Буддам Шаранам, Гачами

РОЛИ:

Пазач

Девадата, братовчед на Буда и близък приятел на Аджаташатру

Аджаташатру, принцът, по-късно цар

Д-р Джайвака, лекар на цар Аджаташатру

Буда

Ученици на Буда

СЦЕНА 1

(Дворецът на Цар Бимбисара. Влиза Девадата.

ПАЗАЧ: Може ли да знам кого искате, господине?

ДЕВАДАТА: Да, моля отидете и кажете на Принц Аджаташатру, че неговият приятел Девадата е тук.

(Излиза пазачът.)

 (Влиза Аджаташатру.)

АДЖАТАШАТРУ: Влез, влез. Толкова съм щастлив да те видя.

ДЕВАДАТА: Бих искал да имам частна аудиенция с теб. Може ли?

АДЖАТАШАТРУ: Да, ела в моята стая, ела в моята стая. Никой няма там.

СЦЕНА 2

(Извънредно красива стая. Влизат Аджаташатру и Девадата.)

ДЕВАДАТА: Аджаташатру, приятелю мой, кажи ми искрено: завиждаш ли на някого

АДЖАТАШАТРУ: Не мисля.

ДЕВАДАТА: А аз да. Аз толкова завиждам на Буда. Но моята завист не ми помага изобщо. Той сега има хиляди ученици, докато аз имам само няколко. И дори тези няколко ученика ме напускат и отиват при него. Мразя го! Искам да го убия!

АДЖАТАШАТРУ: О, сега ми изглежда, че аз също завиждам на някого.

ДЕВАДАТА: А, ти също завиждаш на някого? Моля те, кажи ми на кого.

АДЖАТАШАТРУ: Завиждам на моя баща, Царя. Всички докосват стъпалата му; всички го обожават. Той има толкова много сила и богатство.

ДЕВАДАТА: Виждаш ли, ти имаш толкова причини да завиждаш на баща си, колкото аз имам да завиждам на Буда. Но ние можем лесно да разрешим твоя проблем.

АДЖАТАШАТРУ: Ако ти разрешиш моя проблем, аз също ще се опитам да реша твоя проблем, Девадата.

ДЕВАДАТА: Аджаташатру, твоят баща е стар. За него е време на си почине и да се оттегли, но тези стари мъже никога не дават път. Дори до последния момент те искат да се наслаждават на света, те искат да господарстват над света. Във всяко отношение ти си надминал твоя баща. Ти имаш сила; ти имаш мощ. Просто хвърли стария човек в затвора и после ти ще станеш Царят. Ти можеш да управляваш неговото Царство мирно и смело. Кой може да те спре? Аз ще ти помогна

АДЖАТАШАТРУ: Това е отлична идея, отлична идея! Ще го направя. И когато стана Цар, обещавам ти, Девадата, ще ти помогна да убиеш Буда.

ДЕВАДАТА: Бъди сигурен, че няма да изядеш обещанието си, Аджаташатру. Сега ти си Принцът, но скоро ти ще бъдеш Царят. И по силата на моя съвет ти ще станеш Цар.

АДЖАТАШАТРУ: Аз не съм подлец. Ще запомня твоята помощ. Искам да стана Цар, и с твоя съвет аз ще изпълня моето желание. След това ще ти помогна да се отървеш от Буда

СЦЕНА 3

(Месеци по-късно, Цар Аджаташатру се съветва със своя доктор, д-р Джайвака.)

АДЖАТАШАТРУ: Защо започнах да страдам от всякакви видове болести и болки, откакто станах цар? Когато бях принц, бях винаги здрав и силен/енергичен. Но сега изгубих цялото си здраве. Дали е заради напрежението от моята работа

Д-Р ДЖАЙВАКА: Не, Царю, не е това причината за Вашето страдание.

АДЖАТАШАТРУ: Защо, тогава, страдам?

Д-Р ДЖАЙВАКА: Вашата болест, Царю, е психологическа. Вие имате вътрешна болест

АДЖАТАШАТРУ: Какъв вид вътрешна болест? Какво имате предвид под вътрешна болест, д-р Джайвака? Как ще ме излекувате?

Д-Р ДЖАЙВАКА: О, Царю, аз няма да мога да Ви излекувам, защото Вашата болест не е физическа. Вашата болест е ментална, психологическа, духовна. Само Буда може да Ви излекува.

АДЖАТАШАТРУ: Буда? Господ Буда? Знаете ли, че Девадата и аз сме близки приятели, много близки приятели?

Д-Р ДЖАЙВАКА: Да, знам. И аз също знам, че Девадата Ви помогна да станете цар.

АДЖАТАШАТРУ: Определено той го направи. И аз му обещах, че ще му помогна да се отърве от Буда.

Д-Р ДЖАЙВАКА: Това също съм чувал. Напълно съм съзнателен за това.

АДЖАТАШАТРУ: Тогава защо казваш, че Буда може да ме излекува? Това е невъзможно.

Д-Р ДЖАЙВАКА: О, Царю, искате от мен да Ви кажа истината, или искате от мен да Ви лаская? Никой обикновен лекар не може да Ви излекува. Само Буда Докторът може да Ви изцери. Вашето сърце е изключително чисто. Вашето сърце се чувства нещастно заради това, което сторихте на баща си, и заради това, което правехте на Буда, невинния Буда, Светлината на света. Веднъж Вие търкаляхте голям камък към него, докато той медитираше на своите ученици, но той промени посоката си, преди да го удари. При друг случай, Вие пуснахте луд слон да го унищожи. Но Буда просто погледна слона и той му се поклони. Подбуден от Девадата, по различни начини, Вие се опитахте да го убиете, но всеки път се проваляхте, и Вие винаги ще се проваляте. Буда е реализирал най-висшата Истина. Вашето сърце плаче за най-висшата Истина. Това е Вашата болест, болестта на Вашето духовно сърце. Ако Вие наистина искате да бъдете излекуван, отидете при Буда. Той е Божественият Доктор, Върховният Доктор. Никой на земята освен Буда не може да Ви изцери. Той може и той ще го направи.

АДЖАТАШАТРУ: О, човешки докторе, ти ме пращаш при Божествения Доктор. Благодарен съм. Моят живот на витално желание свърши. Моят живот на душевен стремеж започва с твоя божествен съвет.

Д-Р ДЖАЙВАКА: Вашата душа е повече от готова да приеме Светлината на Буда. Буда безкрайната Светлина ще трансформира Аджаташатру, Царя на невежеството, в Аджаташатру, Светлината на обезсмъртяващото Блаженство.

СЦЕНА 4

(Буда със стотици ученици. Влиза Цар Аджаташатру. Всички ученици са развълнувани. Аджаташатру прави прострация пред Буда.)

АДЖАТАШАТРУ: О, Господарю на света, заради нашето изумително/поразително невежество моят приятел Девадата и аз се опитахме да те убием няколко пъти, но се провалихме, лошо се провалихме. Днес аз съм в твоите величествени стъпала, за да бъда убит веднага от твоята мъдрост-слънце.

БУДА: О, Царю…

АДЖАТАШАТРУ: Учителю, аз не съм твой цар. Ти си Царят на моето сърце и душа. Ти си Господарят на моето сърце и душа. Аз съм твой незаслужил роб.

БУДА: Ти не си мой роб, ти си мой син, мой избран син. Моето слънце-състрадание прощава на твоята нощ-невежество. Моето слънце-мъдрост просветлява, освобождава и обезсмъртява плача на твоето сърце.

(Влиза Девадата. Пада пред стъпалата на Буда.)

ДЕВАДАТА: Сидхарта, докато ние двамата бяхме съвсем млади, аз се борих/карах с теб за притежанието на една птица. Силата на моя буен/непокорен, небожествен витал трябваше да се предаде пред силата на твоето все-обичащо сърце. Ти спечели птицата. Аз ти казах, че един ден с моята витална любов към силата аз ще победя силата на любовта на твоето сърце. Оттогава аз опитах по стотици начини да те унижа, да разваля твоята мисия и да те убия, но се провалих. Ти ми прости тогава, о, Сидхарта. Сега, о, Буда, моят безсрамен живот отчаяно те моли за прошка.

БУДА: Девадата, прошката е дадена.

ДЕВАДАТА: О, Буда, ако ти наистина си простил на това нечовешко създание, тогава ще ми направиш ли още една услуга от твоята безгранична щедрост. Твоето сърце на състрадание се погрижи за тази невинна птица. Сега аз ти се моля да се погрижиш за плачещата, кървяща птица вътре в моето сърце. И също ти се моля да се погрижиш за нейната клетка, това тяло.

(Девадата пее три пъти.)

Buddham saranam gacchami

Dharmam saranam gacchami

Sangham saranam gacchami

[Намирам подслон при Буда.

Намирам подслон при Дарма.

Намирам подслон при Санга.]

Шарипутра, ти си глупак

РОЛИ:

Буда

Шарипутра, ученик

(Буда и неговият ученик Шарипутра.)

ШАРИПУТРА: О, Господ Буда, сигурен съм, че ти си най-великият сред всички духовни Учители. Никой преди теб не е достигнал до твоята величина, и никой след теб няма да може да се сравни с теб. Ти нямаш равен на себе си. Ти винаги ще останеш несравним. Никой не се е доближавал до твоята реализация, и никой няма някога да се доближи до твоята реализация.

БУДА: Шарипутра, откъде знаеш, че никой преди мен не е достигнал това, до което аз съм достигнал? И откъде знаеш, че никой няма да ме надмине за в бъдеще? Как можеш да правиш такова изказване? Знаеш ли нещо за миналото? Знаеш ли нещо за бъдещето?

ШАРИПУТРА: О, Господи, аз не знам нищо за миналото или за бъдещето, но знам всичко за теб.

БУДА: Шарипутра, ти си глупак. Ти знаеш много малко за мен. Един духовен Учител от моя калибър не може да бъде познат напълно от някой на земята. Ти гледаш моята външна история, моя външен живот. Но ти не виждаш моя вътрешен живот, не можеш да го видиш. В моя външен живот аз правя може би десет неща на ден. В моя вътрешен живот аз правя милиони неща ежедневно. Вътрешният живот на един духовен Учител винаги ще остане мистерия. Външният живот на Учителя може да бъде наблюдаван, но той не винаги ще бъде разбран. Много често ще бъде разбран погрешно. Така че, Шарипутра, за моя външен живот ти не знаеш практически нищо, а за моя вътрешен живот ти не знаеш изобщо нищо.

ШАРИПУТРА: Не знам нищо, наистина/вярно. Но знам кой си ти. Ти си моето освобождение и ти си моето Всичко.

БУДА: Шарипутра, не мисли за миналото. Не мисли за бъдещето. Мисли само за настоящето. Миналото сме оставили назад. Бъдещето още не е пристигнало. Да мислим за неща, които сме оставили назад, е безполезно, а да мислим за неща, които още не са се случили, е еднакво безполезно. Забрави за миналото. Забрави за бъдещето. Мисли само за настоящето. Днес трябва да стремиш. Днес трябва да реализираш. Днес трябва да проявиш. Днес трябва да победиш всички свои желания. Днес трябва да изведеш на преден план целия свой стремеж. Днес трябва да станеш това, което ти вътрешно си, Светлината. Днес трябва да дадеш на целия свят това, което си, Светлината.

Автор Шри Чинмой

Превод Sukhpakhi