събота, 16 май 2015 г.

Татко, дай ми моя дял, моля те


РОЛИ:

Буда
Ученици на Буда
Рахул, син на Буда


СЦЕНА 1

(Буда със своите ученици. Влиза Рахул, неговият син. Учениците всички са развълнувани да видят малкия син на Буда.)

РАХУЛ: Татко?

БУДА: Да, сине?

РАХУЛ: Майка казва, че ти си дал радост на стотици хора. Сега аз също искам да получа радост от теб.

БУДА: Сине мой, кажи ми каква радост искаш от мен.

РАХУЛ: Искам моя дял от твоето богатство, твоята собственост. Всички са станали богати с твоето богатство. Сега аз също искам да бъда богат.

БУДА: Сине, моето богатство е от различен вид. Аз нямам пари. Нямам никакво материално богатство. Аз имам само вътрешно богатство, което е Мир, Светлина и Блаженство.

РАХУЛ: Татко, знам, майка ми каза за твоето богатство. Ти имаш безкраен Мир, безкрайна Любов, безкрайна Радост, безкрайно Блаженство. Аз искам да получа своя дял. Аз съм твой син. Искам да следвам твоя път.

БУДА: Но ти си дете, ти си малко момче. Как можеш да приемеш пътя точно сега?

РАХУЛ: Татко, какво не е наред/какво лошо има? Твоята духовност само за големи хора/пораснали ли е предназначена, и не за деца? Истината, която си постигнал, само за възрастните ли е? Истината не е ли за всички? Бог не е ли за всички, татко?

БУДА: Чудесно, мое дете, прекрасно, сине мой! Признавам се за победен. Истината е за всички. И ти можеш да споделиш моята Любов, моя Мир, моята Светлина, както другите вече ги споделят. Аз ти давам дял от моята Радост, моя Мир, моето Просветление.

РАХУЛ: Татко, приемаш ли ме за свой ученик?

БУДА: Да, приемам те с цялото си сърце и душа, сине мой.

РАХУЛ: Тогава трябва да приемеш и някой друг. Има още един търсач, когото ти трябва да приемеш за твой ученик.

БУДА: Кой? Кого трябва да приема, сине?

РАХУЛ: Моята майка. Майка ми иска да бъде твоя ученичка.

БУДА (прави пауза): Сине, аз не приемам жени за мои ученици, мои истински ученици.

РАХУЛ: Защо не, татко? Жените нямат ли качества/не са ли предопределени да реализират най-висшата Истина? Твоето сърце е голямо. Всички казват, че сърцето на Буда е обширно като безкрайния океан. Ако сърцето ти е толкова голямо, как тогава отказваш на жените Истината, която си реализирал? Татко, това е несправедливо. Ти трябва да приемеш майка ми. И в деня, в който го направиш, трябва да приемеш всички жени.

БУДА: Сине мой, аз наистина се гордея с теб. Ти си още дете, още не си видял дори единайсет лета, но твоето вътрешно знание е дълбоко/задълбочено. Сине, твоето знание за Истината ми даде огромна радост и гордост. Светът слуша мен. Аз имам стотици ученици и те ме слушат с посветеност. Аз слушам теб с гордостта на сърцето ми и радостта на душата ми. Върви и кажи на майка си, че съм приел и нея като мои истински/верен ученик. Днес аз приемам двама ви в Сангата, моята духовна общност.
Мястото на среща на съществуването и несъществуването

РОЛИ:

Цар Прасенджит

Кшема, велик ученик на Буда

(Цар Прасенджит и Кшема.)

ЦАР: Кшема, ти си велик ученик на Буда. Той е горд с твоята мъдрост, а аз съм очарован от твоето духовно проникновение/прозрение. Ти си в моя дворец от няколко дни и даде много мъдрост на всички членове на моето царско семейство. Предлагам ти моята най-дълбока благодарност.


КШЕМА: О, царю, толкова съм щастлив, че можах да по/служа на моя Господ Буда във Вашето царско семейство.

ЦАР: Кшема, кажи ми с няколко думи за философията на Буда. Трябва да ми простиш, но нямам много време. Работата ми в царството просто ме убива. Аз съм претоварен, но дълбоко се интересувам от философията на Буда. Кажи ми с няколко думи.

КШЕМА: Ваше Величество, учението на Буда е много просто. Той ни дава посланието на отречението. Дава ни посланието на състраданието. Чрез отречението и състраданието човек може да влезе в Нирвана.

ЦАР: Още нещо, о, Кшема.

КШЕМА: Кажете ми.

ЦАР: Защо Буда не е говорил за душата? Ние, хиндусите, всички вярваме в съществуването на душата. Нищо не може да бъде направено без душата.

КШЕМА: Наистина, той не е говорил за душата, но е говорил за вътрешната Светлина. Какво е вътрешната Светлина, ако не душата? Той не е използвал термина душа, но това, за което говори като вътрешна Светлина, не е нищо друго освен душата.

ЦАР: Той не е използвал термина Бог. Ние, хиндусите, вярваме в Бог.

КШЕМА: Вярно е, не е използвал термина Бог. Но е използвал термина Истина. Какво е Истината? Истината е Бог. Бог е Истината. В момента, в който реализирате Най-висшата Истина, ще реализирате Бог безкрайния.

ЦАР: Струва ми се, че Буда не е говорил за живот след смъртта или за живот след Нирвана.

КШЕМА: Наистина, Буда не е говорил за живот след смъртта и за живот след Нирвана, но той ни е казвал защо съществува смъртта, и ни е говорил малко за Нирвана. Той ни даде посланието на мира. Смъртта съществува, когато няма мир. Когато имаш мир, няма смърт. Колкото до живота след Нирвана, първо трябва да знаем какво е Нирвана. Нирвана е безкрайна Наслада. Какво може да има след безкрайната Наслада?

ЦАР: Не разбирам твоята философия, Кшема.

КШЕМА: Нека се опитам да Ви я изясня. От Вашия дворец можете да видите Ганга, нали?

ЦАР: Да.

КШЕМА: Можете да видите пясък на брега на Ганга. Сега изпратете когото искате от Вашето царство да преброи зрънцата пясък. Или изпратете някой да измери теглото на океана. Може ли някой от Вашето царство да го направи, Ваше Величество?

ЦАР: Съжалявам, не мисля, че някой може да преброи песъчинките на брега, или да измери теглото на океана.

КШЕМА: Вярно е. Никой не може да преброи песъчинките на брега на Ганга или да претегли водата в океана. Подобно на това, когато влезете в Нирвана, там Блаженството е безкрайно. То не може да бъде измерено, претеглено или преброено. То е неизмеримо/необхватно. В тази най-висша сфера на Блаженство ние виждаме мястото на срещата на съществуването и не-съществуването. Там не-съществуването и съществуването са неразделни, неописуеми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар