Кришна и Судама

Мисли за Бог: Той ще помисли не само за Теб, а и за твоите близки

СЦЕНА 1

(Един брамин - Судама - и неговата съпруга – Сушила - са вътре в бедната си колиба. Сушила трие пода с един парцал и изглежда много уморена, а Судама седи и мантрува с броеница за Кришна, щастлив.)

РАЗКАЗВАЧ: Кришна имаше един много добър приятел брамин, на име Судама. Макар че този брамин беше глава на семейство, той не бе зает да трупа богатство, за да живее в охолство. Той се задоволяваше с приходите, които идваха от само себе си, по волята на съдбата, и използваше времето си да мантрува и медитира на Кришна. Външно погледнато той беше много беден, защото нямаше скъпи дрехи, не можеше да осигури хубави дрехи и на съпругата си Сушила. Материалното им положение не бе много цветущо – те нямаха възможност дори да се хранят достатъчно и изглеждаха много слаби. Жената не се тревожеше за личните си удобства, но беше загрижена за съпруга си. Тя цялата трепереше, защото здравето й бе крехко, и макар че не обичаше да се налага на съпруга си, веднъж му каза:

СУШИЛА: Господарю мой, ти винаги говориш за своя приятел, Кришна. Ако той наистина е твой приятел, защо тогава ти не искаш да отидеш при него и да вземеш малко пари, за да облекчиш нашата бедност? Случило се е да си му бил много близък приятел, когато двамата сте били малки момчета. Сега той е станал Царят на Дварака, много богат, мощен цар, който владее обширна територия. Но твоята съдба е друга. Ти си извънредно честен, искрен, морален и духовен, но си изключително беден. Шри Кришна е толкова богат, и ти винаги говориш велики неща за него. Защо не отидеш при него за помощ?

СУДАМА: Не искам да развалям нашето приятелство сега, когато знам, че Кришна не е обикновен човек. Той е цар във външния свят, цар е и във вътрешния свят. Аз мисля за него, медитирам на него и се моля на него. Той ми дава много радост, истинско вътрешно съкровище. Въпреки че аз нямам много пари и не тъна в наслади от богатства, вътрешно аз съм много щастлив. Ако взема пари от него, тогава може би нашето приятелство ще свърши. Ето защо не искам да отивам при него.

СУШИЛА: Не, трябва да отидеш. Той не е обикновен човек, и е много щедър, ще ти даде голяма сума пари. И аз те уверявам, че той ще запази същото старо приятелство с теб.

СУДАМА: Наистина не мога да го направя. (Пауза.) Добре. Понеже ти настояваш от много време да отида, ще го сторя. С един удар-два заека. Ще удовлетворя теб, като послушам молбата ти, и ще удовлетворя себе си, като видя моя близък приятел от детството, когото не съм виждал дълго време. Ще отида и ще го видя, но няма да го моля за пари. Ще видя него, моя Господ Кришна, за да мога да бъда изпълнен с вътрешна радост. Сушила, дай ми малко храна. Кришна, ако е още същият стар Кришна, може да ме помоли за нещо домашно приготвено.

СУШИЛА: Имам малко ориз, който можеш да вържеш в ъгъла на дхотито си.

СУДАМА: Благодаря ти. Ще тръгвам за двореца му точно сега.

СЦЕНА 2

(Кришна се е облегнал на възглавници, Рукмини е пред него и се гледат, усмихват се. Другите съпруги му веят с ветрила.)

РАЗКАЗВАЧ: Судама беше изцяло погълнат от мисълта, че ще може да види Господ Кришна. В сърцето му нямаше никакви други мисли, освен Кришна.

Разбира се, беше много трудно да се проникне в дворците на Йадавите, но на брамините бе разрешено да ги посещават. Когато Судама отиде там, трябваше да мине през три военни заграждения. На входа на всяко имаше много високи порти. След портите и загражденията имаше шестнайсет хиляди големи дворци, в които живееха шестнайсетте хиляди царици на Шри Кришна. Судама влезе в един от тях. Той имаше разкошна украса и щом влезе в този красив палат, браминът почувства, че плува в океан от трансцедентално удоволствие.

 (Судама пристига в двореца на Шри Кришна.)

В това време Кришна се беше облегнал на ложето на Рукмини. Пазачът, който стоеше пред вратата, влезе и каза:

ПАЗАЧ: Господарю, един беден, слаб брамин иска да Те види. Той твърди, че е Твой приятел от детството. Името му е Судама.

КРИШНА: Судама е тук? Моят приятел от детството Судама?

РАЗКАЗВАЧ: Кришна незабавно стана от мястото си, изтича да посрещне приятеля си и го прегърна в обятията си. Той почувства огромно щастие, когато прегърна бедния брамин, защото беше среща с много скъп приятел.

(Цариците се споглеждат и се усмихват. Палят гхи-лампите и инсенса.) Рукмини и другите царици запалиха няколко вида благовония и, както обикновено, отдадоха арати на брамина със запалени светилници. (И му се покланят. После излизат и се връщат с храната.) Кришна покани Судама да седне на собственото му място, (с жест, Судама клати глава и се дърпа, но Кришна настоява и накрая той сяда.) а цариците му донесоха всякакви видове плодове и напитки, както е редно при посрещането на любим гост.

КРИШНА: Искам да измия стъпалата на моя приятел. Моля ви, донесете всичко необходимо.  (Някои от цариците излизат и се връщат с каните. Цариците наливат с кана, а Кришна мие стъпалата му.)

РАЗКАЗВАЧ: Шри Кришна е върховната чистота, но понеже играеше ролята на обикновено човешко същество, изми краката на брамина и с водата напръска главата си, за да се пречисти.

(Цариците също се напръскват с водата. Кришна му маже благовония, слага цветя върху стъпалата, гирлянд на врата. Цариците излизат с посудата и после се връщат. Кришна предлага храна на Судама  и той яде.)

РАЗКАЗВАЧ: Судама беше много беден и не беше облечен добре, дрехите му бяха окъсани и мръсни, тялото му беше изпито и слабо. Богинята на щастието Рукмини лично започна да му вее с ветрило, но другите жени в двореца бяха удивени от поведението на Кришна при посрещането на брамина. Чудеха се как може Кришна сам да посреща един брамин, който е толкова беден, не твърде чист, и е лошо облечен. Но същевременно те разбираха, че този брамин не е обикновено живо същество. Те знаеха, че той сигурно е извършвал много велики и благочестиви дейности, иначе защо Шри Кришна, съпругът на Богинята на щастието, би се грижил толкова много за него?  

След като го посрещна както подобава и след като Судама яде и пи до насита, Кришна каза:

КРИШНА: Судама, скъпи приятелю, колко хубаво, че си се сетил за мен и си дошъл тук да ме видиш.

(Судама замислено гледа нагоре.)

КРИШНА: За какво мислиш, Судама?

СУДАМА: Опитвам се да се сетя дали е имало и един миг, когато да не съм мислил за теб.

(Кришна казва на Рукмини да донесе нови дрехи за Судама. Тя излиза и се връща с тях, Кришна му ги дава и оставят Судама да се преоблече.)

 СУДАМА: Колко се радвам на присъствието на Шри Кришна! Божествена Радост, божествен Мир, божествена Светлина се изливат от него, и аз пия от неговия божествен Нектар. Толкова съм щастлив. О, сега съм наистина доволен. Изпълних желанието си, изпълних един вид и желанието на жена си, понеже дойдох при Шри Кришна. Но няма да мога да моля моя обичен Кришна за земно богатство. Не мога. Как мога да го моля за земни неща, краткотрайни неща, ефимерни неща, когато от Своята безгранична щедрост той ми даде божествени неща, вечни неща?

(Изгася се, после се светва. Кришна масажира стъпалата на Судама преди лягане. Цариците им веят с ветрила.)

КРИШНА: Толкова съм щастлив, че те гледам, мой стари приятелю. Судама, моля те, разкажи ми за твоя сегашен живот.

СУДАМА: Аз съм много щастлив, и съпругата ми е много добра. А ти, Кришна, ти си Господарят сега – вътрешен Цар и външен Цар. Въпреки това, ти ми показваш най-голяма доброта, съчувствие и приятелство.

КРИШНА: Какво си донесъл от вкъщи? Нетърпелив съм да хапна нещо твое.

СУДАМА (развързва ориза и почва да се колебае, казва настрани): Кришна е царят тук. Той има стотици слуги, и неговият дворец е най-луксозен. Всички божествени и земни неща са под негово разпореждане. Какво мога да направя? Прекалено смутен съм да му дам това малко количество ориз.

