Няма дъно кофата!!!

The Master speaks...

Някой си дошъл при един суфи Учител и му казал:

- Искам да стана Твой ученик.

- Добре, но трябва да гледаш и да слушаш това, което ти кажа. Да го правиш, ако искаш да бъдеш ученик – отвърнал Учителя.

Ако искаш да бъдеш ученик, трябва да слушаш това, което ще ти кажат. Ако не слушаш каквото ти кажат, тогава какъв е смисълът, какъв ученик си. Не си ученик, ти си в твой еготрип, нямаш връзка с Учителя. За това му казал:

- Трябва да слушаш каквото ти кажа и да не поставяш въпроси. Ако си съгласен с това, тогава те приемам.

- Добре това е лесно. Не е никакъв проблем.

- Ето, аз сега ще отида да взема вода от кладенеца, а ти ела с мене.

Отиват към кладенеца, обаче ученикът гледа, че кофата за вода няма дъно. Вървят, вървят, той гледа и ... иска да му каже: „няма дъно кофата”, ама не смее да му каже, защото не трябва да казва нищо. Такова е правилото.

Учителят отишъл до кладенеца, сложил кофата вади я и изтича цялата вода. Пак вади, пак изтича водата.

Ученикът гледал, гледал – това е абсурдно, защо го прави?! Гледал, гледал па не издържал:

 – Няма дъно кофата !!! - Извикал.

 - Ти не си за ученик. Махай се от тука.

 - Ама то е безсмислено, защо вадиш вода от кладенеца с кофа, която няма дъно.

 - Махай се, не си ученик, прекърши правилото, не ставаш за ученик.

                                                           ***

Гледаш, че Учителят прави нещо, което за теб е безсмислено. И мислиш, че трябва да му кажеш какво трябва да прави.

 Тогава какъв е смисълът? Той вече не е Учител, Той ти е ученик на тебе. Ти трябва да си му учител на Него. В суфизма шейхът е шейх, а муршид е муршид. Не може ученикът да бъде шейх.

Приказка за лудия селянин и нормалните

The master speaks...

Имало едно време един човек, който бил луд. В селото всички му се смеели, всички го майтапели, всички му се подигравали. Децата го замеряли с камъни, хората го обиждали, имали много отрицателно отношение. Той много страдал. Бил различен от тях, хората не го приемали в селото. Всички го тормозели. Един ден в селото дошъл един суфи - пътешестващ  дервиш. Той го питал:

- Можеш ли да ми помогнеш, тези хора ме тормозят в селото, нямам никакъв мир, иде ми да побегна, какво да правя?

 Дервишът му рекъл:

- Слушай сега, ще почнеш да ги критикуваш.

- Ама как да ги критикувам?

- Ами така – каквото да ти кажат, питаш: Защо това го правиш така?

 Каквото и да прави го критикувай, намирай му кусури на тоя човек. Ако почне нещо да прави – не, не, не е така, как може да го правиш, това е ужасно!

 Започваш да го критикуваш. Започни да критикуваш всички в селото, ама за какво ли не, за всичко! Ако прави нещо, каквото и да прави – критикувай!

 Той послушал суфито, върнал се в селото и почнал да критикува всички. Започнат да правят нещо:

  – Защо го правите това? От къде знаете дали е правилно? Защо го правите така?

 Те почвали да се обясняват… След някое време човекът пак дошъл при суфито и казал:

- Благодаря, наистина работи.

                                                  ***

Защото този лудият не е просто лудият, лудият е някой, който знае. Докато ти си онзи, който не знае, те ти казват кое как е. В момента, в който ти почнеш да знаеш...

 Иначе не могат да те разберат тези хора, те са в еготрип. Могат ли да разберат безкрайна любов, благословия от Всевишния, моля се за тебе. Аз не те мразя, нека Бог те благослови…? Не, просто критика. Абсолютно и безусловно критика. Това не значи, че не ги обичаш.

Няма компромис с невежеството. Докато правим компромис с невежеството, няма духовен напредък. В обществените отношения не е въпрос на любов, а е въпрос на мощ и сила, защото те не знаят за любов. Ако хората знаят за любов, няма да има никакъв проблем. Те не знаят за любов и за това има проблеми.
Кану

Мохамед и лакомият гост

The Master speaks...

Има една много хубава история за Мохамед.

Мохамед бил в Медина. Един ден дошли някакви хора, които не вярвали в Мохамед. Искали да бъдат там, но не вярвали, нямали още вяра в Мохамед. Мохамед ги разпределил по къщите на вярващите.

