Пиеса Гаятри Мантра

Историята за Гаятри мантра

РОЛИ:

РАЗКАЗВАЧ

ВИШВАМИТРА

ВОЙСКА

ВАСИЩА

КАМАДЕНУ

ИНДРА

ГАНДАРВИ

МЕНАКА

ПЕВИЦА

ТРИШАНКУ

БРАХМА

ЖЕНАТА НА ВАСИЩА

Сцена 1

Разказвач: В едно далечно царство, в едно далечно господарство, в гъстата дълбока гора живял с жена си мъдрец на име Васища. Те живеели скромно, в бедна колиба. Цялото им богатство била една крава, на име Камадену. Камадену била чудна крава – тя била кравата, която изпълнява всички желания. Въпреки че притежавал кравата, която изпълнява всички желания, Васища живеел много бедно и скромно. Всъщност, тази крава можела да бъде притежавана само от човек, който няма желания.

Един ден царят на това царство – Вишвамитра, заедно с войската си излязъл на лов в гъстата гора, в която живеел Васища. В края на деня,  царят и войниците му, вече уморени и силно изгладнели, потърсили място където да поспрат и да похапнат. Скоро те наближили до една колиба – това била колибата на Васища. Приближили се с надежда да намерят добри стопани, които да ги нагостят. Стопанинът на колибата излязъл да посрещне високите гости:

ВАСИЩА: Ваше Величество, Вие навярно сте уморен, изтощен и със сигурност сте  гладен и жаден... Моля заповядайте да Ви нагостя.

ВИШВАМИТРА: Напълно прав сте мъдрецо. Но това не е мястото, където бих могъл да очаквам нещо, да не говорим за храна. Вашата бедност не може да се опише с думи.

ВАСИЩА:  Разбирам, Ваше Величество.

(Васища влиза в своето уединено жилище и се връща с огромно количество мляко. Царят и неговите придружители са изумени.)

ВАСИЩА: Ще поднеса мляко на царя. Вие всички заповядайте, нагостете се  сами.

ВИШВАМИТРА (след като пие): Ах, жаждата ми е утолена. Млякото е много  вкусно. Но откъде взехте това мляко?

ВАСИЩА (усмихвайки се): Ще ви кажа за това по-късно, царю.

(Мъдрецът влиза в колибата си и излиза с най-вкусно ядене – много различни ястия. Царят и придружителите му са просто удивени.)

ВАСИЩА: Ваше Величество, позволете да ви сервирам. (към другите): Вие всички заповядайте, обслужете се сами.

(Докато всички ядат, Васища пее мантра.)

Ом

Пурнам адах пурнам идам

Пурнат пурнам удачйате

Пурнася пурнам адайа

Пурнам евавашишйате

[Безкрайност е онова.

Безкрайност е това.

От Безкрайното, Безкрайността се е появила.

От Безкрайното, ако се отнеме Безкрайност,

Безкрайното остава.]

ВИШВАМИТРА:  Бог е направил грешка мъдрецо. Той не ми е дал слух за музика, но ме е направил наистина практичен човек. Моля Ви, кажете ми от къде се взе млякото и цялата храна, която току-що ни предложихте.

ВАСИЩА: Не знаете ли източника? Моят единствен източник?

ВИШВАМИТРА: Изпълнен съм с любопитство. Не злоупотребявайте с моето търпение.

ВАСИЩА: Ваше Величество, ей там ще видите Камадену.

ВИШВАМИТРА: Тази крава?

ВАСИЩА: Да. За Вас тя е просто обикновена крава. Но за мен, Камадену е моето всичко. Тя ми дава всичко, от което се нуждая. Тя е моята защита. Тя е моето спасение. Тя е моето съвършенство.

ВИШВАМИТРА: Може да спрете дотук мъдрецо. Всички знаят, че Васища е мъдър човек. Бих искал да сте още по-мъдър. И аз съм този, който може да Ви направи такъв.

ВАСИЩА: Добре царю. Съгласен съм да ме направите по-мъдър, отколкото съм сега.

ВИШВАМИТРА: Мога да Ви направя безкрайно по-мъдър, още днес. Вижте, Вие сте чист, но сте беден, незначителен. Васища, Вие обичате кравата си. Кравата е Ваша дъщеря. Сега, не искате ли целият свят да оценява и да се възхищава на Вашето дете? Аз съм най-мощният цар на земята. Хиляди и хиляди хора идват в моя дворец. Всички те ще боготворят Камадену. И няма нужда да чувствате жал, защото аз ще Ви дам хиляда крави в замята. Само ми дайте Вашата Камадену.

ВАСИЩА: Това е невъзможно.

ВИШВАМИТРА: Ще Ви дам всичко, което поискате: пари, имущество, име, слава, каквото и да поискате, на мига. Само ми дайте кравата си.

ВАСИЩА: Невъзможно.

Вишвамитра: (подразнен, с властен тон) Като цар на тази страна - нареждам Ви да ми дадете Камадену. Тя може да ми помогне да оправя икономическото положение в царството. На Вас тя не Ви е нужна, Вие и така нямате желания....

Васища: Така е. Наистина, аз нямам желания. Когато човек стане брамаджнани, той няма свои лични желания, но Камадену може да принадлежи само на брамаджнани. Тя може да бъде притежавана само от човек, който няма желания.

ВИШВАМИТРА: До гуша ми дойде от Вашата дързост. Не си играйте с моето търпение. Не злоупотребявайте с моето състрадание. Не знаете ли, че няма човешко същество на земята, което да не е под моята изрична команда. Как смеете да не ми се подчините! Вие не заслужавате моята искрена молба. Заслужавате моето високо презрение. Вашата дързост няма граници. Ето защо няма да Ви дам нищо, абсолютно нищо! Васища, отнемам Ви кравата!

Разказвач: Разгневен, Вишвамитра се обърнал към войската си и заповядал:

Вишвамитра: Вземете тази крава!

Разказвач: Войниците се опитали да вържат кравата, за да я занесат при Вишвамитра, но Васища наредил на Камадену.

Васища: Защитавай своята свобода!

Разказвач: Изведнъж от тази езотерична крава излязла езотерична войска. Астрални воини, които били невидими и недокосаеми. Можели да нанасят удари, но било невъзможно да бъдат ударени. Тези невидими войници излязли от Камадену, и почнали да бият войската на Вишвамитра. Войниците хукнали да бягат, да се спасяват. Те не можели да направят нищо. Никакво оръжие не действало върху тези невидими войници, те били във фини тела, но биели. Нанасяли удари, без да убиват. Като видели, че нищо не могат да направят на тази войска, която излиза от Камадену, войниците на Вишвамитра побегнали да се спасяват. Вишвамитра останал насаме с Васища. Той извадил меча си и казал:

 Вишвамитра: Дай ми кравата, иначе ще пострадаш!

Разказвач: По онова време мъдреците носели пръчки. Васища имал една такава пръчка – данда. Той пуснал дандата и казал:

Васища: Накажи този цар!

Разказвач: Дандата полетяла и почнала да бие царя. Той опитвал да се спаси, тя го удряла по главата. Накрая Вишвамитра почнал да моли за милост.

Вишвамитра: Спри, спри!!

Васища: (взимайки дандата си обратно) Махайте се и ти и войската ти от тук. Не оценявате гостоприемството, нямате смирение и любов.

ВИШВАМИТРА (на Васища): Ти ме победи с твоята духовна мощ. Нашата физическа и военна сила не могат да се сравнят с твоята духовна сила. Но слушай, Васища, чуй ме. Не след дълго аз напълно ще смачкам твоята гордост. Ще се впусна в живота на духовността. Ще се откажа от моя дворец, моето царство и от всичко, което имам. Ще практикувам отречения. Ще медитирам ден след ден, докато не достигна моята Трансцедентална Цел. Аз ще надмина твоята най-висша височина. Аз, Вишвамитра, не признавам трайно поражение. Бог на Небето ми е свидетел!

