Ако искате да се освободите от
страданията на самсара, вие трябва да научите прекия път, по който да станете
Буда. Този път не е нещо друго, а осъзнаване на собствения ви Разум (Mind). В
такъв случай какво е този Разум? Това е истинската природа на всички живи
същества; природа, която е съществувала преди нашите родители да се родят,
което ще рече – и преди нашето раждане, и която съществува и в този момент,
неизменна и вечна. Затова тази изначална природа се нарича „Лице на човека,
преди неговите родители да са били родени.
Този Разум е изначално чист. Когато
ние се появим на света, тази природа не е новородена, а когато умрем тя не
загива. Тя няма признаци на мъж или жена, нито е оцветена в нюанси на добро или
зло. Тя е с нищо несравнима, затова се нарича природа на Буда. И все пак
безбройни мисли произлизат от тази Себе-природа (Self-nature), както вълни се
надигат в океана, или като отражения, сменящи се едно-друго в огледало.
Ако желаете да осъзнаете собствения си
Разум, трябва, преди всичко, да се вгледате в източника, от който извират
мислите. По време на сън или когато работите, когато стоите, или когато седите,
задълбочено се питайте: „Какво е моят Разум?”, с неотслабваща решимост да
намерите отговор на този въпрос. Това се нарича обучение или практика, или
стремеж към истина, или жажда за осъзнаване. Това, което се нарича дзадзен, не
е нещо друго, а вглеждане в своя собствен Разум. По-добре е самоотвержено да
търсиш своя собствен Разум, отколкото всеки ден да четеш и декламираш
многобройни сутри и дхарани безброй години наред. Такива старания, които не са
нещо повече от формалност, принасят някои заслуги, но с времето си те губят
своята сила и вие отново ще трябва да изпитате страданията на Трите Пътя на
Злото (Three Evil Paths).
Тъй като търсенето на своя собствен Разум води в
крайна сметка към просветление, тази практика е необходима предпоставка към
това да станеш Буда. Няма значение дали сте извършили десетте порочни постъпки
или петте смъртни гряха – ако промените Разума си и постигнете просветление,
незабавно ще станете Буда. Но не прегрешавайте и не чакайте спасение чрез
просветление (от последствията на своите собствени действия), защото, нито
просветлението, нито Буда, нито някой от патриарсите може да спаси човек, който
в своите заблуди върви към дъното по пътя на порока.
Представете си дете, което спи редом
със своите родители, и на което се присънва, че го бият или че е тежко болно.
Родителите не могат да помогнат на детето си, колкото и силно да страда то,
защото никой не е в състояние да проникне в съновиденията на друг човек. Но,
ако детето се събуди, незабавно ще се избави от тези страдания. По същия начин,
този, който осъзнае, че неговият собствен Разум е Буда,
мигновено ще се освободи от страданията, които произтичат (от непознаване на
закона) на неспирните промени „живот-смърт”. Ако Буда би могъл да попречи на
това, нима би позволил дори на едно чувстващо (sentient) същество да попадне в
ада*. Без Себе-осъзнаване е невъзможно да се проумеят такива неща.
*Това, което се подразбира, е, че Буда
не е свръхестествено същество, което може да ни предпази от пропадане в ада,
като ни дари с просветление и че просветлението, чрез което можем да се спасим
от такава участ, се постига само по пътя на собствените ни усилия.
Що за господар (master) е този, който
в този сегашен момент различава с очите си цветове и дочува с ушите си гласове,
който в този миг повдига ръце и движи крака? Знаем, че това са функции на нашия
собствен Разум, но никой не знае как точно това се случва. Възможно е да се
твърди, че зад тези действия не стои никаква същност, но очевидно е, че това не
става самопроизволно. И напротив, може да се предполага, че те са следствие на
някаква същност, но така или иначе, тази същност е невидима. Ако човек признае,
че този въпрос няма решение, всички опити да се върви (към отговор) по пътя на
разсъжденията (reason) ще се прекратят, и човек напълно объркан, няма да знае
какво да прави. В този благоприятен момент неговото желание да стигне до
отговор все повече се усилва и усилва, без да чувства умора, безгранично.
Когато това задълбочаващо се само-разпитване достигне самото дъно и това дъно
не издържи и се продъни, не остава ни най-малко съмнение в това, че собственият
ни Разум сам по себе си е Буда, че е Вселена на пустотата (Void-uniwerse). И
тогава няма да има притеснения по повод живота и смъртта, нито истина, която да
се търси.
В съня си е възможно да се заблудите и
да загубите пътя за дома си. Питате някого да ви каже на къде да вървите или се
молите на Бог или на Буда да ви помогне, но все едно, не можете да се приберете
у дома си.. Но щом се събудите от съня си, виждате, че лежите в своето легло и
че единственият начин да намерите дома си е бил да се събудите. Такова духовно
пробуждане се нарича връщане към началото (return to the origin) или прераждане
в рая. Това е разновидност на на вътрешно осъзнаване което може да бъде
придобито с помощта на определена практика.Всеки, който обича дзадзен и прави
усилия в практиката си, било то като монах, било като мирянин, може да достигне
тези висоти. Но дори такова (частично) пробуждане не може да се постигне, освен
по пътя на практикуване на дзадзен.. Ще допуснете сериозна грешка обаче, ако
предполагате, че това е истинско просветление, при което не остават ни най-малки
съмнения в неговата автентичност. Бихте заприличали на човек, който намерил
бронз, се заблуждава, че намерил злато.
След такова осъзнаване питайте се още
по-интензивно така: „Моето тяло е като призрак (phantom), като мехурче в поток.
Моят разум (mind), вглеждайки се в себе си е така безформен, каквото е празното
пространство, и въпреки това там някъде се възприемат звуци. Кой е този, който
ги чува?” Ако се разпитвате по този начин, при пълно потапяне, без нито за миг
да отслабвате своите усилия, вашият разсъдък (rational mind) в края на краищата
ще се изчерпи и само питането на най-дълбоко ниво ще остане. Накрая вие ще
престанете да осъзнавате тялото си. Вашите закостенели представи и понятия ще
изчезнат след това абсолютно, изчерпателно само-запитване, така както
последната капка вода от пробит съд и съвършеното просветление ще последва,
както цветове се разтварят на суха вейка.
При такова осъзнаване вие постигате
истинско освобождение.
Но даже и сега повторно отхвърлете това, което сте
осъзнали, обръщайки се отново към субекта, който осъзнава, т. е, към самото
дъно и решително вървете напред. Тогава природата на вашето „аз” ще стане още
по-ярка и прозрачна в степента на изчезване на вашите измамни (delusive)
чувства, подобно на скъпоценен камък, засияващ след повторна полировка, докато
не озари цялата вселена. Не се съмнявайте в това! Ако вашата устременост е
твърде слаба, за да ви доведе до това състояние в този ви живот, вие ще
постигнете Само-осъзнаване по-лесно в следващия, при условие, че ще продължавате
това само-запитване до самата си смърт, така както свършената наполовина работа
вчера ще бъде довършена по-лесно днес.
В дзадзен не презирайте, но и не
„обгрижвайте” възникващите мисли, а само изследвайте своя собствен Разум
(Mind), непосредствения източник на тези мисли. Трябва да разберете, че всичко,
което се появява във вашето съзнание (consciousness), или е видяно от вашите
очи, е илюзия, нямаща под себе си никаква здравa основа. Затова не трябва, нито
да се страхувате от такива явления (phenomena), нито да се поддавате на тяхното
очарование. Ако съхраните разума си така празен, както празно е пространството,
незамърсен от странични за него неща, никакви зли духове не биха ви смутили,
даже на смъртното ви легло. Но докато сте в дзадзен не пазете в главата си и
тези съвети. Трябва сами да се превърнете във въпроса: „Какво е това Разум?”
или „Кой е този, който слуша тези звуци?”. Когато осъзнаете този Разум, тогава
ще разберете, че той е самият източник на всички Буди и на чувстващите същества
(sentient beings). Бодхисатва Канон е наречен така защото е придобил
просветление възприемайки звуците (т. е, разпознавайки техния източник) на
околния свят.
Докато работите, докато почивате, не
преставайте да се опитвате питайки се да осъзнаете, кой е този, който слуша.
Макар вашето самозапитване да е станало почти неосъзнато (unconscious), няма да
успеете да откриете този, който слуша и всички ваши усилия ще бъдат напразни. И
все пак звуци ще се чуват, затова продължавайте да се питате на още по-дълбоко
ниво. Накрая и последната следа от себе-възприятие (self-awareness) ще изчезне,
и вие ще се почувствате като безоблачно небе. Вътре в себе си няма да намерите
„Аз”, нито ще откриете някой, който да слуша. Вашият Разум e подобен на
Празнота, но не съществува нито едно местенце, което може да се каже, че е
празно. Това състояние често се бърка със Себе-осъзнаване (Self-realization).
Затова продължавайте да се питате още по-интензивно: „Кой е този, който слуша?”
Ако отново и отново се задълбавате в този въпрос, забравяйки за всичко
останало, ще изчезне даже и чувството за празнота, и вие ще престанете да
възприемате каквото и да било – освен „непрогледна” тъмнина. Не спирайте дотук,
продължавайте да се питате с всички сили: „Кое е това, което слуша?”. Въпросът
ще бъде приключен само когато вашето питане бъде напълно изчерпано и тогава ще
почувствате себе си като човек върнал се от света на мъртвите. Ще се срещнете
лице в лице с всички Буди и Патриарси от всички вселени от миналото и
настоящето.
Проверете се с този коан: „Монах попитал Джошу (Joshu): „В какво е
смисълът на идването на Бодхидхарма в Китай?”. Джошу отговорил: „В гората –
дъб!”. Ако и след този коан във вас остане и най-малко съмнение, продължавайте
да се питате: „Кое е това, което слуша?”.
Ако не постигнете осъзнаване през този
си живот, кога може да се случи това? Когато умрете няма как да избегнете един
дълъг период на страдания в Трите Пътя на Злото (Three Evil Paths). Но какво е
пречка за осъзнаването? Нищо друго, освен вашият половинчат стремеж към истината.
Помислете за това и се напрегнете до крайния предел.
Басуи (Bassui Tokusho (抜隊 得勝, 1327–1387)).
Превод Shi Jian 岁月香站隱士
Няма коментари:
Публикуване на коментар