РАЗКАЗВАЧ; Бхакта Канакадас живееше по време на царуването на Цар Кришнадеварая от Виджаянагара. Бираппа, бащата на Канакадас, беше водач на овчарите и събираше годишни данъци за царя в едно село на име Бада. Бачамма, неговата съпруга, бе скромна жена, посветена на Бог и светиите. Те имаха само една грижа: нямаха деца. Един ден двамата решиха да посетят Тирупати, свещения храм на седем хълма. В благоприятния ден, те пристигнаха и искрено изпълниха нужното обожание, а Господът беше доволен от тяхната посветеност. После взеха от свещения прасад и се върнаха вкъщи щастливо; след няколко месеца Бачамма зачена божествено дете.
Вярва се, че самият Видура (велик преданоотдаден на Господ Шри Кришна) се преродил като Канакадас.
На дванадесетия ден след раждането, детето бе сложено в люлка и му беше дадено името Тиммаппа. Игрите, боят и плуването бяха по-интересни на малкия Тиммаппа, отколкото ученето и четенето на писания; така той израсна и стана водач. Неговият баща почина мирно и предаде своята работа на сина си; след няколко години, майката последва съпруга си. За всичко си има време и място; скритите сили на светията спяха и чакаха да се проявят.
Един ден Тиммаппа със своите приятели копаеше кладенец, когато, за негово удивление, той намери съкровище с голямо количество злато. Според традиционно вярване, той си помисли да построи голям храм за изображението на Господ Ади Кешава, което сега беше в един малък разнебитен храм в селото Бада. С искрена решеност, той отнесе муртито в близко село, построи голям храм и инсталира муртито. Въпреки че стори този благороден акт като жест на любов към Бог, той никога не си и помисли, че ще стане посветен светия или слуга на Бог; неговото изгарящо желание беше да се сдобие с повече и повече богатство и собственост, за да може да властва над хората. Всеки ден той се молеше за повече богатство.
Бог обаче искаше друго. Той дойде в съня на Тиммаппа, когото тогава наричаха „Канака Найака“ или Господар на Златото. В съня, Бог се появи и го попита:
КРИШНА: Канака, ще станеш ли Мой слуга?
КАНАКА: Да стана Твой слуга и да се откажа от всичко? Невъзможно! Благослови ме с царство и богатство.
РАЗКАЗВАЧ: Блестящият Господ се усмихна и изчезна.
КАНАКА (на себе си) Това ще да е някоя много лоша поличба. Самият Бог ме моли да стана Негов слуга, да се отрека от всичко??? (Притеснен) Ще изпълня голяма пуджа, може да се откаже да ме моли да направя такова нещо.
Канака изпълнява пуджа, след това облекчено въздъхва...
РАЗКАЗВАЧ: След няколко дни, същата божествена форма се появи пред него със същия глас:
КРИШНА: Канака, ще станеш ли Мой слуга сега?
КАНАКА: Не!
РАЗКАЗВАЧ: Сънят продължаваше нощ след нощ, но Канака беше непреклонен. Той забравяше обаче, че Бог има Свои собствени пътища да обърне хората към Себе си.
- 3 -
РАЗКАЗВАЧ: Настъпи война. Канака получи благословии от свещеника на храма за триумфална победа и отиде със своята войска на бойното поле.
Битката може да е на клип или да се пресъздаде с актьори. Канака се бие с врага.
РАЗКАЗВАЧ: Канака се бори и воюва смело. За зла участ обаче, той беше смъртоносно прободен в гърба и падна в безсъзнание.
Канака пада смъртоносно прободен от вражеско оръжие. Той лежи в храстите и чака смъртта, когато Кришна идва отново при него.
РАЗКАЗВАЧ: Оставен на своята съдба, след много часове, Канака бавно се съвзе. За негово учудване, той видя една тъмна фигура да се надвесва над него, питайки го със същия глас, който той беше чул в съня:
КРИШНА: Канака, ще станеш ли сега Мой слуга?
РАЗКАЗВАЧ: Разгневеният, ранен Канака извика измъчено:
КАНАКА: Сега ли намери да ме питаш дали ще стана Твой слуга? Не виждаш ли, че съм пред прага на смъртта?
РАЗКАЗВАЧ: Тъмната фигура се усмихна и каза:
КРИШНА: Аз те спасих от лапите на смъртта; сега ти можеш да станеш Мой слуга.
КАНАКА: Но защо ме преследваш! Не можеш ли да намериш някой друг?
