Тримата ученика на шейха

 

The Master speaks....

 

Един шейх имал трима ученика.

Един ден един приятел дошъл при него и го питал:

- Как напредват твоите ученици?

- Ами, влез в другата стая, където медитират и ще ги видиш как напредват. Удари им по една плесница и ще видиш какъв им е духовният живот.

Влязъл тоя и ударил един шамар на първия. Ученикът го погледнал бясно – не налетял на бой, но го изгледал бясно. В теке не е хубаво да го набие, като излезем от теке...

Ударил на другия една плесница, той го погледнал и пак затворил очите, продължил да медитира.

Третият само казал:

- Евалла – благодаря!

Даже не погледнал, само казал - Илахам дюлиля.

После отишъл при шейха и казал какво е видял.

- Единият, удрям го и той скача да ме бие.

- А, той е най-нов, таман го приех. Още не е печен. Оставяме го да се пече на печката, но още има да ври доста на огън.

Духовният живот е огън, той те гори и те пече отвътре, полека, полека увеличава се температурата, полека, полека се готвиш. Слагаме мерудия някаква да не скучаеш в тенджерата малко, сол, пипер .... да не ти бъде скучно....

- Вторият го ударих, той само погледна и затвори очите.

- Е, той е малко по-напреднал.

- А третият само каза: Allaham dulilah и не ме и погледна!

- Е, той е най-напреднал. Знае, че няма кой друг да е, освен Него. Той те удря, той те порегръща.

 

Баал Шем Тоф

 

The Master speaks...

 

Има едни истории за един много древен човек, живял някъде 15 век Баал Шем Тоф. Еврейски мистик от хасидите. Евреите също имат след Христа просветнати хора. Въпреки, че пропуснали Христа. Един от тях е Балашенгтоф. Казва се, че той е същество, което се родило на земята безгрешно. Нямал грях. Специална душа. Специално прераждане.

Баща му бил заробен и като роб, бил откаран в Египет. Вече бил на възраст, когато направил нещо да се разрешат някои неща и го върнали обратно в Полша. И там със старата си жена решили да направят дете. Но и двамата били много стари вече. Той се помолил на Господ да му даде дете. Защото пропуснал, много години, бил там роб, бил много мъдър човек, много смирен. Помолил се на Господ да му прати дете, което да бъде от Него, защото той не може да го направи, бил на възраст. И така се родил Баал Шем Тоф.

Баща му му рекъл:

- Ти си дар от Господ. Ти си специална душа, Господ те прати на стара възраст при нас. Те били над 70 годишни. Ти си част от безгрешните души, които са дошли на земята и не трябва да се страхуваш от нищо. Никаква тъмнина, никакво зло не може да те докосне, ти си неуязвим за тъмнината и злото, ти си чист, роден така, дошъл така.

От малък Баал Шем Тоф не искал да ходи на училище. Всички деца ходели, той не искал - естествено. През цялото време дружал с гората, говорел с птиците, говорел с небето, бил такова естествено дете, бил неграмотен, обаче общувал с цялата природа. С всички същества общувал в гората и всички много го обичали. Имало някаква любов между него и всички същества в гората. Той бил едно такова Божествено същество, което обичало всички и всички го обичали. Диви животни, дървета - всички.

Един ден хората му рекли:

 - Ти я знаеш гората...

А децата селото трябвало да минават през гората, за да отидат на училище. И Баал Шем Тоф трябвало да помага на по-малките деца да отидат на училище, да не се изгубят в гората. Да ги закара на училище и да ги връща. Той всеки ден правел тази длъжност. Въпреки, че не ходел на училище, той разхождал децата до училище и обратно. И за това време докато се разхождали в гората, той ги учел да пеят. Едни моилитви, които на него му идвали като молитви към Бог. Те пеели през гората докато ходели, цялата дружинка вървели през гората и пеели. Радостни като празненство, славели Бог, възхвалявали Го с много любов. Баал Шем Тоф го водел като бхаджан. Учел ги да пеят и тези техни песни и молитви станали много силни. Защото, когато нещо е чисто и безсебично, тези чисти и безсебични молитви отиват при Господ.

Така се разказва в историята. Господ е позади земята. Земята е като обгърната с черен облак с като едни черни обръчи, слоеве на чернилка около нея. Сатаната всъщност обгръща земята. И когато дойде някаква молитва, тя не може да мине през него, защото има егоизъм в молитвата, не е искрена, истинска и безсебична.

„Искам еди какво си, еди що си, дай ми еди какво си...” и тези молитви не могат да минат през Сатаната. Той се храни с тази егоистична енергия на тези фалшиви молитви. Те хранят само дявола, никой друг. А молитвите на Баал Шем Тоф... Децата били толкова чисти и безсебични. Те били малки деца, а той бил светло същество, дошло на земята. Аватар някой... Божествен, пълен с любов, щастие и светлина и когато пеел, неговите песни били като звънчета, весели, ведри и техните молитви пробивали през Сатаната. Минавали, правели дупки през Сатаната и отивали право при Господ. Бог се радвал

– Ей, какви готини дечица, каква чистота имат...

Бог се радва, естествено. Обаче на Сатаната не му харесало. Някой минава през него. Как може някой да мине през мене, аз тук съм главен, аз съм князът на този свят, аз контролирам всичко, тук не може тези така да се радват. И замолил Бог:

— Може ли да ги изпитам тези, да ги сложа на изпит тези дечица.

Бог казал:

— Добре, това е твоя работа, ти си изкусителят, такава задача съм ти дал, върши си твоята работа.

И Сатаната слязъл на земята, искал да влезе в някой от гората, за да може да атакува децата, да ги уплаши, да направи нещо, да ги спре да се молят. Обаче никой не искал да го пусне в себе си, защото всички животни знаели Баал Шем Тоф, всички... Имало и вълци, но никой не искал Сатаната в себе си. Казвали:

— Не, не, не те пускаме да влезеш в нас, ти искаш да правиш нещо на Баал Шем Тоф, ние го обичаме и не те пускаме да влизаш в нас.

 Никой не допуснал Сатаната в себе си. Обаче имало един въглищар, който бил върколак. През нощта на пълнолуние той се претворявал на вълк. Виел, убивал и изяждал хората. Спял в гората, се криел там... Сатаната дошъл при върколака - въглищарят и много лесно влязъл в него. Защото той е негов човек.

Когато децата дошли, Сатаната вече бил взел формата на върколак. И както пеели той се появил пред тях и ги атакувал. Като го видяли, те почнали да бягат, да се спасяват, само Баал Шем Тоф не побегнал. Той знаел, че трябва да не се страхува - казал си:

 „Баща ми ми каза, че аз съм неуязвим. Аз съм безгрешна душа и не трябва да се страхувам от нищо. Мен тъмнината не може да ме докосне.”

Сатаната го атакувал във формата на върколак, скачал върху Баал Шем Тоф, обаче не можел да го докосне. Баал Шем Тоф видял, че Сатаната прави нещо като пушек, не е нищо реално, една измислена история. Изглежда реално, изглежда, че е истинско, обаче е фалшиво - Мая. Не е истинско.

Върколакът изглеждал истински, на пръв поглед като гледаш от далече виждаш върколак, страшен, със зъби прилича на човек и вълк в едно и го атакува, всички побегнали, всички се изплашили, само Баал Шем Тоф не побегнал. И той не можел да го атакува, не може да го докосне. Лапите му минавали през Баал Шем Тоф и не можел да го нарани, не можел да го докосне. Защото Баал Шем Тоф не се страхувал, не вярвал във върколака. Видял, че е измислена история, не е реален – Мая, илюзия.

Обаче имало нещо твърдо във върколака. Едно каменно, черно сърце, което излъчвало такава злоба, такава завист. Всички отрицателни качества, всички негативни неща, цялата злоба, завист, гняв, агресия - всичко било в това черно, каменно сърце. И то го излъчвало.

Който и да го хванел, тези неща влизали в него и го обсебвали. Дори и само да се доближи до Сатаната, до този върколак, тези неща, в това черно сърце били толкова силни, че обсебвали човека. Обаче Баал Шем Тоф нямал такова нещо в себе си и взел сърцето. Хванал сърцето на Сатаната, на върколака, и го изкормил от него. Извадил го от него. Държал го в ръката и то не му влияело. Не станал нито уплашен, нито отрицателен, нищо - просто едно черно отрицателнио сърце. Какво да правя с това нещо? Зачудил се той...

 Тогава земята казала:

— Аз ще го погълна.

Земята се отворила, той пуснал сърцето и то паднало, отишло към центъра на земята. Така Баал Шем Тоф победил поради смелост. Нямал страх. И продължил още да води децата да пеят. Да празнуват Божественото. Защото Сатаната не понася чисти молитви и радостни песни. Радост в сърцето, любов, щастие, искреност - той иска да разруши, за това ще сложи всеки на изпитание. Дали си наистина чист. Дали си наситина безсебичен, дали наистина пееш от сърце или е само преструвка.

                                                ***

Затова Господ позволил на Сатаната да изпита децата. Само Баал Шем Тоф останал, всички други деца побегнали. Въпреки, че те били чисти, пеели много с него, били добрички, ама като дошъл върколакът, всички си спасявват кожинката. Като видиш един върколак, то е страшно. И щом се уплашиш вече край, ти падаш като жертва. Сърцето ти е затворено. И си хванат. Чрез страха те контролират. Чрез страха. Ако нямаш страх, не може да те хванат, ти си спокоен, щастлив, каквото ще да става. Да те запалят, да те убият, да те режат парче по парче, оставаш спокоен. Това е духовност.

Приказка за султана, капитана и красивата девойка

The Master speaks...

Има една древна история за един султан, цар, който бил влюбен в едно много красиво момиче. Искал да я вземе за жена. Много я харесвал. Невероятно просто. Бил обсебен от нея. Тя живеела в друг град - в друго царство. И тъй като едно време жените се купували - тя била на другия султан - султанът изпратил своя капитан с войската, дал му пари колкото струвала, да я плати и да я вземе.

И така капитанът с цялата войска пристигнал в другото царство, дълго преговарял с другия султан за парите, купил я, дал златото и тръгнал да се връща назад.

Стъмнило се, станало късно да пътуват през пустинята, те решили да преспят и на сутринта да продължат пътя си. Капитанът обаче си помислил, че преди да даде  жената на султана, а тя била много красива, може да успее с нея.. Тя също харесвала капитана. Той бил красив воин. Така двамата започнали да правят секс.

Докато правели секс, в лагера се вмъкнал лъв и нападнал конете.  Хората се възмутили. Капитанът чул шума, взел меча си и с еректирал член отишъл и убил лъва. После се върнал и продължил секса с момичето, без да му падне членът.

Падне ли, внимавайте – голям грях. Момичето било естествено много щастливо с капитана. Когато отишли при султана, капитанът му я предал.

Първата вечер султанът много се радвал на новата си жена. Готвел се да спи с нея – тази, която толкова харесвал, и с която толкова искал да бъде. Тъкмо започнали да правят секс, нещо шушнало в стаята – някаква мишка. На султана му паднал членът - изгубил ерекцията. Момичето се надсмяло.

А това е трагично, нали знаете. На мъжът да му падне, а момичето да му се смее. Той се ядосал и я попитал:

- Защо ми се смееш?

- Ами просто така – смешно ми е.

- Кажи защо, иначе ще те убия – казал султанът.

Той се разгневил, страшно много се ядосал. В лицето му се смее тази, която той толкова харесвал. Не може да прави секс с нея. Пада му членът и тя му се смее в лицето.

- Добре, ще ти кажа, - отговорила тя, -  преди да дойдем тук, правихме секс с капитана и един лъв атакуваше конете в лагера през нощта. Той стана и с еректирал член отиде и уби лъва, после се върна и продължихме да правим секс. А ти една мишка тук шушна и от това изгуби ерекция. И как да не е смешно. Ти явно не ме обичаш. Той явно наистина ме обича, защото въпреки на лъва, пак остана еректиран. Значи наистина ме обича. А ти как ме обичаш? Шушна нещо и до тук ти беше. Сега пък искаш да ме убиваш.

Той разбрал. Все пак не бил глупав човек. Не бил толкова суетен. И казал:

- Добре – вярно е, ти си права. Обичаш ли капитана?

 Накарал да извикат капитана. Капитанът дошъл и той му казал:

- Сега тази жена е твоя. Ти си бил с нея, имаш по-голяма привлеченост към нея от мен. Ти заслужаваш да бъдеш с нея. Аз определено не мога.

                                                          ***

Въпреки, че бил султан, не действал арогантно и суетно, а действал мъдро и автокорективно. Човек трябва да се коригира. И да се наблюдава. Трябва да се осъзнаваме.  Дори неприятните факти за себе си да ги събираме. Понякога е трудно. Защото ние сме всъщност пълен кош, винаги е трудно.

Ние не сме склонни да се осъзнаваме. Неприятните истини за нас, по-скоро факти, а не истини, тях не искаме да ги видим. Така ни е изградена самата его психика. Ние ги избягваме.  Естествено е да сме неосъзнати.

Недей да мислиш за маймуни

The Master speaks...

Някой си бил при някой Гуру. Служел му, но не било от любов, просто имал желание да има мощи, сили, сидхи и за това служел на Гуруто. Гуруто го гледал - доста време му служи, ама виждал, че не е на чисто този човек. Един ден го пита:

- Ти не ми служиш ей така, ти искаш нещо от мен нали?

- Да, служа ти, за да получа сидхи, мощи. Да мога да материализирам, да правя чудеса, искам да ми дадеш някоя тайна как да правя това. Имам желания, искам да ги удовлетворя. Ако имам сидхи ще мога да манипулирам с хората, да им внушавам някои неща, да правя разни магарии, да им влияя да ми изпълняват желанията.

Черна магия.

Учителят му казал:

- Добре ще ти дам една мантра. Ще идеш, ще се изкъпеш, ще седнеш в стаята и ще трябва да я повториш само седем пъти. И така ще получиш сидхите.

- Супер! Много добре!

 Много доволен.

- Обаче - казал учителят - само едно нещо да те предупредя. Докато казваш мантрата, недей да мислиш за маймуна. Не мисли за никакви маймуни.
 

- Ами аз не мисля за маймуни, какъв проблем има в това.

- Добре, щом не мислиш за маймуни, няма проблем.

 Прибрал се той в къщи и от както влязъл, почнал да мисли само за маймуни. Къщата пълна с маймуни, все едно го чакат. В банята се къпе, само маймуни мисли, отваря очи – гледа ги пред себе си... Изкъпал, се почнал да мантрува, не може да каже мантрата. Маймуните го гледат, го теглят. Не му дават спокойствие. Не може. Накрая отишъл при Гуруто и му казал:

- Слушай, връщам ти мантрата, направи нещо да се освободя от тези маймуни, не мога да спя от тях. Непрекъснато само маймуни. Това е нетърпимо.

                                                ***

Алчните хора нямат благодарност. Който е алчен, не прави нещо от любов към Гуру, а от алчност за своя изгода. Човек ако дойде при Гуру с желание за лична изгода, той не е зрял, той не може да дойде при Гуру. Защото Гуру му е нещо, което може да го изпозлва. За своя цел на егото.

Гуру не е нещо, което можем да използлваме, за да си храним егото и да удовлетворяваме желанията. Това е много погрешно отншение към Гуру. Гуру е някой, който може да ти помогне наистина да изживееш кой си ти, ама ако ти искаш да го използаваш за свои егоистични желания, той не може да ти помага. Ти няма да се промениш. Не можеш да се промениш, ще останеш същият.

Гуру не може да ти помогне ако само те благославя. Ти искаш да скочиш да се отрепеш – добре, добре отрепи се, хубаво е. Има момент хората правят пуджа, обожават Гуру, Ширди Саи, Ширди Баба, обаче имат желание да ги пази, да им пази живота, винаги има задни желания. Никой не е посветен само заради Гуру, а заради себе си. Това е основен проблем и когато на посветения не му вървят нещата в живота, посветен е на Гуру, а не му вървят нещата както иска; даже на зле отиват, почва да губи вяра в Гуру. Защото той вярва в Гуру само докато Гуру му удовлетворява желанията. Ако не му ги изпълнява - айде не ми трябваш. 

Обикновено тези хора губят вяра в Гуру, защото той не им изпълнява желанията. Гуру не е някой, който ни изпълнява желанията. Гуру е някой, който трябва да счупи това его, за да видим какво е скрито зад тази илюзия на съня на егото. Обаче тази роля на Гуру обикновено никой не иска да я вземе. Хората мислят, че човек ако има сидхи да вижда, само той е Гуру. Това е дълбока грешка. Гуру не е този, който ти спасява егото. Гуру е оня, който те учи как да се освободиш от егото. Помага ти, слага те в тежка ситуация, понякога може да предизвика ситуация, която е трудна.

Приказка за Хасан и тримата учители

 

The Master speaks...

Един дервиш на име Хасан нямал Учител, но казвал, че бил ученик. Той нямал нито един Учител, но бил ученик. Учел от едно куче. Имал много страхове. Когато станал дервиш, пътешествал из гората, спял на тъмно, на разни диви места. Решил да изследва и тръгнал. Имало много страхове да живее така. Страхувал се да пътува сам. Бил съвсем сам, без пари, тръгнал да търси Истината. Бил с голяма решеност, искрена такава. Обаче имал много страхове, и когато спял навън някъде - сенки, шушне нещо и страховете го нападали. Това го мъчело много. Усещал, че няма вяра, че има много страх, видял, че се страхува от живота. От това, което изживява, непрекъснато се страхувал. И така той се молел на Бог да му даде знак, да му покаже, да му даде път, да му даде начин как да се освободи от страха, защото страхът го тормозел.

Един ден дошъл до една река да пие вода. С него дошло и едно куче, и то да пие вода. Водата била гладка като огледало. Кучето видяло своя лик във водата, помислило, че е друго куче и се уплашило от него. Почнало да лае,  да се страхува. Обаче било жадно. Въпреки страха, то скочило на другото куче във водата, и другото куче изчезнало. Така кучето се напило с вода и той разбрал, че това е послание от Бог за него. Трябва да скочи въпреки страха. Тогава всъщност ще изчезне онази илюзорна картинка, от която се страхуваш. Тя съществува заради твоя страх. Тя е тук заради твоя страх. В момента, в който скочиш, тя изчезва ти го минаваш. Но трябва да си достатъчно жаден. Тогава ще скочиш да пиеш. Това му било едно послание.

Вторият Учител бил някакъв крадец. Хасан дошъл до някакво място, до някакво село. Било хладно, нямало къде да спи и нямало подслон. Нямало никой на улицата, било късно, всички спяли и той видял, един как се опитва да направи дупка в някаква стена. Питал го:

- Може ли да преспя при тебе?

- Ами ако искаш да спиш при крадец, аз съм крадец.

- Крадец, не крадец... поне на топло....

И отишъл при крадеца. Останал при него един месец. Харесало му. Крадецът обаче за този месец нищо не успял да открадне. А всяка вечер отивал да краде. Обаче всеки път, когато отивал, казвал: - с късмет, да стане този път.

С голям ентусиазъм отивал да краде и не му успявало. И когато след време Хасан медитирал и практикувал духовни практики, му идвали такива критични моменти, където не върви медитацията - опитва се да медитира, няма нищо, ни светлина, ни любов – сухо, тогава почнал да си мисли, че не му върви, че трябва да се откаже от духовния живот, защото не му върви, не става за това, не е подходящ.... Тогава се сещал за крадеца – абе на крадецът не му вървеше, обаче пак продължаваше.

Така крадецът му помогнал да мине тази криза в духовната практика. Дал му лекция на ентусиазъм в действята, на упорство. Ето учител - крадец.

 Трети Учител му бил едно дете. Някакво дете носело една свещ към джамията, а Хасан бил вече напреднал суфи. И в един момент гледайки детето как носи запалена свещ решил да се помайтапи с него, той учен, чете корана, питал детето:

- Малкия, къде беше този пламък преди да запалиш свещта? От къде дойде пламъкът, можеш ли да ми кажеш?

Помайтапил се  с детето. Детето духнало свещта и му казало:

- Ако ми кажеш къде отиде, ще ти кажа от къде дойде!

И му затворило устата. Тогава разбрал колко е суетен, добил суета поради знание. Чел книги, мислел, че е напреднал духовно и станал суетен поради знанието. Тогава детето му дало лекция. И той видял, че това е суета. И се поклонил на детето, казал:

- Благодаря за лекцията.

Това му помогнало. Понякога, когато четял нещо и си мислел, че е голяма работа, се сещал на детето и... се смирявал. Това му помагало да има смирение. Защото човек ако няма смирение, всичко губи. Какви духовни постижения, ако със суетата се вържеш за това нещо, то става по-лошо. Защото суетата ти краде всичко. За това смирението.

Научил се от кучето да не се страхува, от крадеца на постоянство, и от детето на смирение. Те му били тримата Учителя, въпреки, че нямал Учител, той бил ученик.

                                                ***

Да си ученик не значи буквално, да си ученик само, а да учиш. Да учиш не значи да идеш да се хванеш за някой Гуру, а да учиш от живота. Защото хората идват при Гуру, кланят се, а не учат. Правят ритуал, в Индия се кланят по навик. Там това е чист ритуал. Но не учат. Не е лошо, но не винаги е истинско, защото ти се кланяш, но не се кланяш.

Може да се покланяш, и да не си се поклонил, а може и да не се поклониш, а да си се поклонил. Не съм против хората да се кланят, но не винаги е ефектно, защото има много хора, които се кланят така, но не са смирени - спорят например. Кланяш се, а спориш, значи нямаш смирение. Гледаш ли каква двойнственост? От една страна уж си смирен, а от друга страна пък всичко знаеш. Много си напреднал. Когато няма вътрешна тишина има напрежение и то кара човека да говори.

 

Календар 2017

Календар 2017 

Вдъхновени от творчеството на Перица Георгиев и тази година направихме календар, с 12 прекрасни негови картини. Възхитителен! Можете да го поръчате до 15 декември на телефона на галерия Махадева - 0887 923072 или на телефон 0889 214143 Малина Кулова – Ананда. След 31 декември ще бъде достъпен за закупуване в София, в галерия Махадева, на Ул. Янтра 3. 

Създайте неповторима атмосфера във вашия дом или офис с магическите картини на Пепси. Всеки месец различна ще Ви гледа от стената... 

Правила на дервиша

Bismillah Irrahman Irrahim

Правото на ученика да бъде ръководен от шейха се постига с правилно отношение към учителя, а шейхът има правото да бъде уважаван. Ученикът трябва да спазва 15 правила на поведение.

1.                 Изцяло да се доверява на своя Водач в наставлението,  ръководството  и пречистването на учениците .

2.               Да бъде изключително внимателен към учителя.

3.               Да слуша шейха.

4.               Да се откаже от външно и вътрешно противодействие  към учителя.

5.                Да съчетава волята си с волята на Водача.

6.               Да уважава мнението на шейха.

7.                Да разказва сънищата си на шейха, за да може последният да анализира неговото мислене.

8.               С нетърпение да очаква думите на учителя.

9.               Да понижава глас в присъствието на учителя.

10.           Да не допуска твърде силни прояви на собствения си егоизъм. Трябва да нарича учителя си „О, сайед“ (принце) или  „О, маула“ (учителю).

11.             Да се обръща към учителя само в удобно за него време.

12.           Да не говори за чуждите умствени състояния и преживявания, както и за собствения си етап на развитие.

13.           Да крие чудесата, за които е научил от своя учител.

14.           Да разкрива на шейха собствения си опит.

15.            Да говори с шейха така, че да бъде разбран.