Утре ще й умре кравата

Един ден Кришна и Арджуна отишли при една преданоотдадена на Кришна, маскирани като брамани. Тя ги посрещнала им отдала почитания. Била много бедна жена, само една колиба и една крава имала. Арджуна останал много доволен:

- Леле, каква посветена жена, колко бедна, ама толкова любов за тебе има, само за Кришна цялото време....

После излязли навън и Арджуна питал Кришна:

- Сега какво ще и дадеш на тази жена?

Кришна казал:

- Ами, утре ще и умре кравата.

- Ама как, тя е такава посветена, как ще и умре кравата?

- Защото седи помежду мен и нея. Мантрува Харе Кришна и мисли за кравата.

„Сега да не е отишла при съседа пак да пасе там.”

- Вместо да мантрува мисли за кравата. За това сега ще я взема и няма нищо да седи помежду нас двамата.

 

                                                ***

Тия които Кришна ги обича, им взима нещата. Това е от любов. На тебе не ти харесва, ама... трябва да разбереш, че това е любов. Това е милост. Наистина, понякога не взима нещата, но тези неща и така трябва да си отидат, Той просто им помага да си вървят по своя път. И добре е да ги вземе, иначе сме привързани към тях, и не можем да се сетим за Бог. Не можем да се обърнем навътре, мислим за кравата навън. Вместо да гледаме Кришна в сърцето, да мислим на Божественото в нас, ние си мислим - сега това, сега онова и Той иска да ни ги махне тези неща, за да не ни пречат. Да можем да бъдем по-чисти в нашата преданост към Божественото и да се просветнем. За да ни доближи към Себе Си. Той ни обича.

Има някой, който наистина те обича и това е Бог. И ти не се обичаш така, както Той те обича. Бог те обича повече, отколкото ти се обичаш себе си. Любовта към егото, то това любов ли е? То е егоизъм. Нали? А истинската Любов е Божията Любов. Само Божията Любов е истинска любов. И само Неговата любов ни храни. Това е нашата храна.

Животът на човека е живот, в който Божията любов го храни отвътре. Като вътрешна храна. Като получаваш Любовта, светлината, Той те храни. Божието присъствие те храни, Божията Любов те храни. Не ти трябва ни пари, ни това, ни онова. Ако нямаш Божия любов и присъствие, нищо нямаш. Без Него сме изгубени. Наистина сме изгубени. Няма къде да се изгубим, обаче сме в ума, а щом сме в ума, изгубени сме. Защото в ума може да няма място за Бог. Или има място за Бог, ама едно малко място сме отделили там, имаме файл Бог. Между другите файлове – Бог, религия, философия, файлове, слагаме Бог на същото равнище с другите. А това не може да бъде така. Бог не може да бъде на същото ниво с всичко друго. Защо?

Ако кажем Бог е това, и Бог е това, не е същото, не може. Първо не можем да Го сравняваме с  нищо. С каквото и да го сравняваме, това не е Той. Това е основата, най-висшето учение. Че Бог е несравним. Защото, за да сравниш нещо, ти трябва нещо друго, но ако няма друго, с какво ще го сравниш?  Само Бог има, Той е несравним, не можеш да го сравниш с нищо. И Той е един. Несравним. Качествата - светлината, любовта, това са само качества. Бог пак остава тайна. Това са Негови изяви, слетлината любовта, но Бог остава тайна, нищо не може да се каже за Него.