КРИШНА: Ти Ми служеше в миналото; сега се прероди, за да Ми служиш отново.
КАНАКА: Ако си ме спасил от смъртта, защо не ме спасиш от тази ужасна болка?
КРИШНА: Ако ти възвърна предишното здраве и красота само с едно докосване, тогава ще станеш ли мой слуга?
КАНАКА: Да, да! Ще стана, ще стана!
РАЗКАЗВАЧ: Алхимичното докосване на Бог направи Канака силен и здрав. Светлина проникна в съществото му и той се изправи в благоговение и учудване. Искаше да се поклони на тъмната фигура, но той вече беше изчезнал.
- 4 -
(Палят се лампите, Канака, обезумял от божествена лудост, е пред вратите на храма и пее)
РАЗКАЗВАЧ: Обзет от божествена лудост, Канака изтича в храма на Ади Кешава. Беше полунощ и храмът беше заключен. Той можеше лесно да извика свещеника да отключи вратата, но си помисли, че Кешава, който беше отключил вратата на неговото сърце, можеше да отвори и вратата на храма.
От силна мъка той започна да удря главата си в главната порта, докато сърцето му се разтапяше.
КАНАКА: Отвори вратата и ми дай Твоето служене, о, Господи; не чуваш ли моя горещ плач? Когато Ти беше облегнат на мекото легло от бога на змиите Шеша с Лакшми, Твоята съпруга, която масажираше стъпалата Ти на океана от мляко; не чу ли Ти плача на царя на слоновете, хванат от алигатора, и не го ли спаси?
Когато царят на демоните Хиранякашипу хокаше сина си Прахлада, принуждавайки го да покаже своя Бог в една от колоните на двореца, като нанасяше удари със своята сабя и юмрук, о, Господи, не чу ли Ти плача на това дете-преданоотдаден и не излезе ли от колоната като Бог с форма на човеколъв, за да унищожиш демона и да защитиш детето?
Когато непорочната жена на Пандавите беше опозорена от Душасан, не защити ли Ти честта й, като я благослови с неизчерпамо сари?
Кешава, Ти просто се появи, чувайки техния плач. Ако това е вярно, о, Ади Кешава, как може да не чуеш моя плач?
РАЗКАЗВАЧ: Когато Господът чу жалбата на Канака, главната порта се отвори с трясък, камбаните на храма започнаха да звънят спонтанно и светлините се развяха сами пред муртито. Това беше мистичната визия, която Канака имаше, и той изтича в светилището и се изправи лице в лице с великия Господ. Порои от сълзи се стичаха и косата му бе настръхнала, защото светлините, които той видя в неговата мистична визия, можеха да се сравнят само с хиляди луни и слънца. Той видя Бог да стои пред него с лице като пълната луна, къдрици и богата диадема; знакът от мускус на челото Му, лотосови очи, правилен нос и яркочервени устни; широка усмивка, врат с форма на раковина, обеци с форма на алигатор; скъпоценният камък Каустубха, гирлянд от туласи и отпечатъка от стъпалото на мъдреца Бхригу на гърдите Му; най-красивият лотосов пъп с три златни линии, жълтата копринена дреха, омотана около кръста Му, големият пръст от крака Му с формата на луната и червените подобни на лотоси пети на стъпалата Му; а в четирите ръце на Господа бяха раковината, дискът, боздуганът и лотоса. Отново същият глас го попита:
КРИШНА: Канака, сега ще станеш ли Мой слуга?
РАЗКАЗВАЧ: Канака заплака от радост и каза:
КАНАКА: Да, да! Ще стана Твой слуга и ще се моля само Ти да ме приемеш за Свое смирено дете. Много пъти, от невежество и арогантност, когато Ти се появяваше в съня ми, аз отказвах да стана Твой слуга. Сега гръмотевицата на Твоята милост разби планината от гордост, която имах, и аз копнея само да стана Твой слуга.
КРИШНА: Канака, да бъдеш Мой слуга не е лесна задача, защото може да трябва да жертваш и да се откажеш от всичко.
КАНАКА: (пее) Може ли някой да живее в забрава за Твоите лотосови стъпала? Това не са просто думи, о, Господи, защото аз говоря с убеденост; ако е необходимо, човек може да изостави родителите си; може да изостави собствените си роднини; може да се откаже от своята страна. Каквото и да става, човек не бива никога да се отказва дори за миг от служенето на Твоите лотосови стъпала. Ако някой изисква неговия живот, той определено може да се откаже от живота си. Човек може остави своята чест, достойнство и всичко друго, но о, Господарю на всички души, Ади Кешава, Шри Кришна, никой не трябва да изоставя Твоите лотосови стъпала.
