вторник, 10 февруари 2015 г.

Я Хазрети Мевляна


СЦЕНА 1

РАЗКАЗВАЧ: Един ден Руми се разхождал покрай крепостната стена на град Коня, когато група ученици, за да покажат своето остроумие, му задали въпрос:

УЧЕНИК: Какъв цвят е било кучето, което било в пещерата на седемте спящи?

РАЗКАЗВАЧ: Спонтанният отговор на Руми бил:

МЕВЛЯНА: Бледожълт. Лицето на влюбения е винаги
бледо от копнежа, като моето, а това куче е било влюбено.

РАЗКАЗВАЧ: Възхитени от отговора, учениците го последвали, като продължили да задават въпроси с искрен интерес.

СЦЕНА 2

РАЗКАЗВАЧ: Докато вървял по улицата, Руми чул двама мъже да спорят. Единият казвал на другия:

ПЪРВИ МЪЖ: Хайде! Кажи каквото ти хрумне! Имам хиляди думи, с които да отговоря на всяка една, която ти кажеш!

РАЗКАЗВАЧ: Руми се приближил:

МЕВЛЯНА: Кажи това, което имаш да казваш на мен, спори с
мен! Дори да изречеш хиляди неща, ти пак няма да чуеш нито дума от моята уста.

РАЗКАЗВАЧ: Двамата мъже се помирили и си простили един на друг, засрамени от своето поведение.

СЦЕНА 3

РАЗКАЗВАЧ: Един ден Руми отишъл да посети шейх Садредин. Садредин го посрещнал с голямо уважение, като го настанил да седне на почетния стол, а той самия коленичил пред Руми. Общувайки в тишина, те двамата влезли в състояние на покой и божествена светлина. В този момент дервиш, който учел при шейх Садредин, прекъснал тяхната медитация с въпроса:

ДЕРВИШ: Ще ни кажете ли какво разбирате под факирство?

РАЗКАЗВАЧ: Потънал в съзерцание, Руми не отговорил. Дервишът повторил своя въпрос няколко пъти, но Мевляна останал тих. Когато момъкът напуснал стаята, Садредин тръгнал след него и го порицал с думите:

САДРЕДИН: О, неопитни, невежи човече, Мевляна ти отговори добре, но ти не разбра.

ДЕРВИШ: Какъв бе неговият отговор?

САДРЕДИН: В присъствието на по-възрастни от него зрелият дервиш никога не говори с думи, а само с езика на хал. Истински
факир е този, който е свалил обувките на Небето и Земята
от краката си и се е отрекъл от себе си. Това се опита да
ти каже Мевляна.

РАЗКАЗВАЧ: Садредин бил разпознал величието на Мевляна и се преклонил пред него, но другите все още не можели или пък не искали да го разберат.

СЦЕНА 4

РАЗКАЗВАЧ: В един ясен следобед, когато жегата на деня дала
път на свежата прохлада, Руми се разхождал из пазара на град Коня. Вървейки безцелно, той се озовал на улицата на златарите. До неговите уши достигнал ритмичният звук на чукчетата, удрящи по наковалните, докато занаятчиите правели златото на листа, тънки като хартия. Хармонията на ритъма създавала толкова божествена музика, че Мевляна се спрял да послуша. Пред очите му се открила цялата вселена - планети и съзвездия, въртящи се около слънцето, въртящи се в божествена любов, екстаз и опиянение, теглени от неустоимото привличане на слънцето. Той вдигнал и разтворил ръцете си, очите му се затворили в екстаз и в смирение свел глава към дясното си рамо. Звукът на чукчетата се превърнал в звука на сърцето, звънтящ в сладка хармония. Руми бавно започнал да се върти. Всички оставили работата си и излезли на улицата да го видят. Те зяпали удивени в кръг около него, неспособни да разберат този внезапен възторг.
Сега чукчетата удряли само в една от работилниците, но дори по-силно от преди. Собственикът Селахадин осъзнавайки, че Руми танцува сема в ритъма от чукчетата, се развълнувал и казал на майсторите:

СЕЛАХАДИН: Не спирайте да удряте! Не се страхувайте, че ще похабите златото! Продължавайте да удряте и по-бързо!

РАЗКАЗВАЧ: Тогава Селахадин в неудържим порив се втурнал на улицата и затанцувал сема с Руми. Те танцували пред всички, тържествувайки в екстаз.
След време ръцете на майсторите се уморили и започнали да
удрят по-бавно. Селахадин полека дошъл на себе си, но Мевляна не спирал да се върти. Цял ден и цяла нощ той не спрял, и танцът му продължил тридесет и шест часа. След това се строполил на земята. Един мъж го запитал:

ЧОВЕК: Защо падна?

МЕВЛЯНА:
Този, който падна, не бях аз.

РАЗКАЗВАЧ: Откакто Руми пристигнал в град Коня, той изпълнил града със звуците на ней и ребаб. Където и да ходел,
бил придружаван от музика, поезия и танци. Но не всички харесвали това. Тези, които фанатично вярвали, се гневели:

ОРТОДОКСЕН МЮСЮЛМАНИН: Какво означават тези обществени прояви? Ние сме изчели толкова книги, колкото едно муле може да носи, и не сме прочели и ред, който да казва, че музиката е разрешена от свещения закон.

РАЗКАЗВАЧ: Когато Руми чул за тези възражения, отговорил:

МЕВЛЯНА: Те сигурно и не са чели по-добре от муле! За
да разбереш значението на ребаба, ти трябва да слушаш с ушите на духа, а не на тялото. Ребабът ни носи сладкия звук на отварянето на небесните порти.

РАЗКАЗВАЧ: Един от недоволните, Сеид Шерефедин, отвърнал:

СЕИД ШЕРЕФЕДИН: Ние също чуваме ребаба, но
единственото което долавяме е един стържещ и нехармоничен
звук.

РАЗКАЗВАЧ: Без следа от притеснение, Мевляна отговорил:

МЕВЛЯНА: Да, вие също чувате, но разликата е че докато ние чуваме звука на отварянето на небесните порти, вие чувате звука на тяхното затваряне.

Няма коментари:

Публикуване на коментар