- Ти ще идеш там, ти ще идеш там...

 Останал един много едър човек. Мохамед казал на стопаните на къщата:

- Нахранете го този човек, нека се наяде хубаво. Той ще остане тук.

Те му дали доволно храна. Той ял за 18 човека. Изял всичко, което имало в къщата, даже поискал още. Дали му още и той пак изял всичко. И пак:

- Има ли още?

- Има!

Дали му още, пак изял всичко.

На три пъти изяждал всичко, което му дали и питал за още. Накрая изял цялата храна, която била в къщата и оставил другите гладни. Да няма за другите. Те му се ядосали, но нали Мохамед казал да го нахранят.... Той ядял, ядял - не спира. Нахранили го, той всичко им изял. Нищо не оставил.

На вечерта отишъл да спи в стаята. Стопаните, понеже му били ядосани, го заключили отвън да ме може да отвори вратата. Спуснали резе. Легнал да спи. През нощта се събудил от това, че много силно му се ходело в тоалетната. Станал да отива - вратата заключена. Леле, ами сега? Станало му доста тежко на корема. Легнал пак да спи и докато спял ... изпразнил червата в чаршафите. Събудил се и какво да види - чаршафите целите в лайна...  Лелеее ... какво ще прави...

Първо всичко им изял, после им се изсрал в чаршафите...

Дервишките истории са много екзистенциални.

Обаче Мохамед знаел, станал тайно и вдигнал резето. Човекът станал опитал да излезе - резето вдигнато. Излязъл от стаята и отишъл на реката да си измие задника. Да си изпере дрехите. Изпрал си дрехите, измил се, обаче си забравил талисмана в къщата до кревата. Трябвало да се върне....

През това време хората станали видяли, че го няма в стаята и какво е свършил в чаршафите и отишли при Мохамед:

- Тоя виж какво направил в чаршафите. Тоя човек е ужасен, първо изяде всичко и ни остави гладни, после ни се изсра в кревата и избяга.

- Нищо, казал Мохамед, донесете топла вода тук и донесете тези чаршафи с лайната, аз ще ги изпера.

- Брех, Расул Аллах, как ще переш чаршафите на този неверник. Ти си Расул Аллах, как ще переш лайната на този неверник. Мохамед казал:

-  Не спорете, донесете чаршафите, аз ще изпера лайната.

Донесли му чаршафите, той ги сложил в гореща вода и почнал да ги пере. В този момент човекът се върнал, влязъл през вратата и видял как самият пророк пере неговите лайняни чаршафи. Направо го ударил гръм. Разплакал се, покаял се. Казал:

- Аз съм такъв гадняр, аз първо всичко им изядох, после им се изсрах в кревата и сега Расул Аллах ми пере чаршафите собственоръчно.

 Паднал в краката на Мохамед и почнал да Го моли да му прости.

- Расул Аллах прости ми, аз съм много несъзнателен човек. Много тъп човек. Какво да правя, не мога нищо друго.

- Нищо, казал Мохамед,  всичко е наред. Ти си тук при Мен, аз трябва да изчистя тази беля, която си направил. Иначе не мога да те приема.

***

Посланието е невидимо. Самият пророк Мохамед се грижи за хората. И докато бил жив, Той се грижел за тези хора, с които живеел. Въпреки, че бил пророк, въпреки, че бил Божи инструмент, все пак бил много дълбоко посветен. Като вземеш да чистиш лайната на някого, значи го приемаш.

Учителят пръв те приема тебе. Ти не можеш да го приемеш, Той е хималайски връх, ти си някоя мравчица, някой ходещ говорещ кошмар. Ти си нещо дребно, не можеш да Го приемеш. Обаче Той може да те приеме тебе. Защото той е по-голям. Ако не те приеме Просветленият, да ти изпере мръсните чаршафи, няма кой друг да те спаси в този свят.

Гуру казваше така:

Когато ви приемам за ученици, аз клякам под вас, за да ви вдигна на рамене. Ако не клекна под вас, аз не мога да ви подвигна. 

Защо спря да славиш?

The Master speaks...

Една нощ един човек викал Аллах, Аллах, докато устните не му станали сладки със славата. Един циник го чул и казал:

- Добре, аз те чух, че викаш, но дали някой, някога ти е отговорил?

Човекът не му отговорил на това, спрял да се моли и паднал в объркан сън. Той сънувал Хайдар - водачът на душите. Шейхът на дервишите от отвъдния свят. Материализирал се или идвал в сън. Като върховният Гуру на всички суфи от недивимия свят. Хайдар. Появил се на сън и му казал:

- Защо спря да славиш?

- Защото не чух никакъв глас оттатък. Никой не ми отвърна.

Този копнеж, който изразяваш е твоето послание, което ти се възвръща. Това е отговорът ти от Аллах. Тъгата в твоя плач те привлича и те води към съединението. Твоята чиста тъга, която иска помощ е тайният съд, слушай кучето как вие по господаря. Това виене е неговата връзка. Има любовни кучета, има кучета на любовта, никой не знае техните имена. Дай своя живот да бъдеш един от тях.

                                                           ***

Гуру казваше - вътрешен плач. Да плачеш като малко дете, изгубено в гората, посред нощ. Усещаш, че си изгубен и нищо друго не ти остава освен само да плачеш и да си само това, без остатък. И ако имаш такъв плач, такава искреност, когато плачеш, тогава ще даде ...

Гуру казваше да плачем за Божествената Майка, защото майката много по-лесно чува от бащата. Така че да плачем за Бог. Казват, че разликата между дервишите и обикновените хора е, че дервишите цяла нощ плачат за Бог. И цял ден тайно, докато работят, пак продължава вътрешният плач. Зикър. Непрекъснат зикър, не спират каквото и да става - зикър. И когато сърцето ти е в непрекъснат плач, то се чисти. Както Чайтаня също казва, че името на Бог чисти огледалото на сърцето и потушава пожара на страданието в гората на раждането и смъртта.

Кое е най-ценното нещо?

The Master speaks...

 

Някога султан Мустафа III питал един суфи:

- Кое е според тебе най-ценното нещо за човека?

Суфито му казал:

- Акането и пикането е по-ценно от твоето царство.

Султанът се засегнал:

 – Как бе, моето царство не е ценно като акането и пикането?

- Ти ще дадеш твоето царство, за да акаш и да пикаеш – отговорил суфито.

- Ако не бъде така, аз ще ти отрежа главата. Докажи това!

Той бил дервиш, не бил случаен човек. И заключил султанът да не може да ака и да пикае.

Султанът се подул. Няколко дена викали доктори да накарат султана да пикае и да ака - не може, нищо не му излиза. Посинял, се подул целият. След няколко дена, вече готов, казал:

- Потърсете го този суфи, ще умра.

Суфито дошъл и попитал:

- Е, как е?

- Мъка... дай освободи ме!

- А ти какво ще дадеш?

- Ще дам половината царство.

- А, не – цялото царство. Не приемам половинка.

- Добре, цялото царство ти давам...

- Донесете документ и напиши: „Аз, султан тоя и тоя, долуподписаният, давам цялото царство на този и този дервиш.”

 И му дал документа официално пред свидетели. Ето царството се предлага на дервиша.

- Сега отключи ме да ида до тоалетната.

И той отключил султана и султанът отишъл и се изакал. След няколко дена най-накрая се изпикал и изакал, най-накрая освобождение, мокша. Върнал се вече щастлив, по-щастлив назад. Дервишът му казал:

 – Слушай – скъсал документа – не ми трябва царството ти, аз просто го направих заради теб, да видиш, че ще го дадеш за това нещо. Да видиш, че властта, която имаш не струва колкото едно акане и пикаене.

                                                              ***

Душата трябва да се грижи за тялото, както поклонникът по своя път към Мека трябва да се грижи за своята камила. Ако поклонниците минат цялото време хранейки и възхищавайки се на камилата, керванът ще ги изостави и те ще умрат в пустинята.

Така, че да се грижим за камилата, обаче да не забравяме на къде сме тръгнали с тези камили, на къде е посоката. Защо изобщо са тези камили. За това е добре да се погрижим за камилите и после да имаме вяра в Бог.

Всяко его иска власт. Тези, които се хващат за властта - не струва колкото едно пикаене. Пикаенето е по-ценно от властта.

Ако искате власт, значи не осъзнавате колко ви е ценно пикаенето, диханието, онова което Бог ви е дал. Есенциално ако не пикаете, ако не акате, не може да имате власт. Умрели сте, не може да сте тук на този свят. Трябва да акате, да пикаете и да въртите тук някакви игри. Власт, доминация, секс, пари - всичко това се основава върху акането, пикаенето и дишането. Три основни неща, които са ни дадени от Аллах Джелешанум.

И нищо не струва както тези три неща, на които не обръщаме внимание, мислим, че не са важни. Мислите, че не ви са важни тези три неща? Не ги правете и ще видите колко са ви важни.

