Приятелю любими, не губи надежда

 

Приятелю любими, не губи надежда ако Възлюбеният те отпрати.
Дори да си изоставен и отчаян, утре без съмнение Той пак ще те повика.
Ако вратата е затръшната точно пред лицето ти, чакай търпеливо. Недей веднага си отива.
Види ли търпението ти, Любимият наскоро милостиво ще те призове, и ще те въздигне като победител.
И ако всички пътища накрая са без изход Той ще ти разкрие тайните пътеки, които никой не ще нявга разбере.
Любимият, когото аз познавам, дарява без всяко колебание царството на Соломон на мравчицата малка.
Сърцето ми пребродило е много пъти този свят, но никога не е открило и не ще открие друг такъв Възлюбен.
Но по-добре да замълча.
Със сигурност зная, че тази Любов безгранична ще пристигне за теб, и за теб, и за теб.

Мевляна

Постигнете същността на двамата свидетели

Индивидуалност и личност са противоположни понятия. Индивидуалност на латински значи нераздвоен, неразполовен, равномерен; персона значи маска, житейска роля, положение.

Но у хората няма индивидуалност - тя се явява квинтесенция на битието, намираща се в нашия истински център, който наистина познава себе си.

Но ние нямаме център, ние сме шум, тълпа, дом, пълен със слуги, които непрекъснато се карат, защото хазяинът дълбоко спи.

И ние затова се нуждаем толкова от чуждо внимание, защото се опитваме да създадем поне псевдоцентър, който да замести истинския. След като сме загубили истинският си център, ние създаваме фалшив, който да ни даде чувство за единение, който да ни направи личност. Защото сме изгубили индивидуалността си.

Индивидуалността е вашето вътрешно съкровенно развитие, вашият растеж. За нея никого не можете да молите и никой не може да ви я даде. Индивидуалността е вашето собствено битие.

Но, понеже сте я загубили, вие се опитвате да придобиете характер, да станете личност. Затова вие имате нужда от другите, вие се оглеждате в другите, в тяхното мнение. Личността съществува амо спрямо другите, тя е фалшива, тя не е ваша същност.

Но вие се стараете да поддържате личността си, изисквате внимание, стремите се към успех...И рано или късно се уморявате, защото това е вкусна храна, но изкуствена храна, тя не дава жизнена енергия.

Вие привличате внимание към собствената си персона, създавате собствен характер, придържате се към морала... Ставате наблюдаван от другите винаги и навсякъде, където има друго човешко същество. И лицемерничите. Ставате все по-морален и по-свят и по-наблюдаван, ставате изкуствен, губите себе си, придобивате фалшива личност. Ставате светец... фалшив и показен светец.

Но когато започнете да наблюдавате сам себе си, това е вече друг вид наблюдение, вие ставате свидетел сам на себе си, създавате в себе си нов вид съзнание. Това наблюдение вече е свидетелство, то създава съвършено нов човек, то създава мъдрец. Мъдрецът е човек, който не обръща внимание на мнението на другите, той живее съобразно своята собствена природа, а не съобразно чуждите ценности. Той има собствено видение и мъжество да живее по този начин.

Мъдрецът винаги е непокорен, светецът - ортодоксален, покорен, обусловен, традиционалист. Мъдрецът е необусловен, непокорен, нетрадиционен. Той не зависи от другите. Той знае какво е свободата и познава радостта от свободата.

Болшинството хора ще разбират мъдреца неправилно, а на святия ще се покланят. Мъдрецът ще бъде осъждан от масите, може даже да бъде убит.

Христос го разпънаха, на папата се кланят.

Праведният владее характера си, мъдрецът - съзнанието. Там е огромната разлика, характерът се придобива с някакви скрити мотиви - да имаш повече почит в този живот, да те уважават и в края на краищата - да придобиеш повече земни блага. Съзнанието няма никакво бъдеще, никаква скрита мотивация; само по себе си то е радост. То не е средство за достигане на някаква цел, то е самоцелно.

Да бъдеш със светец значи да бъдеш с наставник; да бъдеш с мъдрец значи да бъдеш с Майстор.

Разберете принципите на двамата свидетели, избягвайте първия, потопете се във втория. Наблюдавайте обектите във вашия ум. Наблюдавайте мислите си, докато изчезнат, но когато изчезнат, не спирайте, не мислете, че вече сте пристигнали.

Сега трябва да направите още една крачка - започнете да наблюдавате наблюдателя. При наблюдението на ума, мислите изчезват. При наблюдение на свидетеля - последният се разширява, става всеобщ, космически.

Първата крачка е негативна - да се откажете от ума. Втората е позитивна - да се центрирате във вашето съзнание - наречете го Бог или Нирвана или както ви хрумне... 

Ошо

Изпуснатата риба е винаги голяма

1. Вместо да проклинаш тъмнината, запали свещ.

2. Изпуснатата риба е винаги голяма.

3. Провал не е когато паднеш, а когато откажеш да се изправиш.

4. Който те клевети зад гърба ти, той се бои от теб. Който те хвали в очите, той те презира.

5. Учителите отварят вратата, но ти трябва да влезеш сам.

6. Преди да се разсърдиш - преброй до сто. Преди да удариш - преброй до хиляда.

7. Дадат ли ти залък, отплати се с цяла крина.

8. Търпението в момент на гняв ще ти спести много дни на страдание.

9. Който бързо се съгласява, рядко удържа на думата си.

10. Силният пълководец няма слаби войници.

11. Мъдрият човек сам взима решенията си, невежият следва общественото мнение.

12. Съди себе си така, както съдиш другите. Прощавай на другите така, както прощаваш на себе си.

13. Пиеш ли вода, мисли за извора.

14. И най-дългото пътешествие започва с една-единствена стъпка.

15. Ако нещо е отминало, не говори повече за него. Трудно е да събереш пролятата вода.

16. Провалиш ли се сам, сам се изправяй.

17. От откраднат ориз вкусна храна няма да свариш.

18. Когато си богат, не забравяй за бедността. Но когато си беден, не мисли за богатства.

19. Една усмивка може да изтрие милион тревоги.

20. Знаеш ли - говори, каквото знаеш. Не знаеш ли - казвай, че не знаеш.

21. Чуй и ще забравиш. Виж и ще запомниш. Преживей и ще разбереш.

22. Ако искаш да си щастлив за един час, подремни. Ако искаш да си щастлив цял живот, помогни на някого.

23. Не се страхувай от бавното израстване. Страхувай се от това да стоиш неподвижно.

24. Времето е пари, но е трудно да използваш парите, за да получиш време.

25. Кучето няма да напусне стопанина си, защото е беден.

26. Ако искаш 1 година благоденствие - засей зърно. Ако искаш 10 години благоденствие - посади дърво. Ако искаш 100 години благоденствие - възпитавай хора.

27. Една вечер сладки приказки с умен човек струват колкото десет години над книгите.

28. Родителите са ти дали живот, волята си възпитавай сам.

29. Водата може да носи кораба, но и може и да го потопи.

30. Можеш да си върнеш загубеното злато, но изгубеното време – никога.

31. Да отделиш цяла година, за да откриеш подходящия учител е по-важно и от цели три години учене.

32. Не хвърляй много камъни само по една птица.

33. Всяка усмивка добавя десет години към живота ти.

34. Запази зеленото дърво в сърцето си и някой ден пойна птица ще свие гнездо в него.

35. Искаш ли да оставиш пиенето, погледни трезвен пияния.

36. Голямата радост крие печал, в прекомерните желания се спотайват беди.

37. На дълъг път научаваш издръжливостта на коня си. С дълго изминалото време научаваш истинския характер на приятелите си.

38. Самородното злато, дори да го претопиш, не губи своя предишен цвят.

39. С малка брадва може да се повали голямо дърво.

Китайска мъдрост

Никой не може да вземе твоя късмет

“Ей, човеко! Виждам, че завиждаш на съседа за яденето, пиенето, облеклото и за други неща. Какво е това нещо от теб? Не знаеш ли, че това отслабва твоя иман(вяра). Пред Всевишния няма да имаш никаква стойност. Теб ще те достигне гневът Му. Пейгамберът ни е известил: “Аллаху Теаля заповяда: завистникът е враг на благата ми.” В друг Хадиси Шериф Расул Аллах казва: “Както огънят изгаря дървата, така и завистта изгаря добрините”. 

Ти на когото завиждаш, поради какво му завиждаш? За неговия късмет (предвечно пожеланите за всекиго неща от Всевишния) ли, или завиждаш заради твоя късмет? 

Ако завиждаш за нещата, които Вечният му ги е дарил като късмет, ти си извършил несправедливост. Този, на който завиждаш, се намира в блага, които Той ги е предопределил и разпределил за него.Ти завиждайки поради тези Негови блага , знаеш ли каква несправедливост, какво скъперничество и какво безумие си извършил? 

Ако ти завиждаш поради безпокойството, че това, което ти е предопределено ще премине в неговите ръце, това показва твоето огромно невежество. Защото никой не може да вземе твоя късмет. Без съмнение Той няма да постъпи несправедливо към теб. Това, което е предопределил за теб, това, което ти го дава като насиб (материалните и духовните неща, които могат да бъдат придобити от един човек), няма да го вземе от теб и да го даде на друг.

Абдулкадир Гейляни

Каквито са мислите ни такъв е животът ни

Каквито са мислите ни такъв е животът ни

1. Духовният живот е живот на ума, възнесен над всички желания и всички чувства на този свят.

2. Най-главното в духовния живот е да съхраниш сърцето си в този свят.

3. Господ винаги вижда дълбочината на нашето сърце - какво желае то и към какво се стреми.

4. Трябва да отделим сърцето от земните планове и желания, само тогава можем да обичаме искрено Господ и своите ближни.

5. Богообщението е реалното състояние на духа.

6. Първата крачка към богообщение е да се предадеш напълно в Божии ръце.

7. Ние можем всичко с Божия помощ, можем абсолютно всичко, щом със сърцето си се обърнем към Господ.

8. Душата, която е предала себе си на Божията воля от нищо не се бои и от нищо не се смущава. За всичко, което се случва тя казва: така иска Бог.

9. Любовта е най-силното оръжие от всичко, което съществува, няма такава сила или оръжия, които могат да се борят срещу любовта: тя преодолява всичко.

10. Любовта, радостта и мира са Божии дарове, Божии свойства. Поотделно любовта, радостта и мира творят чудеса, а заедно могат да изпълнят всички заповеди.

11. Умът, волята и сърцето при просветените хора са едно, а при непросветените са все по-разделени. Оттук са и многобройните човешки проблеми в живота.

12. Чистото сърце ще види Бога, а нечистото вечно ще се мъчи да постигне себе си.

13. Заедно със старанието да съхраняваме сърцето си в мир, трябва да се упражняваме да стоим пред Него. Това означава, че непрекъснато трябва да си представяме, че Бог ни гледа.

14. Няма непростим грях, непростим е само неразкаяният.

15. Точният знак за това, че грехът е простен идва в момента, когато вече не го повтаряме и когато душата ни се умиротвори.

16. Каквито са нашите мисли, такъв е и нашият живот. Ако се предаваме на лоши мисли – животът ни не е добър.

17. Необходимо е да се научим да владеем своите мисли, за да внесем в тях ред.
18. Заради своята полза е необходимо, крайно необходимо, да се предадем на добри мисли и желания, а след това ще настъпи хармония в нас, сред нашите родственици и по-надалеч, защото където и да се намираме, щом мислим добри неща, щом се молим, ще внасяме мир и тишина, ще раздаваме добро.

19. И малката мисъл, която не е изпълнена с любов носи зло в света. Спомнете си: “Който не е с Мене е против Мене”.

20. Приемащият злия помисъл приема самият враг в своето тяло. Духовете са невидими, ние им даваме тяло, за да станат видими.

21. Нашите мисли са причина не само за войни и земетресения, а и за екологичното замърсяване, което обикновено предшества духовното замърсяване.

22. Постарайте се да имате добри мисли и добри желания към своите приятели и неприятели и ще видите какъв добър плод ще получите и вие, и всички, които ви обграждат.

23. Престанете да мислите за своя началник или колега, обърнете лошите мисли в добри и ще видите как ще се промени поведението на предишните ви “неприятели”.

24. Когато станеш сутрин, не излизай от вкъщи без да се помолиш, а вечер благодари на Бога за този дивен ден. Защо е дивен ли? - Защото е подарен от Него!

25. И малката прашинка, която попадне в окото, пречи на зрението, точно така и малката грижа за нещо странично пречи да се молим.
26. Ако се молим без внимание, тогава не се молим нито с дух, нито с истина.
27. Всеки, който иска да живее истински, трябва да се моли с Иисусовата молитва: “Господи Исусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния”!

28. Ако се молим – получаваме енергия от Източника на живот.
29. Смирението е съвършенството на християнкия живот.

30. За молитвата е нужно внимание. То трябва да върви преди молитвата, трябва ясно да знаем за какво се молим, какво искаме.

31. Смирението е Божие свойство. Бъдете сигурни в това – където има добро, преди него е имало и има смирение.

32. Смиреният човек е доволен от всичко, което Бог му дава и е щастлив в сърцето си.

33. Знайте, че трудностите и проблемите ни спохождат много често, защото не сме се смирили.

34. Когато искаш прекалено много и прекалено високо се прицелваш, с това сам се измъчваш и ставаш излишно неспокоен. Не бъди такъв, просто обичай!

35. Онзи, който смята, че знае всичко е непослушен, а непослушният човек не позволява да бъде воден, но и сам не стига никъде.

36. Когато ние сме смирени и хората около нас ще се смирят.

37. Гневът се побеждава с отричане от своята воля.

38. Ако престанем да се поставяме като съдии над другите, ще се освободим от гнева. 

...и най-малката мисъл, която не е основана на любовта, разорява всичко добро

"Трябва да изтръгнем от сърцето плановете и желанията. Само тогава ще можем, с Божията помощ да възлюбим искрено и своя ближен. Иначе нашата земна любов се прилепва за един час към едно, за втори към друго, всичко това е непостоянно и нищо не остава от него. Тази наша непостоянност ни разбива, постоянно ни разрушава. Не приемаме живота с разсъждение, а повърхностно.

Всичко, което планираме да направим, трябва да бъде с единствената мисъл и желание, че Господ иска това. Тогава ще бъдем в единомислие. Молим се на Господ за това, да бъдем едно. А ние постоянно се раздвояваме, даже и в семейния си кръг се разединяваме. Не е добре, човек да иска да се върши неговата воля. Когато се случи така, че в дома на атеист Господ призове към вярата някой член от семейството, тази душа, която Бог е призовал, трябва да действа мъдро; в никакъв случай да не воюва мислено с главата на семейството, иначе няма да има напредък. Защото тогава и той става разбойник, убиващ своите най-близки с мислите и желанията си.

Друго дело е, ако ние се предадем на Господа, а родителят каже: „Отречи се!". Тогава не си ми родител и не си ми ближен. Аз не мога да се отрека от Господа, сърцето ми е съединено с Него, аз му принадлежа и Неговият божествен живот е в мене. Аз не мога да се отрека от Бога, а ти - както искаш. Но отново не трябва да помисляме нищо вредно в сърцето, защото и най-малката такава мисъл руши нашия мир. Състоянието ни се влошава и отношенията ни се изострят. Затова и най-малката мисъл, която не е основана на любовта, разорява всичко добро."

Остави лошите приятели

Остави лошите приятели. Не изпитвай обич към тях, обичай тези, които не отдават стойност на света и работят за доволството и любовта на Всевишния. Дори да са близо, стой далеч от лошите приятели. Дори да са далеч бъди заедно с добрите приятели. 

Когото обичаш, между теб и него се появява една близост. Поради това добре виж коя е личността, към която храниш обич. 

Да се увличаш с лоши личности, така добрите личности изпадат в лоши мисли за теб. Върви под сянката на Неговата книга и Расулаллах, там ще намериш и достигнеш спасение.

Абдулкадир Гейляни