Tvameva mantra

त्वमेव माता च पिता त्वमेव ।
त्वमेव बन्धुश्च सखा त्वमेव ।
त्वमेव विद्या द्रविणम् त्वमेव ।
त्वमेव सर्वम् मम देव देव ॥

Tvam-Eva Maataa Ca Pitaa Tvam-Eva 
Tvam-Eva Bandhush-Ca Sakhaa Tvam-Eva
Tvam-Eva Viidyaa Dravinnam Tvam-Eva
Tvam-Eva Sarvam Mama Deva Deva

Meaning:

1: You Truly are my Mother And You Truly are my Father .
2: You Truly are my Relative And You Truly are my Friend.
3: You Truly are my Knowledge and You Truly are my Wealth.
4: You Truly are my All, My God of Gods.
 

Shri Krishna Govind Hare Murari

lyrics

Krishna krishna hare krishna hare hare

Shri krishna govind hare murari

Hey nath narayan vasudeva

Ek maat swami sakha hamare

Hey nath narayan vasudeva

Bandi grah ke tum avtaari

Kahi janme kahi pale murari

Kisi ke jaaye kisi ke kahaye

Hai adbhut har baat tihari

Gokul mein chamke mathura ke tare

Hey nath narayan vasudeva

Shri krishna govind hare murari

Hey nath narayan vasudeva

Adhar mein banshi hriday mein radhe

Bat gaye dono mein aadhe aadhe

Hey radha nagar hey bhakt vatsal

Sadaiv bhakto ke kaam sadhe

Vahin gaye vahin gaye jaha gaye pukare

Hey nath narayan vasudeva

Radhe krishna radhe krishna

Radhe radhe krishna krishna

Историята на Маркандея - пиеса

 

СЦЕНА 1

(Тъмно е. Музика: Идват Мриканду и Марудвати и почват да медитират. Светва се. Музиката спира.)

РАЗКАЗВАЧ: Мриканду беше велик риши. Той водеше аскетичен живот в гората, заедно със своята съпруга Марудвати. Дълго време те нямаха деца и затова започнаха строга аскеза, надявайки се да умилостивят Господ Шива и Той да ги благослови с дете. Накрая Господ Шива, в целия си блясък се появи пред тях.

(Музика:)

МРИКАНДУ: Господи, ти дойде... Шива Шанкар! (Пада в стъпалата Му.)

МАРУДВАТИ: Махадев! (И тя се покланя на стъпалата на Шива.)

ШИВА: Аз съм доволен от вашата посветеност. Искайте. Кажете какво желаете от Мен и ще го получите.

МРИКАНДУ: О, Бхоленат, ние нямаме деца. Молим Те да ни дариш със син.

ШИВА: Какъв син искате – син,  който ще живее дълго, но ще бъде глупав, или син, който ще живее само 16 години, но ще бъде мъдър и благочестив?

МРИКАНДУ (поглежда към съпругата си,тя му се усмихва и кимва, после той отговаря): Господи, за какво ни е един некадърен син? Дай ни мъдър син, с който да можем да сме горди.

ШИВА: Така да бъде/Добре. (благославя ги)

РАЗКАЗВАЧ: Господ Шива изпълни желанието на своите преданоотдадени и си отиде в своя дом на Кайлаш.

(Изгася се. Музика:) 

СЦЕНА 2

(Светва се. Музиката спира. Идват родителите с бебето.)

РАЗКАЗВАЧ: След известно време Марудвати зачена и роди момче. Родителите бяха изключително щастливи. Нарекоха го Маркандея. Двойката реши да не му казва, че ще има кратък живот.

(Излизат.)

Момчето израсна много интелигентно и красиво. Щом Маркандея стана на пет, Мриканду уреди неговото обучение. Още в детството си Маркандея изучи всички Веди и Шастри. Той спечели любовта на учителите си и на всички около себе си. А у дома също баща му го учеше на свещените ритуали по обожание на Шива пееха мантри и четяха заедно светите писания.

(Маркандея обожава шивалингам, заедно с баща си чете светите писания, пеят мантри. Междувременно майката върши домакинска работа)

Маркандея много обичаше своите родители. Той имаше свещено отношение към тях и помагаше в къщи с всичко, което знаеше и можеше, винаги когато имаше нужда от това.

(Маркандея помага на майка си в домакинството),

Когато стана на дванайсет, родителите му уредиха неговата церемония по даване на свещената връв и посвещение в Гаятри мантра.

(Правим церемонията по даването на браминската връв, Маркандея излиза с учителя)

Момчето беше много редовно в изпълнението на своята духовна практика, а учителя му искрено му се радваше и беше много доволен. (Маркандея излиза и се връща с Учителя си.)

Един ден неочаквано за неговите родители, учителят доведе Маркандея в къщи. Родителите изненадани посрещнаха учителя и го попитаха:

МРИКАНДУ: Какво се е случило, Учителю? Защо връщате обратно моя син Маркандея? Той още не е прекарал достатъчно време в училище. Неговото обучение още не е завършено, Учителю.

ГУРУ: Не се безпокойте, това съвсем не е така. Вашият син Маркандея на такава крехка възраст е усвоил всичкото знание, което аз имам. Знание, за изучаване, на което на другите мои ученици им трябваха 12 години, Маркандея го усвои за 3 години. Аз нямам какво повече да му дам. Неговото образование завърши.

(Родителите се покланят на учителя и той напуска къщата.Маркандея си играе, подскача наоколо, после излиза.)

РАЗКАЗВАЧ: Така той прекарваше дните си много щастливо, доставяйки наслада на всички със своя очарователен поглед и приятно поведение.

Маркандея беше усвоил цялото знание, и все пак още беше дете и обичаше игрите. Но родителите му бяха тъжни в сърцето си и щом погледнеха сина си, лицето им се помрачаваше. 

МРИКАНДУ: Марудвати, време е да се изправим пред кошмара, който ни преследваше 16 години. Ужасният ден, когато животът на нашия скъп Маркандея ще бъде отнет, наближава.

МАРУДВАТИ: Никоя майка не трябва да бъде изправена през такава ситуация, в която се намирам аз. Да гледа детето й как расте дава радост на една майка. Но аз не можах да изживея радостта заради тази мъка, че ще го загубя скоро.

МРИКАНДУ: О, Махадев, що за трагична ситуация е това? Ти ни даде син, но защо, защо не ни даде силата, за да можем да понесем неговата загуба? Аз не мога повече да понеса бремето да крия тази болка. Да си слагам усмивка всеки път, когато го видя. Не! Но Господи, Ти знаеш най-добре. Може би всичко това е просто част от твоята игра. Марудвати, ние имахме щастието да имаме Маркандея за наш син. След като ни даде голямата радост да бъдем родители, той ще се върне при Господа.

МАРУДВАТИ: Моето сърце на майка отказва да приеме това. Моля те, свами, прости ми, но не мога...

МРИКАНДУ: Моля те, Марудвати, овладей се. Ще разбием сърцето му ако ни види да страдаме.

(Идва Маркандея и ги поздравява.)

МАРКАНДЕЯ: Моите почитания, майко. Моите почитания, татко. Майко, моля те, не плачи. Какво се е случило? Вие криете нещо от мен от известно време. Татко, каква е причината за вашата печал? Да не съм сторил нещо не както трябва? Мой дълг като ваш син е да премахна вашето нещастие.

МАРУДВАТИ: Не, не, синко, как можеш да си помислиш, че сме недоволни от теб. Ние толкова се гордеем с теб. Ти си всичко, което един родител би желал в своето дете.

(Маркандея гледа родителите си и ги чака да продължат да говорят, а те се колебаят, гледат се един друг.)

МРИКАНДУ: Синко, ти се роди с благословията на Шива. Ние изпълнявахме тапас, за да получим син. Шива ни каза, че нашата съдба е да не можем да имаме дете. Но понеже аскезата никога не е напразна, Той ни благослови със син. Тогава Той ни попита какъв син искаме да имаме – син, който ще живее дълго, но ще бъде глупав, или син, който ще живее само 16 години, но ще бъде интелигентен, умен и благочестив. Ние Му отговорихме, че искаме да имаме интелигентен син. Така се роди ти. Но вече минаха 15 години и сега ти остава само една година живот. Ние не сме готови да посрещнем твоята смърт.

МАРКАНДЕЯ: Татко, получил цялото знание за живота, аз не се боя от смъртта. Който се ражда, трябва да умре. Моето тяло ще умре, моята душа не. Душата е вечна и не може да бъде унищожена. Но аз не мога да гледам така нещастни моите родители. Затова ще се опитам да победя смъртта си. Ще се посветя на Господ Шива с цялото си сърце и ще Го помоля да ме дари с нов живот, за да мога да ви служа и да ви спася от това страдание. Господ Шива е много добър към Своите преданоотдадени. Вие самите ми казахте това. Той е спасявал мнозина от смърт преди. Аз съм сигурен, че Той ще спаси и мен! Моля ви за вашата благословия.

МРИКАНДУ (Гали го по главата и го благославя): Върви, синко, Господът със сигурност ще те благослови.

МАРУДВАТИ (Прегръща го и го благославя): Нека имаш успех, синко

РАЗКАЗВАЧ: Така Маркандея, получи благословиите на родителите си, се отправи към океанския бряг. Там той направи Шивалингам от кал, седна до него и започна своите молитви към Шива.

(Изгася се. Музика: )

СЦЕНА 3

(Музиката свършва. Светва се.)

ЧИТРАГУПТА (след като е видял в своите документи): Царю, сега животът на Маркандея, синът на Мриканду, трябва да приключи.

ЯМАРАДЖ: Да, времето за неговата смърт дойде.

ЧИТРАГУПТА: Да, господарю.

ЯМАРАДЖ: Читрагупта, благодарение на твоята точност действието в Ямалока се изпълнява систематично. Ти никога не правиш грешки.

ЧИТРАГУПТА: Царю, дайте заповед на Вашите пратеници да вземат живота на Маркандея.

ЯМАРАДЖ: Разбира се, Читрагупта. Ямадути! 

КОДАНТ И ВРИТАНТ: На Вашите заповеди, царю!

ЯМАРАДЖ: Кодант, Вритант! Животът на Маркандея завършва скоро. Вие двамата отидете до земята и вземете живота му.

КОДАНТ: Ще изпълним Вашата заповед, царю.

(Изгася се. Музика: )

СЦЕНА 4

(Светва се.)

МАРКАНДЕЯ: Ом намах Шивай! Ом намах Шанкарай! Мритюнджей Махадевай Намаха!

(Кодант тръгва с примката към Маркандея, но нещо го отблъсва. После Вритант тръгва с оръжието си, и той бива отблъснат. Двамата се въргалят по земята и викат в недоумение, после се изправят.)

КОДАНТ: Сега какво ще стане, опитът за отнемането на живота му беше напразен. Моментът на неговата смърт ще отмине. 

ВРИТАНТ: Трябва да изпълним заповедта на нашия господар. Ако се бавим, ще бъдем взети за виновници. 

КОДАНТ: Неговата посветеност показва неговата мощ. Ще можем ли да отнемем живота му?

ВРИТАНТ: Защо се страхуваш от това чудо? Нека опитаме отново.

(Пак опитват, и пак са отблъснати. Тогава избягват. Изгася се. Музика:)

СЦЕНА 5

(Музиката спира. Светва се.)

ЯМАРАДЖ: Читрагупта, аз заповядах на моите пратеници да отнемат живота на Маркандея. Неговото време свършва. Защо не са се върнали с живота му още? Защо пратениците нарушиха закона на Ямалока? Техният грях няма да бъде простен. Ямадути!

ЯМАДУТИ: Да, господарю!

ЯМАДУТ 1: Простете им, Ямарадж. Те тръгнаха навреме, за да вземат живота на Маркандея. Те нямат толкова смелост да се противопоставят на Вашите заповеди. 

ЯМАДУТ 2: Ние наистина не знаем защо още не са се върнали.

ЧИТРАГУПТА: Царю, на този свят няма такава сила, която може да прекъсне нашата работа. Те със сигурност са Ви се противопоставили поради някаква причина.

ЯМАРАДЖ: Не, Читрагупта, не! Това не се е случвало досега. Никога! Такова неподчинение не се е случвало никога на този свят. Ако една смърт не се състои в подходящото време, тогава цялата система на тази Вселена ще бъде нарушена. И аз ще бъда отговорен за това, Читрагупта, аз.

ЧИТРАГУПТА: Вие сте прав, Ямарадж. Тези действия са срещу Ямалока. Понеже пратениците не стигнаха навреме с живота на Маркандея, те ще закъснеят да вземат живота и на другите.

ЯМАРАДЖ: Относно работата тук такава небрежност е голямо престъпление. Времето не чака. 

ЧИТРАГУПТА: Простете ми, Ямарадж, но според съдбата той трябва да умре, така че Вие трябва да отидете и да вземете живота му. Чувствам, че нашите пратеници са изправени пред някакво препятствие в изпълнението на задачата си.

ЯМАРАДЖ: Ако ние се страхуваме от препятствия, тогава кой ще се страхува от Яма. Човек ще прави каквото си поиска, ако не се страхува от Смъртта. Цялата система на този свят ще бъде нарушена. Аз ще трябва да отида да взема живота на Маркандея.

(Изгася се. Музика:)

СЦЕНА 6

(Светва се. Музиката спира.)

РАКАЗВАЧ: Така самият Ямарадж, Богът на смъртта, дойде на своя черен бивол. В ръката си държеше въже с примка, с която да издърпа душата на момчето от тялото му и да я отнесе. Яма видя, че младежът е зает в обожание на Господ Шива. Но Яма не можеше да остави обожанието да завърши, ако искаше да изпълни както трябва дълга си като Бог на смъртта. Не можеше да позволи на Маркандея да остане и минута повече жив след навършването на шестнайстата година. Нормално невидим за човешките очи, този път Яма бе принуден да се покаже на малкото момче, заради неговата благочестивост и интензивна посветеност на Бог.

ЯМАРАДЖ: Изненадващо дори след като изтече времето на смъртта му той е още жив. Къде са нашите пратеници? Маркандея, ти се опита да живееш повече от времето на твоя живот. Повече не можеш да останеш жив нито секунда. Маркандея! Маркандея! Ах ти малък…! (Маркандея отваря очи.) Свършвай с твоята аскеза. Твоят живот свърши. Аз дойдох да взема живота ти. Аз съм Яма. Богът на смъртта, Ямарадж.

МАРКАНДЕЯ (покланя се с почит): Не, Ямарадж! Аз съм длъжен да живея заради своите родители. Аз трябва да им служа и да изпълня своя дълг на техен син, а след това вие можете да ме отведете с Вас.

ЯМАРАДЖ: Смъртта не чака никого! Щом времето на живота свърши, моята дхарма е да взема живота. Позволи ми да следвам моята дхарма. Ти си длъжен да умреш! Не можеш да избягаш от моята примка!

МАРКАНДЕЯ: Няма да дойда! Моят Господ ще ме защити. Ом Траямбакам...

(Маркандея прегръща Шивалингама и се моли пламенно. Ямарадж хвърля примката и хваща Шивалингама и Маркандея. Музика: Изгася се. Идва Шива. Светва се.)

РАЗКАЗВАЧ: Изведнъж шивалингамът се разцепи на две и от него излезе Шива, с тризъбец в ръка. Той избута Яма настрани и го уби, за да спаси момчето. (Ямарадж пада мъртъв.) От този ден нататък, Шива получи имената Мритюнджая и Калакала. 

МАРКАНДЕЯ: Господи! Шива Шанкар! (Покланя се. Появяват се боговете и се покланят на Шива.)

БРАХМА: Махадев, ние имаме нужда от Бога на Смъртта. Ако няма смърт, на земята няма да има равновесие. Хората ще продължават да се раждат и никога няма да умират. Това не е пътят на живота. Животът не е предвиден да е така.

ВИШНУ: Ние те умоляваме да върнеш живота на Яма. Той просто изпълняваше своя дълг.

РАЗКАЗВАЧ: Шива върна живота на Ямарадж. (Ямарадж се съживява, изправя се, покланя се на Шива, усмихва се на Маркандея.) После, обръщайки се към младия преданоотдаден, от чиято набожност беше много доволен, Господ Шива го благослови с безсмъртие, и да остане завинаги мъдрец на 16 години. Мантрата, благодарение на която Маркандея постигна победа над смъртта, се нарича Махамритюнджая мантра, и хората, които повтарят тази мантра, никога няма да умрат от преждевременна смърт.

(Музика:) 

И това ще мине

The Master speaks...

Има една история за един цар. Той бил много уплашен, бил на възраст, царството му било мъничко, и другото царство до него – по-голямото царство искало да го нападне. Той бил притеснен. Един ден питал своите министри:

– Можете ли да ми намерите някакво нещо, с което ще си променям настроението. Ако съм в лошо настроение – да се развеселя. Ако съм в добро настроение, да се осъзная, че и това ще ми мине.

И министрите все мислели, мислели, обаче не можели да решат. Отишли при някакъв мъдрец. Още щом дошли, той вече ги чакал с един пръстен. Казал им:

 – Знам за какво сте тук, ето ви този пръстен, ще го дадете на царя и ще му кажете, само когато ситуацията е абсолютно безизходна да отвори печата на пръстена.

Отгоре имало голям печат, ще отвори печата на пръстена и това ще помогне.

И наистина, скоро другото царство го нападнало, изгубили войната. Даже започнали да го гонят, него, самият цар. Царят побягнал. Убили коня му, пеш дошъл до някаква пропаст. Те идвали зад гърба му да го убият, да го хванат, той стоял пред пропастта, нямало накъде да иде, и внезапно се сетил за пръстена. Отворил печата и погледнал - там пишело „И това ще мине”.

                                               ***

И това ще мине.... И това ще мине.... Всичко минава. И това ще мине.

Трябва да го отворите на време. Когато наистина изглежда, че няма изход.

Щастливи сте – и това ще мине. Нещастни сте – и това ще мине  скучно ви е – и това ще мине, не ви е скучно – и това ще мине. Всяко състояние на психиката е преходно. Всяко емоционално състояние е преходно. Всички състояния са преходни. Това е есенцията на учението на Буда. Привързването към тези състояния води до страдание и нещастие.

Привързваме се към щастието, привързваме се към нещастието. Мислим – гадно ни е, ама е готино. Поне да не дойде по-голямо нещастие. Мислим, че сме защитени с това, че страдаме лекичко. Мислим си: „Сега страдаме, поне няма да ни сподели някое по-гадно нещастие”.

Нашият ум, нашата психика е една преходност. Тя е едно движение, едно вълнение. Тя минава. Зле сте – и това ще мине. Може да станете още по-зле. И това ще мине. А след това още по-зле. И това ще мине. Просто не може да не мине. Единствено това е най-сигурно в тоя свят е че всичко минава. Единствено преходността е вечна.

Има едно изречение.

Преходността съдържа в себе си вечността.

Това, което е преходно в себе си съдържа вечното. В онова, което е преходно, отвъд преходността се крие онова, което не е преходно, което е вечно. Иначе минава.

Щастие, нещастие, щастие, нещастие… Човешкият живот е пълен и с едното, и с другото.  Щастието и нещастието. Никой няма само да е щастлив, па щастлив, па щастлив... Щастлив е, щастлив е, пък после е нещастен. Нещастен, нещастен, нещастен пък, после, хоп – пък се радва. Ама, и това му минава. Пак е нещастен. Пътешествието продължава.

Сукха – дукха. Щастие – сукха, сладост, Дукха – страдание. Болка. Дукха. Няма как – това е като сезоните. Дойде едно – отива. Дойде другото. Някое трае малко по-дълго. Някога нещастието може да остане по-дълго да гостува. Обаче, и това ще мине. Не може много дълго. Ще погостува, ще погостува, ама ще трябва да си заминава, защото законът на нещата ще го задвижи. В момента на нещастието, когато човек е много нещастен – той мисли, че това няма никога да отмине.