(Шри Кришна грабва неговия ориз и почва да яде.)

КРИШНА: Вкусно, страшно вкусно! От много време не съм бил благословен с такава храна. Аз напуснах Вриндавана, и сега съм цар. Тук получавам храна, но тя няма в себе си истинската обич, безграничната обич, която е в тази храна, която си ми донесъл от твоята съпруга. Сега, когато съм в града, ми липсва истинска обич, истинска грижа.

(Рукмини спира ръката на Кришна, когато той се кани да изяде трета хапка, и му отмъква ориза, после го яде с другите царици, усмихвайки се.)

(Судама заспива, Кришна го завива и те излизат. Изгася се.)

СЦЕНА 3

(Светва се.)

На другия ден Судама тръгна за дома си, Кришна и неговите царици излязоха да го изпратят.

(Судама иска да докосне стъпалата на Кришна, но Кришна го спира и го прегръща. Цариците му се покланят, той на тях също, и тръгва. Кришна и цариците се прибират. Судама е на път за вкъщи, изпълнен с крайна вътрешна и външна радост. Той пее за Кришна. Изведнъж обаче го връхлита унилост.)

СУДАМА: Аз съм духовен; ето защо съм в състояние да плача за божествени неща. Но Сушила не я е грижа за духовни неща; тя има нужда от земни неща. Може би направих грешка. Трябваше да помоля Кришна да й даде нещо. Тя обича бонбони. Трябваше да го помоля да ми даде малко бонбони за нея. Съжалявам, но сега е твърде късно. Не искам да се връщам при приятеля си, но знам, че тя ще ми се ядоса. Какво да направя?

СЦЕНА 4

РАЗКАЗВАЧ: Судама влезе в селото си и приближи до дома си. Той видя много мъже и жени слуги да се движат наоколо.

СУДАМА: О, Господи! Къде е колибата ми? На мястото на моя дом, на моята мъничка колиба, аз виждам голяма сграда, огромен дворец. Виждам слуги и прислужници. (Поглежда вътре.) Оттук мога да видя, че тя е пълна със скъпи мебели, и е украсена със сложни орнаменти. (Обръщайки се към един слуга, който минава наблизо.) Какво се е случило с колибата, която беше тук?

СЛУГА: О, не знаеш ли? Собственикът сега тъне в богатства.

МИНУВАЧ: Той отиде при своя приятел, Кришна, и Кришна му даде цялото това богатство.

СУДАМА: А! Сега знам цялата история. (Жена му се появява за кратко на прага, облечена в скъпи дрехи и бижута.) Сега моята съпруга е облечена в най-скъпи красиви дрехи, и виждам огромна радост на лицето й. Стотици слуги чакат да ми прислужват. Но една вътрешна болка се стрелва през мен. О Господи Кришна, ти ме измами! Сега как мога да мисля за теб? Ти ме удовлетвори, когато бях с теб. Сега ти удовлетвори и моята съпруга. Но тук е изкушението. Моята съпруга не я беше грижа за духовния живот. Сега, когато е богата, ще бъде по-лошо; тя никога няма да помисли за него! Може би моят духовен живот ще свърши също. Аз ще стана въвлечен в тези обикновени земни неща, ефимерни блестящи неща.

(Изведнъж Кришна се появява пред Судама във визия.)

СУДАМА: О, Кришна, храни ме само със своето вътрешно богатство. Искам да живея в теб и да получавам твоето вътрешно богатство, не това външно богатство. О, мой вечни приятелю, мой обичен Кришна, запази ме в сърцето си и ме храни с твоето Състрадание, Мир, Светлина и Блаженство. И аз ти се моля да трансформираш съзнанието на моята съпруга, така че тя също да осъзнае, че земното богатство не е богатство – само вътрешното богатство си струва да се има.

КРИШНА: Мой приятелю от детството, мислиш ли, че аз ще те предам? Ти търсеше само вътрешно богатство, и аз ти дадох всичко, което Аз съм. Твоята съпруга търсеше външно богатство, и аз й дадох всичко, което Аз имам. След известно време тя ще се умори от това външно богатство, ще види, че то не я удовлетворява, и тогава тя също ще плаче за Светлина, Мир и Блаженство. И тогава вие двамата ще тичате задружно към вашата Цел: моя Дъх на Безкрая и моя Живот на Вечността.