Суфито му казал нещо есенциално. Дал лекция на султана. Това е лекция за това кое е есенциално по-важно. Когато погледнете царството не е ценно колкото пикаенето, ти ще се обидиш нали? Ако ти кажат твоята кола не струва колкото една пикня. Имаш мерцедес и ти кажат - не струва колкото една пикня. Иии, моят мерцедес? Не струва колкото една пикня? Това е деградация, обида, моята велика университетска диплома, моята голяма глава, надуто его, това не струва колкото една пикня? Цялата твоя дипломация не струва колкото пикаенето. Или като един дъх! Един дъх, не го ценим дъха, а ако ни хване някой за гушата и тръгне да ни убива, да ни задушава, да видите как ще  цените дъха.

Настрадин ходжа и лисицата

Един човек имал магазин за плодове. Имал също лисица – много интелигентна лисица. Разбирала всичко каквото кажел човекът. Те често си говорили - човекът и лисицата. Един ден той искал да излезе и за това поръчал на лисицата:

- Стой тук на моя стол и внимавай някой да не открадне нещо от магазина. Ако видиш нещо съмнително, почваш да викаш.

Лисицата казала:

- Добре, ще гледам магазина.

Видял тази сцена Настрадин Ходжа. И си казал:

- Ооо, какви са тези работи, това е предизвикателство да открадна нещо от този магазин.

Лисицата била много будна. Настрадин Ходжа използвал суфи техника - отишъл пред магазина, лисицата гледала как се приближава внимателно. Седнал на улицата и почнал да заспива.

Лисицата се зачудила:

“Дали да се обадя на продавача, че има нещо съмнително или не. Но какво съмнително има? Този човек нищо не прави, той заспива. Какво да кажа, че има един човек, който заспива пред магазина?! Нищо не прави този човек.”

 Лисицата гледала как Настрадин Ходжа заспива. А той се преструвал, че заспива – в действителност не заспивал. В един момент, от много гледане в него, лисицата заспала. Гледала го, гледала и заспала. Когато заспала, той влязъл в магазина, взел плодове, откраднал много неща и побегнал.

 Дошъл продавачът и какво да види - много плодове ги няма, лисицата хърка, спи на стола, а в магазина много плодове липсват. Обърнал се към лисицата и я пита:

- Какво правиш, нали пазеше магазина, нали ти дадох задача? Какво стана, къде са плодовете?

- Ами – казала лисицата - гледах един човек, той не ми изглеждаше съмнителен, не правеше нищо, просто заспиваше. Падаше му главата, аз го гледах, гледах и накрая и аз съм заспала. И изобщо не усетих момента, в който и аз съм заспала. Не разбрах как заспах. Сигурно тогава е влязъл и откраднал плодовете. Не ми изглеждаше опасно, този човек заспиваше.

                                                  ***

Когато някой заспива, не ви плаши. Той заспива, вие се отпускате, мислите си - той заспива... Това влияе. Ако някой заспива - влияе, ако  някой е буден - влияе. Някой ако е събуден и вие се свържете с него, той ще ви повлияе, но по-трудно. Този, който спи ще ви повлияе по-лесно, защото той ви е по-близък по съзнание от този, който е буден.

Будният също влияе, но за да повлияе будният на заспалия, трябва заспалият да се стреми. Сънят е в една посока – посока заспиване, а будността е в друга посока – будност. За да ни влияе този, който е буден трябва да станем сензитивни, възприемчиви, за да можем да се свържем с будния. Иначе ще се свържем само със заспалия.

Тюмата в България

Кратко представяне на музикален ансамбъл Тюмата

На 17.11.2016 по покана на Амрита и с благословията на Кану, Тюмата дойдоха в България. През деня дадоха интервю за радио Бинар, 

вечерта направиха семинар на тема „Лечебното въздействие на музиката” и говориха за музиката, с която лекуват, а след това я свиреха. Беше дадена възможност на всеки един от присъстващите да усети лечебното въздействие на музиката лично на свой гръб. J

 На семинара присъстваше Пепси и ансамбълът, начело с д-р Оруч Гювенч изсвириха специален поздрав за него.

 Турнето продължи с посещение в Пловдив, където на 19.11 имаше лекция и музикална терапия в Пловдивски културен институт, а на следващият ден се състоя концерт с въртене в Мевлеви хане (ресторант Пълдин) в Пловдив. 

 

Тюмата бяха изключително вдъхновени и особено много харесаха България и новите си български приятели и изразиха намерение да дойдат на гости отново в април 2017.