Метаноя - приказки и лекции върху християнски ценности и добродетели

 

Приказка за бабата дявол

Дяволското в човека иска разделение. Иска да няма любов, хората да не се обичат. Има една история за бабата-дявол:

Един мъж и една жена много хармонично си живеели. Не повтаряли името Божие, ама имали хармония, обичали се. Един ден при тях дошла една баба и рекла:

— Мъжът ми умря и сега търся някое семейство да ме приеме да живея при тях. Имам пари, ама нямам къде да живея.

— Ще те вземем ние – казали те и я взели да живее при тях. Много добре си живеели, няколко дена, докато бабата-дявол не решила да направи нещо. Мъжът имал дюкян, бакалница и бабата отишла при него и му казва:

— Слушай, знаеш ли какво видях? Видях жена ти с един друг... като ги видях какво правеха, просто не мога да повярвам...

На мъжа му пламнала кръвта. Толкова ѝ вярвал на жената, а тя... Тръгнал той, ще отива да трепе жена си. Ще я накаже! Толкова го ударило...

Обаче бабата тръгнала преди него. По едно време гледа той, бабата върви пред него и влиза в една напусната къща. Доближил се да види къде отива и гледа, вътре трима дяволи. А бабата е единия от тези дяволи и тя говори на другите двама:

— Да знаете какво съм подготвила! Благодарение на мен сега тоя ще утрепе жена си. Много съм доволна от това какво зло направих.

Дяволите се ситят на лошите работи. Много се радват, когато направят някое зло за хората.

— И добре е, че не повтарят името на Бог – продължила бабата, – иначе щеше да ми е много по-трудно. Нямаше да мога да живея там, ако повтарят името Божие.

Мъжът чул това и веднага разбрал за какво става дума. Тръгнал към дома, да стигне вкъщи преди бабата. У дома жената го пита:

— Мъжо, какво става, защо си дошъл по-рано?

— Жено, имам нещо да ти кажа. Нямаме много време. Сега ще дойде бабата. Подготви се. Ще направим нещо – като влезе бабата, ние двамата в единство ще се концентрираме на нея и ще кажем: "Господи Боже Исусе Христе, помилуй нас!".

Влиза бабата и те двамата подготвени: "Господи Боже Исусе Христе, помилуй нас!".

Изведнъж черен пушек почнал да излиза от очите на бабата. Дяволщината не може толкова да изтърпи. Така мъжът и жената убили дявола.

Дяволът умира, когато се сложи в такава ситуация, дето да няма къде да бяга, а да трябва да слуша името. И той не може да издържи на вибрацията на името. Когато повтаряш името божие, ти изчистваш сърцето и не могат баджанаците да те хванат. Затова е много важно да се мантрува, да се молиш, но не само механично, истински трябва да се повтаря името. Това е важно.

Запомнете, когато мантрувате или когато пеете името, опитайте се да направите едно сещане към това име, което пеете. Тогава ще се въвлечете в това, ще ви бъде интересно, ще искате да го кажете повече и повече пъти, защото това ще ви дава радост. Това са мощни мантри. Заредени са с огромна шакти. Всички тези мантри, молитви, и християнски, и хинду имат огромна сила в тях. Ако се свържете със сърцето, докато казвате тази молитва, мантра, тя ще изгори вашите демони.

За Исусовата молитва „Господи Боже Исусе Христе, помилуй ме“, се казва, че тя изгаря демоните. Къде са демоните? У нас. Ако ние кажем тази молитва с любов към Христос, с посветеност, ние ще изживеем тишина. Ще изживеем присъствието на Христос. Това е силата на Исусовата молитва. Това е една от най-мощните молитви в християнството. Това е буквално оръжие срещу нашите демонични навици, защото ние имаме демонични навици. Ние сме усвоили много навици, които не ни служат за добро. Вредят ни по някакъв начин. Чрез мантрата, чрез молитвата, ние ще отрежем тези навици. Ще осветлим всички спомени, всички записки, ще ги пречистим. Отвътре ще ни стане светло, необятно и радостно. Сатва. Медитацията започва от сатва гуна.

Из "Метаноя"

Християнски и еврейски истории

Избрани откъси от лекции на Кану - Перица Георгиев върху духовните ценности и добродетели

Книгата е на етап - коректор

Проповед на Басуи върху Единния Разум (One Mind)

 

Ако искате да се освободите от страданията на самсара, вие трябва да научите прекия път, по който да станете Буда. Този път не е нещо друго, а осъзнаване на собствения ви Разум (Mind). В такъв случай какво е този Разум? Това е истинската природа на всички живи същества; природа, която е съществувала преди нашите родители да се родят, което ще рече – и преди нашето раждане, и която съществува и в този момент, неизменна и вечна. Затова тази изначална природа се нарича „Лице на човека, преди неговите родители да са били родени. Този Разум е изначално чист. Когато ние се появим на света, тази природа не е новородена, а когато умрем тя не загива. Тя няма признаци на мъж или жена, нито е оцветена в нюанси на добро или зло. Тя е с нищо несравнима, затова се нарича природа на Буда. И все пак безбройни мисли произлизат от тази Себе-природа (Self-nature), както вълни се надигат в океана, или като отражения, сменящи се едно-друго в огледало.

Ако желаете да осъзнаете собствения си Разум, трябва, преди всичко, да се вгледате в източника, от който извират мислите. По време на сън или когато работите, когато стоите, или когато седите, задълбочено се питайте: „Какво е моят Разум?”, с неотслабваща решимост да намерите отговор на този въпрос. Това се нарича обучение или практика, или стремеж към истина, или жажда за осъзнаване. Това, което се нарича дзадзен, не е нещо друго, а вглеждане в своя собствен Разум. По-добре е самоотвержено да търсиш своя собствен Разум, отколкото всеки ден да четеш и декламираш многобройни сутри и дхарани безброй години наред. Такива старания, които не са нещо повече от формалност, принасят някои заслуги, но с времето си те губят своята сила и вие отново ще трябва да изпитате страданията на Трите Пътя на Злото (Three Evil Paths). Тъй като търсенето на своя собствен Разум води в крайна сметка към просветление, тази практика е необходима предпоставка към това да станеш Буда. Няма значение дали сте извършили десетте порочни постъпки или петте смъртни гряха – ако промените Разума си и постигнете просветление, незабавно ще станете Буда. Но не прегрешавайте и не чакайте спасение чрез просветление (от последствията на своите собствени действия), защото, нито просветлението, нито Буда, нито някой от патриарсите може да спаси човек, който в своите заблуди върви към дъното по пътя на порока.

Представете си дете, което спи редом със своите родители, и на което се присънва, че го бият или че е тежко болно. Родителите не могат да помогнат на детето си, колкото и силно да страда то, защото никой не е в състояние да проникне в съновиденията на друг човек. Но, ако детето се събуди, незабавно ще се избави от тези страдания. По същия начин, този, който осъзнае че неговият собствен Разум е Буда, мигновено ще се освободи от страданията, които произтичат (от непознаване на закона) на неспирните промени „живот-смърт”. Ако Буда би могъл да попречи на това, нима не би позволил дори на едно чувстващо (sentient) същество да попадне в ада*. Без Себе-осъзнаване е невъзможно да се проумеят такива неща.

*Това, което се подразбира, е, че Буда не е свръхестествено същество, което може да ни предпази от пропадане в ада, като ни дари с просветление и че просветлението, чрез което можем да се спасим от такава участ, се постига само по пътя на собствените ни усилия.

Що за господар (master) е този, който в този сегашен момент различава с очите си цветове и дочува с ушите си гласове, който в този миг повдига ръце и движи крака? Знаем, че това са функции на нашия собствен Разум, но никой не знае как точно това се случва. Възможно е да се твърди, че зад тези действия не стои никаква същност, но очевидно е, че това не става самопроизволно. И напротив, може да се предполага, че те са следствие на някаква същност, но така или иначе, тази същност е невидима. Ако човек признае, че този въпрос няма решение, всички опити да се върви (към отговор) по пътя на разсъжденията (reason) ще се прекратят, и човек напълно объркан, няма да знае какво да прави. В този благоприятен момент неговото желание да стигне до отговор все повече се усилва и усилва, без да чувства умора, безгранично. Когато това задълбочаващо се само-разпитване достигне самото дъно и това дъно не издържи и се продъни, не остава ни най-малко съмнение в това, че собственият ни Разум сам по себе си е Буда, че е Вселена на пустотата (Void-uniwerse). И тогава няма да има притеснения по повод живота и смъртта, нито истина, която да се търси.

В съня си е възможно да се заблудите и да загубите пътя за дома си. Питате някого да ви каже на къде да вървите или се молите на Бог или на Буда да ви помогне, но все едно, не можете да се приберете у дома си.. Но щом се събудите от съня си, виждате, че лежите в своето легло и че единственият начин да намерите дома си е бил да се събудите. Такова духовно пробуждане се нарича връщане към началото (return to the origin) или прераждане в рая. Това е разновидност на вътрешно осъзнаване, което може да бъде придобито с помощта на определена практика. Всеки, който обича дзадзен и прави усилия в практиката си, било то като монах, било като мирянин, може да достигне тези висоти. Но дори такова (частично) пробуждане не може да се постигне, освен по пътя на практикуване на дзадзен.. Ще допуснете сериозна грешка обаче, ако предполагате, че това е истинско просветление, при което не остават ни най-малки съмнения в неговата автентичност. Бихте заприличали на човек, който намерил бронз, се заблуждава, че намерил злато.

След такова осъзнаване питайте се още по-напрегнато така: „Моето тяло е като призрак (phantom), като мехурче в поток. Моят разум (mind), вглеждайки се в себе си е така безформен, каквото е празното пространство, и въпреки това там някъде се възприемат звуци. Кой е този, който ги чува?” Ако се разпитвате по този начин, при пълно потапяне, без нито за миг да отслабвате своите усилия, вашият разсъдък (rational mind) в края на краищата ще се изчерпи и само питането на най-дълбоко ниво ще остане. Накрая вие ще престанете да осъзнавате тялото си. Вашите закостенели представи и понятия ще изчезнат след това абсолютно, изчерпателно само-запитване, така както последната капка вода от пробит съд и съвършеното просветление ще последва, както цветове се разтварят на суха вейка.

При такова осъзнаване вие постигате истинско освобождение. Но даже и сега повторно отхвърлете това, което сте осъзнали, обръщайки се отново към субекта, който осъзнава, т. е, към самото дъно и решително вървете напред. Тогава природата на вашето „аз” ще стане още по-ярка и прозрачна в степента на изчезване на вашите измамни (delusive) чувства, подобно на скъпоценен камък, засияващ след повторна полировка, докато не озари цялата вселена. Не се съмнявайте в това! Ако вашата устременост е твърде слаба, за да ви доведе до това състояние в този ви живот, вие ще постигнете Само-осъзнаване по-лесно в следващия, при условие, че ще продължавате това само-запитване до самата си смърт, така както свършената наполовина работа вчера ще бъде довършена по-лесно днес.

В дзадзен не презирайте, но и не „обгрижвайте” възникващите мисли, а само изследвайте своя собствен Разум (Mind), непосредствения източник на тези мисли. Трябва да разберете, че всичко, което се появява във вашето съзнание (consciousness), или е видяно от вашите очи, е илюзия, нямаща под себе си никаква здравa основа. Затова не трябва, нито да се страхувате от такива явления (phenomena), нито да се поддавате на тяхното очарование. Ако съхраните разума си така празен, както празно е пространството, незамърсен от странични за него неща, никакви зли духове не биха ви смутили, даже на смъртното ви легло. Но докато сте в дзадзен не пазете в главата си и тези съвети. Трябва сами да се превърнете във въпроса: „Какво е това Разум?” или „Кой е този, който слуша тези звуци?”. Когато осъзнаете този Разум, тогава ще разберете, че той е самият източник на всички Буди и на чувстващите същества (sentient beings). Бодхисатва Канон е наречен така защото е придобил просветление възприемайки звуците (т. е, разпознавайки техния източник) на околния свят.

Докато работите, докато почивате, не преставайте да се опитвате питайки се да осъзнаете, кой е този, който слуша. Макар вашето самозапитване да е станало почти неосъзнато (unconscious), няма да успеете да откриете този, който слуша и всички ваши усилия ще бъдат напразни. И все пак звуци ще се чуват, затова продължавайте да се питате на още по-дълбоко ниво. Накрая и последната следа от себе-възприятие (self-awareness) ще изчезне, и вие ще се почувствате като безоблачно небе. Вътре в себе си няма да намерите „Аз”, нито ще откриете някой, който да слуша. Вашият Разум e подобен на Празнота, но не съществува нито едно местенце, което може да се каже, че е празно. Това състояние често се бърка със Себе-осъзнаване (Self-realization). Затова продължавайте да се питате още по-напрегнато: „Кой е този, който слуша?” Ако отново и отново се задълбавате в този въпрос, забравяйки за всичко останало, ще изчезне даже и чувството за празнота, и вие ще престанете да възприемате каквото и да било – освен „непрогледна” тъмнина. Не спирайте дотук, продължавайте да се питате с всички сили: „Кое е това, което слуша?”. Въпросът ще бъде приключен само когато вашето питане бъде напълно изчерпано и тогава ще почувствате себе си като човек върнал се от света на мъртвите. Ще се срещнете лице в лице с всички Буди и Патриарси от всички вселени от миналото и настоящето. Проверете се с този коан: „Монах попитал Джошу (Joshu): „В какво е смисълът на идването на Бодхидхарма в Китай?”. Джошу отговорил: „В гората – дъб!”. Ако и след този коан във вас остане и най-малко съмнение, продължавайте да се питате: „Кое е това, което слуша?”.

Ако не постигнете осъзнаване през този си живот, кога може да се случи това? Когато умрете няма как да избегнете един дълъг период на страдания в Трите Пътя на Злото (Three Evil Paths). Но какво е пречка за осъзнаването? Нищо друго, освен вашият половинчат стремеж към истината. Помислете за това и се напрегнете до крайния предел.

Басуи (Bassui Tokusho (抜隊 得勝, 1327–1387)).

Превод Shi Jian 岁月香站隱士

Сладостта на безвремието - книга за медитацията

 

Медитацията е първо да осъзнаем мислите. Да видим, че не сме мислите, ние не сме това, което мислим, че сме. Не сме и това, което чувстваме и усещаме. Ние сме свидетел на това нещо. Ние не сме мислите, не сме емоциите, и осъзнаването на това е началото на медитацията. Една отдръпнатост от описванията. Така се освобождаваш. Ако не се описваш с моментното състояние, то няма да те тормози. Ако се опишеш, тогава му вярваш и то те мачка.

Погледни състоянието отстрани и виж, че то може да се промени. После ще дойде друго и на него ще повярваш – виж и него отстрани. Психиката се променя непрекъснато. Ако гледаш нещо отстрани, не можеш да вярваш толкова в него.

Някои неща са факти, но фактите не са Истината. И Истината не е факт. Може би много високо слагам летвата, но няма къде другаде да я сложа. Не можеш да предизвикаш просветление. Не можеш да го направиш. Първият път, когато се случва медитация или просветление, то просто идва. Случва се, без ти изобщо да участваш в това, без да знаеш как става. Влизаш в състояние и се изненадваш сам от себе си, и въпросът е в изживяването, не в убеждаването. Да изживееш това и когато го изживееш, ще видиш, че не е толкова далеч от теб. Само трябва да си дадеш шанс. Да не губиш надежда, че медитацията може да се случи.

Когато си описан изцяло с егото и видиш това описване, това е крачка към това, да се отделиш от него. Щом можеш да го видиш, значи това не си ти. Когато видиш факта на егото, това те освобождава. Вашето истинско аз изобщо не е онова, което в този момент изживявате. Просто не е. Не изживяваш истинското си аз.

Ако го изживееш в този момент, ще изглеждаш съвсем различно. Самото тяло ще ти се промени, ще светнеш изцяло. То е като слънце, вътрешно слънце, което е покрито с разни работи. Страх, мъка, неприемане, колебание – замазано е отгоре. Аз наричам това слънце – Семето на Истината в теб. Във всеки съществува това. Но е покрито отгоре, замазано е. И като ги гледаш тези неща, мислиш: „Да, аз съм това. Това съм”. Но ако се махнат тези неща – идва първият лъч на слънцето и вече става по-леко отвътре.

Като започнеш да се осъзнаваш, започва да се появява свидетелят и той вижда всичките неща в теб, но не се влияе от тях. Няма осъждане в него и няма чувство за вина. Той нито осъжда, нито се чувства виновен, просто гледа. Той само гледа факти. Ако се осъжда, човек се описва с това повече. Когато се осъждаш, то не си отива. Потвърждава се. Така само повече потъваш.

Трябва да го регистрираш, но да не се осъждаш. Самоосъждането не помага реално. Не се освобождаваш от него с това, че ще се осъдиш. Даже го взимаш за по-реално, все едно подсилваш това чувство. Това е погрешно. Само осъзнавай. Осъждането е от ума. Неосъждането не значи, че си някой, който няма съвест или си безразсъден. Просто не се осъждаш, виждаш как са нещата в теб и не се осъждаш за това. Медитираш, гледаш това, и в един момент, когато имаш стремеж, това се променя, а когато се осъждаш, се потвърждава.

Из "Сладостта на безвремието"

Книга за медитация на Перица Георгиев - Кану

Очаквайте през април!

Картина: Перица Георгиев - Кану

 

Интервю от представянето на книгата МУ

 

Представяне на книгата МУ

 

На 27.01. 2022 в Македонския културно информационен център ще бъде представена книгата на Кану – Перица Георгиев, МУ.

Книгата е съставена от дзен притчи и лекции върху дзен, медитация и себе осъзнаване.

Начален час 18.30 ч.

Заповядайте!

 

И в огъня щом се запролети...

 

Картини от една изложба...

 

И в огъня щом се запролети...

Кога? - Откриването е на 21.12.2021 в 20 ч.

Къде? - Чифте амам - центъра на Скопие, Северна Македония

.........................

Това е нещо, което.... трябва да се види.

Да!

Впрочем Премананда надзърна в кухнята на събитието...

Следващите няколко фотоса са една симпатична възможност да усетим атмосферата на работния процес по създаването на изложението...

SHEB-I ARUS

 

Мевляна Джалалудин Руми пише стиховете си на три езика. Турски, персийски и арабски.

На персийски език „шеб“ (произнесено шеб) означава „нощта“. „Арус“ е „сватба“.

Така Seb-i Arus или Sheb-i Arus е персийско словосъчетание, което се разбира като „сватбена нощ“.

Мевляна не говореше за нищо друго освен за любов до деня, в който напусна този свят.

Защото Любовта обича да обича и обича без да разделя никого.

Ето защо денят на неговото напускане не е край, той е начало на едно друго раждане.

Всеки 17 декември, нощта на напускането на Мевляна, хиляди хора от цял свят се събират в мавзолея на Мевляна от 13-ти век, за да отпразнуват Шеб-и Арус, неговия „сватбен ден“, неговото сливане с любимата му, с Божественото.

В последните му часове, съпругата на Мевляна го моли да не напуска, да помоли Бог да му позволи да остане тук още малко. Отговорът на Мевляна бе следният:

- Нима аз съм крадец? Откраднал ли съм нещо от някого? Това ли е причината да искаш да ме затвориш тук и да ме предпазиш от това да се слея с любовта ми?

Ето какво е неговото отношение към смъртта. За него тя е освобождаване от клетката на тялото; моментът, когато птицата на душата отлита свободно. Така е за душата, осъзнала своята Божествена природа и свободна от всички земни желания.

На пътя на Мевляна, Seb-i Arus е празник, фестивал на любовта, на красотата, изживявана във всеки миг от Влюбените в Бог.

Според учението на Мевляна, хората се раждат два пъти, веднъж от майките си и втори път от собствените си тела. Истинското раждане е второто, духовното раждане.

Дервишите Мевлеви, ръководени от духовен водач, живеят като членове на Ордена Мевлеви, според принципите на неговото учение. Те минават дълъг период на духовен стремеж, служене, посветеност и израстване, преди да могат да участват в танца Сема, за който се обличат в бяла дреха и носят висока шапка. Шапката символизира гробницата на плътта, а бяла дреха е нейният саван.

Вчера чудото Сема се завъртя в йога зала Нараяна, където Мевляна и Пепси Баба благословиха всички влюбени в Бог.