вторник, 27 февруари 2018 г.

Глава 93 Човек не е вършителят


Въпрос: От самото начало на живота ми аз съм преследван от чувство за незавършеност. Минавайки от училището към колежа, към работата, към женитбата, към замогването, аз си въобразявах, че следващото нещо със сигурност ще ми даде мир, но мирът го няма. Това чувство за незавършеност продължава да се усилва с годините.

Махарадж: Докато има тяло и чувство за идентификация с тялото, разочарованието е неизбежно. Само когато знаеш себе си като нещо напълно чуждо на тялото и различно от него, можеш да получиш почивка от смесицата от страх и страстно желание, неотделима от идеята "аз съм тялото". Просто успокоявайки страховетe и утолявайки желанията, ти не можеш да елиминираш усещането за пустота, от което се опитваш да избягаш; само себепознанието може да ти помогне. Под себепознание имам предвид пълното знание за това, което не си. Това знание е постижимо и крайно; но на разкриването на това какво си не може да има край. Колкото повече разкриваш, толкова повече остава да бъде разкрито.

П: За това, ние трябва да имаме други родители и училища, трябва да живеем в друго общество.

M:
Не можеш да промениш обстоятелствата, но можеш да промениш отношението си към тях. Не е необходимо да се привързваш към несъщественото. Полезно е само необходимото. Има мир само в същественото.

П: Аз търся истината, не мир.

M:
Не можеш да видиш истината, ако нямаш мир. Тихият ум е от съществено значение за правилното възприятие, което, повтарям, е необходимо за себереализацията.

П: Имам толкова много за правене. Аз просто не мога да си позволя да поддържам ума си спокоен.

М: Това е поради илюзията, че ти си вършителят. В действителност нещата са направени при теб, а не от теб.

П: Ако просто оставя нещата да се случват, как мога да съм сигурен, че те ще се случат така, както аз искам? Несъмнено аз трябва да ги подчиня на желанията си.

M:
Твоето желание просто се случва при теб, заедно с неговото изпълнение или неизпълнение. Не можеш да промениш нито едното, нито другото. Ти можеш да си вярваш, че се стараеш, стремиш и бориш. Повтарям, всичко това просто се случва, включително плодът на работата. Нищо не се прави от теб и за теб. Всичко е в картината, проектирана на киноекрана, нищо не е в светлината, включително и това, за което се вземаш, личността. Ти си само светлината.

П: Ако аз съм само светлина, как се е случило да забравя това?

M:
Не си забравил. Само в картината на екрана забравяш, а после си спомняш. Ти никога не преставаш да бъдеш човек, понеже сънуваш, че си тигър. По същия начин, ти си чиста светлина, проявяваща се като картина на екрана, а също и ставаща едно с него.

П: След като всичко просто се случва, защо тогава да се безпокоя?

M:
Именно! Свободата е свобода от безпокойството. Осъзнавайки, че не можеш да повлияеш на резултатите, не обръщай внимание на твоите желания и страхове. Остави ги да идват и да си отиват. Не ги подхранвай с интерес и внимание.

П: Ако аз отклоня вниманието си от това, което се случва, с какво тогава да живея?

М: Това е все едно да питаш: "Какво ще правя, ако спра да сънувам?" Спри и виж. Не е нужно да си нетърпелив: "Какво следва?". Все нещо следва. Животът не започва и не свършва. Неизменен - той се движи, мимолетен - той трае. Светлината не може да се изтощи, дори ако безброй картини се проектират от нея. Така прави и животът, изпълва всяка форма на живот до горе и се връща към своя източник, когато формата е унищожена.

П: Ако животът е толкова чудесен, откъде идва невежеството?

M:
Искаш да излекуваш болестта, без да си видял пациента! Преди да питаш за невежеството, защо първо не попиташ кой е невежият? Когато казваш, че си невеж, ти не знаеш, че налагаш концепцията за невежество върху актуалното състояние на твоите мисли и чувства. Изследвай ги, така както те идват, отдай им пълното си внимание и ще откриеш, че няма нищо такова като невежество, а само невнимание. Обърни внимание на това, което те безпокои, това е всичко. В края на краищата безпокойството е психична болка, а болката винаги зове за внимание. В момента когато обърнеш внимание, зовът за него се прекратява и въпросът за невежеството се разсейва. Вместо да чакаш отговор на своя въпрос, разбери кой го задава и какво го кара да го направи. Скоро ще видиш, че умът, движен от страха от болката, е това, което задава този въпрос. А в страха има памет и очакване, минало и бъдеще. Вниманието те връща обратно към настоящето, сега, а присъствието в настоящето е състояние, което е винаги под ръка, но рядко забелязвано.

П: Вие свеждате садханата до простото внимание. Как така другите учители учат на сложни и изискващи време курсове?

M:
Учителите обикновено учат на садханите, чрез които те са достигнали целта си, каквато и да е тяхната цел. Това е естествено, тъй като собствената си садхана те знаят най-добре. На мен ми беше казано да отдавам внимание на моето чувство за "аз съм" и аз го намерих за изключително ефективно. Така че мога да говоря за това с пълна увереност. Но често хората идват тук, с тела, мозък и съзнания толкова извратени и слаби, че състоянието на безформено внимание е отвъд техните възможности. В такива случаи по-подходящ е някакъв по-прост символ на искрена преданост. Повторението на мантра или съзерцаването на изображение ще подготвят тялото и ума им към по-дълбоко и по-директно търсене. В края на краищата това, което се иска е искреност, решаващият фактор. Садханата е просто един съд, който трябва да се напълни до горе с искреност, която не е нищо друго, освен любов в действие. Нищо не може да бъде направено без любов.

П: Ние обичаме само себе си.

М: Ако беше така, би било чудесно! Обичай себе си мъдро и ще стигнеш до върха на съвършенството. Всеки обича своето тяло, но малцина обичат истинското си битие.

П: Дали моето реално битие се нуждае от моята любов?

M:
Истинското ти битие е самата любов и всичките ти прояви на любов са нейни отражения, в съответствие с настоящата ситуация.

П: Ние сме себични, знаем само любовта към себе си.

M:
Достатъчно добре като за начало. Определено желай собственото си благо. Обмисли, почувствай в дълбочина какво е наистина добре за теб и се стреми към това усърдно. Много скоро ще откриеш, че реалното е единственото ти благо.

П: И все пак аз не разбирам защо различните Учители настояват върху предписването на сложни и трудни садхани. Нима не знаят по-добри?

M:
Значение има не това, което правиш, а това което спираш да правиш. Хората, когато започват тяхната садхана, са толкова неспокойни и нетърпеливи, че те трябва да бъдат много заети, за да удържат себе си на пътя. Всепоглъщащата рутина е полезна за тях. След известно време, те се успокояват малко и спират да полагат усилия. В покой и тишина кожата на "аз"-а се разтваря, и вътрешното и външното стават едно. Истинската садхана е безусилна.

П: Понякога имам чувството, че самото пространство е моето тяло.

M:
Когато си обвързан с илюзията "аз съм това тяло", ти си само една точка в пространството и момент във времето. Когато самоидентификацията с тялото изчезне, цялото пространство и време съществува само в твоя ум, който е само вълнение в съзнанието, което е осъзнатост, отразена в природата. Осъзнатостта и материята са активният и пасивният аспект на чистото битие, което е в тях и отвъд тях. Пространството и времето са тялото и ума на вселенското съществуване. Моето усещане е, че всичко, което се случва във времето и пространството, се случва на мен, че всяко преживяване е мое преживяване, всяка форма е моя форма. Това, за което се вземам, става мое тяло и всичко, което се случва с това тяло, става моят ум. Но в основата на вселената има чиста осъзнатост, отвъд пространството и времето, тук и сега. Знай я като свое истинско битие и действай по съответния начин.

П: Как ще се отрази на действието това, за което се вземам? Действията просто се случват в съответствие с конкретните обстоятелства.

М: Обстоятелства и условията управляват невежия. Познаващият реалността не е заставян. Единственият закон, на който той се подчинява е този на любовта.

Из книгата "Аз съм Това"



четвъртък, 22 февруари 2018 г.

Калпатару



 The Master speaks...

Си бил еднаж един човек, що се разхождал. Ходел некаде и се изморил от пътя. И видел едно много хубаво дърво и под неговата сянка си легнал да си почине и си заспал под дървото. Без да знае, заспал под Калпатару и без да знае, влегол во рая. Во рая растат тея Калпатару дървета. У индийстият рай. Во другите райови не е. Само у индийският. Под Калпатару дървото заспал. И кога се събудил, бил много гладен. Бил първо много изморен, заспал под дървото, после кога се събудил, бил много гладен. И си рекол: Ооо, колко бих искал ето това сега да хапнам нещо. И това що го помислил – хоп, се материализирало пред него. Имало много вкуснотии, които искал да яде. Всички пред него. Най-вкусните неща, кои ги обичал, и бил много гладен, и направо ги хапнал. Рекол:
— Е, сега да имаше нещо за пиене…
И дошло едно вино, готино. Го изпил виното. И тогаш се замислил, веке со алкохол в кръвта, ке ми падне сознанието. Ке влезете у подсознанието со алкохола. Се напил винце, после яденето и се замислил. Да не си играят некакви призраци со мене?! От каде дойде тая храна, това вино?! Тогава се замислил, и се появиле едни призраци, и почнале да си играят со него. И той рекол:
— Ооо, тея ке ме убият. И тия го убиле.
Нашият ум е това Калпатару дърво. Това ние с ума си го претворяваме. И това, и това. И това ке стане, и това ке стане… и го привикваме. Ама поради нашите карми, не се случуе, пощо не сме целостни во тия желания. Така да малко закъсняват някои работи, кои ги поръчваме, кои си ги привикваме со ума. Страховете за късмет не пристигат. Не успявате да ги материализирате. Що страховете ви са главния враг. Поради тия страхове не можете да медитирате, не можете да изживеете кой сте. Тия страхове всъщност не ни позволяват да разбереме кои сме. Не можеме да изживееме кой сме, заради тея страхове. Тея се главното препятствие. Страховете идват от невежеството. От несознатеното идват страховете, кои не ги ни разбираме от каде идват, защото това е невежество – авидя. И от нея идват страховете. Тия страхове предизвикват най-различни мисли. Привличат разни записки, притеснения и тия идат и ни обсебват. Такви уплашени хора не могат да медитират. Страхът е основният проблем. То що се страхувате за себе си, се притеснявате за своите близки, не само за себе си.

Из лекция на Кану

<a href="https://www.bloglovin.com/blog/19325723/?claim=hnjh3u9gxe9">Follow my blog with Bloglovin</a>

понеделник, 19 февруари 2018 г.

За тези, които практикуват култивиране на Дао...





За тези, които практикуват култивиране на Дао, има един велик път навътре. Като тръгнеш по него и вървиш в продължение на три мили, ще стигнеш до три големи дълбоки реки. Как тези реки са свързани с теб, с живота ти, с миналото и бъдещето?
Нека да обясня:
Тези три реки са трите свещени учения. С тяхна помощ, човек може да се освободи от трите форми на смъртта, да получи трите съкровища (дзин, чи и шън – есенция, енергия и дух) и да достигне сферите извън нашите светове. 

И като пътуваш по-нататък, след още три мили ще стигнеш до шест дълбоки пропасти. Толкова са широки и дълбоки, че трудно ще ги преминеш. Тези пропасти представляват шестте добродетели – парамита ма бодхисатвите (щедрост, етичност, търпение, усърдие, мъдрости медоитация) и техните хиляди практики. Помагат за постигане на покой и изчистване на шестте желания – заслепяващите удоволствия, омразата и ревността, алчността (ненаситен глад, мании), агресията невежеството и сексуалните страсти. Те отговарят и за шестте етапа към просветлението.
И ето че пак продължаваш още три мили напред.
Стигаш до токущо направени лодки, символ на скъпоценна чистота.
Наблизо има седем гори и тези лодки са готови да те отведат там, далече от смъртта. Пътувайки с лодката по водата, изминаваш още три мили и стигаш до една чудна градина. Това е градината за бране на плодовете. Плодовете на твоите действия. Градината е пазена от белобрад старец. Всеки, който има карма от миналото, но иска да премине напред, първо трябва да остави кармата си тук. 
Можеш да продължиш единствено с празни ръце. 
Да кажем, че успяваш да прекосиш градината и продължаваш напред. 
След още три мили по-нататък, ще видиш едно огромно дърво. 
Златен вол е завързан за него.
И в този миг, на брега на реката четири красиви тераси се откриват: 
- златна тераса на мъжете
- червената терасата на жените
- тераса на светците, които се правят, че ловят риба
- тераса на щастието и хилядите цветя.
Бъди внимателен и дръж си погледа напред. 
Разсееш ли се за малко, три красиви жени на брега на реката ще те
примамят. Тръгнеш ли веднъж към тях, те ще се превърнат в стари и грозни вещици. Затова си стой в твоята лодка и гледай колкото се може по-бързо да преминеш през това място.

Три мили по-нататък се появява голяма планина. 
На източния й склон стои зелена коза. Това е превъплъщение на Лао Дзъ. 
На западния склон ще видиш бяла коза. Това е енергията на Конфуций. 
А на южния склон стои жълта коза. Тя е превъплъщение на Буда. 
Тези три божества ще те заведат навътре в планината. И ето, че стигаш
до един град със стена около него. Наричат го “Северният град”. 

На стената има четири големи порти, на всяка от които е окачен
дървен надпис:

- на източната порта пише - “Врата към откритата светлина”.
- на западната порта - “Врата към вечния живот”.
- на южната порта - “Врата на златните лъчи”.
- на северната порта - “Врата на безкрайните морета”.
Тези порти всъщност представляват очите, ушите, носа и устата. 
Щом влезеш през тези порти, ще се натъкнеш на четири пещери:
- Пещерата на небесното щастие.
- Пещерата на белите облаци.
- Пещерата на бамбуковата страна.
- Пещерата на вечния живот.
Като влезеш още навътре, ще видиш храм. 
Много напреднали духове и безсмъртни пребивават в него. 
В центъра на храма има зала, а вътре в нея - блести диамант... 
Разпозна ли го? 
Това е твоето сърце. 
Пази го чисто. 
Нека винаги да свети и излъчва спокойствие и доброта към всички!

Откъс от “Инструкции при златната застава и
нефритения катинар на даоса Ван Чунян”, известен даоски текст
написан преди повече от 900 г.
Източник

неделя, 11 февруари 2018 г.

И целувката и плесницата от Него идват


The Master speaks... 

Има една суфи история такава. Некой си шейх, суфи учител имал трима ученика. Един негов приятел дошъл при него и питал:
— Как напредват твоите ученици?
Шейхът му казал:
— Ето ги, медитират в другата стая. Иди удари им по една плесница и ще ги видиш как напредват.
И той влязъл. Първият медитирал така, и той му удрил една плесница. Ученикът скочил и искал да го удари. Едвам се въздържал да не го удари. Като ударил другият, той само повдигнал глава, погледнал и нищо не рекъл. И като ударил третият, той само казал:
— Ейвалла, Alham dulilah. Благодаря.
После се върнал при шейха и шейхът го питал:
— И как е, как напредват учениците?
— Ами – казал – първият скача, иска да се бие.
— Е, той е най-нов, още ври на огъня.
— Вторият ме погледна само.
— А, той е полупечен вече, но още не е готов. Още мисли, че има някой отвън.
— Другият – казал – не отвори очи и не ме погледна, само каза: Благодаря. Слава на Аллах.
Е той е най-напреднал. Той знае, че всичко от Него идва. И целувката, и плесницата идва от Него. Ако ти дойде плесница – от Него е. Ако дойде целувка, пак е от Него.
Целувка – целувка, плесница – плесница. Трябва да го приемеш. Ние приемаме само целувката, а на плесницата казваме – Не, не ти приемам плесницата, само целувката приемам. Тук е проблемът. Защото ние имаме изисквания от живота. Казва: Животът е суров към мен. Никой не ме обича, хората ме обиждат, аз съм нещастен. И потъва в депресия после.

Из лекция на Кану

Вземи болката като благословия



The Master speaks...
Най-големият враг, на това да минеш болката е отрицателната мисъл. Тя не ти дава да минеш болката. Трябва въпреки болката да имаш положително отношение и тогава ще я минеш. Отрицателната мисъл те връща назад.
Когато си в криза, когато ти е зле... трябва да разбереш, че това, което се случва е добро. Това е благословия, не е като проклятие. Ако я виждаш като проклятие, ти си прокълнат. От теб зависи. Искаш да си прокълнат – бъди ако искаш. Трябва да решиш, че не си. И, че това е благословия.
Когато я приемеш като благословия, тогава ще излезеш от нея. Само тогава. Докато мислиш, че е лошо, тя още повече се подсилва. Подсилваш я с твоето отношение. Ако не си промениш отношението, няма да се промени. За това вземи болката като благословия, мини през нея смело, няма от какво да се страхуваш. Човек трябва да мине през болка, никой не се спасил.
Христос Го разпънали на кръст, да не мислите, че Му било лесно. Да ти слагат пирони насам натам, да те бият, мъчат, тормозят, мъките Христови. Защо Христос страда? За да разберат хората, че трябва да се мине Голгота. Всеки трябва да мине през своята Голгота. Със своя кръст – трябва да те разпънат. Трябва да се изкатериш на Голгота, на хълма, и там ще ти сложат пирончета. И после Бог ще те изостави. Това е пътят на Христос.
След това Бог ще те изостави и ще останеш сам. Сам, без Бог, без Божията милост, изоставен. И тогава това е всъщност агонията на Христа, когато вика:
Аба, Аба защо ме остави. Защо, защо ме остави?
Защото цяло време е в Него. И е изпълнил всичко, по волята Божия пристига на кръста. По волята Божия, Бог собствения Си син Го разпъна на кръста. Христос знаеше Волята Божия и отиде на кръста. И въпреки, че следеше волята Божия, Бог на кръста Го изостави. Собственото си чедо.
Влюбения Го изостави да страда. Това е най-голямото страдание. До тогава цялото физическо страдание не беше нищо, Той го понасяше, но когато Бог Го изостави на кръста, а всички хора са в това състояние изоставени от Бог. И не страдат, не осъзнават клолко са всъщност нещастни, защото не са в единство с Бог, със себе си с Божественото.
 Ако не си в единство с Божественото, естествено, че страдаш и естествено, че си на кръста разпънат. Обаче след това каза:
Нека бъде Твоята воля.
И когато се предаде, когато прости и се предаде каза:
Отче прости им – вече връзката беше направена.
Животът на Христос е послание за всеки човек. Това не е нещо, което се случило само на някакъв младеж Исус. Това е послание за всеки човек. Ти само трябва да разбереш. Христос е за всички.

Из лекция на Кану

събота, 10 февруари 2018 г.

Можем да заблуждаваме себе си...


Можем да заблуждаваме себе си, че светът навън създава нашите проблеми, но истината е, че източникът на всяко наше страдание е егото. Егото е ограниченият илюзорен Аз, който не може да вижда по-далече от собствения си нос. Егото е нашият вътрешен саботьор, най-лошият ни враг, който ни държи затворени в тъмните подземия на собствения ни ум.
Егото е това, което ни кара да чувстваме и преживяваме това:
– да се ядосваме за глупости;
– да чувстваме страх и безпокойство;
– да се чувстваме отчаяни, безпомощни и безнадеждни;
– да се чувстваме обидени и виновни;
– да искаме одобрение и възхищение;
– да приемаме нещата лично;
– да критикуваме и съдим другите;
– да се чувстваме празни и неудовлетворени;
– да се хвърляме от едно настроение в друго;
– да се чувстваме притиснати от времето и „принудени“;
– да се стремим да бъдем „идеални“;
– да се безпокоим за външния си вид и за своя успех в обществото;
– да се вкопчваме в миналото;
– да се страхуваме от промяна;
– да се притесняваме от провал, унижение и отхвърляне;
– да се съревноваваме, вместо да си сътрудничим;
– да бъдем манипулативни;
– да вредим на другите и да злоупотребяваме с тях;
– да бъдем твърди и неотстъпчиви;
– да бъдем неспособни да живеем в настоящия момент;
– да се пристрастяваме към алкохола и наркотиците;
– да търсим отчаяно любов и сигурност;
– да искаме да бъдем „специални“ за някого;
– да се вземаме прекалено насериозно;
– да чакаме „външният“ свят да се оправи, за да може да се почувстваме наред.

 Джил Едуардс

вторник, 6 февруари 2018 г.

Ако страдаш, благодари на Бог


Страданието е преживяване, което Бог има в нас и чрез нас. То е резултатът от нашето ограничено съзнание. Когато е в действие неограниченото съзнание, ние виждаме резултата под формата на радост и наслада. Когато постигнем нещо в Безкрайното, ние сме удовлетворени. Когат опостигнем нещо в крайното, не сме удовлетворени. Когато някой човек има пет долара, той иска да спечели десет. Той страда, защото смята, че е ограничен. Когато после спечели десет долара, той вижда, че някой друг има двайсет долара. Той пак страда и изпада в смут, мислейки как да спечели двайсет долара.

В крайното винаги ще има страдание, защото ние се опитваме да се състезаваме, да се вкопчваме, да притежаваме. Но в Безкрайното няма страдание, защото щом веднъж навлезем в Универсалното Съзнание, нашата воля и Универсалната Воля ще са едно. Сега ние се опитваме да удовлетворим света с нашето ограничено съзнание, както и светът се опитва да удовлетвори нас със своето ограничено съзнание. Ограничаваме другите и самите ние сме ограничени. Нашето главно преживяване в този свят е преживяването за ограниченост, и това е причината за нашето страдание.

От най-висша гледна точка, Бог въплъщава както ограниченото, така и неограниченото съзнание. Той е най-дребното насекомо и същевременно е неизмеримият космос. Той е по-малък от най-малкото и по-голям от най-голямото. Той е по-далеч от най-далечното и по-близо от най-близкото. За кого Той е по-близо от най-близкото? За търсещия. За кого Той е по-далеч от най-далечното? За този, който не търси.

За онези, които се търкалят в удоволствията на невежеството, Бог е безкрайно далеч. Естествено, такива хора страдат. Но когато търсачът се моли на Бог и медитира на Бог, той чувства, че е най-скъпото дете на Бог. Когато се моли на Бог, той чувства, че Бог Всезнаещият е тук и го слуша. Когато медитира на Бог, той чувства, че Бог му говори, а той слуша Бог. Ако той се вслушва в Бог и Бог се вслушва в него, не може да има страдание.

Ако Бог е любящ, защо тогава ни оставя да страдаме?

Поради нашите лоши дела са се появили отрицателни, неустремени, небожествени сили. Когато тези сили влизат в нас, ние страдаме. От друга страна, това, което наричаме страдание, което наричаме греховно, лошо, небожествено или неустремено, е също част от Бог. Ние изживяваме Бог във всичко и чрез всичко. Когато видим страдание, ние веднага смятаме, че Бог е жесток. Това е нашият човешки начин да съдим Бог. Но ако влезем дълбоко навътре, ние ще видим, че това, което наричаме страдание, не е нищо друго освен преживяване. И кой има това преживяване? Самият Бог. Бог е Извършителят, Бог е действието и Бог е неговият плод.

Ако страдаш, благодари на Бог.
Защото нищо не убягва от Неговото Зрящо Око и от Неговото Състрадателно Сърце.


Шри Чинмой