Kоето е наистина твое, не може да ти бъде отнето

Глупакът е човек, който се доверява. Глупакът е човек, който се доверява напук на всичко преживяно. Ти го мамиш, а той ти се доверява. Ти го мамиш втори път и той ти се доверява. Ти продължаваш да го мамиш, а той продължава да ти се доверява. Тогава си казваш, че той е глупак, че не се учи от опита. Неговото доверие е безкрайно; неговото доверие е толкова чисто, че никой не може да го поквари.
Бъди глупак в смисъла на Дао, на Дзен. Не се ограждай със стена от познания. Каквото и преживяване да се появи в живота ти, позволи му да се случи, а после продължи нататък. Не спирай да изчистваш ума си. Във всеки миг умирай за миналото, за да присъстваш в настоящето, тук-сега, като току-що родено бебе.
Отначало ще е много трудно. Хората ще започнат да се възползват от теб… така да е. Те са нещастни. Дори да те измамят, да те излъжат и ограбят, позволи това да се случи, защото което е наистина твое, не може да ти бъде отнето.
И всеки път, когато не позволиш на ситуацията да те поквари, твоята вътрешна цялост все повече ще укрепва, душата ти все повече ще кристализира.

ОШО

Всичко е въпрос на формулировка

 Kатолически монаси питали папата:

- Отче, може ли да пушим по време на молитвата?

- Не може!

Добре, което не може - не може. Монасите послушни, не пушели по време на молитва. Арно ама един ден се случило да идат в друг манастир и там какво да видят - монаси от тоя манастир хем се молят, хем си пушат.

- Е, как бе така става? За вас може, за нас не може. Ние питахме папата, и на нас не ни разреши. Защо на вас ви е разрешено?

- А вие какво точно питахте?

- Е, ми питахме - дали може да пушим по време на молитва.

- Вие не сте задали правилния въпрос. Ние питахме така: - Отче, може ли докато пушим, да се молим? 

Песен за шейха

Şeyhimin illeri uzaktır yolları

Açılmış gülleri dermeye kim gelir Ya Hû

Şeyhimin özünü severim sözünü
Mübarek yüzünü görmeye kim gelir Ya Hû

Şeyhimin ilinde asası elinde

Şeyhimin yolunda olmaya kim gelir Ya Hû

Şeyhimin şemine, bu canım pervane

Saladır aşıklar yanmaga kim gelir Ya Hû

Ah ile vefalar zevk ile sefalar

bu yolda cefalar çekmeye kim gelir Ya hû

Ah ile gözyaşı yunusun haldaşı

Zehr ile şol aşı yemeye kim gelir Ya Hû

Ya Rabbi aşkın ver bana

Господи мой, моля те, дай ми любовта Си,

Да те зова и да се въртя.

Да се влюбя в Теб,

Да те зова и да се въртя.

Моля Те, не оставяй никакво „аз“ в мен –

Унищожи егото мое.

Нека виждам Теб на всяка стъпка.

Да те зова и да се въртя...

О, Господи, не ме оставяй на мен самия,

а вземи сърцето ми в Себе си.

Нека бъда влюбен в Теб.

Да Те зова и да се въртя.

Сейид Низами е Твой слуга –

Дали е жив, или мъртъв.

Изпълни сърцето ми с Твоята Любов.

Нека Те зова и да се въртя....

Ya Rabbi aşkın ver bana
 Hû diyelim döne döne
 Âşık olayım ben sana
 Hû diyelim döne döne
 
Koma hiç benliğin bende
 varlığım yok eyle sende
 seni görüp her mekânda
 Hû diyelim döne döne
 
Mevlâm koma beni bana
 al gönlümü senden yana
 müştakın olam ben sana
 Hû diyelim döne döne
 
Seyyid Nizam oğlu kuldur
 gerek diri gerek öldür
 aşkınla gönlümü doldur
 Hû diyelim döne döne

Не очаквайте нищо друго освен моята любов

След като прегърна повечето от събралите се, Баба изказа своите обяснения за значението на сахавас:

   Значението на сахавас е физическа близост, да се срещаме един с друг, да общуваме заедно като членове на същото семейство. Но моят престой с вас и вашият престой с мен не означават същото нещо. От векове, Баба е с всички; но тук, вие всички трябва да бъдете с Баба и да забравите всичко друго. Мисли може да идват и да си отиват. Ние не можем да ги контролираме или да ги спрем. Как да ги контролираме? Като изгубите себе си, опитвайки се да бъдете погълнати в общуването с Баба, така че те може да идват и да си отиват автоматично, без вашето същество да е съзнателно за тях.

   Правете това за шест дни. Поне за шест дни, забравете целия ваш престиж, знание и духовност. Опитайте се да наблюдавате най-дребните детайли и да анализирате това, което се случва тук. Аз искам вашите сърца да бъдат чисти и отворени за мен, за да вляза. Една най-важна точка е да забравите вашите трудности – семейство, финанси, здраве и т.н. – и само да се концентрирате на любовта на Баба. Не очаквайте чудеса. Не мислете, че идването ви тук ще реши всички ваши трудности, и вашите тревоги ще свършат. Аз нямам нищо общо с такива неща. Аз нямам ключ за такива проблеми. Не се надявайте за благословии да станете здрави и богати. Ако мислите, че сте дошли за подобряването на вашето здраве, вие напротив, ще го изгубите. Аз съм дошъл – спускайки се от най-висшето състояние – за да даря любовта си на всички вас. Всичко останало е илюзия. Не очаквайте нищо друго освен моята любов.

   Има огромно количество литература за любовта, но да се постигне любовта не е лесно. Много, много малко хора я намират. Ако вие наистина ме обичахте, нямаше да сте тук, защото в този случай вашата истинска любов щеше да ви накара да осъзнаете моето Истинско Състояние. Слушайте това, което говоря, и не мислете като философи! Няма завеса между вас и мен. Единствената завеса сте вие, само вие.

Мехер Баба

Недейте да бъдете крадец в колибата на Рьокан

Искате ли я да ви разкажам една приказка?

Си бил еднаж еден дзен монах. Се викал Рьокан. Рьокан. И една нощ медитирал в колибата. Имал колиба во полето и тамо живеел. Бил много беден. Немал почти нищо во колибата, нищо немал по-точно. Немал ни храна, ни дрехи, нищо. Имал само едно одело, со кое се завивал и медитирал во него, завит во това одело. И гледал во пълната луна.

Сигурно во Япония, кога е пълна луната, се гледа много голяма. Не сум бил, ама предполагам. И медитирал по цяла нощ на луната, во тишината на нощта. Гледал луната и така медитирал. Цяла нощ во тая тишина. Немало такви барабани, пълна тишина. Било ладно и пълна луна и медитирал. Това било толкова красиво, тая лунната светлина била много длабоко успокояваща, носела щастие. Кога гледаш во луната, пълната луна, цялата енергия, цялата вода иде нагоре и ти е повдигната енергията. Буда се просветнал на пълнолуние. Се родил на пълнолуние, се просветнал на пълнолуние, умрял на пълнолуние. Всички важни неща на пулнолуние се случили на Буда. Така да Рьокан медитирал на тая пълна луна от колибата. Било отворено, така завит во оделото. И во колибата през нощта влегол един крадец и почнал да търси нещо да открадне. Рьокан не дал никаков знак, дека го забелезал крадецът. Крадецът търсел нещо, да намери нещо да открадне. Обаче не намерил нищо. Тази колиба била празна. Единствено нещо кое имало ценност било това одело на Рьокан. И Рьокан го свалил оделото и му го дал на крадеца. И крадецът го грабнал оделото и побегнал от колибата. И после Рьокан воздивнал и рекол:

— Ех да можех да му я дам тая луна.

Немойте да бидете крадец во колибата на Рьокан. Ке я пропуснете Луната. Ке отидете со оделото.

Медитирайте на тая дзен история. Хората са крадци, искат нещо да чопнат, да вземат. Обаче хващат нещо материално. Учителят неможе да им сподели красотата, любовта, светлината на луната. Това, което не може да се докосне, не може да се пипне, не може да се види от тъпите очи на крадеца, който търси материално нещо. Он не може да види пълната луна и да изживее красотата на нощта. Боровете, полъхът, кой шумоли во клоните на боровете през нощта. Не може да я почувства тая необятност, тая тишина, това длабоко спокойствие. Това го изживяват само медитиращите. Го изживяват само хора, кои се отказале от привързаността, от страховете си и от желанията. Що страховете идват со желанията. Желанията идват со страхове. Имаш желания, има страх, дека нема да ти се изпълни желанието. И страх имаш, привързаност за той, за оной – страх. Ке го изгубам това, за кое сум привързан. Страх. Ке ми го земат оделото. Крадецот ке земе оделото, ама нема да види луната. То е много длабока история за човечеството.

Хората откраднаха оделото на Буда, обаче не я видоа неговата Нирвана. Не я изживяха. Неговата Нирвана, неговият екстаз. Неговото нещо остава скрито за сетивата. За хора привързани за тяхния ум, и алчни, и уплашени не можат да видят светлината на Буда. Не може да изживеят. Не е възможно за тях. Тия живеят во материалните желания, во страховете, во притесненията. Они не могат да се радват затощо са привързани, длабоко привързани и уплашени. Тоя длабок страх и привързаност идва страданието. Страданието се ражда от длабоката привързаност за телото и страх от смъртта. И от това описване со телото са и описванията со всички отношения. Моята майка, моето дете, моят син, моята дъщеря, какво ке биде со моето тело. Защо нашите отношения са телесни. На ниво на матрикс то е абсолутно обусловено. Вси1ки тея отношения телесни ни обуславят внасят страх во нас дека ке ги изгубим тея работи, дека ке изчезнеме ние, дека нашите близки ке изчезнат, нали?

Имаме страх. Някой вика – Аз не се страхувам от смъртта, аз дека ке умрам, а се страхувам дека моите близки ке умрат. Поради тия страхове ставаме несензитивни. Страховете ни отнемат сензитивност. Защото тези страхиве ни обсебват несъзнателната част на ума и цело време бръмчат. Дури да не ги хващаме, дури да викаме – не аз съм спокоен, тамо нейде в мазето некой ръмжи. Не го виждаме, не знаеме за него, викаме – не аз немам страх, ама во мазето… Во мазето детето ръмжи. Нещастно.

Не го виждате детето во сърцето, що детето е во мазето. На кой му е детето во мазето, не го вижда детето во сърцето! Амин!

Усетиш ли покоя...

Усетиш ли Покоя, ще разбереш, че пилееш прекалено много енергия.
Усетиш ли Покоя, не ще ти е нужно да контролираш.
Усетиш ли Покоя, обвързването и страховете ще изчезнат.
Усетиш ли Покоя, вината и оправданията не ще имат смисъл.
Усетиш ли Покоя, ще се освободиш от миналото си и ще забравиш себе си
Усетиш ли Покоя, дори и да си сляп всичко ще виждаш.
Усетиш ли Покоя, дори и да си глух всичко ще чуваш. 
Усетиш ли Покоя, дори и да си ням всичко ще казваш.
Усетиш ли Покоя, промяната сама ще те открие.
Усетиш ли Покоя, ще разбереш, че има само едно нещо в него - СЪРЦЕ пълно с Любов