Горакшанат

Горакшанат бил велик окултист, който живеел на земята преди много стотици години. Оттогава, той е приел много други прераждания. Това е история за една от неговите по-късни инкарнации, когато той дошъл на земята в различно тяло и с различно име.

Един ден, докато един определен духовен Учител имал много силна медитация, той започнал да клати с краката си. В това време, много от неговите минали инкарнации се появили пред неговата вътрешна визия. Тези инкарнации му говорели с такава посветеност, казвайки: „Когато взе нашата форма, ти беше огромна вълна в океана. Ти можеше да създадеш сензация – истинско вълнение. Но сега, когато си станал самият океан, твоята широта е такава, че не може да бъде измерена; тя дори не може да бъде оценена. Ще отнеме векове, за да се оцени необятното съзнание, което въплъщава твоят океан-просветление за човечеството.“

След като имал това изживяване, Учителят казал на своите ученици няколко истории за неговата инкарнация като Горакшанат: „Пътувах из обширния индийски субконтинент, посещавайки доста места. Навсякъде използвах моята окултна сила. Ако някой кажеше нещо, което не харесвах, о, Господи, или ще унищожа този човек или ще му дам жестоко наказание. В тази инкарнация, или Бог е отнел тези окултни сили, или Бог не ми позволява да ги използвам. Някои хора вярват, че аз все още имам окултна сила, а някои мислят, че нямам никаква. Кой е прав и кой греши, Бог знае! Но в онези дни, да убиеш някого и после да го съживиш не беше трудна задача. В днешно време, аз не мога да убия дори и мравка! Мравката просто се скрива. Дори една хлебарка ще избяга, преди да мога да я хвана!

„Аз съм имал много, много значими прераждания, въпреки че числото е по-малко от това, което вие сте имали. Повечето от вас са имали много, много повече инкарнации, отколкото аз съм имал, но по време на моите аз тичах малко по-бързо от вас. Моята инкарнация като Горакшанат беше значима, защото ме научи на разликата между окултната сила и духовната сила.

„Аз винаги казвам, че Бог първо използва Своето Състрадание. Когато Неговото Състрадание се провали, Той използва Своя аспект на унищожение, защото това е единственият начин да отведе хората до целта.

Няколко години, когато беше по-млад, Горакшанат беше много състрадателен, но неговото състрадание беше използвано. После, по-късно през живота си, той показваше само окултна сила.      На някои места, той създаваше сензация; на някои места, страх. А на други места хората го обичаха и го почитаха. Но той получи не толкова любов, колкото възхищение. Възхищението, което получаваше, идваше най-вече, защото хората се страхуваха от него, а не защото го обичаха.

„Хората, които не получиха директно изживяване на окултната сила на Горакшанат, а само бяха чули за нея от различни източници, го почитаха. Другите, които бяха изживели директно неговата окултна сила, бяха ужасно уплашени от Горакшанат. Те не искаха да се доближават до него.

„Понякога окултистите използват своята сила правилно, а понякога я използват неправилно. Понякога, когато използват окултната сила по негативен начин, те имат силата да я променят в нещо позитивно. Това е тяхното добро качество. Те чупят нещо, но имат способността да го поправят. Но някои окултисти нямат тази способност. Когато чупят нещо, свършено е! После през остатъка от живота си са нещастни. Но някои окултисти чупят и после правят отново. Горакшанат беше един от онези, които можеха да унищожат и да изградят наново.

„Когато окултистите имат огромна окултна сила, понякога те се надсмиват над слабостите на човечеството, вместо да покажат съчувствие. Трудно е за повечето окултисти да се опишат с човечеството, освен ако не са постигнали реализация на Бог. Самото тяхно съществуване е огън, огън, огън! Но те не осъзнават, че палят огън в собствената си къща. Ако приемеха целия свят за свой собствен дом, щяха да видят, че когато използват окултна сила, те определено унищожават своята собствена къща.                  

„Към края на живота си, за поне четиридесет години, Горакшанат остана да медитира в различни пещери в подножието на Хималаите. По това време той изцяло спря да използва окултна сила; той искаше само реализация на Бог. Преди реализацията на Бог, окултната сила не може да бъде направлявана. Тя е абсолютно като луд слон. Но веднъж щом получиш реализация на Бог, окултната сила може лесно да бъде обуздана, като домашно куче или котка.

„Когато духовните Учители реализират Бог, те виждат разликата между окултната сила и духовната сила. Духовната сила е самият океан, докато окултната сила е или една вълна, или няколко вълни. Тъй като в океана има безброй вълни, когато станем океана, ние получаваме безброй вълни.

„След реализацията, когато получим духовна сила, окултните сили също се увеличават по численост и по сила. Но най-великата окултна сила или най-великата духовна сила е силата на единството с Волята на Бог. Непрекъснато, безсънно и без дъх единство с Божията Воля е най-трудната сила, която можеш да имаш. Тя е като да станеш роб на Бог. В този смисъл, „роб“ означава „дете“. Във всеки момент малките деца искат да бъдат водени. Въпреки че знаят как да вземат решения, те получават огромна радост, ако винаги приемат заповед от най-висшето.

„Това е ролята, която аз доста често играя. Аз получавам посланието от Най-висшето какво да правя с определени хора или с групи от хора. Това нещо аз винаги казвам на моите ученици. Вие можете да не знаете или можете да знаете по-добре от мен какво да правите с живота си на физически план. Но ако получите одобрение от мен или дори ако ме уведомите за вашите бъдещи планове, тогава аз се надявам, че получавате повече радост, отколкото когато вземате ваше собствено решение, което може да е или може да не е правилно. Щом решението дойде отвътре или отгоре, тогава това решение е вашето спасение, и ще ви даде най-голяма радост.

„Шри Рамакришна е казал, че ако егото не си отиде, тогава този разбойник трябва да бъде пазен като роб. Това его е по-безопасно, ако има Всевишния за свой Учител. Това е по-щастливият и по-сладкият път. Другият път е да имаш Всемирно Съзнание и да чувстваш, че „Аз съм Брахма.“ След като реализираш Бог, Всемирното Съзнание става твое, но в това няма радост. Ти не можеш да играеш сладката игра на послушанието. След като станеш едно с Бог, ако можеш да станеш както Учител, така и ученик, тогава има голяма радост. Но ако играеш само ролята на Учителя, само на Всемирната или Трансцеденталната Същност, тогава не получаваш същата радост.

„Реализация имах преди моята инкарнация като Горакшанат. Но този вид реализация беше като да седиш близо до подножието на дървото. После, в следващите инкарнации, аз дойдох до подножието на дървото. След това започнах да се изкачвам и да се изкачвам. Сега аз съм се изкачил високо, по-високо, най-високо.

„Имаше някакъв вид височина, която постигах в онези минали прераждания. Във всеки случай, да достигна тази височина беше моята цел. В тази инкарнация, няма такова нещо като върховната височина. В предишните инкарнации, ако можех да постигна нирвана, беше достатъчно. После, ако можех да имам сахаджа самадхи, това беше достатъчно. В тази инкарнация, аз виждам ясно, че Абсолютният Всевишен винаги трансцедентира Своята собствена височина. Това не е моето въображение или сладка мечта. Не не, аз го виждам! Самата природа на Божественото е да увеличава Своята собствена Божественост. Тази инкарнация предлага посланието на винаги трансцедентиращата Реалност, и аз предлагам на вас това послание, мои най-скъпи деца.“

Шри Чинмой

Превод - sukhpakhi