ВАСИЩА: Вишвамитра, в царството на Духа не може да съществува съперничество. Ако или когато ти надминеш моята духовна височина, аз ще те увенчая с гирлянд. Ще те боготворя. Ще те обожавам.

ВИШВАМИТРА: Действие, действие! Аз съм човек на действието. Не говоря, не проповядвам, само действам. Днес аз докоснах твоите стъпала. Утре аз ще те накарам ти да докоснеш моите стъпала. Ще прекося морето на съня-невежество. Ще се изправя пред Единственият Абсолют сам. И тогава ще видя как ти,  Васища, целуваш праха от моите стъпала.

ВАСИЩА (повдигайки дясната си ръка като благословия): Татхасту: Така да бъде.

Разказвач:  Вишвамитра бил жестоко поразен. Той си тръгнал, с намерение да си отмъсти на Васища.

Вишвамитра: (мислейки на глас, говори на себе си) Ще ида да практикувам и ще получа брамаджнани. Ще се просветна! И когато добия силата на Брама, на Бог -  никой не може да ме победи. Тогава ще види този... Васища. Ще му отмъстя.

Сцена 2

Разказвач: И така, твърдо решен да постигне брамаджнани, Вишвамитра отишъл на Хималаите и започнал тапас. Той практикувал с голяма решеност. Воден от силна воля и с намерение да отмъсти, той изцяло се посветил на своята практика. Седял на студено, не ядял почти нищо, дишал рядко, почти не взимал въздух. Това бил сериозен тапас. Толкова сериозен, че скоро целият започнал да гори в духовен огън, с духовна топлина. За една година той успял да събуди вътрешния огън и огънят започнал да гори от главата му. Огънят, който излизал от главата на Вишвамитра, загрял престола на Индра – царят на Боговете.

Индра седял на своя престол. Прекрасни апсари, винаги млади и красиви, винаги на 15 години му танцували и пеели. Докато Индра се наслаждавал на този танц, усетил, че престолът му се затопля. Загрижен, той попитал небесните пазачи - гандарвите:

Индра: Какво става долу на земята, какво се случва? Какъв е този огън, който загрява престола ми?

Гандарви: Има там един... долу на Хималаите, прави силен тапас и от главата му излиза огън. Затова ти се загрява престола.

Индра: Ооооо.....

Разказвач: Веднага Индра извикал една от небесните апсари – Менака. Тя била най-красивата. Винаги млада, винаги красива, не се поти, не остарява, с гладък цвят на кожата, с красота, която не е от този свят. Докато Вишвамитра медитирал, тя се приближила до него. Внезапно нещо го извадило от медитация и той видял много красиво същество, което танцувало пред него. Менака. Влюбил се в нея и изцяло забравил, че медитира, забравил, за какво е на Хималаите, с какво намерение е дошъл и какво търси. Всичко забравил. Толкова била прелестна Менака. Била изключително красива – хипнотична. Вишвамитра  затанцувал с нея....

Скоро те заживели заедно и от тяхното общуване се родило дете – момиченце. Това продължило една година. Една сутрин докато гледал Менака до себе си, Вишвамитра се запитал:

Вишвамитра: Какво правя аз всъщност, бях тръгнал да търся Бог, какво правя тук, в леглото с тази жена.?! С това небесно същество?!

СЦЕНА 3

Разказвач: Вишвамитра решил да продължи своят тапас. Като видяла, че Вишвамитра го няма, Менака се върнала на небето. Оставили момиченцето на земята. За късмет я намерил един риши и я направил своя ученичка.

А Вишвамитра продължил да седи на Хималаите дълго време, да прави пранаями, да медитира, да яде малко – тапас, тапас, тапас. Стоял на хладно, не усещал студ - като влезе в някое съзнание, той не усещал тялото. Не било лесно да се преобразят тези ограничения на Вишвамитра. Въпреки че имал много силна воля, на него не му било лесно да преодолее някои вътрешни препятствия. Все пак със силата на волята, с голяма решеност, успял да ги преодолее. Скоро той отново събудил вътрешния огън, и пак загрял престола на Индра. Индра започнал да се усеща неприятно от тази топлина. Попитал:

Индра: Какво става? Пак този огън, какво става сега?

Гандарва: Пак същото. Пак е онзи, същият и пак прави тапас.

Индра: Тапас прави значи. Коя е най-добрата певица, с най-красивия глас тук?

Разказвач: Индра избрал една апсара с небесен глас, толкова омайващ, че докато я слушаш, отиваш отвъд райските светове, толкова красиво пеела. Можела да вдигне съзнанието със своя глас. Изпратил я при Вишвамитра. Тя слязла долу и запяла. Вишвамитра се заслушал, песента била много красива и той започнал да забравя да медитира, започнал да се увлича. Отворил очи и видял една апсара до него. Тя пеела приказно красиво, и самата била много красива. Прелестна. Не само, че пеела красиво, но и прелестна. Вишвамитра си казал:

Вишвамитра: Не, този път няма да се поддам. Този път няма да падна на това изпитание.

Разказвач: Той се разгневил на певицата. Проклел я и тя се сдобила с човешко прераждане. Родила се като жена. Поради това, че я прокълнал обаче, Вишвамитра изгубил своя вътрешен огън. Неговата шакти от практиката го напуснала. Като усетил, че губи шакти, Вишвамитра си рекъл:

Вишвамитра: Ааах, пак изгубих силата си заради тази певица.

СЦЕНА 4

Разказвач: Сега Вишвамитра решил да иде още по-далече, където няма да го намерят тези апсари. Да практикува сериозно тапас, да дойде до брамаджнана – съзнание за Бог. Пак почнал да практикува, пак развил много силен тапас, много силен огън, но сега огънят не закачил Индра, а един земен цар на име Тришанку. Тришанку бил красив цар и имал силно желание да отиде в Рая с физическото си тяло. Един ден той отишъл при своя Учител - Васища, и му казал за това желание.

Тришанку: Учителю, искам да отида в рая с физическото си тяло. Искам да се наслаждавам на красотите му с тялото си. Моля те да направиш такава пуджа, с която жив да ме отведеш в небето.

Васища: Никой не може да стори това. С физическото тяло, не можеш да отидеш в Рая. Невъзможно е. Откажи се от това желание. Това е върхът на глупостта.

Разказвач: Тришанку се почувствал тъжен и отчаян. Неговият Гуру не му помогнал. Той напуснал царството си и тръгнал да търси друг Учител, който да бъде достатъчно добър, да изпълни неговото желание. Един ден той се озовал пред една колиба. Това била колибата на Вишвамитра. Той се появил пред него и казал:

Тришанку: Искам жив да отида на небето. С тялото. Чувам за тебе разни неща... чудех се дали ще можеш да ми помогнеш... Васища не иска да направи това за мен. Казва, че може, но не е според дхармата. Ти можеш ли да го направиш?

Разказвач: Като чул името Васища, Вишвамитра казал:

Вишвамитра: Васища не иска? Е, аз сега ще го направя.  Аз определено ще ти помогна. Ще използвам цялата моя духовна и окултна сила, за да ти позволя да отидеш в Рая с физическото си тяло.

Разказвач: От благодарност, Тришанку предложил много крави, много дарове, Вишвамитра всичко отказал. Той не искал дарове за това. Използвал цялата си сила, направил пуджа – огнена церемония, която вдигнала Тришанку в небесния свят на Индра и така Тришанку попаднал в Рая с тялото си.

Но щом Тришанку пристигнал в Рая, някои от космическите богове, най-вече Индра, станали ужасно ревниви към него.

Гандарви: Ти какво правиш тук? Ти си смъртен. Как може да си тук с физическото си тяло? Как можеш да нарушаваш космическия закон? Това е недопустимо!!!

Разказвач: Te изхвърлили Тришанку от Рая. Той тръгнал да пада с главата надолу и да вика:

Тришанку: Вишвамитрааа, ти ме отнесе в Рая, но боговете ме изхвърлиха. Направи нещо! Спаси ме!

Разказвач: Вишвамитра чул, че Тришанку пада от небето и със своята окултна сила го спрял. Запазил Тришанку завинаги на небето, да виси с главата надолу във въздуха, между Рая и земята. Така Тришанку останал на небето и станал небесно същество. Едно от съзвездията на Индийската астрология се казва Тришанку.

СЦЕНА 5:

Разказвач: А Вишвамитра отново изгубил своята шакти, получена от тапас. Сега той решил да отиде още по-далече, да се скрие от хора, гандарви, апсари - от всички. Просто да иде в пещера, та никой да не го безпокои, никой да не му дава изпитания отвън. Намерил такава пещера, практикувал много време тапас в нея. Правил пранаями, дишал, дълго задържал въздуха, правил много силен тапас.... Един ден при него дошъл Брама. Най-накрая се появил и попитал:

Брама:  Кажи какво искаш.

Вишвамитра: Искам брамаджнана, искам да знам кой си Ти. Искам да знам Бог. Да се просветна.

Брама: Добре, ще получиш брамаджнана, но първо трябва да добиеш благословия от Гуру. Без благословията на Гуру, не може да се просветнеш.

Вишвамитра: Благословия от Гуру? И кой е този Гуру, който може да ми даде такава шакти, че да се просветна?

Брама:  Как кой – ясно е кой, няма друг - Васища.

Разказвач: Вишвамитра се ядосал....

Вишвамитра: Ах този Васища, навсякъде ми се появява като препятствие, не мога да се просветна заради него. Трябва някак да се отърва от него...

Разказвач: Вишвамитра започнал да мисли какво да направи, за да не бъде в такава неприятна ситуация. Какво да направи по отношение на Васища. Най-накрая решил.

Вишвамитра: Най-добре ще е да го убия. Ако го убия, кой остава друг на земята в издигнато съзнание?! – Аз.

Разказвач: И така, Вишвамитра – решил да убие Васища .Скрил се в едни храсти до неговата колибка и зачакал. По някое време Васища излязъл на разходка с жена си около храстите. Докато се разхождали, жена му попитала:

Жената на Васища: Васища, кой е най-близко до брамаджнани на земята? Освен теб, има ли някой друг?

Васища: Има да – Вишвамитра. Той е много близо до мене.

Разказвач: Вишвамитра бил наистина много близо до него – той бил зад храста, с камък в ръка и искал да го убие. Държал го на прицел. Щом чул думите на Васища, Вишвамитра се покаял, видял колко е глупав и се отказал. Появил се пред Васища, паднал пред неговите стъпала, докоснал ги, усетил колко е неосъзнат, предал се.

Васища: Днес ти реализира Бог, защото днес ти узна какво е Любов, какво е Истина. Бог целият е прощаване. Аз ти прощавам, защото Бог в мен ти прощава. Днес ти реализира Бог.

Разказвач: Вишвамитра вдигнал глава и погледнал Васища в лицето. Васища сложил ръката си на главата му и тогава чул Гаятри Мантра. Получил брамаджнана. Когато изживял брамаджнана, чул Гаятри Мантра във вътрешния свят, като един код за сътворението на космоса. Целият материален космос е сътворен на принципа на тази вибрация на Гаятри Мантра. Затова тя е нещо толкова уникално, защото Гаятри Мантра носи кода на сътворението на Вселената. Закодирана е една тайна в нея. Една голяма мистична тайна. Ако човек мантрува Гаятри много време, ще открие тайната в себе си. Космическата тайна на космическия закон, дхарма. След това Васища му рекъл: 

Васища: Вишвамитра, сега ти стана брамана и си брамаджнани. Тази история за твоя тапас, ще донесе благословия в живота на всеки, който я чуе и който я разбере.