Самадхи

 

Самадхи

поема от Парамаханса Йогананда

 

Изчезнаха воалите от светлина и мрак.

Стопиха се мъглите на скръбта.

Разсея се зората на нетрайна радост.

Разпръсна се мъгливият мираж на чувствата.

Умряха любов – омраза, здраве – болест, смърт – живот: лъжливи сенки на екрана на двойнствеността.

Вълни от смях, потоци от сарказъм, езера от скръб се сливат в океана на блаженството и бурята на мая се смирява с магическата пръчка на прозрението.

Вселената – забравен сън – във подсъзнанието се укрива, готова да нахлуе в токущо събудената памет за божествено.

Живея без космическата сянка, но без да е отнета тя от мен, тъй както съществува океанът без своите разпенени вълни, но те без океан не съществуват.

И няма вече сън или будуване, ни състоянието между тях, нито сегашно, минало и бъдеще, а само всеприсъстващ и изпълващ всичко Аз.

Звезди, галактики, мъглявини, земя, изригвания вулканични, катаклизми, пещта, в която цялото творение се лее, и глетчери от всепроникващи лъчи, изгарящи потоци електрони, сегашно, минало и предстояще, на всички хора множеството мисли, и всеки стрък трева, самият аз, човечеството цяло, и всяка пръска от вселенска прах, добро и зло, гняв, алчност, страст, възторг: погълнах всичко и преобразувах всичко в безбрежен океан с кръвта на собственото си единно Същество!

На медитациите сдържаната радост очите насълзените заслепи, избухна с вечни пламъци блаженство, погълна моите сълзи и тяло, всичко мое.

О, Аз съм Ти и Ти си Аз, Познаването, Знаещият и Познаването – всички сме Едно! Спокоен, неизменен трепет, живеещ вечно и вечно подновяващ се покой!

O, радост, отвъд възможността за изразяване: блаженство, самадхи. Не състояние на безсъзнателност, духовен опиум, от който сам не можеш да се върнеш, а самадхи, което разширява моето съзнание отвъд пределите на смъртния му облик до най-далечния рубеж на вечността, където Аз, Космическо Море, разглеждам малкото си его, плуващо във Мене.

Врабчето, всяка дребна песъчинка не се помръдват без да съм видял и цялото пространство, сякаш айсберг, се носи по духовния Ми океан.

О, Аз, така огромен и направен от всичките съдържащи се в мен неща! С дълбока медитация от своя гуру получих туй небесно самадхи. Шума на атомите движещи се чувам, земята тъмна, планините, долините, о, виж, са разтопена светлина!

Течащите морета се превръщат в неясни звездни купове мъгли.

Аум разпръсква техните воали и всички океани се разкриват като сияен танц на електрони, с последен звук космическият барабан отеква и светлината плътна преминава в лъчи на всепроникващо блаженство.

Дойдох от радостта, за радостта живея и в радостта свещена се разтварям.

Разумен океан, изпих до дъно на цялото творение вълните. Една след друга падат по реда си четирите завеси: твърдо, течно, пара и светлина.

Самият аз навсякъде навлизам във собственото си Велико Себе.

Завинаги изчезнаха, нетрайни, и сенките на смъртната ми памет.

Непомрачено е небето ми духовно – напред, надолу и високо горе. О, Вечността и Аз: един-единствен лъч!

Аз – тъничко мехурче смях, сега: Самият Океан на Радост.

 

Човек е подвластен на онази действителност, за която е буден

 

Човек е подвластен на онази действителност, за която е буден.

Дяволът и Сатана ви гонят, защото нямате истински Живот в себе си.

Молитвата е Път към очистване, за да се познае по - късно Истината – т.е. молитвата е една продължителна подготовка, за да имаш след време достъп до този свят.

Когато срещнеш Истината лице в лице и оцелееш, ти ставаш зрял плод от Дървото на Живота.

Във всяка работа, която ти се дава, търси помощ от Бога и от Истината. Търсиш ли Истината, ще изоставиш много неща. Още като ученик навремето го разбрах: изоставяш и братство, и приятели, и близки, и роднини, и баща, и майка, и т.н, и т.н. – такъв е Законът. Ученикът е самотна Птица, уединена Птица – живее в Тайна Пълнота. Никой не може да види тази Пълнота – просто Бог му я дава, заради твърдия избор. Търсиш ли Истината, ще изоставиш наистина много неща.

За пробудения Истината е и тук - на Земята.

Елеазар Хараш

Книгите - единство в екипната работа

 

Спомням си 2011 - 12 година, когато рисувахме къщичките на Гюндера. Тази инициатива беше под надслов - рисуваме заедно, за да се научим да живеем заедно. Тогава старателно се опитвах да схвана къде точно е връзката на рисуването заедно, с живеенето заедно, но сега, 10 години по-късно, може да се каже, че почвам да стоплям. Чрез издаването на книгите почна да ми се осветлява какво е искал да каже Кану.

 

Това е учителят - ако не разбираш по един начин, ще намери друг, чрез който да дойде до теб, така че да разбереш...

 

Създаването на книгите е творчески процес, който се случва изцяло с благословията на Кану и представлява вътрешно взаимодействие между мен и Гуру, при което се генерира една специфична съзидателна енергия. Без да преувеличавам, мога да кажа, че тази енергия пише книгите на Гуру през моите ръце, а след като завърши писането на текстовете, подборът според тематика и адаптацията им за печат, по издаването на книгата работят още трима човека. Коректор, предпечатна подготовка и дизайн на корица.

 

Есенцията на творческия процес, според както съм го усетила чрез правенето на книги е в това екипът, който работи по тях да бъде отворен и да позволи тази енергия на създаването да прави книгата през него. Тоест, трябва всеки един от нас да се откаже от своето его, докато прави неговата част от работата по книгата, за да може енергията на създаването ѝ да преминава през нас свободно, без да среща съпротивления. Така в крайна сметка ние четиримата да станем ЕДИН инструмент на Духа, който се проявява чрез уменията на всеки един от нас. Чрез един пише текста, чрез друг прави корица, чрез трети коректор, предпечат, за да се получи книга със словото на Кану, която да го пренася максимално чисто и непосредствено до читателя. Господ знае дали и колко сме успешни в това, но след няколко издадени книги с тези хора - Галя (коректор), Валерия (дизайн на корица) и Александър (предпечатна подготовка), наистина чувствам като да сме едно семейство, защото всеки един от нас е свалил егото, за да правим нещо заедно, а не е ли точно егото причина да не можем да живеем заедно?

 

Тази книга е седмата поред и мога да кажа, че с всяка издадена книга, лекциите за смисъла на "Рисуваме заедно, за да се научим да живеем заедно" стават по-ясни и по-категорични.

И да, със сигурност мога да кажа, че издаването на книгите е садхана, не по-малко дисциплинираща и от четенето им. 

Пожелавам на всеки, който се докосне до тях, да усети тяхната вдъхновяваща мощ и да получи благословията на просветляващите им думи.

 

С благодарност за всичките години, в които Духът е изговорил тези думи през Кану и за възможността сега да ги видим написани в книга!

 

Дурга

Coming soon...

 

"Тук сме, за да разберем, че не трябва да се описваме с тия неща, с които често автоматично се описваме. Нали сте забелязали – идват мислите автоматично – и вие пак сте на хорото. „О, болят ме краката, стига с това хоро!“ Не! Платила баба пет лева в хоро да влезе, сега пет хиляди дава да излезе, ама я влачат, не я пущат от хорото. А бабата не знае, че просто само трябва да осъзнае кой е и ще види, че няма никакво хоро. Изобщо не съществува. То е илюзия. Мая.

 

Хорото на невежеството, на илюзията не съществува за свободните хора. Тяхното сърце е свободно в любов, в единство с Всевишния. Не е заробено в Мая. Не е заробено в сетивата, в ума, в егото. Тяхното сърце е свободно от его-триповете. Трябва свободно сърце, сърце с криле. Летящо в безкрая. Безкрайното сърце. Това е свободата. Ние сме родени да бъдем свободни, не да бъдем нещастни. Да носим свобода, щастие на всички. А не да носим мъка."

