуван): Да, Господи! Да!
КРИШНА: Каза ли им за писанията и вечния ад?
НАРАДА: Да, казах им!
КРИШНА: И все пак ти го дадоха?
НАРАДА: Да! Всяка гопи даде. Те казаха, че ако това може да Те направи щастлив, те са готови да отидат в каквито и да е адове и да страдат! Ти си всичко за тях. Те живеят само заради Теб.
КРИШНА: Дадоха ти цяла торба? Аз исках само малко.
НАРАДА: О, Господи! Това е само малка част… Стотици каручки с волове пристигат, носещи праха от стъпалата им!
РУКМИНИ: Какво? Стотици каручки?
НАРАДА: Да.
САТЯБАМА (чувствайки се виновна): Това е невероятно! Нашата любов е нищо в сравнение с тази на гопите.
РУКМИНИ (и тя е засрамена): Ние не сме достойни дори да носим праха от стъпалата им на нашите глави!
(Падат в стъпалата на Кришна.) О, Господи! Молим те да ни простиш!
КРИШНА (става и гледа всички усмихнат): О, Нарада, моля те, дай ми този най-свещен прах, който ще излекува моето главоболие.
(Взима праха и го слага на челото си в екстаз.)
Моят живот е за моите скъпи преданоотдадени! Аз съм напълно под контрола на моите чисти преданоотдадени! Как може някое писание да контролира тях? Всъщност тези писания дори не са достойни да получат и една прашинка от техните свети стъпала. Сега, моето главоболие е изцяло премахнато! Нека славата на Враджа гопите бъде разгласена по всички три свята! Този тилак, който нося сега, ще бъде познат като Гопи Чандан, показващ величието на Враджа гопите! О, Уддава, имам една молба.
УДДАВА: Да, Господи. Моля Те, заповядай ми.
КРИШНА: Моля те да направиш едно голямо езеро и да го изпълниш с праха, идващ от Вриндаван на каручките от биволи. Всички мои преданоотдадени ще носят този прах като гопи-чандан.
(Уддава изнася торбата с праха на главата си.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар