Дървото Париджата и гордостта на Сатябама

(Изгася се. Музика)

СЦЕНА 1

(Музиката спира. Светва се.)

РАЗКАЗВАЧ: Рукмини, Сатябама и Джамбавати бяха трите главни съпруги на Господ Кришна. Природата на Сатябама беше малко егоистична и ревнива. Поради своята красота, богатство и ценности, тя считаше себе си за по-висша от другите царици. Егото на Сатябама можеше да се види във всички малки неща.

САТЯБАМА: Как изглеждам?

ПРИСЛУЖНИЦА 1: Красиво. Много красиво, царице!

ПРИСЛУЖНИЦА 2: Никой не може да се сравни с Вашата очарователна външност в Дварака.

ПРИСЛУЖНИЦА 1: Затова Царят на Дварака обича нашата царица най-много.

САТЯБАМА: А защо не? Аз съм красива, принадлежа към неговия род, а заради моя камък Сямантака богатството на Дварака се увеличи.

ПРИСЛУЖНИЦА 2: Това е вярно, царице. Но...

САТЯБАМА: Но какво? Кажи ми, не се колебай.

ПРИСЛУЖНИЦА 2: Да Ви кажа откровено, царице, аз наблюдавах царя на Дварака и царица Рукмини...

САТЯБАМА: Да?... Какво за царица Рукмини?

ПРИСЛУЖНИЦА 2: Той дава повече внимание на нея, отколкото на Вас.

САТЯБАМА: Повече отколкото на мен? Как така?

ПРИСЛУЖНИЦА 2: Той дава само на царица Рукмини правото да го обожава първа сутринта.

САТЯБАМА: Какво? Да го обожава първа?

ПРИСЛУЖНИЦА 2: Да. Затова тя отива в стаята му преди зазоряване и после се връща тихо, след като го е обожавала.

(Сатябама разгневена хвърля някакъв предмет/плод. Изгася се. Музика)

СЦЕНА 2

(Музиката спира. Светва се.)

РАЗКАЗВАЧ: Беше правило за боговете да се появяват на небето над Дварака преди съмване, за да обожават Господ Кришна. После те се връщаха в своята обител, а след тях идваше царица Рукмини. Рукмини беше въплъщение на самата богиня Лакшми. Както тя, така и Шри Кришна знаеха това. Рукмини първа на земята обожаваше Кришна.

(Кришна седи на стол на сцената вляво. Рукмини тръгва да върви към него от дясната страна и среща Сатябама.)

РУКМИНИ: Сатябама, къде отиваш толкова рано сутринта?

САТЯБАМА: Там, където отиваш и ти, сестро.

РУКМИНИ: Какво имаш предвид?

САТАБАМА: Дочух, че рано сутрин ти тихо отиваш в стаята на Кришна, за да го обожаваш.

РУКМИНИ: Да.

САТЯБАМА: Днес си помислих, че аз също ще го обожавам първа.

РУКМИНИ: О! Това е добра идея. Ела с мен.

САТЯБАМА: Ти... не се чувстваш обидена, нали, сестро? Понеже споделям твоето право.

РУКМИНИ: Не, не! Той е Господарят на трите свята. Всеки човек на света има правото да Го обожава. Правото на посветеност не е само за един човек. Хайде, да вървим!

(Кришна седи и медитира. Те влизат.)

КРИШНА: Деви Сатябама, днес си станала толкова рано.

САТЯБАМА: Не, Васудева. Аз заспах с мисълта, че ще те обожавам първа рано сутринта.

КРИШНА: Това е наистина хубава мисъл!

(Рукмини посяга да сложи цветя на стъпалата на Кришна, но...)

САТЯБАМА: Не, сестро! От днес аз ще го обожавам първа. (Рукмини първо е леко шокирана, но Кришна й намига и кимва и тя се усмихва.)

РУКМИНИ: Разбира се. От днес това е твое право.

(Музика: 03)

Сатябама се приближава, слага синдур на челото на Кришна, после ориз, хвърля му цветя на главата, след това прави кръгове с подноса. Идва ред на Рукмини – тя му слага цветя на стъпалата, докосва ги и след това си докосва очите. Кришна я благославя. После и тя прави кръгове с таблата. Сатябама се покланя и излиза. Музиката спира.)

КРИШНА: Какво мислиш, Рукмини?

РУКМИНИ: Какво мога да мисля, Господи? Всичко, което имам, принадлежи на теб. Чрез моите думи, дела и чувства аз съм те приела за мой. Няма нужда да моля някой друг за моето право. И също никой не може да отнеме моето право, Господи.

КРИШНА: Тогава защо не направиш по-малката си сестра Сатябама като теб? Защо не счупиш егото й?

РУКМИНИ: Господи, ти си отговорен за това да освободиш своите преданоотдадени от его и да ги поведеш по пътя на знанието.

КРИШНА: Както кажеш, Деви.

(Изгася се.)

СЦЕНА 3

(Музиката спира. Светва се.)

РАЗКАЗВАЧ: Демонът Наракасура се сдоби с голяма сила, след като получи дар от Господ Брахма. Той отвлече и плени шестнайсет хиляди принцеси от дворците на различни царе, нахлу в Рая и открадна обеците на Адити, майката на боговете. След всичко това царят на райските селения Индра дойде в Дварака да търси помощ от Шри Кришна.

(Кришна и Сатябама от едната страна и Индра от другата идват по едно време.)

КРИШНА: Царю на боговете Индра, добре дошъл в Дварака! Заповядай, седни! Кажи ми, какво те е довело тук? Мога ли да ти послужа по някакъв начин?

ИНДРА: Не служене, аз имам една молба към Теб, Господи.

КРИШНА: Казвай без притеснение.

ИНДРА: Царю на Дварака, точно сега има сериозен проблем в Рая.

КРИШНА: Защо?

ИНДРА: Заради грешника Наракасура! Наракасура е заплаха за боговете. В Сваргалока царят безредици. Аз дойдох в Твоята Дварака, за да Те помоля да ни защитиш. (слага ръцете молитвено) Той дори унижи моята майка - открадна обеците й. Ние всички сме безсилни пред него.

САТЯБАМА: Но защо? Боговете биват считани за най-силните.

ИНДРА: Деви, Господ Брахма е отговорен за това. Наракасура Го удовлетвори със своя тапас и получи благословия от Него да бъде по-силен от боговете.

КРИШНА: Тогава... какво е решението?

ИНДРА: Господ Брахма ни даде решението – ние всички да приемем подслон при Теб. Само Ти можеш да ни защитиш, Господи! Само Ти можеш да ни защитиш. Ако Ти не ни помогнеш, ние ще изгубим сила над Сваргалока. И несправедливостта ще се разпространи също и по земята. Решението е в Твои ръце, Васудева.

КРИШНА: Ако самият Господ Брахма е казал, тогава аз ще трябва ви защитя от Накарасура. Със сигурност ще дойда с теб, Индра.

ИНДРА: Тогава не отлагай, Мадхусудана! Да вървим към дома на Наракасура - Прагджйотишпур.

КРИШНА: Добре. Ти се върни в Индралока и кажи на боговете да не се тревожат. Мой пръв дълг е да защитавам дхармата и да установя праведността. (Индра става, покланя се, Кришна го благославя и той си отива.)

САТЯБАМА: Значи ще отидеш, царю на Дварака?

КРИШНА: Да. Ще трябва да защитя дхармата.

САТЯБАМА: Аз също ще дойда с теб.

КРИШНА: Ти? Сатябама, аз ще трябва да се бия с Наракасура. Ти какво ще правиш там?

САТЯБАМА: Ще ти помагам.

КРИШНА: Да ми помагаш?

САТЯБАМА: Аз също съм момиче от династията Йаду. Не считай жените за толкова безпомощни, Кришна!

КРИШНА: Както пожелаеш!

(Изгася се.)

СЦЕНА 4

(Дворецът на Наракасура. Той е на трон, до него са слуги, воини. Едно момиче му вее с ветрило. Музиката спира. Светва се.)

РАЗКАЗВАЧ: Кришна и Сатябама се качиха на гърба на Гаруда и долетяха в Прагджйотишпура – столицата на царството на Наракасура. В нея не беше лесно да се проникне, защото бе много добре укрепена. Но Кришна разруши крепостните й стени с непобедимия Си боздуган и затръби на своята раковина Панчаджаня, за да предизвика Наракасура на бой. (Музика)

НАРАКАСУРА (скача от трона и другите от местата си с мечовете на рамо): Чия раковина е това? Кой ме предизвиква на война? Чия смърт го е довела до моето царство? Наяк!

НАЯК: Да, господарю! (Покланя се.)

НАРАКАСУРА: Върви и виж кой е дошъл в моето царство, за да пожертва живота си. Накажи го за неговата дързост! Дай му смъртна присъда!

НАЯК: На Вашите заповеди! (Излиза бързо. Царят сяда да пие вино, докато го чака, момичето му налива и му вее с ветрилото.)

РАЗКАЗВАЧ: Наяк и неговата войска бяха бързо сразени от мощните оръжия на Кришна и от силните криле и нокти на Гаруда. Те паднаха на бойното поле с разкъсани доспехи и отсечени глави, крака и ръце. Почти всички бяха изпратени при господаря на смъртта Ямарадж.

НАЯК: (окървавен, тича, накуцвайки) Господарю! Господарю! Случи се ужасно нещо! Огромна беда!

НАРАКАСУРА: Глупако, как така си напуснал бойното поле и си дошъл тук?

НАЯК: Ужасно нещо! Ужасно нещо, царю! Кришна от Дварака дойде и унищожи нашата армия! Всички наши войници са убити!

НАРАКАСУРА: Този кравар се е осмелил да стори това! (хвърля чашата) Осмелил се е да нападне Прагджйотишпур, моята държава? Определено му е писано да умре от моите ръце. Аз самият ще го убия! Ти, зъл краварю! Внимавай! Аз идвам! (Излиза решително с боздуган в ръка. Изгася се. Музика)

СЦЕНА 5

(Кришна е с лъка си от едната страна, заедно със Сатябама, която е седнала долу, също държаща лък, а от другата страна е Наракасура. Музиката спира. Светва се.)

НАРАКАСУРА (смее се): Кришна, глупако! С чия подкрепа предизвикваш Наракасура? Не знаеш ли, че царят на боговете, Индра, също се изплаши от моите оръжия и избяга? А?

КРИШНА: Да, знам това.

НАРАКАСУРА: Не се ли страхуваш за своя живот, че си дошъл в града ми заедно с жена си, за да умреш?

КРИШНА: Наракасура, само онези, които имат привързаност към нещо, се страхуват. Да, самият твой смях показва, че ти се страхуваш.

НАРАКАСУРА: Страх? Аз? Не знаеш ли, че боговете от Рая също се страхуват от мен?

КРИШНА: Онези, които възхваляват себе си, определено са жертви на страха.

НАРАКАСУРА: Ако искаш да чуеш възхвала за мен, тогава иди в Рая и я чуй от боговете. Виж! Виж обеците ми! Аз държа почитта на всички богове от Рая като заложник тук под формата на тези обеци.

КРИШНА: Знам това.

НАРАКАСУРА: Тогава защо без причина уби моята армия?

КРИШНА: Не без причина. Те всички бяха съучастници в твоите грехове.

НАРАКАСУРА: Каквото правя аз, е дхарма. Ти, кравар, за какви грехове говориш?

КРИШНА: Ти си откраднал обеците на майката на боговете Адити. Това не е дхарма. Ти причини болка на мъдреците и ришите, които са отговорните за благоденствието на хората. Това също не е дхарма. Ти злоупотреби с дара от Господ Брахма. Това също не е дхарма. Ти хвърли в затвора царете, брамините и принцесите със силата на своята мощ. Какво е това, ако не грях?

НАРАКАСУРА: Ти, краварю, това може да не е дхарма за теб, но както ти казах, каквото правя аз, е праведно. Ето защо веднъж завинаги ме чуй много внимателно. Всичко, което правя тук, е да изпълнявам моята дхарма. Да!

КРИШНА: Наракасура, сега ти също разбери това – аз също съм дошъл тук, за да изпълня своята дхарма. А моята дхарма е твоето убийство!

НАРАКАСУРА: Ти да убиеш мен? Ти? Тогава вземи това!

(Музика. Бият се със стрели и др. Наракасура се смее, защото изглежда, че побеждава. По едно време Наракасура поваля лъка на Кришна. Докато той го оправя, Наракасура пак стреля по него и Сатябама го спира с ръката си, като е ранена от това. Кришна тогава праща Сударшана чакра по него. Той умира. Появява се богинята Земя и някак взима обеците му. Тя се покланя на Кришна и той на нея, също и Сатябама.)

КРИШНА: Деви, коя си ти?

ПРИТВИ (държи си ръцете молитвено): Аз съм Притви, богинята Земя. Наракасура бе мой син. Господи, в древните времена, когато Ти се инкарнира като Вараха аватар, Ти ми даде благословията да имам този син. Но беше добре, че той получи освобождение от Твоите ръце. Моля Те, приеми тези обеци и ги върни на майката на боговете Адити. (дава ги)

КРИШНА: Деви, твоят син стана грешник. Затова трябваше да го убия.

ПРИТВИ: Мой Господи, ти несъмнено си дошъл да ме освободиш от бремето на този грях. Ако синът ти стане грешник, застане срещу дхармата и тревожи другите, тогава той става бреме и за своята майка. Ето защо аз не се чувствам нещастна заради смъртта на Наракасура. (Покланя се, Кришна я благославя и тя си отива.)

САТЯБАМА: Васудева, сега трябва да отидем в Сваргалока.

КРИШНА: Определено! Трябва да върнем обеците на майка Адити! Честта на боговете е скрита в тези обеци. Ние трябва отново да ги почетем. Но преди това има още една работа, която трябва да свърша тук.

(Сатябама кимва и двамата излизат.)

РАЗКАЗВАЧ: Кришна влезе в двореца на Наракасура. Вътре бяха шестнайсетте хиляди млади принцеси, които бяха отвлечени и държани там в плен. Щом те видяха Кришна, бяха покорени от Неговата красота и без никакви колебания Го приеха в сърцата си за свой съпруг. Кришна, понеже се намира в сърцето на всеки, разбра тяхната чиста преданост и се съгласи да ги приеме за съпруги. Освен това Той събра от двореца безчислени богатства, колесници, коне и слонове и ги изпрати в Дварака, заедно с новите царици. След това Шри Кришна и Сатябама отлетяха към Амаравати – столицата на боговете.

(Изгася се. Музика)

СЦЕНА 6

(Музиката спира. Светва се. Музика. Кришна и Сатябама пристигат в Сваргалока. Боговете и апсарите ги посрещат, като хвърлят цветя.)

ИНДРА: Дваракадиш ки...

ВСИЧКИ: Джей!

ШАЧИ: Сатябама ки...

ВСИЧКИ: Джей!  (Три пъти викат така. Всички се покланят, Кришна ги благославя.)

ИНДРА: Добре дошъл в Индралока, царю на Дварака!

ШАЧИ: Деви Сатябама, ние можахме да получим твоя даршан, защото ти също придружи Шри Кришна. Добре дошла тук!

ИНДРА: Васудева, като уби Наракасура, ти освободи боговете от всички тревоги.

КРИШНА: О, царю на боговете, дори Сатябама ми помогна много в това.

ИНДРА: За това ние всички поздравяваме и Деви Сатябама. Сега ние ви молим да си починете няколко дни в обителта на боговете, след като изпълнихте такава тежка задача.

КРИШНА: Индра, можем да говорим по-късно за това. В този момент ние сме много нетърпеливи да се срещнем с майка Адити. Донесохме подарък за нея. Моля те, отведи ни при нея.

ИНДРА: Разбира се. И тя ви очаква. Откакто разбра, че Наракасура е бил убит, тя е много щастлива. Моля, ела! Ела, Господи!

(Боговете и апсарите излизат. Останалите тъкмо тръгват и Сатябама помирисва нещо. Кришна я вижда и също мирише въздуха.)

САТЯБАМА: Царю на боговете, откъде идва това божествено ухание? То ме изпълни с трепет! (хваща Кришна за ръката.) Цялата ми умора изчезна.

ИНДРА: Деви, това е уханието на цветята от дървото Париджата.

САТЯБАМА: Париджата? Къде е това дърво Париджата?

ИНДРА: Ето тук в тази градина посадихме нашето дърво Париджата. (посочва го)

САТЯБАМА (дълго се любува на дървото): Аз никога преди не съм виждала толкова красиво дърво като Париджата.

ШАЧИ: Сатябама, Париджата ни дарява със силата да бъдем вечно млади. Заради тези цветове ние никога няма да остареем. Винаги ще останем млади.

ИНДРА: Ние се сдобихме с това дърво при биенето на Млечния океан. Оттогава то е гордостта на нашата Сваргалока. Моята съпруга Шачи винаги си играе под това дърво. Нейната красота е поради тези красиви цветя. (Шачи се усмихва и свежда срамежливо глава надолу.)

САТЯБАМА: Царю на боговете, ако това е вярно, тогава това дърво определено е символ на вечната младост. Но защо само вие, боговете, искате да се ползвате  от него?

ИНДРА: Защото то е богатство само на боговете. (Кришна се засмива.) Веднъж великият Господ Махадева Шанкара също го поиска от нас. Но ние Го помолихме за извинение пред всички, че не можем да Му го дадем.

КРИШНА: Затова може би Господ Шива направи градина от дървета Париджата за своята съпруга Парвати.

САТЯБАМА: Кришна, кой не би сторил каквото и да е заради щастието на своята съпруга?

(Всички се засмиват.)

ИНДРА: Елате, майка Адити ви очаква.

(Изгася се. Музика:)

СЦЕНА 7

(Музиката спира. Светва се. Всички влизат при Адити, която седи с апсарите в стаята си, и й се покланят. Апсарите се покланят на Кришна. Адити щастлива се изправя и отива до гостите.)

КРИШНА: Нашите почитания, майко на боговете!

ИНДРА: Нашите почитания, майко!

АДИТИ: Бъдете благословени! Синко Кришна, добре дошъл в стаята на твоята майка Адити.

КРИШНА: Майко, това е мой добър късмет.

АДИТИ: Царю на Дварака, Ти защити честта на боговете, като уби Наракасура.

КРИШНА: Това бе мой дълг. Сатябама също ми помогна да убия Наракасура.

АДИТИ: Тогава аз съм благодарна и на моята снаха Сатябама. (помилва я под брадичката или др.)

САТЯБАМА: Няма нужда да ми благодарите за това. Това беше мой дълг, майко Адити. Една съпруга винаги помага на своя съпруг.

АДИТИ: Това показва твоята добродетелност. Всяка жена на света ще научи нещо от това.

САТЯБАМА (взима обеците от Кришна и ги подава на Адити): Майко на боговете, моля те, вземи това. Приеми този подарък от нас. Твоите обеци, които Наракасура открадна от теб. Кришна ги донесе обратно при теб.

АДИТИ (взима ги бавно и ги гледа): Сатябама, тези обеци не са само украшение за една жена. Честта на жената е скрита в тях. В тях е скрито и уважението към майката. Бидейки жена самата, ти си разбрала мъката на друга жена. Ти ми върна гордостта и честта. За това, каква благословия мога да ти дам? Аз просто не знам.

САТЯБАМА: Кришна разбра твоята болка много добре. Затова се съгласи да се бие с Наракасура. Неговата победа над него беше героичната история на неговата смелост. Аз бях просто едно средство.

АДИТИ: Аз съм много доволна от твоята посветеност на съпруга ти. Затова те благославям от сърце – точно както небесните апсари, нека имаш вечна младост. Докато си на тази смъртна земя, никога няма да остарееш.

(Всички ахват от изненада и се споглеждат.)

САТЯБАМА: Аз съм много развълнувана от вашите благословии, майко. (Докосва стъпалата й, тя я благославя с жест.)

ШАЧИ: Наистина, царицата е благословена! Майка Адити никога не е благославяла някой смъртен по такъв начин.

КРИШНА: Сатябама, наистина ти постигна истинския плод на тази битка.

ИНДРА: След като получихте такава благословия, ви моля двамата да останете няколко дни в обителта на боговете и да си починете. И Шри Кришна също да ни даде възможността да ви служим.

КРИШНА: Не, царю на боговете, прости ми, моля те, но ние трябва скоро да тръгнем за Дварака. В противен случай, кой би отказал покана от боговете? Сега всички вие ни дайте позволение да вървим. (Той и Сатябама са с допрени длани.)

АДИТИ: Бъди благословен, Кришна! (благославя го с жест, а апсарите се покланят)

ИНДРА: Както желаеш, Господи! Моля, елате. (Прави жест към изхода.)

(Изгася се. Музика:)

СЦЕНА 8

(Светва се. Кришна е в двореца на Рукмини. Тя идва щастлива с две прислужници и му докосва стъпалата, после докосва главата си. Той я благославя. Музиката става по-тиха.)

РУКМИНИ: Добре дошъл, мой Господи!

(Музиката се засилва пак. Обожава го с подноса. Изсипва цветя на стъпалата му и допира длани молитвено. Прави жест на слугите да се оттеглят. Музиката спира.)

РУКМИНИ: Кришна, ти освободи боговете от всичките им тревоги. Аз те чаках. Майката на боговете е добре, нали?

КРИШНА: Да, Рукмини. Честта на майка Адити беше спасена. Щастието й нямаше граници, след като получи обратно обеците си, които бяха откраднати от Наракасура. Знаеш ли, че Сатябама ми помогна много в тази битка?

РУКМИНИ (усмихва се): Знам. Свами, моята сестра просто е изпълнила дълга си като ти е помогнала.

КРИШНА: Сатябама получи също много сладък плод за това.

РУКМИНИ: Така ли? Какъв е той?

КРИШНА: Майката на боговете благослови Сатябама, казвайки, че тя ще има вечна младост.

РУКМИНИ: Прекрасно! Това е много хубаво. Сега Сатябама несъмнено ще бъде уверена, че няма никой като нея на тази земя. Мой Господи, твоята божествена лила е уникална. (смее се)

КРИШНА: Рукмини, защо се смееш? Аз донесох за теб едно цвете от божественото дърво Париджата. (изважда го, тя го гледа с възхита)Благодарение на него ти ще можеш да постигнеш вечна младост. Ето! Приеми този подарък от мен. (Кришна става и слага цветето в косата й, тя се обръща.)

РУКМИНИ: Кришна, от самото начало аз съм твоя спътница. Каква е необходимостта за мен да получа вечна младост? И все пак ти си си спомнил за мен в Индралока и си донесъл това цвете. Затова аз ти благодаря и приемам този подарък. Но Кришна, кажи ми едно нещо – каква ще бъде реакцията на моята по-малка сестра Сатябама, когато види това цвете на мен?

КРИШНА: Но защо тя трябва да реагира по някакъв начин? Тя вече е благословена с вечна младост. Когато си тръгвах от там, Индра ми подари само едно цвете. Така че смятайки това за дълг на един съпруг, аз ти го дадох на теб. Защо трябва някой да се чувства зле поради това?

РУКМИНИ: Не, Кришна, не се прави, че не знаеш! Като ми даде това цвете Париджата, ти ме постави в състезание със Сатябама. Онзи ден мислехме за унищожение на нейното его. Но мой Господи, като направи цялата тази божествена игра, ти всъщност поощри егото й.

КРИШНА: Но Рукмини, ти знаеш всичко за мен.

РУКМИНИ: Да. (усмихва се) И зная също това, че преди да унищожиш нечие его, ти оставяш егото на този човек да нарастне до своите максимални граници! (Кришна кима усмихнато) И след това ти унищожаваш егото. Какво? Права съм, нали? Сатябама е родена от елемента на земята. След като получи благословията за вечна младост, тя трябва да е много щастлива. Трябва направо да е полудяла от щастие.

(Изгася се. Музика)

СЦЕНА 9

(Музиката спира. Светва се. Сатябама се смее с прислужничките си.)

САТЯБАМА: След като получи обеците си, майката на боговете беше толкова добра с мен, толкова добра.

ПРИСЛУЖНИЦА 1: Царице, по какъв начин е била добра с теб? Гледайки те, изглежда сякаш ти е подарила цялото богатство от царството на боговете.

САТЯБАМА: Приятелки, работата е такава. Тя ми даде дар, пред който цялото богатство на Сваргалока не струва нищо.

ПРИСЛУЖНИЦА 2: Какъв дар ти е дала, царице?

САТЯБАМА: Какъвто би трябвало никоя жена не е имала на тази земя. В този момент всички жени на земята са нищо в сравнение с мен.

ПРИСЛУЖНИЦА 1: Моля те, кажи ни и на нас. Включи ни в твоето щастие.

САТЯБАМА: Времето спря пред моя живот. Аз станах вечно млада.

ПРИСЛУЖНИЦА 2: Вечно млада?

САТЯБАМА: Да. Сега никога няма да остарея. Винаги ще остана вечно млада.

НАРАДА МУНИ: Нараяна! Нараяна!

(Прислужниците се покланят и Нарада ги благославя. Те излизат. Сатябама му се покланя и той благославя и нея.)

САТЯБАМА: Заповядайте, мъдрецо! Сатябама Ви приветства.

НАРАДА: Деви Сатябама изглежда много щастлива днес. Да, като да се е върнала от пътуването си го царството на боговете.

САТЯБАМА: Мъдрецо, работата е в това, че донесох такъв безценен дар от царството на боговете, който не е бил даван на никой друг, освен на мен.

НАРАДА: Деви, това е много хубаво. Какво украшение Ви подариха в царството на боговете?

САТЯБАМА: Мъдрецо, това не е обикновено украшение, а благословия. Майката на боговете ме дари с вечна младост до края на живота ми.

НАРАДА: Добре, добре! Значи такъв е случаят. Но...

САТЯБАМА: Но? Но какво?

НАРАДА: Само това, че когато Господът се връщаше от Сваргалока, Бог Индра Му подари едно цвете Париджата.

САТЯБАМА: Цвете Париджата?

НАРАДА: Да. Божествената игра на Господа е много странна. Той никога не е пристрастен. Първо Той ги накара да дадат на Вас благословия за вечна младост. А после самият Той подари едно цвете Париджата на царица Рукмини. Нараяна, Нараяна!

САТЯБАМА (втрещена): Какво? Кришна е подарил цвете Париджата на Рукмини?

НАРАДА: Да. Деви, знаете ли важността на Париджата? Човекът, който притежава това цвете, постига цялото великолепие, щастие, деца, чест, успех и почит на този свят. Деви, тя лесно получи благословията за вечна младост. Самият Шри Кришна помоли Деви Рукмини да носи това цвете. По този начин Господът направи и двете си съпруги вечно млади. Приемете моите поздравления, Деви! Нараяна, Нараяна!

(Нарада Муни си тръгва, Сатябама е ядосана.)

РУКМИНИ: Не! Кришна обича най-много мен и ще го докажа! Той подари на Рукмини само едно цвете. А аз, аз ще го помоля да ми донесе цялото дърво Париджата на земята.

(Изгася се. Музика)

СЦЕНА 10

(Музиката спира. Сатябама лежи с разпиляна коса и дрехи, и бижута, и цветя. Идва Кришна и учудено гледа сцената. Музиката спира.)

КРИШНА: Сатябама, какво е това, което чувам? Ти искаш дървото Париджата?

САТЯБАМА: Да, искам дървото Париджата!

КРИШНА: Но то е в градината в царството на боговете.

САТЯБАМА: Да. Ти трябва да донесеш това дърво Париджата от царството на боговете на земята. За мен!

КРИШНА (смее се) : Сатябама! (посяга да й хване ръката, тя се дърпа и става. Кришна я следва.) Сатябама, аз искам да те видя щастлива. И мога да сторя всичко, за да те направя щастлива. Но...

САТЯБАМА: Без „ако“ и „но“. Не ти казвам да сториш нищо друго. Казвам ти само това – вземи дървото Париджата за мен. Това е! (Кришна се смее.) Твоята сладка усмивка няма да ми повлияе по никакъв начин. Няма да се повлияя от твоя сладък говор. Аз знам, че ти стори несправедливост спрямо мен.

КРИШНА: Несправедливост? Сатябама, аз съм сторил несправедливост спрямо теб?

САТЯБАМА (отива на другата страна, с гръб към него): Да, царю на Дварака, да! Ти не само стори несправедливост спрямо мен, но също и ме измами.

КРИШНА: Измама? И то на теб? (смее се)

САТЯБАМА: Виж, Васудева, не ме ядосвай повече! Тогава е възможно да кажа нещо неподходящо в яростта си!

КРИШНА: Знам, че си ядосана. Дойдох при теб, за да успокоя гнева ти. И да ти обясня също... (слага ръка на рамото й)

САТЯБАМА (маха му ръката, отива на друго място): Не се опитвай да ми обясняваш. Аз разбрах всичко! Ти и твоята фалшива любов!

КРИШНА: Това означава, че ти нямаш вяра в мен.

САТЯБАМА: Аз имам вяра в теб, но ти унищожи моята вяра.

КРИШНА: Аз съм унищожил вярата ти? Добре, кажи ми, царице: Кой ти каза всичко това? Аз винаги съм изпълнявал своята дхарма. А ти си моята съпруга. Тогава как бих могъл да те измамя?

САТЯБАМА: Няма да ме успокоиш със своите умни приказки. Теб много те бива в това да успокояваш хората със своята сладкодумност. А аз не мога да забравя моя обет, като се повлияя от твоя говор. Кришна, поне разбери това.

КРИШНА: Добре, кажи ми какво трябва да направя?

САТЯБАМА: Само това – да донесеш дървото Париджата и да ми го подариш, само на мен. Ти не ми подари това цвете в царството на боговете. И го донесе тайно и го подари на Рукмини. Това означава, че обичаш нея най-много.

КРИШНА: Това е твоя заблуда, Сатябама!

САТЯБАМА: Това не е заблуда, Кришна! Сега очите ми се отвориха. Аз бях луда, защото винаги си мислех, че аз съм най-близо до Васудева. Мислех си, че любовта, която имам към Васудева – никой друг не е имал такава огромна любов.

КРИШНА: Но, Сатябама...

САТЯБАМА: Няма „но“, Васудева! Ако една жена обича някого силно, тя не може да понесе поделянето на неговата любов. Ако тя чувства, че нейният любим не я обича по същия начин, това ще е обида за нейната любов, не е ли така? Честта й ще бъде разбита.

КРИШНА: Няма нищо такова, Сатябама.

САТЯБАМА: Защо не, Кришна? По-рано, аз гордо казвах на всички, че аз съм любимата съпруга на Васудева. Ето защо той ме взе с него на война. А днес... стените на двореца, тези прозорци, всички тези неща за удобство и забавление ме тормозят. Те ми се смеят! И те ми казват, че аз не съм скъпа на Васудева. Не съм му скъпа... (плаче)

КРИШНА: Но Сатябама, ти си ми скъпа! (Слага ръка под брадичката й.)

САТЯБАМА: Не, това не е истина. Не е вярно.

КРИШНА: Сатябама, аз никога не съм лъгал. Помисли и ще видиш каква е истината.

САТЯБАМА: Истината е такава, че ти си дал цветето Париджата на Рукмини за нейното благоденствие, а не на мен.

КРИШНА: Не. Истината е, че ти видя цветето Париджата в царството на боговете. Ти видя и неговите цветове, и даже почувства неговия аромат. Но Рукмини никога не беше виждала качествата на Париджата. Тя не беше запозната с атмосферата в царството на боговете. Ето защо, когато Индра ми даде това цвете, аз си помислих, че тя трябва да получи шанса да бъде щастлива като теб. Как може това да навреди на твоя интерес по някакъв начин? Но ако чувстваш, че това е обида за теб, аз мога да донеса всички цветя Париджата от Сваргалока.

САТЯБАМА: Сега аз не искам цветята Париджата! Искам дървото Париджата! Васудева, ако ме обичаш, тогава ми донеси дървото Париджата! Аз дадох обет да изпълня един специален ритуал под неговата сянка. В противен случай, позволи ми да се оттегля... Искам да медитирам.

КРИШНА: Ако си дала обет да изпълниш ритуал, тогава несъмнено ще донеса дървото Париджата от царството на боговете и ще го посадя в твоята градина. Бъди доволна сега, Сатябама. (усмихва се)

САТЯБАМА (обръща се щастлива): Наистина ли? Ти наистина ще донесеш дървото Париджата за мен?

КРИШНА: Разбира се. Сатябама, ще изпратя съобщение до царя на боговете Индра още сега.

САТЯБАМА: Но... по кого?

КРИШНА: По Нарада Муни, кой друг. (Затваря очи и вика Нарада.)

НАРАДА МУНИ: Нараяна, Нараяна!(Покланя се, Кришна го благославя.)

САТЯБАМА: Моите почитания, мъдрецо! (Покланя се, той я благославя.)

НАРАДА: Бъдете благословена! Защо ме повикахте?

КРИШНА: Махариши, Сатябама иска да изпълни специален ритуал под сянката на дървото Париджата. Затова ти трябва да отидеш в Индралока и да помолиш царя на боговете да засади дървото Париджата в градината на Сатябама.

НАРАДА: Но Господи, аз се съмнявам... Царят на боговете никога няма да приеме Твоята молба.

КРИШНА: Защо не? Той е защитник на хората. А аз го моля за това дърво заради благоденствието на хората.

НАРАДА: Това е добре, Господи. Но бог Индра отказа дори на Господ Шанкара да му даде дървото. Той помоли за дървото Париджата, за обета на съпругата си Парвати. (Сатя е изненадана.) Господи, ще бъде ли редно да се донесат неща от Рая на земята? Можеш ли да си помислиш да донесеш Млечния океан на земята? Това няма ли да е срещу законите на природата, Господи?

КРИШНА: Девариши, ти казваш истината. Но аз обещах на Деви Сатябама да донеса дървото Париджата на земята. Сега не е възможно да наруша обещанието, което съм дал на някого. Ако това се случи, истината ще изчезне от земята. Ето защо, върви и предай моето послание на Индра.

НАРАДА: Както кажеш, Господи! Нараяна, Нараяна! (Излиза.)

(Изгася се. Музика)

СЦЕНА 11

(Музиката спира. Светва се. Индра е на трона си, от двете му страни са боговете на столове и апсарите са прави. Едната държи табла с кана и налива в чашата на Индра сома. Другите две му веят с ветрила. Нарада влиза и Индра става, покланя се, Нарада го благославя. Останалите също се покланят.)

НАРАДА: Нараяна, Нараяна!

ИНДРА: Добре дошъл в Сваргалока, Девариши! Заповядайте! (сядат) Кажете ми, всичко наред ли е в трите свята?

НАРАДА: Всичко е наред. Но днес идвам при Вас с едно важно съобщение. С Ваше позволение, мога ли да го предам?

ИНДРА: Разбира се, Девариши! Разбира се!

НАРАДА: Царят на Дварака, Господ Кришна, има една молба към Вас – за специалния ритуал на неговата съпруга Деви Сатябама той иска дървото Париджата от Вас. Това е съобщението, което Ви нося, царю на боговете.

ИНДРА (изненадан неприятно) Дървото Париджата на земята?

НАРАДА: Да. Това е, което каза Господ Кришна.

ИНДРА: Той не знае ли, че точно сега Той е в човешка форма? И се намира на земята. Париджата, което дарява безсмъртие на царството на боговете. Как мога да го пратя на земята?

НАРАДА: Но, царю на боговете, Господ Кришна го обеща на Деви Сатябама.

ИНДРА: Той може да е обещал. Но всичко това е срещу правилата на природата. Самият Господ Брахма се погрижи да запази Париджата в Сваргалока. Ако Париджата бъде изпратено на земята, тогава каква ще е разликата между Рая и смъртния свят? На земята никой никога няма да пожелае да стане бог. Онези, които вършат добри дела, получават щастието от това да живеят в Рая. Ако хората се наслаждават на земята на развлеченията, които са в царството на боговете, тогава кой ще предлага молитви на нас? Нашата важност ще бъде изгубена, Девариши.

НАРАДА: Царю на боговете, този, когото смятате за жител на смъртния свят, и на когото отказвате да дадете дървото Париджата, е самият Господ Вишну. Всички жертвоприношения на света произлизат от Него. Всички скъпоценности, които бяха открити по време на биенето на океана, самият Вишну ги дари на царството на боговете. А сега Той е на земята, за да установи дхармата. Все още ли не искате да Му дадете Париджата? Нараяна, Нараяна!

ИНДРА: Не, Девариши, не! Ако царят на Дварака желае, тогава може да поиска всички скъпоценни камъни, дрехи и богатства на Сваргалока за себе си, но не и Париджата! Париджата е великолепието на Сваргалока. Париджата е душата на Сваргалока. Затова аз несъмнено отказвам да дам Париджата! Предайте моето послание на царя на Дварака!

НАРАДА: Както желаете, бог Индра! Нараяна, Нараяна! (излиза, боговете и апсарите му се покланят)

(Изгася се. Музика)

СЦЕНА 12

(Музиката спира. Светва се. Кришна и Сатябама седят. Нарада е пред тях.)

КРИШНА: Кажи ми, Нарада, какво каза царят на боговете? Париджата ще пристигне на земята, нали?

НАРАДА: Не, Господи. Бог Индра ясно отказа да изпрати дървото Париджата на земята.

САТЯБАМА: Какво? Отказал е?

НАРАДА: Да. Той е готов да ви даде всички скъпоценни камъни, дрехи и богатства на Сваргалока, но не и дървото Париджата.

КРИШНА: О, царят на боговете забрави ли, че за да спася честта на Сваргалока аз, считайки го за мой дълг, защитих Сваргалока от Наракасура. И той забрави ли също, че аз върнах обеците на майката на боговете Адити? А сега той ми отказва да даде дървото Париджата. Сега аз ще трябва да отида да взема Париджата от него. Дори ако трябва да се бия с Индра за това.

(Изгася се. Музика)

СЦЕНА 13

(Светва се. Музиката спира. Кришна идва с лък и стрели до дървото Париджата. Там има двама пазачи – Прашанти и Дхянмурти, които обикалят напред-назад с боздугани/мечове. Щом чуват раковината на Кришна – музика – те стреснати се обръщат към него. Тогава Кришна дърпа тетивата на лъка си и от звука те се уплашват и избягват.)

КРИШНА: О, Париджата, аз искам да те взема на земята. Моля те, направи ми услуга да дойдеш с мен.

ИНДРА: Почакай, царю на Дварака! Париджата е собственост на Сваргалока. А аз съм защитникът на тази собственост. Ти не можеш да я вземеш без моето разрешение.

КРИШНА: Аз изпратих Нарада при теб за разрешението ти.

ИНДРА: Но аз не съм дал съгласието си.

КРИШНА: Ето защо аз сам дойдох да взема Париджата.

ИНДРА: Тогава, имат ли смъртните правото да нарушават правилата на боговете за свои цели? Да влизат в гората Нандана без разрешението на боговете!

КРИШНА: Опит, направен за изпълнението на дадено обещание, не може да бъде наречен нарушаване на никакво правило, Индра! Всъщност, постигането на целта му става причината за славата на човек. А именно това е, което правя аз.

ИНДРА: Ако не го нарека твърдоглавост, как иначе мога да го нарека?

КРИШНА: Тогава, отказвайки моята смирена молба по-рано, не ми ли показа ти своята твърдоглавост, царю на боговете?

ИНДРА: Но това беше мой дълг. Ето защо държа поста като цар на боговете. За да мога да пазя собствеността на царството на боговете. Затова, за да защитя важността на Сваргалока, отказах да изпратя Париджата на земята.

КРИШНА: Ти отказа дори след като знаеше моята причина. Ето защо аз взимам Париджата с мен.

ИНДРА: Тогава ще трябва да се биеш с мен, царю на Дварака!

(Музика. Кришна и Индра се бият със стрели. Накрая Кришна праща Сударшана чакра, след като Индра използва своята Ваджра срещу него.)

АДИТИ: Синко Кришна, какво правиш?

КРИШНА: Спри, Сударшана! Моите почитания, майко на боговете!

АДИТИ (благославя го): Ще убиеш собствения си брат ли? Трябва ли да ти напомням? Че по време на твоята инкарнация като джудже аз бях тази, която те роди. С поражението на Индра, честта на неговата длъжност ще бъде опетнена. Кришна, спри тази война!

КРИШНА: Както кажете, майко. (Оттегля чакрата.)

АДИТИ: Давам ти дървото Париджата. Но условието е това, че веднага щом завърши ритуалът на Сатябама, то да се върне в царството на боговете.

КРИШНА: Твоите заповеди ще бъдат изпълнени, майко. (Покланя се. Адити го благославя и излиза.)

ИНДРА: Прости ми, царю на Дварака. Прости ми, Господи! (Покланя се. Кришна го благославя. Музика

Танци...

Понякога Кришна изпълнява желанията на своите преданоотдадени, но дали щастието на човека седи в изпълняване на неговите желания?

Понякога Той взима ролята на обикновен съпруг. Кой може да разбере Неговата игра?  

Дори за самия цар на боговете, това може да остане тайна.

По милостта на Кришна, Сатябама ще получи урок, но дали ще го разбере и дали ще се промени?

Очаквайте отговорите на тези въпроси в продължението на историята за Сатябама и дървото Париджата.

Животът е космическа сцена на която ние сме актьорите

Днес се навършват 91 години от рождението на Сатя Сай Баба.

Premananda theatre подготви пиеса в негова чест, която ще ви покажем скоро. Предлагаме няколко цитата от книгата „Разговори с Багаван Шри Сатя Сай Баба“ на доктор Джон Хислоп.

Нека милостта на Баба да е с вас. Амин!

Животът е предизвикателство – борете се до края. Животът е песен – пейте я. животът е божествен – реализирайте го. Животът е характер. Има само един път – цялостен живот.

Сай към младеж от запад, 16 годишен: Ти какво искаш.

Момче: Освобождение.

Сай: Какво е освобождение?

Момче: Краят на пътя.

Сай: Безсмъртието е смисълът. Премахването на Безсмъртието е единственият път към безсмъртие. Кой си ти. Не си външното, не си тялото. Кой си ти? Изследвай. Любовта е всичко. Разширяващата се любов. Не егоистичната любов. Безсебичната любов на аза. Не его-любовта. Всички са жени. Няма мъже. Жената е слабост, а не сила. Сансктирската дума за жена носи значението за слабост. Никаква сила. Всички хора са така. Ненавист гняв ревност тъга. Мъжете може по-добре да ги контролират, но вътрешното им чувство е същото. Само Бог е над чувствата. Всички други са еднакво афектирани. Бог е единственият мъж.

Животът е космическа сцена на която ние сме актьорите. В една сцена един актьор приема една роля. А в друга сцена – различна роля. Нищо не е неизменно. Във всеки момент има промяна.

……………………….

Хислоп: Има ли нещо уникално в това да си в човешко тяло?

Сай: Човешката форма е неповторима с това, че божествената сила е до 80% присъстваща. В животното има само 15%. Човек може да издигне себе си до единство с Бога, докато животното никога не може да се освободи от своето естествено състояние. Например на котката може и да й дават хубави неща, но види ли мишка, дори и да си яде храната тя я изоставя и отива за мишката. Тигърът може да бъде дресиран но зърнените храни не го удовлетворяват. Инстинктът на тигъра е да убие и да изяде тялото. Тялото на човека е необходимо, защото то може да разкрие невидимия Бог. Тялото служи за да се разкрие присъщата му божественост. В цялата вселена няма друга планета, на която да има човешки живот или аналогична форма на живот. Прераждане не е възможно в другите части на вселената. Винаги прераждането е на земята. Проявлението на живота на земята е през човека нагоре към божественото. Чрез добродетелта на човешкото раждане, следващата стъпка е пълната реализация на Божественото. Човешкият живот е свещен и трябва да бъде високо ценен. Той има най-голяма стойност.

Само чрез човешкото раждане е възможно Бог да бъде осъзнат. Да си пилееш времето е най-голямата глупост. Ти си тук и сега. Сега и тук е благоприятната възможност да реализираш абсолютната цен на живота. Кой може да бъде сигурен в условията и нивото на своето следващо раждане. Дори и за момент този живот не трябва да се пропилява.

…………………………..

От гледна точка на Божественото, няма добро или лошо – всичко е божествено. Но умът гледа едно нещо като добро, а друго като лошо. Едно като правилно а друго като погрешно. Умът е този, който трябва да се възпита да вижда божественото във всичко и във всяка трудност.

Светите хора виждат винаги доброто и не се заплитат в лошото.

Доброто и лошото не са в човешкото същество, а в начина, по който се използва умът. Не изпълвай ума с мисли за злите деяния, които могат да се видят в света. Целта на всички видове садхана е да се възпита умът да вижда божественото във всичко. Това е истинската садхана за хармонизиране. Това можеш да практикуваш във всичко, което правиш.

Om Sai Ram

Глава 95 Приеми живота така, както идва

Питащ: Бях тук миналата година. Сега отново съм пред вас. Наистина не зная какво ме кара да идвам, но някак си не мога да ви забравя.

Махарадж: Някои забравят, други не, според тяхната съдба, която може да наречеш шанс, ако предпочиташ.

П: Между шанс и съдба има фундаментална разлика.

М: Само в ума ти. Всъщност, ти не знаеш кое какво причинява. Съдба е само покриваща дума, с която прикриваш твоето невежество. Шанс е друга дума.

П: Без знанието за причините и техните следствия може ли да има свобода?

М: Причините и следствията са безброй като количество и като разнообразие. Всичко въздейства на всичко. В тази вселена, когато едно нещо се променя, всичко се променя. Оттук и великата сила на човека да променя света, като промени сам себе си.

П: Според вашите думи, по милостта на вашия Гуру, вие радикално сте се променили преди 40 години. Но все пак светът си остава както си е бил и преди.

М: Моят свят се промени напълно. Твоят си остава същия, понеже ти не си се променил.

П: Как така вашата промяна не ми е въздействала?

М: Защото между нас не е имало общение. Не приемай себе за отделен от мен и изведнъж ще споделяме същото състояние.

П: Имам някакво имущество в Щатите, което възнамерявам да продам и да си купя земя в Хималаите. Смятам да си построя къща, да си направя градина, да си взема две или три крави и да си живея спокойно.  Хората ми казват, че понятията "собственост" и "спокойствие" са несъвместими, че веднага ще възникнат проблеми с властите, съседите и крадците. Това неизбежно ли е?

М: Най-малкото, което може да очакваш, е безкраен поток от посетители, които ще превърнат твоето уединено жилище в отворена безплатна гостилница. По-добре приеми живота такъв, какъвто е, върни се вкъщи и с внимание и любов се грижи за жена си. Никой друг не се нуждае от теб. Твоите мечти за слава ще ти донесат само повече проблеми.

П: Не слава е това, което търся. Търся Реалността.

М: За това имаш нужда от добре уреден и спокоен живот, покой на ума и колосална искреност. Всеки момент това, което идва при теб непоискано, е от Бог и със сигурност ще ти помогне, ако извлечеш максималната полза от него. Това, към което се стремиш под въздействието на твоето собствено въображение и желание, само то ти носи проблеми.

П: Съдбата същото като милостта ли е?

М: Абсолютно. Приеми живота така както идва и ще откриеш, че е благословия.

П: Мога да приема собствения си живот. Но как мога да приема този живот, който другите са принудени да живеят?

М: Така или иначе го приемаш. Нещастието на другите не пречи на твоето удоволствие. Ако наистина беше състрадателен, отдавна щеше да изоставиш цялата себе загриженост и да влезеш в състоянието, от което единствено наистина можеш да помогнеш.

П: Ако имам голяма къща и достатъчно земя, бих могъл да създам Ашрам, с единични стаи, обща зала за медитация, столова, библиотека, офис и така нататък.

М: Ашрамите не се създават, те се случват. Ти не можеш да ги основеш, нито да ги предотвратиш, както не можеш да създадеш или да спреш една река. Прекалено много фактори са замесени в създаването на един успешен Ашрам и твоята вътрешна зрялост е един от тях. Естествено, ако не познаваш своето истинско битие, каквото и да направиш неизбежно ще се превърне в прах. Не можеш да имитираш Гуру и да минеш ненаказано. Всяко лицемерие ще завърши с бедствие.

П: Какво му е лошото да се държиш като светец, когато още не си станал такъв?

М: Репетирането на святост – това е садхана. В това няма нищо лошо, при условие, че не си приписваш заслуги.

П: Откъде мога да знам, дали съм способен да организирам Ашрам, ако не опитам?

М: Докато считаш себе си за личност, за тяло и ум, отделен от потока на живота, имащ собствена воля, преследващ собствени цели, ти живееш само на повърхността и каквото и да правиш ще бъде кратковременно и с малка стойност, малка сламка подклаждаща пламъка на тщеславието. Трябва да вложиш истински стойностното преди да очакваш нещо реално. В какво се състои ценността ти?

П: С каква мярка мога да я измеря?

М: Погледни в съдържанието на твоя ум. Ти си това, за което мислиш. Не си ли през повечето от времето зает с твоята собствена малка личност и с нейните ежедневни нужди?

Ценността на редовната медитация е в това, че тя те отвлича от еднообразието на ежедневието и ти напомня, че ти не си това, което вярваш, че си. Но даже и помненето не е достатъчно - действието трябва да следва убеждението. Не бъди като богат човек, който е съставил подробно завещание, но отказва да умре.

П: Постепенността не е ли житейски закон?

М: О, не. Постепенна е само подготовката, самата промяна е внезапна и пълна. Постепенната промяна не те води да ново ниво на съзнателно битие. Нужна е смелост, за да отпуснеш.

П: Признавам си, че все още нямам смелост.

М: Това е защото не си напълно убеден. Пълната убеденост създава и желание, и смелост. А медитацията – това е изкуство за постигане на вяра посредством разбиране. В медитацията ти разглеждаш многократно полученото учение във всички негови аспекти, докато от яснотата не се породи увереност, а с увереността - действие. Убеждението и действието са неразделни. Ако действието не следва убеждението, изследвай своите убеждения, не се обвинявай в липса на смелост. Самообвинението до никъде няма да те доведе. Какво полза от волята без яснота и емоционално съгласие?

П: Какво имате предвид под емоционално съгласие? Не трябва ли да действам срещу своите желания?

М: Ти няма да действаш срещу твоите желания. Нямаш достатъчна яснота. Енергията идва от любовта - ти трябва да обичаш да действаш, какъвто и да е обекта на твоята любов. Без яснота и милосърдие, смелостта е разрушителна. Някои хора във война често проявяват изключителна смелост, но какво от това?

П: Виждам доста ясно, че всичко, което искам е къща с градина, където ще живея спокойно. Защо да не мога да действам според собственото си желание?

М: Моля – действай. Но не забравяй неизбежното и неочакваното. Без дъжд твоята градина няма да разцъфне. Нужна ти е смелост за приключение.

П: Нужно ми е време, за да събера смелост, не ме насилвайте. Позволете ми да узрея за действие.

М: Този подход е изцяло неправилен. Отложеното действие е изоставено действие. Може да има и други възможности за други действия, но настоящият момент ще бъде изгубен, безвъзвратно изгубен. Всички приготовления са за бъдещето, не можеш да се подготвиш за настоящето.

П: Дори ако действаме без убеждение?

М: Ти не можеш да живееш без да действаш, а зад всяко действие има някакъв страх или желание. В края на краищата всичко, което правиш се базира на твоето убеждение, че светът е реален и независим от теб. Ако беше убеден в обратното, твоето поведение би било доста различно.

П: Няма нищо лошо в моите убеждения, действията ми са породени от обстоятелствата.

М: С други думи, ти си убеден в реалността на твоите обстоятелства, тази на света, в който живееш. Проследи света до неговия източник и ще разбереш, че ти си бил преди този свят и оставаш дори, когато него вече го няма. Намери своето предвечно битие и твоите действия ще носят неговото свидетелство. Намери ли го?

П: Не, не още.

М: Тогава какво друго имаш за правене? Със сигурност това е най-неотложната задача. Ти не можеш да видиш себе си независим от всичко, докато не оставиш всичко и не останеш без опори и определения. Щом познаеш себе си, ще ти е все едно дали ще правиш нещо, но за да реализираш своята независимост, ти трябва да я тестваш, като се разделиш с всичко, от което си бил зависим. Реализираният човек живее на нивото на абсолюта; неговата мъдрост, любов и смелост са завършени, в него няма нищо относително. Поради това той трябва да се докаже чрез по-строги тестове, да премине през по-изискващи изпитания. Изпитващият, този който се подлага на изпит и структурата на изпитанията се намират вътре; това е вътрешна драма, в която никой друг не може да вземе участие.

П: Разпятие, смърт и възкресение – колко познато звучи! Чел съм, слушал съм и съм говорил за това безкрай, но намирам себе си неспособен да го направя.

М: Бъди тих, не се вълнувай и мъдростта и силата сами ще дойдат. Не е нужно да жадуваш за това. Чакай, потопен в тишината на сърцето и ума. Много е лесно да бъдеш тих, но готовността за това е рядко явление. Вие, хора, искате да се превърнете в супермени за денонощие. Остани без амбиции, без и най-малкото желание, открит, уязвим, незащитен, несигурен и сам, напълно отворен и приветстващ живота, така както се случва, без егоистичното убеждение, че всичко е длъжно да ти носи удоволствие или изгода, в материален или духовен план.

П: Разбирам какво казвате, но просто не виждам как се прави.

М: Ако знаеш как се прави, няма да го направиш. Изостави всеки опит, просто бъди; не прави усилие, не се бори, изостави всяка опора, хвани се за сляпото чувство да бъдеш, отхвърляйки всичко друго. Това е достатъчно.

П: Как се прави това отхвърляне? Колкото повече отхвърлям, толкова повече се появява на повърхността.

М: Не обръщай внимание, остави нещата да идват и да си отиват. Желанията и мислите също са неща. Игнорирай ги. От незапомнени времена прахолякът на събитията покриваше чистото огледало на ума, ето защо можеше да видиш само спомени. Избърсвай прахта преди да е имала време да се наслои. Така ти ще разкриеш всички по-стари наслоявания, докато не се разкрие истинската природа на твоя ум. Всичко това е много просто и сравнително лесно. Бъди искрен и търпелив, това е всичко. Безпристрастност, непривързаност, свобода от желания и страхове, от всякаква себезагриженост, просто осъзнатост, свободна от спомени и очаквания - това е състоянието на ума, на който откритието може да се случи. В крайна сметка, освобождението не е друго освен свободата да разкриваш.

Из книгата "Аз съм това"

Към глава 96