Когато е силна болката, когато е силно страданието, човек мисли, че няма да мине. Вика си: „Ето, това няма да мине. Просто вечно страдание.”

Затова християните са измислили вечни и адски мъки. Вечно ще страдате в ада. Хем душата е вечна, а и отива на вечни адски страдания. И когато те уплашат добре, ще платиш колкото трябва за индулгенцията. Само да не ида във вечните страдания. И бизнесът върви. Като католическата църква. Много добър бизнес. Много дълго време трае. Тая институция е супер. Индулгенциите вървят. Бизнесът върви. Защото има страх. Където има страх, има бизнес.
Кану

Лао Дзъ

 

 

Учението на полулегендарния философ Лао Дзъ е създадено най-вероятно около VI в.пр.Хр. То става основа за развитието на даоистката религия, една от трите господстващи съвременни религии в Китай. Сред Великите учители на човечеството (Платон, Буда, Зороастър и т.н.) Лао Дзъ се откроява като странна и самобитна фигура.

Кой е бил Лао Дзъ, обикновено смятан за основател на даоизма и за автор на загадъчния философски труд “Дао дъ дзин”? За него се знае по-малко, отколкото за Буда. Първият биограф на Лао Дзъ, великият китайски историк Съма Цян, живял през II в.пр.Хр., дава за него повече от оскъдни сведения: Лао Дзъ (истинското му име е Ли Ър) най-вероятно е роден през VI в.пр. Хр. (някои изследователи конкретизират 579 г.пр.Хр.) в Цзюйжен, царство Чу, в Южен Китай. Работи в царската библиотека и архив на държавата Чжоу. Там, може би, се среща с Конфуций. Получава прозвището “Лао Дзъ”, което означава “Стария мъдрец” или “Стария младенец” (даоистите предпочитат втория вариант). На преклонна възраст решава да напусне Китай и се отправя някъде на запад. Началникът на граничната застава Ин Си разбира кой е странният пътник и отказва да го пусне през границата, докато мъдрецът не му напише кратко изложение за своето учение. Лао Дзъ написва трактат от пет хиляди йероглифа, известен като “Канон за Пътя (Дао) и неговата блага сила (Дъ)” – “Дао дъ дзин”.

Загадъчният и тайнствен образ на Лао Дзъ привлича и омагьосва даоистите, които постепенно започват да го обожествяват. Съгласно даоистката традиция, Лао Дзъ е безсмъртен. Други смятат, че Лао Дзъ е напуснал Китай, и мястото и датата на смъртта му са неизвестни. Трети мислят, че той е умрял и погребан в Китай. За най-вероятна дата на смъртта му се смята 499 г.пр.Хр.

 

Великият път - Дао

Великият Път (Тао) не е труден за онези без предпочитания. Когато отсъстват любов и омраза, всичко се избистря и разкрива. Направете и най-малкото разграничение, и раят и земята застават безкрайно разделени. Ако желаете да видите истината, тогава не поддържайте никакво схващане за или против. Да се противопостави това, което човек харесва на това, което не харесва е болестта на ума.

* * *

Когато дълбокият смисъл на Пътя не бива разбран, нарушеният душевен покой прави ума безполезен. Пътят е съвършен като необятен простор, където нищо не липсва и нищо не е в повече. Всъщност, точно поради вашия избор да приемете или отхвърлите, вие не виждате истинската природа на нещата. Не живейте нито в заплетеността на външните прояви, нито във вътрешни усещания за празнота. Живейте спокойни, в единство на нещата и подобни дуалистични представи ще изчезнат от само себе си. Когато се опитате да спрете стремежите, за да постигнете покой, самото това усилие ви изпълва с активност. Докато оставате в едната или другата крайност, никога не ще узнаете що е Единство. Тези, които не се движат по Единствения път, се провалят в активност или пасивност, отстояване или отричане.

* * *

Отричането на реалността е нейно утвърждаване и отстояването на празнотата е нейното отричане. С умствена работа и многословие се отклонявате заблудено от истината. Спрете да говорите и мислите и няма да има нищо, което да не можете да знаете. 

* * *

Връщането към корените е откриване на значението, но да се преследват външни прояви е да се пропусне източника. Моментът на духовно просвещение е пътуване отвъд външни прояви или празнота. Промените, които изглежда, че настъпват в безсъдържателния свят, наричаме реални, само поради нашето невежество. Не търсете истината; само престанете да поддържате схващания. Не стойте в състояние на дуализъм; внимателно отбягвайте подобни занимания. Ако има и следа от това и онова, правилно и грешно, разумът се губи в обърканост. Въпреки че всички дуалности идват от Единството, не бъдете привързани дори към това Единство. Когато разумът съществува необезпокоен по Пътя, нищо на света не може да обиди, и когато нещо престане да обижда то престава да съществува по старому. Когато не възникват дискриминиращи мисли, старият ум престава да съществува.

* * *

Когато обектите на мисълта изчезнат, мислещият субект изчезва, както, когато умът изчезне, изчезват предметите. Нещата са обекти поради субекта; умът е такъв поради нещата. Разберете същността на обектите и субекта и на основната действителност: единството на празнотата. В тази Празнота, субект и обекти са неразграничими и "по отделно" съдържат в себе си целият свят. Ако не правите разлика между груб и рафиниран, вие не ще се поддадете на предразсъдъци и убеждения.

* * *

Да се живее по Великия Път не е нито лесно нито трудно, но онези с ограничени възгледи са страхливи и нерешителни: колкото повече бързат, толкова по-бавно се придвижват, и привързаността няма граници: дори да се привържеш към идеята за просвещение означава да се отклониш. Просто оставете нещата да бъдат, както са си и не ще има колебания. Подчинете се на природата на нещата (вашата собствена природа) и ще се движите непринудено и необезпокоени. 
Когато мисълта е обвързана, истината е скрита, защото всичко става замъглено и неясно, и обременителният навик на съдене носи досада и умора. Каква полза може да се извлече с разграничаване и обособяване? Ако желаете да вървите по Пътя на Единството, не намразвайте дори света на сетивата и идеите. Всъщност, тяхното пълно приемане е идентично с истинското Просвещение. Мъдрецът не се стреми към никакви цели, а глупакът сам се оковава. Има една Дхарма, истина, закон, а не няколко; разграничаването се заражда от привързаностите на невежите. Да се търси Разум с дискриминиращ ум е най-голямата от всички грешки.

* * *

Покой и тревога произхождат от илюзия; с просвещението не съществуват симпатия и неприязън. Всички двойствености идват от невежи разбирания. Те са като блянове или цветя във въздуха; безразсъдност са опитите да се уловят. Печалба и загуба, правилно и грешно: подобни мисли трябва да бъдат окончателно премахнати незабавно. Ако окото никога не заспива, всички сънища ще изчезнат от само себе си. Ако умът не прави разграничения, десетте хиляди неща са с една, единствена същност. Проумее ли се тайната на тази Една, единствена същност, се постига освобождаване от всички оплитащи привързаности. Когато видите десетте хиляди неща в тяхното единство, се "завръщате" при вечната единна Самосъщност, където винаги сте били. Никакви сравнения или аналогии не са възможни в това безпричинно и независимо състояние.

* * *

Спрете движението и няма движение. Приведете статичното в движение и няма покой. Когато двойственостите престанат да съществуват, тогава и самото Единство не ще съществува. Към този основен, завършен принцип не са приложими никакви закони и характеристики. За единното съзнание в съзвучие с Пътя, всички егоцентрични стремежи отшумяват. Нерешителност и непостоянство изчезват и животът в чиста вяра става възможен. Нищо не е изоставено, но и нищо не е запазено. Всичко е безсъдържателно, прочистено, самопросветляващо, без усилие и разхищение на умствена енергия. До тук, мисъл, чувство, знание и въображение не достигат. 

* * *

В този свят на Единосъщие няма нито собствено аз, нито друг някой. За да се хармонизирате директно с тази реалност, когато възникнат съмнения, просто кажете: "Не две". В това "Не две" всичко е еднакво, нищо не е отделено. Всичко, което е, е включено в него. Без значение кога и къде, просвещението представлява проникване в тази Абсолютна Истина. Тази Истина е отвъд забързване на времето и разтягане на пространството; в нея един миг е десет хиляди години.

Безсъдържателност тук, Безсъдържателност там, но Безбрежната вселена е винаги пред вашите очи. Безмерно голяма и безкрайно малка, няма разлика. Безкрайно малките неща могат да бъдат толкова големи, колкото големите могат да бъдат и безкрайно големите неща са толкова малки, колкото малките могат да бъдат, защото не съществуват условности и границите са безсмислени. Също така и със Съществуванието и Несъществуванието: това, което е, е и това, което не е. Едно и също. Не протакайте в размишления и спорове, които нямат нищо общо с това. Едно във Всичко. Всичко в Едно. Движете се без да разграничавате. Да осъзнаете това е да живеете без тревоги за несъвършенство. Да живеете с тази вяра е пътят към не двойствеността, защото единството е част от умa с вяра.

Думи!

Пътят е отвъд думите, защото по него -

няма вчера

няма утре

няма днес.

Пояснения: 

Стихосбирката датира от около 600 г. след Христа. 

Сосан Зенши е зен учител (кит. - Сенг-Ц'ан Чиенши), 3-ти зен патриарх след Бодидарма и Та-Цу Хуи-к'о и 30-ти патриарх след Сидхарта Гаутама Буда. 

Преводи от китайски - Richard B. Clarke и Daisetz Teitaro Suzuki. Тези преводи са използвани за настоящият текст на български език. Преводачът пожела да остане анонимен.

Dharma talk - Миларепа

Онези, които искат да познават и практикуват Дхарма, които само почитат своя лама без да му се отдават, ще бъдат малко облагодетелствани

Ако не си получил истинско посвещение, думите на Тантра само ще те заслепят.

Ако не си воден от истинското значение на тантрите, практиките ти само ще те отклоняват.

  

Когато поддържаш спокойствие и избягваш разсейване, ще намериш своя другар в лицето на усамотението.

Смирението води към най-висшата цел.

Онзи, който работи внимателно бързо ще постигне резултати.

Отричането води до временно осъществяване.

Практиката на тайния път е най-краткия път.

 

Осъзнаването на пустотата поражда състрадание.

Състраданието премахва разликата между себе си и другите. Човек изпълнява целта на всички чувстващи същества.

Онзи, който разбере нуждата на другите, ще ме открие. Онзи, който ме открие, ще постигне просветление.

На мен на Буда и на другите ученици, трябва да се молите като на едно, считайки ни за едно.

Онзи, който практикува аскетизъм без медитация върху висшите инструкции, само се измъчва.

Онзи, който не подчинява желанието и илюзиите, само говори празни безплодни думи.

Онзи, който не познава задълбочените умели средства, ще сгреши, колкото и голямо да е усилието му.

Онзи, който не притежава ключа към дълбокото значение на Дхарма ще пътува дълго, колкото и голям да е куражът му.

Онзи, който не натрупва заслуги, а търси само собственото си освобождение, ще се преражда.

Онзи, който не иска в името на Дхарма да даде това което е натрупал, няма да постигне съвършенство, колкото и да медитира.

Онзи, който не е напълно доволен от онова, което има, ще доживее деня, в който богатството му ще бъде отнето от други.

Онзи, който няма източник на щастие в самия себе си, намира само болка във външните удоволствие.

Онзи, който не подчинява своя демон на амбицията намира само гибел и разруха в желанията си за слава.

Себичните желания подхранват петте отрови..

Временните желания разделят и най-близките приятели.

Самопревъзнасянето предизвиква отвращение у другите.

 

Това да мълчиш за самия себе си предотвратява конфликти.

Из "Животът на Миларепа"