понеделник, 29 август 2016 г.

Кришна се кани да убие Бишма


РАЗКАЗВАЧ: Кришна подкара колесницата в посока на Бишма. Те минаха покрай Дрона и Крипа, и профучаха като полет на блестящи птици, или мимолетен град на Гандарви, направен изцяло от цветни облаци в небето.

В един миг колесницата се доближаваше до Бишма, в следващия вече бе изчезнала под дъжд от срели. Бишма ги бе видял, но Арджуна можеше добре да се защитава.

КРИШНА: Давай – застреляй го!

АРДЖУНА (гледайки го подозрително): Когато бях дете, се покатервах на Бишма и зацапвах дрехите му, и когато го наричах Татко, той ми казваше, че не е, а че е мой дядо. Той имаше такава любов, да играе с това тъмно момче с къдрава коса.

РАЗКАЗВАЧ: Кришна скочи от колесницата си, Сударшана чакра се въртеше лудо на ръката му, той изтича към Бишма. Арджуна затаи дъх и захапа устната си. Той прескочи през перилото на колесницата и се опита да спре Кришна изотзад. Те двамата паднаха тежко на земята, а Бишма гледаше усмихнат, облягайки се на лъка си.

БИШМА: О, ела, ела при мен. Възхитителен Кришна, покланям се на Теб. Ти ми оказваш почит. Ако ме убиеш, това ще ми донесе най-голямо щастие.

РАЗКАЗВАЧ: Арджуна и Кришна лежаха в прахта, гледайки нагоре. Кришна се обърна и погледна гневно Арджуна:

КРИШНА: Пусни ме!

АРДЖУНА: Не! (Лицето на Арджуна е изцяло невинно.) Бъди мирен, или никога няма да те пусна.

КРИШНА: Добре, няма да се бия.

АРДЖУНА: Чакрата.

КРИШНА: Добре!

РАЗКАЗВАЧ: Чакрата изчезна. Арджуна го остави да се изправи, и Кришна се върна обратно на колесницата, очите му блестяха под прашните клепачи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар