За МУ

 

Монах попита Джошу: "Има ли кучето природата на Буда?"

Джошу каза: "Му!"

 

По същество коан е парадоксално изказване, използвано в дзен като център на концентрация в медитацията. Парадоксалният характер на коана е от съществено значение за неговата функция: да разбие конвенционалния модел на работа на ума.

Коаните са въпроси, които не се поддават на концептуален анализ. Решаването им търси от медитиращия директно изживяване. В този смисъл, въпросът: "Има ли кучето природата на Буда?", е покана към Джошу да използва собственото си вникване в реалността и силно ограничава възможните отговори.

Защо?

Предвид това, че в будизма Буда-природата е природата на всички живи същества, а "всички същества" не са само "всички хора", то очевидният отговор на въпроса е "Да". Но Джошу казва: "Му!".

Тогава?

С утвърдителен отговор Джошу ще се ослони на традиционното учение, а не на лично разбиране и това няма да е отговор на предизвикателството на коана.

С "не" – ще отрече писанието.

Именно тази невъзможност да се даде задоволителен концептуален отговор е парадоксалната природа на коана. Коанът създава противоречиви ситуации, за да предизвика отговор отвъд концептите на ума. Така отговорът на коана никога не е нещо, което може да дойде като умозаключение. Отговорът трансцендентира ума.

 

И тук отговорът на Джошу е: "Му".

 

Какво е "Му"?

 

Най-често Му се превежда като "Не", въпреки че някои твърдят, че значението му е по-близо до "Не е". Други казват, че е по-близо до "Нищо".

 

Поколения учители от Дзен са открили, че Mу е мощно средство за преодоляване на концептуалната мъгла на ежедневния ум.

Да се посветиш на решаването на коан означава да си отворен и готов да промениш цялостния спереотип на мислене. Ето защо решаването на коана често значи просветление.

 

В този диалог ученикът пита за природата на Буда!

 

Когато ученик постави въпрос, учителят гледа от кое съзнание ученикът поставя въпроса. Ето защо може да се каже, че учителят не отговаря на въпрос, той отговаря на човек. Според това в какво съзнание е ученикът, от това съзнание идва и въпросът. Целта на учителя, ако изобщо има такава, е да разбие фрагментарния, едностранен модел на мислене и възприемане на ученика и той използва всяка възможност за това.

Такава възможност се явяват коаните, които, разбивайки конвенционалното мислене, отварят възприятия за едно съвсем ново измерение на съществуването.

Коанът е препятствие в ума на ученика, което трябва да бъде преодоляно.

Коанът е въпрос, решението на който идва като лично изживяване, отвъд полето на ума.

Коанът е врата, която се отваря единствено с медитация.

Решаването на коана се състои в изтриването на това, което мислиш, че си. Това може да отнеме време, а може да стане и в един миг. Дали е решен коанът или не, това потвърждава учителят, предвид това, че ученикът може да няма достатъчно дълбоко различаване, за да разбере дали наистина е зърнал лицето на Луната иззад завесата от облаци на ума или просто е влязъл в друга ментална мъглявина.

А дали "Му" е толкова необичайно, колкото изглежда на пръв поглед? Дали коаните не са част от живота или по-точно казано, дали животът в своята същност не е точно един коан? Има множество ситуации и въпроси в еждневието, за които и утвърдителен, и отрицателен отговор биха били подвеждащи, защото самият въпрос по начало е подвеждащ. Тогава идва "Му" и изцяло отрича валидността на самия въпрос.

"Mу" е покана за преминаване отвъд ограничителната перспектива на самата концептуализация и за влизане в директен контакт с реалността – предрефлективното съзнание.

 

В Риндзай-школата решаването на "Mу" се счита за посвещение в практиката на Дзен.

"Mу" изцяло променя възприятията с това, че трансцендентира дуализма.

Разбира се, има много други средства за отваряне на ученика към реализация; това е само един конкретен, много ефективен начин.

В заключение ще кажем, че да се изучават коаните би могло да е интересно занимание, но в действителност истински важното е да се вникне в това, към което те сочат.

Из "МУ" 

Кану - Перица Георгиев