понеделник, 10 май 2021 г.

Coming soon...

 


"Тук сме, за да разберем, че не трябва да се описваме с тия неща, с които често автоматично се описваме. Нали сте забелязали – идват мислите автоматично – и вие пак сте на хорото. „О, болят ме краката, стига с това хоро!“ Не! Платила баба пет лева в хоро да влезе, сега пет хиляди дава да излезе, ама я влачат, не я пущат от хорото. А бабата не знае, че просто само трябва да осъзнае кой е и ще види, че няма никакво хоро. Изобщо не съществува. То е илюзия. Мая.

 

Хорото на невежеството, на илюзията не съществува за свободните хора. Тяхното сърце е свободно в любов, в единство с Всевишния. Не е заробено в Мая. Не е заробено в сетивата, в ума, в егото. Тяхното сърце е свободно от его-триповете. Трябва свободно сърце, сърце с криле. Летящо в безкрая. Безкрайното сърце. Това е свободата. Ние сме родени да бъдем свободни, не да бъдем нещастни. Да носим свобода, щастие на всички. А не да носим мъка."

 

Coming soon...

 

САДХАНА - книга с лекции на Кану, за необходимостта от посветеност на духовната практика по пътя към реализация на Бог.

Книгата е съставена от аудиозаписи на беседи на Кану по време на сатсанг.

Очаквайте в началото на юни.

Издава и разпространява Арт къща Премананда

 

❤

четвъртък, 18 март 2021 г.

Мокша

 


За всяко същество на тази планета пътят към Бог е различен и уникален. С всеки човек Бог си има отделна игра и има различен начин да го доведе до Себе Си. Така всяка религия се явява път за определена група хора, в определен регион от планетата, с определена специфика и склонности, но само защото е подходяща за този регион, тя не обезсмисля другите методи, с които други хора са достигали и достигат до себеосъзнаване.

 

Есенцията на учението на Кану, сърцевината на духовността е Съзнанието. Той казва - Съзнанието е Бог! Дълбокото осъзнаване за истинския АЗ, който е отвъд всякаква религиозна принадлежност. Едновременно с това, Кану почита и уважава всяка религия като път. Доколкото религията се практикува искрено и от сърце, тя се превръща във врата, която може да изведе търсача отвъд всички определби и да му даде трансценденталното изживяване. Дали човекът ще дойде до това, как и кога, зависи от неговата искреност и дълбочина, от неговата посветеност и безкомпромисност с невежеството и тъмнината и от милостта на Бог. Защото - казва Кану, - Истината е най-простото нещо и само поради сложността на нашите умове ние не можем да Я изживеем.

 

В тази книга сме подбрали притчи и откъси от лекции, в които Кану е говорил за хинду традицията като път. Красиви истории за Кришна, за Рама, за Шива, за Кали, за Дурга, за Хануман... Тези притчи имат дълбочина и многоизмерност и в зависимост от съзнанието, в което сме, докато ги четем, всеки път можем да откриваме нов, по-дълбок смисъл и послание. Между приказките, както и в другите книги на Кану, има теми от лекции за медитацията, за йога, за тантра, за духовното изобщо. Те могат да ни бъдат указателните табели по пътя, но ние не бива да забравяме, че пътят може да бъде извървян само от нас самите. Защото просветлението е нещо най-интимно. То не е нещо, което можем да прочетем в книга или да си вземем от магазин. То е нещо, което трябва ние да изживеем в себе си, за себе си. Изживяването е стриктно индивидуално, но във всеки случай, когато човек е постигнал някаква еднонасоченост на ума, тогава всичко, което видим, чуем, прочетем, ни дава отговори и упътвания точно към това, към което сме се насочили.

Книгата "Мокша" е готова и може да бъде поръчана

Да ни е честита

:)

събота, 13 февруари 2021 г.

Coming soon: Мокша



 Книгата "Мокша" влиза в печатницата!

Може да се счита, че в началото на март ще бъде налична и може да бъде поръчана.

=======

Книгата "Мокша" се появи като тематичен подбор на аудиозаписи от лекции, в които Кану е говорил за хинду традицията.

Темите от хиндуизма, бхакти, тантра, йога, медитация, себеосъзнаване, илюстрирани с хинду притчи, живо и образно разказани от просветленото съзнание на реализирана душа, буквално те пренасят в друг свят, показвайки, че хиндуизмът също може да бъде, и е врата към Безкрая.

Колкото приказна, толкова и практична, книгата отваря различна перспектива през, която можем да погледнем живота по един нов начин.

Навлизайки в мистерията на ежедневието, на един много достъпен език, Кану ни показва, че няма действие или бездействие, в което съзнанието не може да влезе, като едновременно с това открива и заблудите, които ни държат отделени от Себето.