 

Coming soon...

 

САДХАНА - книга с лекции на Кану, за необходимостта от посветеност на духовната практика по пътя към реализация на Бог.

Книгата е съставена от аудиозаписи на беседи на Кану по време на сатсанг.

Очаквайте в началото на юни.

Издава и разпространява Арт къща Премананда

 

Мокша

 

За всяко същество на тази планета пътят към Бог е различен и уникален. С всеки човек Бог си има отделна игра и има различен начин да го доведе до Себе Си. Така всяка религия се явява път за определена група хора, в определен регион от планетата, с определена специфика и склонности, но само защото е подходяща за този регион, тя не обезсмисля другите методи, с които други хора са достигали и достигат до себеосъзнаване.

 

Есенцията на учението на Кану, сърцевината на духовността е Съзнанието. Той казва - Съзнанието е Бог! Дълбокото осъзнаване за истинския АЗ, който е отвъд всякаква религиозна принадлежност. Едновременно с това, Кану почита и уважава всяка религия като път. Доколкото религията се практикува искрено и от сърце, тя се превръща във врата, която може да изведе търсача отвъд всички определби и да му даде трансценденталното изживяване. Дали човекът ще дойде до това, как и кога, зависи от неговата искреност и дълбочина, от неговата посветеност и безкомпромисност с невежеството и тъмнината и от милостта на Бог. Защото - казва Кану, - Истината е най-простото нещо и само поради сложността на нашите умове ние не можем да Я изживеем.

 

В тази книга сме подбрали притчи и откъси от лекции, в които Кану е говорил за хинду традицията като път. Красиви истории за Кришна, за Рама, за Шива, за Кали, за Дурга, за Хануман... Тези притчи имат дълбочина и многоизмерност и в зависимост от съзнанието, в което сме, докато ги четем, всеки път можем да откриваме нов, по-дълбок смисъл и послание. Между приказките, както и в другите книги на Кану, има теми от лекции за медитацията, за йога, за тантра, за духовното изобщо. Те могат да ни бъдат указателните табели по пътя, но ние не бива да забравяме, че пътят може да бъде извървян само от нас самите. Защото просветлението е нещо най-интимно. То не е нещо, което можем да прочетем в книга или да си вземем от магазин. То е нещо, което трябва ние да изживеем в себе си, за себе си. Изживяването е стриктно индивидуално, но във всеки случай, когато човек е постигнал някаква еднонасоченост на ума, тогава всичко, което видим, чуем, прочетем, ни дава отговори и упътвания точно към това, към което сме се насочили.

Книгата "Мокша" е готова и може да бъде поръчана

Да ни е честита

:)

Coming soon: Мокша

 Книгата "Мокша" влиза в печатницата!

Може да се счита, че в началото на март ще бъде налична и може да бъде поръчана.

=======

Книгата "Мокша" се появи като тематичен подбор на аудиозаписи от лекции, в които Кану е говорил за хинду традицията.

Темите от хиндуизма, бхакти, тантра, йога, медитация, себеосъзнаване, илюстрирани с хинду притчи, живо и образно разказани от просветленото съзнание на реализирана душа, буквално те пренасят в друг свят, показвайки, че хиндуизмът също може да бъде, и е врата към Безкрая.

Колкото приказна, толкова и практична, книгата отваря различна перспектива през, която можем да погледнем живота по един нов начин.

Навлизайки в мистерията на ежедневието, на един много достъпен език, Кану ни показва, че няма действие или бездействие, в което съзнанието не може да влезе, като едновременно с това открива и заблудите, които ни държат отделени от Себето.

Както и книгите излязли до момента, тази книга е една възможност за медитация над нещата от живота, които в съня си, ние обявяваме за скучни и рутинни, само защото не можем да ги видим в тяхната истинска дълбочина и достойнство.

Защото чрез тези лекции Кану не претендира да ни даде нещо, което ние нямаме, но с всяка дума, с всяко изречение, той неотменно сочи към онази невидима, но неизменно присъстваща Същност, която животи наред търпеливо чака да бъде осъзната и проявена.

Та...

Исках да кажа, че се очаква месец март да ни донесе "Мокша"!

Свети Антоний Велики

 

Някой попитал свети Антоний: „Отче, кажи ми какво да правя! Дай ми добър съвет за живота!”.

Св. Антоний му казал: Три неща ще ти кажа:

1 Където ходиш, да имаш Бога със себе си, да мислиш за Него, да се молиш Той да бъде до теб;

2 Каквото и да правиш, то да бъде в духа на Светото Писание, т. е. да отговаря на Евангелието.

3 Където и да си, не сменяй постоянно твоето място – т. е. не бъди нестабилен и неуреден в живота, а имай ред.

 

Искаш да отидеш някъде?

Едно дете ми каза: мога ли да отида на стадиона?

Да, добре, но ако отидеш там, се моли, за да бъде Бог до теб.

Боже, просветли ме и бъди до мен! И така да усещаш Бога. 

Трябва ли през цялото време да казвам молитви? – питаш ти.

Не, ако не можеш, но ако можеш, имай съзнанието, че Бог присъства, че е до теб, това не е философия, нито е толкова трудно. Казвай си: аз съм в Божието присъствие.

Трябва да бъдеш постоянен.

Започваш една работа, не ти харесва, започваш друга, пак не ти харесва, намираш една къща не ти харесва, намираш друга, пак не ти харесва. За съжаление, някои хора имат този безпорядък и за сериозни въпроси.

Един човек се ожени и ми каза: сега какво ще правя? Ама, постоянно ли ще бъда с нея?

Аз го попитах: сериозно ли говориш, та какво друго можеш да правиш?

Решението не е постоянно да сменяш положението, външно и вътрешно, а да  промениш начина, по който гледаш на нещата и да „пуснеш корени”.

Духовно напредналият навсякъде е напреднал. И в единия дом, и в другия, и със съпругата си, и няма нужда от друга жена, защото, ако е трябвало да вземе друга, щеше преди това да го направи. И защо да вземаш друга? Защото, казва, другата ще е по-добра! Направил съм грешки в живота ми и с другата  ще си прекарам добре!

Но дори да се разведеш и да вземеш друга, пак ще има безпорядък в живота ти, защото, ако ти не се промениш, проблемите ще продължат. Не е ли така? Няма ли пак ти да бъдеш с другата? Какво, нима животът ти магически ще се промени?

Това напомня на монаха, който от един манастир отивал в друг, защото все нещо му пречело. Това е основата на проблема. Вътрешно трябва да се промениш, а не да променяш целия свят, защото и целия свят да промениш, ако ти не се промениш, пак ще си същият, пак проблеми ще имаш. Ще се появят нови трудности.

И тъй, този монах постоянно сменял манастира, защото все нещо го дразнело! В първия манастир влагата: ох, кокалите ме болят сутрин! В другия го дразнел игуменът – тук няма влага, но игуменът не е добър! Не ми харесва. Ще отида в друг манастир с добър игумен и сух климат. Отишъл в другия, но там го дразнело цвърченето на скакалците. Не мога да се съсредоточа и да се помоля! Ще отида в друг в манастир! Точно когато се подготвял да отиде в другия и си връзвал обущата, видял до себе си дявола в същия образ да си връзва своите обувки. Монахът го попитал:

- Къде отиваш?

- Аз ли? Не аз къде отивам. Ти къде отиваш? Аз съм този, който те накара да се махнеш от първия, и от втория, и от третия манастир и ще те накарам да се махнеш и от следващия! Защото това е моята работа – постоянно да ти намирам проблеми и да не те оставям да разбереш, че ако вътрешно се успокоиш, където и да си, ще напреднеш и ще можеш вършиш велики неща. На мен това ми е работата. Да те смущавам и да ти казвам Проблемът е в това, проблемът е в онова! И така постоянно да забравяш, че само в теб е проблемът.

В мене е проблемът. Не че отвън не съществуват проблеми, но ако вътрешно си наред, тогава всичко е наред. Тогава външните неща се решават и много по-лесно се преодоляват.