Перица Георгиев – Пепси: Всеки трябва да се изрази, независимо дали е художник или не

 

Чувствувам сега, че в Македония нещо добро ще се случи, може би ще дойде нова креация от младите художници от младите хора на изкуството“, казва художникът Перица Георгиев – Пепси, чиято неформална камерна ретроспективна изложба под надслов „И в огъня, щом се запролети” беше открита в обект „Чифте Амам” на Националната галерия на Македония. На нея могат да се видят около седемдесет живописни платна, сред които репродукции на стенописи от групата "Зеро", която заема значителна част в художественото творчество на този автор, компактдискове с негова музика, както и негови книги.

Първата самостоятелна изложба на Перица Георгиев – Пепси е в Скопие през 1980 г., в тогавашния Младежки дом "25 май", а негови творби са представяни на самостоятелни и групови изложби в Сараево, Бреда, Щип, Кьолн, Нюрнберг, Бостън, София, Велико Търново, Банкок, Камбоджа...

 

След колко време отново излагате в Скопие и как преживяхте родния град, откъдето заминахте за България, където все още живеете по този повод?

 

— Не съм излагал в Скопие от около двадесет години, може би повече. Бях точно на откриването на изложбата и усетих свежест, ентусиазъм в града, жажда за нещо духовно, за свобода, като някакво събуждане. Хората сега искат повече свобода, много повече от преди, усетих, че се активира някаква жажда за изразяване. Радвам се, че на откриването дойдоха и млади хора, имах наистина интересни срещи. Зарадвах се и на една млада жена, дъщеря на мой колега от студентството, която беше бебе, докато учехме.

Предполагам, че сте се зарадвали, че изложбата е в Старата скопска чаршия, където сте живели. Вие сте се преместили в това пространство като млад художник, а тук сте учили във Факултета по изящни изкуства.

 

— В Чаршията се чувствам като у дома си, много естествено. Най-красивата част на Скопие е точно там, с "Галерия 7", с галерия "Чифте Амам", с Куршумли ан, със Сули ан... В "Галерия 7" правехме пърформанси, рисувахме с Беди Ибрахим. Това е много интересно пространство. Интересно е, че в такава стара архитектура от османския период се появява авангардно изкуство. Интересно е съчетанието на архитектурата, цялата атмосфера и авангарда, модерния изказ.

 

На откриването на изложбата свирихте на флейта, сред картините са изложени дискове с ваша музика, книги с поезия и вашите мисли за дзен, суфизма, както и репродукции на стенописи на известната, неформална арт група „Zero“ от Скопие, на която сте били член през 80-те години на миналия век. Как гледахте на необходимостта да се занимавате с ъндърграунд изкуство в онзи социалистически период, когато беше извоювана свободата на изразяване, но и в годините след това?

 

- Стана ъндърграунд, защото тогава учехме в Художествената академия и Владимир Величковски предложи да направим изложба в Музея на Македония, но ние като студенти не можехме да излагаме и аз предложих да изложим групово, без имена, неофициално. И така започнахме, дадохме името на групата „Зеро“, защото кои бяхме тогава - никой и нищо. Нямахме право да излагаме, бяхме под земята. 

След създаването на „Зеро“ трябваше да рисуваме на стената на „Галерия 7“, в ОУ „Тефиуз“ и рисувахме без пари. Някои мои преподаватели ни критикуваха, че унищожихме рейтингите, бизнеса на художниците (смее се). Не им вярвах много за бизнеса, а и някои художници работят без пари, защото ние рисувахме без пари. Казахме – просто ни купете четки и бои и ние ще създаваме творби с ентусиазъм.

 

Стенописите на „Зеро“ все още стоят по стените на основното училище „Тефиуз“ в Скопие и в Младежкия културен център. Видяхте ли ги може би, когато бяхте там за откриването на изложбата си в „Чифте амам”?

- Тогава нямах време да ги видя, но са исторически. Интересното е, че ние от „Зеро" имахме съвместни работи, нямаше значение дали някой ни дава пари или не, важното беше само да рисуваме. Така и свирехме, и правехме спектакли, имахме вътрешна нужда от изява. През осемдесетте години на миналия век всъщност се случи възраждането на чаршията. Кафенетата и чайните бяха отворени до три, до четири сутринта, имаше хора през цялата нощ, за разлика от преди, когато оставаха пусти веднага щом се стъмни. Това беше период на своеобразно възраждане на по-широко ниво. Спомням си го като време, когато хората бяха много по-позитивни, много по-отворени към другите, когато беше много по-лесно.

 

А как тълкувате днешните начини на художествено изразяване, имайки предвид факта, че нарекохте един творчески цикъл от 2021 г. „Cyber ​​​​art“?

 

- Този цикъл "Cyber ​​​​art" е един вид експеримент, защото се рисува с компютърна програма и това ми е интересно, защото аз намирам някаква връзка с компютъра, той е някой, с когото рисувам! Аз ще му кажа нещо и той ще ми каже нещо и така ще направим нещо заедно (смее се). Не съм против компютрите и технологиите, мисля, че е добре, до известна степен, зависи как го гледаме. Естествено нищо не може да замени природата и човека, компютрите са помощни средства, но хората са създали и компютъра и другите технологични неща и това не е толкова страшно. Не съм враг на технологиите, въпреки факта, че не съм голям компютърджия, но е ОК, нямам нищо против.

 

Притеснява ли Ви бързият ритъм на живот в този век, предвид това, че сте обърнат към ученията и духовните практики на Изтока?

 

– Бързият ритъм не може да ме притеснява, защото зависи от мен дали ще се дразня или не, дали ще бързам или не (смее се). Можем да се изнервим, можем да бързаме, можем да изпаднем в безсъзнание, но ако човек медитира, ако е съсредоточен във вътрешната тишина, във вътрешното спокойствие, във вътрешното чувство на любов, на тишина, на мир, тогава всичко е наред, това не може да го притеснява.

 

Кураторът на изложбата „И в огъня щом се запролети” Горанчо Гьоргиевски изтъква между другото, че вашите творби са „духовен хоризонт в търсенето на светлината, на първоначалното и оформянето на съвършенството в идеалното..." Как тълкувате това ваше търсене?

 

— Рисувам от дете и може да се каже, че почти не съм спирал. Така че това търсене всъщност е търсене на скритата реалност. 

Тази реалност, която виждаме, е една реалност. Има реалност, която е вътре в нас, има по-висша реалност, която много малко хора откриват. В това търсене на тази вътрешна реалност изразяваш себе си, така че нещо отвътре да излезе наяве, показваш вътрешните си състояния и така се отваря пространство за създаване на простор, безкрайна светлина. Изживяваш в себе си безкрайна светлина, безкраен мир, безкрайна радост. Тогава чувстваш, че си едно с тази вселена, с всичко, което съществува. Отърваваш се от страха и алчността, гнева и всички емоции, които ни тормозят нас, хората, от нашите, така наречени вътрешни демони. 

Страхът, гневът, омразата, всички негативни емоции трябва да бъдат изразявани, а не да ги крием от себе си и другите. Трябва осъзнаем, че ги имаме в себе си и да ги пуснем да си отидат. Не трябва да се привързваме много към тях, това не е Истината. Ние не сме гняв, не сме страх, не сме лоши хора. Те са като гости, идват, преживяваме ги, добре, даваме им чаша чай и довиждане. Всичко това трябва да се изрази, да се осъзнае, да се стигне до една светлина, една вътрешна тишина, една вътрешна светлина, в която човек да бъде спокоен. Да може да бъде спокоен, да медитира в тази тишина, в тази светлина и тук да изживее единство със себе си, и така да осъзнае себе си. Да намери спокойствие, тишина, любов, защото тези неща ние ги носим в себе си.

 

През последните двадесет години сте излагали в няколко страни, но най-вече в България. Как бяхте приет публиката там, от българските художници, в кой град сте излагали най-много?

 

— В България съм излагал в Пловдив, известен още като града на художниците, и в много други градове, но най-много съм присъствал с изложби в София. Имам идея за голям проект, който искам да осъществя - хората да рисуват заедно върху големи платна, независимо дали са художници или ученици. Да рисуваме заедно, за да се научим да живеем заедно! Мисля, че ще бъде много интересно. Вярвам, че всеки трябва да изразява себе си, независимо дали е художник или не. И в България съм правил такива проекти с деца. Децата имат невинност, чистота в изразяването си. Аз съм фен на детските картини. Ние, възрастните, трябва да намерим тази невинност, тази чистота в себе си. В България има култура, има търсене, както в Македония, както навсякъде. Хората изразяват себе си. Сега усещам, че в Македония ще се случи нещо добро, може би ще дойде ново творение от млади художници.

 

Представихте се на самостоятелна изложба в Банкок през 2019 г. Какви впечатления бихте могли да споделите от това събитие по този повод?

 

— Аз лично не съм пътувал до Банкок, мои приятели решиха да правят изложби там. Имах две изложби на интересни места, които бяха видяни от много хора. Но има още една изложба, перформанс, което не знам дали изобщо е записано, което се проведе в древния храм Ангкор Ват, в Камбоджа, през декември 2019 г. Организираха го мои приятели, които представиха мои картини и ми донесоха много интересни снимки от там. Този храм е моето вдъхновение още от началното училище, от часовете по география. Бях изумен, когато го видях за първи път на снимка и тази снимка я пазих дълго време, а интересното е, че след толкова години картините ми бяха показани точно там. Може би това съвпадение с Ангкор Ват, тази връзка, не е случайна. Това е пространство, което хармонизира, което предлага мир!

 

Катерина Богоева

Cooltura mk