Както и книгите излязли до момента, тази книга е една възможност за медитация над нещата от живота, които в съня си, ние обявяваме за скучни и рутинни, само защото не можем да ги видим в тяхната истинска дълбочина и достойнство.

Защото чрез тези лекции Кану не претендира да ни даде нещо, което ние нямаме, но с всяка дума, с всяко изречение, той неотменно сочи към онази невидима, но неизменно присъстваща Същност, която животи наред търпеливо чака да бъде осъзната и проявена.

Та...

Исках да кажа, че се очаква месец март да ни донесе "Мокша"!

Свети Антоний Велики

 


Някой попитал свети Антоний: „Отче, кажи ми какво да правя! Дай ми добър съвет за живота!”.

Св. Антоний му казал: Три неща ще ти кажа:

1 Където ходиш, да имаш Бога със себе си, да мислиш за Него, да се молиш Той да бъде до теб;

2 Каквото и да правиш, то да бъде в духа на Светото Писание, т. е. да отговаря на Евангелието.

3 Където и да си, не сменяй постоянно твоето място – т. е. не бъди нестабилен и неуреден в живота, а имай ред.

 

Искаш да отидеш някъде?

Едно дете ми каза: мога ли да отида на стадиона?

Да, добре, но ако отидеш там, се моли, за да бъде Бог до теб.

Боже, просветли ме и бъди до мен! И така да усещаш Бога. 

Трябва ли през цялото време да казвам молитви? – питаш ти.

Не, ако не можеш, но ако можеш, имай съзнанието, че Бог присъства, че е до теб, това не е философия, нито е толкова трудно. Казвай си: аз съм в Божието присъствие.

Трябва да бъдеш постоянен.

Започваш една работа, не ти харесва, започваш друга, пак не ти харесва, намираш една къща не ти харесва, намираш друга, пак не ти харесва. За съжаление, някои хора имат този безпорядък и за сериозни въпроси.

Един човек се ожени и ми каза: сега какво ще правя? Ама, постоянно ли ще бъда с нея?

Аз го попитах: сериозно ли говориш, та какво друго можеш да правиш?

Решението не е постоянно да сменяш положението, външно и вътрешно, а да  промениш начина, по който гледаш на нещата и да „пуснеш корени”.

Духовно напредналият навсякъде е напреднал. И в единия дом, и в другия, и със съпругата си, и няма нужда от друга жена, защото, ако е трябвало да вземе друга, щеше преди това да го направи. И защо да вземаш друга? Защото, казва, другата ще е по-добра! Направил съм грешки в живота ми и с другата  ще си прекарам добре!

Но дори да се разведеш и да вземеш друга, пак ще има безпорядък в живота ти, защото, ако ти не се промениш, проблемите ще продължат. Не е ли така? Няма ли пак ти да бъдеш с другата? Какво, нима животът ти магически ще се промени?

Това напомня на монаха, който от един манастир отивал в друг, защото все нещо му пречело. Това е основата на проблема. Вътрешно трябва да се промениш, а не да променяш целия свят, защото и целия свят да промениш, ако ти не се промениш, пак ще си същият, пак проблеми ще имаш. Ще се появят нови трудности.

И тъй, този монах постоянно сменял манастира, защото все нещо го дразнело! В първия манастир влагата: ох, кокалите ме болят сутрин! В другия го дразнел игуменът – тук няма влага, но игуменът не е добър! Не ми харесва. Ще отида в друг манастир с добър игумен и сух климат. Отишъл в другия, но там го дразнело цвърченето на скакалците. Не мога да се съсредоточа и да се помоля! Ще отида в друг в манастир! Точно когато се подготвял да отиде в другия и си връзвал обущата, видял до себе си дявола в същия образ да си връзва своите обувки. Монахът го попитал:

- Къде отиваш?

- Аз ли? Не аз къде отивам. Ти къде отиваш? Аз съм този, който те накара да се махнеш от първия, и от втория, и от третия манастир и ще те накарам да се махнеш и от следващия! Защото това е моята работа – постоянно да ти намирам проблеми и да не те оставям да разбереш, че ако вътрешно се успокоиш, където и да си, ще напреднеш и ще можеш вършиш велики неща. На мен това ми е работата. Да те смущавам и да ти казвам Проблемът е в това, проблемът е в онова! И така постоянно да забравяш, че само в теб е проблемът.

В мене е проблемът. Не че отвън не съществуват проблеми, но ако вътрешно си наред, тогава всичко е наред. Тогава външните неща се решават и много по-лесно се преодоляват.


четвъртък, 10 декември 2020 г.

Му - дзен истории и беседи върху дзен, будизъм, медитация и себеосъзнаване




Смисълът на думите е тишината.

Ако тишината бъде пропусната, смисълът е изгубен.

Tази книга не предлага ново учение, доктрина или нова идеология.

Тя е манифестация на тишината, проявена чрез думи.

Ако я добавим към знанието, с което вече са пълни умовете – възможността е пропусната.

Ако се отворим към нея, тя може да изпразни умa, да избистри взора и пречисти заблудите.  Появява се ново разбиране

Разбиране с аромат на невинност.

Ароматът на настоящия момент - парфюмът на вечността!

................

Ще позволим ли това да се случи?

Му!

252 страници вдъхновение!

Издава - Арт къща Премананда

Книгата е лимитирано издание.

Твърди корици.

Цена - 25 лв.

Ако желаете да имате екземпляр от нея, поръчайте тук или на premanandа @ mail.bg


Календар 2021

 

Нова година, нов... календар!!!

Скъпи приятели, календарът за 2021 година с картини на Кану - Перица Георгиев вече е готов и може да бъде поръчан.

Дванадесет смайващи картини ще създават атмосфера и ще красят вашия дом или офис през всеки месец от годината.

Поръчайте вашия календар за 2021 година и пуснете с него във вашия свят да влязат мирът тишината любовта и светлината, които са го сътворили.

Защото никакви пандемии не могат да спрат вдъхновения стремеж на душата към красота любов и светлина.



четвъртък, 19 ноември 2020 г.

Хората се превръщат все повече и повече в роботи



Coming soon...

"Му" - сборник с дзен истории и извадки от лекции на Кану - Перица Георгиев..

Книгата е в печатницата
Ментализация, компютризация на съществуването... Хората някак губят контакт с онова, което ги обкръжава и почват да живеят в един компютърен свят, в свят на видео игри. Така и войната се превръща в нещо такова – идат на самолет, има таргет, натискаш едно копче – умират много хора.
Не може в такъв свят, в който има такава липса на състрадание, таква липса на единство от който и да е  тип, да бъде успешен и да бъде хармоничен, да бъде истински, да бъде много добре. Не го виждам като много добре такъв свят, в който можеш да убиеш много народ с едно натискане на копче, zащото някой ти е казал и ти си като робот – извършваш, нямаш лично съзнание – ти само извършваш нещо.
Хората почват да се превръщат все повече и повече в роботи. Роботизират се. Те са роботизирани, обаче все повече започват да приличат на роботи. Почват да губят качества на съзнание, качества на близост, на състрадание. Едно отчуждение, което е в прогрес, и което е почнало още преди доста време – но става все по-дълбоко и по-дълбоко.
Роботизацията е убиване на възможността за осъзнаване. Роботизацията е унищожаване на възможността за осъзнаване. Колкото по-механични ставаме, и колкото повече роботлайк действаме, толкова по-малко сме осъзнати. По-малко емоции изживяваме, ставаме хладни и само вършим неща, в които не участваме. И това е като "непривързаност"– някои го смятат. За мен това не е непривързаност, а роботизация, и тая роботизация прихваща от компютрите. Защото, ако твоят ум непрекъснато общува с едни роботи, дружи непрекъснато с едно роботско съзнание, ти ставаш все повече робот. Ставаш все повече компютър. Ти влияеш на компютъра, ама и компютърът ти влияе на съзнанието. Не мислите ли, че има такова нещо?
Как компютърът на някакво несъзнателно ниво ти влияе и те роботизира. И колкото по-дълбоко си влязъл в компютрите, ти ставаш все по-дълбоко роботизиран в себе си и по-малко се осъзнаваш. Ставаш едно хладно същество. Уж положително, ама хладно. Казвам уж положително, защото не е истинска любов това.
Уж положителността не е положителност. Положителността, е една машина – пак машинално, пак не участваш в това. И така все едно егото оцелява – да не се наранява, да не влиза в конфликт, да не изживява  крайни емоции. И си мислиш, че си просветнат, а всъщност си компютризиран. Да, това е опасността на интелекта, от компютризиране на интелекта. Абсолютно влияние, абсолютно влияние. Трябва да осъзнаем тая възможност.
Аз не съм срещу компютрите, обаче осъзнавам как компютрите по някой начин влизат в психиката, ставаш зависим от тях. Човек без компютър все едно не е човек. Липсва ти нещо – крак, задник ти липсва. Няма ти го компютъра – без мобилен, без компютър ти си инвалид. Трябват ти тия патерици за да живееш, да се усещаш, че живееш. Имаш мощ, имаш влияние, че можеш да действаш, можеш да влияеш. Дават ти мощ. На някои ще им дадат някаква пробивност, обаче затова му взимат всички животни сокове и почват да го компютризират. Ако дадеш нещо, не може да не ти дадат нещо. Винаги има взаимност. Затова Гуру наричаше интернет – "евилнет".