РАЗКАЗВАЧ: Господът беше удовлетворен от цялостното предаване на Канака и го прие за Свой слуга. От този ден той стана известен като Канакадас.
КРИШНА: Сега трябва да отидеш да намериш Гуру.
КАНАКА: Да намеря Гуру? Та аз стоя пред Тебе, Ти си жив, аз Те виждам, Ти си Кришна, а аз да търся някой Гуру.
КРИШНА: Да, трябва да намериш Гуру. Докато не получиш посвещение от Гуру, няма да откриеш моята друга част. Ще отидеш при великия гуру Вйасарайа Свами.
- 5 -
Когато визията изчезна, щастливият светия отиде в ашрама на Свами Вйасарайа. По това време, той беше зает в някаква строителна работа. Беше със своите двама близки ученика. Когато пристигна, Канака извика:
КАНАКА: Гурудев!
ВАЙСАРАЙА СВАМИ: Кой е там?
КАНАКА: Аз съм, аз, твоят слуга.
ВАЙСАРАЙА СВАМИ: Това същият Канака със златното съкровище ли е?
КАНАКА: Вече не; сега той е само Канака, овчарят.
ВАЙСАРАЙА СВАМИ: Защо си дошъл?
КАНАКА: Господ Кешава ме изпрати при теб да получа мантрата.
ВАЙСАРАЙА СВАМИ: Каква мантра мога да дам на един овчар? Повтаряй мантрата „бивол“!
КАНАКА: Благодаря, Гурудева!
РАЗКАЗВАЧ: Канака на момента седна и започна да повтаря мантрата бивол. Той мантруваше: „Бивол, бивол“ съвсем сериозно, и след няколко часа, един огромен, силен бивол се появи пред него. Канака го отведе при гуруто, който беше учуден да види безрезервната вяра на своя смирен ученик.
Вйасарайа поиска от бивола да премахне един голям камък, който пречеше на течението на реката, за да може това чудо да бъде запомнено за вечни времена.
Вйасарайа заведе Канакадас в своя ашрам, за да го посвети в духовния сан Даса. Щасливият ученик седна в стъпалата на своя учител, който, със своята велика духовна сила, му прошепна най-свещената мантра. Беше толкова мощно изживяване, че като че ли торнадо от духовна сила го завладя. Неговите мисли бяха наелектризирани и повдигнати до високите върхове на духовното изживяване. Тайната на Вселената му се разкри, и щом той отвори очите си, той бе напълно променен човек. Той отдаде почитанията си пред Гуру Вйасарайа и после изрази своето изживяване в най-красива песен:
КАНАКА (пее): О, аз съм спасен! О, аз съм спасен!
Водите на океана от прераждането са изцяло пресушени за мен!
Милостта на Вишну ме изпълни с интензивна любов за Неговите лотосови стъпала.
Божественото име на Шри Хари, прошепнато от гуруто, аз изпих през чашата на моите уши, и великите Харидаси, слугите на Бог, станаха мои роднини.
Отличителните белези на Бог, направени от моя гуру, са моите постоянни украшения.
Ах, аз съм спасен! Аз съм спасен!
Едва-що бях посветен като Харидаса, всички мои предшественици постигнаха мукти.
Аз бях направен цял, за да вървя по пътя на освобождението. Господ Шри Хари беше доволен от моята посветеност на Него.
Аз чувствам отговора от съпруга на Рукмини, Кришна, Който е винаги на мое разположение, защото Го държа здраво в сърцето си.
Днес, чрез милостта на гуру, аз получих цялото богатство, което човек може да очаква за своята душа.
Ади Кешава, моят Баща, дойде тичайки към мен и ще остане в моето сърце завинаги. Ах, аз съм спасен! Аз съм спасен!
РАЗКАЗВАЧ: Бхакта Канакадас пътуваше по цяла Индия, проповядвайки бхакти. Изпълнен с посветеност към Бог, той посети много центрове за поклонение и съчини хиляди киртани. Когато свещениците не му позволиха да влезе в олтара на един духовен център, наречен Удипи, муртито на Господ Кришна се обърна от изток на запад и даде даршан на Канакадас през прозореца! Разпространявайки посланието на любовта, непривързаността и мира, великият светия се сля със стъпалата на Господ Кришна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар