РОЛИ:
Кришна
Сатябама, неговата съпруга
Дурваса, велик мъдрец, много посветен на Кришна
СЦЕНА 1
(Дворецът на Кришна. Кришна и Сатябама са заедно.)
САТЯБАМА: Как така хората мислят, че ти си пълен със състрадание? Аз виждам, че ти нямаш никакво състрадание. Погледни твоя най-голям преданоотдаден. Той повтаря името ти толкова посветено и толкова душевно! А ти не се грижиш за него. Всичко, което той яде, е стъкче трева от време на време, защото няма никой, който да го нахрани.
КРИШНА: Какво искаш да направя?
САТЯБАМА: Защо не помолиш някого да се грижи за него? Ти имаш толкова обожатели и преданоотдадени. Защо не помолиш някого да носи храна на Дурваса всеки ден, така че той да може да продължи своята медитация и все пак да има подходяща храна.
КРИШНА: Той няма нужда от такава храна.
САТЯБАМА (ядосвайки се): Той няма нужда от нея, но ти не я осигуряваш.
КРИШНА: Не, не. Неговата храна е различна, изцяло различна.
САТЯБАМА: Сигурна съм, че ако му занеса малко истинска храна, вкусна храна, сега, той ще яде лакомо.
КРИШНА: Добре, може би ти си права. Може да пробваш. Отиди при него на другата страна на Ямуна, и после се върни обратно и ми кажи какво казва той за храната.
СЦЕНА 2
(Сатябама, приготвила най-вкусна храна, отива до реката Ямуна, и се опитва да я премине. Ямуна е малка рекичка, която обикновено е дълбока до колене, но когато има порой или буря, тя трябва да бъде премината с лодка. Сатябама вижда, че водата бушува като вълните на морето. Лодкарят отказва да я преведе отвъд заради опасността. Сатябама, унила и ядосана, се връща в двореца.)
САТЯБАМА: Кришна, аз отидох да премина реката, за да отнеса храна на твоя най-скъп ученик, но реката беше враждебна към мен. Направи нещо!
КРИШНА: Добре. Отиди и кажи това на реката: „Ако моят Господ Кришна не е виждал лицето на никоя друга жена освен мен, успокой се!“
САТЯБАМА: Как мога да кажа това? Аз знам колко много приятелки жени имаш ти. Не мога да кажа на Ямуна, че никога не си виждал лицето на друга жена освен мен. Всичко това е лъжа! Ямуна никога няма да се успокои. Ти си виждал лицата на милиони жени. Да кажеш, че си виждал само моето лице, е абсурдно!
КРИШНА: Върви. Върви и кажи на Ямуна това, което ти казах, и виж какво ще се случи.
СЦЕНА 3
(Сатябама стои на брега на бушуващата река.)
САТЯБАМА: О, Ямуна, ако моят Господ Кришна не е виждал лицето на друга жена освен мен, тогава моля те успокой се, за да мога да премина.
(Реката утихва и тя преминава.)
САТЯБАМА (мислейки си на глас): Сигурна съм, че Ямуна ми позволи да прекося, само за да удовлетвори Кришна.
(Тя идва до мястото, където медитира Дурваса. Той е във високо състояние на транс, но бавно отваря очите си, когато тя го доближава.)
САТЯБАМА: О, Дурваса, наблюдавах, че от много седмици насам ти повтаряш името на моя Господ с най-дълбока посветеност, и почти нищо не си ял. Днес ти донесох храна, която самата аз приготвих за теб.
ДУРВАСА (още в медитативно настроение, докосва стъпалата на Сатябама): Майко, Вашето състрадание е достатъчна храна за мен. Въпреки това аз съм извънредно благодарен, че сте помислила за мен и сте ми донесла храна.
(Сатябама трябва да храни Дурваса, защото той още е в подобно на транс състояние. Когато привършва с храната, Дурваса се покланя и докосва стъпалата на Сатябама.)
САТЯБАМА: Сега си отивам у дома. Щастлива съм, че си доволен от моята храна.
(Сатябама излиза. Дурваса продължава своята дълбока медитация, и малко по-късно Сатябама се връща.)
САТЯБАМА: О, Дурваса, моля те направи нещо за мен. Няма лодкар при реката, а моят Господ е на другата страна. Не мога да премина заради бурята. Докато идвах дотук, също имаше буря, но моят Господ накара реката да утихне. Но сега моят Господ не е тук. Моля те, кажи ми какво трябва да направя.
ДУРВАСА: Това е много лесно, Майко. Ще Ви кажа. Отидете и кажете това на реката: „Ако Дурваса от много години не е ял нищо друго освен няколко стръкчета трева, тогава ти трябва да се успокоиш, о, Ямуна.“
САТЯБАМА: Ти, глупак! Ти, лъжец! Аз току-що те нахраних с най-вкусното ядене със собствените си ръце, а сега ти искаш да кажа това!
ДУРВАСА: Майко, моля Ви, кажете на реката това, което Ви казах. Аз ще дойда с Вас.
(Дурваса и Сатябама излизат.)
СЦЕНА 4
(Сатябама и Дурваса на реката.)
САТЯБАМА (саркастично, на реката): Ако Дурваса не е приел нищо друго за ядене от няколко години освен няколко стръкчета трева, тогава моля те, Ямуна, успокой се. (Водата утихва. Сатябама е учудена и гневна.) Дурваса, твоят Господ е лъжец и ти си лъжец! Аз съм хваната между двама лъжци. Но поне мога да си отида у дома.
(Сатябама излиза.)
СЦЕНА 5
(Дворецът на Кришна.)
САТЯБАМА: Кришна, ти си лъжец и си научил и твоя най-скъп ученик как да казва лъжи.
КРИШНА: Какви лъжи сме казали?
САТЯБАМА: Ти каза, че никога не си погледнал ничие друго лице на жена освен моето. Как е възможно това? Ти си виждал милиони жени. Ние имаме толкова много роднини, включително твоята собствена майка, твоята сестра и много други около нас. Така че как може да кажеш, че не си виждал лицето на никоя друга жена?
КРИШНА: Сатябама, ти не разбираш моето духовно знание. Ти си ми най-скъпа. Ти и аз сме едно. Когато погледна някоя жена, веднага аз виждам твоето лице в тази личност. Всички жени за мен са представени от теб. Когато погледна лицето на някоя жена – физически то е различно, но според моята вътрешна мъдрост, вътрешна светлина, аз виждам, че ти си тази определена личност. Ти си Божествената Майка, а аз съм Божественият Баща. Така че аз виждам моята женска част, теб, във всеки. Как, тогава, мога да кажа, че виждам някой друг? Ти си тази, която виждам, в различни форми, в различни тела.
САТЯБАМА (доволна): Разбирам. Ти имаш предвид твоето всемирно съзнание. Ти си Господът, а аз съм твоята божествена Шакти. Ами този лъжец Дурваса? Той е твой преданоотдаден. Аз го нахраних с вкусно ядене със собствените си ръце. И веднага след това той каза, че не е ял нищо друго, освен няколко стръкчета трева, от няколко години!
КРИШНА: Най-скъпа Сатябама, през цялото време, докато го хранеше, Дурваса беше в транс. Той винаги остава в транс. А в такова състояние това, което той яде, е наслада, екстаз. Това е неговата единствена храна. Той практически е изгубил цялото външно съзнание. В редки случаи той се спуска в земното съзнание. През повечето време той е в своето най-висше трансцедентално Съзнание, където общува с мен. Аз го храня с Мир, Светлина и Блаженство. Когато ти каза, че е взел само стръкчета трева, той говореше истината. Той изяде твоята храна, вярно е, но не получи никакъв вкус от храната, която му даде. Той само пиеше от моя божествен нектар през цялото време. Преди да влезе в тази строга дисциплина, този аскетичен живот, той реши, че ще яде само стръкчета трева, след като започна сериозна медитация. Тази идея още е в ума му, и той още мисли, че яде само трева и нищо друго, защото не е съзнателен за външните неща, земните неща. Той е изгубил съзнанието за външния свят. Така че ако му дадеш вкусна земна храна, той няма да усети вкуса на твоето ястие повече отколкото на тревата. Ето защо е могъл да каже, че не е ял нищо друго от много години, освен няколко стръкчета трева.
САТЯБАМА: Убеди ме, мой Господи. Аз съм ти много благодарна. Оттеглям обвиненията си.
(Кришна се усмихва.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар