Ву Вей - нова книга от беседите на Кану

 

В новата книга „Ву Вей“ Кану Баба ще ни накара да се замислим над това дали в действителност разбрахме космическия виц. Дали осъзнахме какво е трансценденталният смях и какво е истинският хумор.

Ще разказва вицове, ще разговаря с ученици на наболели теми и ще ни води в осъзнаване за това колко сме механични, когато си мислим, че сме съзнателни.

Ще ни говори за практиките като средство за пречистване на енергията и за необходимостта от цялостност в подхода, без очакване, без амбиция с търпение и смирение.

Ще ни разказва за сериозните неща в живота с непринудено чувство за хумор и много смях.

И преди всичко за любовта, без която нито шегите, нито сълзите ни могат да са това, което са.

Ако всичко върви по план, звездите вещаят другата седмица книгата да влезе в печатница, което е обещание да я имаме около Коледа…

А снимката е на един от проектите за корица, с картина на Кану Баба и по дизайн на Вал (Валерия Комсалова).

И нека силата на мъдростта и мъдростта на силата да бъдат капитаните на кораба на живота на всеки един от нас!

Амин!

Арт календар "Сладостно безвремие"

Освен цветен акцент на бюрото, той е деликатно напомняне, което връща ума към медитативното съзнание всеки път, когато отлети подир предизвикателствата на ежедневието.

Освен красив арт аксесоар на нощното шкафче, той е сладкодумен приятел, с който да завършваш деня, пътешествайки сред магически вътрешни пейзажи, преди да потънеш в обятията на Морфей.

Освен картини и слово в стаята за медитация, той е самото вдъхновение, което ти помага да пробиеш през сивите мъгли на ума, за да се отпуснеш в тишината на безвремието, където е твоят истински дом.

Арт календар „Сладостно безвремие“ – добавяме още едно измерение към ежедневието!

368 картини на Кану Баба, с 366 сентенции из негови лекции и беседи.

Само за ценители!

Вече в продажба!

 Поръчай тук

Календарът за 2026 г.

 

Когато празниците са на прага, а домът ухае на канела,

джинджър и ванилия – ето я твоята зимна идилия…

Добавяме щипка безвремие с картините на Кану,

включени в новия календар за 2026 година и си пожелаваме истински вкус за изкуството и нови 12 месеца искрена отдаденост и посветеност на Любовта, Мъдростта и Истината.

Заяви своя календар тук

Честит рожден ден, Гуруджи

От мен да знаеш, приятелю, не може да загасиш някой, на когото душата му свети. По-силно е от всичко и по-вероятно е самият ти да пламнеш.

С такъв човек ти е лесно.

Лесно ти е да общуваш, да се усмихваш и да мечтаеш.

А трудно е единствено да го забравиш.

И не приемай такива хора за даденост, защото няма случайни срещи в този живот, нито в другия...

Не напразно са казали хората: „Оня горе си знае работата“.

А нашата работа е да обичаме това, което имаме тук и сега!

Колко е кратък животът.

И за къде пестим Любовта си?

Хафиз

Път към освобождение и реализация

 

Някой си човек имал пари, харам пари. Грешни пари. На хазарт ги вземал. Отива при Мевляна, искал да му ги даде и да иде в Мека, да се покае. Да се пречисти. На хаджилък в Мека. Обаче Мевляна не му приел парите. Той не му казал нищо за това от къде са му парите, но Мевляна знаел и казал: „Не, не ги взимам тези пари!“.

После, чул за Хаджи Бекташ, отива при него. Предложил парите и Хаджи Бекташ ги взел. Казал: „Добре, имаме нужда от пари, остави ги“.

Оставил парите на Хаджи Бекташ и си заминал за Мека. Обаче през цялото време по пътя му идва мисъл „Защо Мевляна не взе парите, а Хаджи Бекташ ги взе. Какво значи това, кой е по-велик от двамата“. Като се върнал от Мека, отива при Хаджи Бекташ и го пита: „Слушай, аз ти дадох едни пари и ти ги взе, ама преди това бях при Мевляна и той не ги взе. Какво значи това, какво ще ми кажеш?“.

Хаджи Бекташ му рекъл: „Това е, защото Мевляна е велик дух, той не иска такива работи да докосва. А аз мога, за мен няма такъв проблем. Аз ги правя тези неща“.

После отива при Мевляна и му казва – така и така, Хаджи Бекташ взе парите, а ти не ги взе, какво значи то-ва, какво ще кажеш?

Мевляна рекъл: „То е защото Хаджи Бекташ е велик суфи, той може да ги вземе и нищо да му няма. Може да пречисти всичко, но аз не мога, аз нямам такова ниво“.

Така и единият поставил другия по-високо от себе си… и другият. Но на човека пак нищо не му било ясно. Кой е по-висш. Дали този, който взел парите, или този, който не ги взел?!

Аз няма да ви питам вас за пари. Кой е по-висш. Всеки е висш на свой начин. И този е по-висш, и другият. В суфизма има едно такова нещо, че суфите никога по-между си не се сравняват. То е мъдрост. Истински суфи няма да осъжда друг суфи. Ако е истински суфи – никога! Така че няма конфликти между истински суфи. Има конфликти и сблъсъци само между фанатици. Между фанатици, ментални типове, болни, невротични, психотични. Те отмъщават, осъждат, правят разни работи, ама суфи – не. Дервиш – не.

Истинският суфизъм освобождава човека от всички такива щуротии, води го към свобода. Суфизмът е път към освобождение и реализация.

Кану, из книгата „Михраб“

Книга с беседи за суфизма

Фотография: Биляна Николова – Бринги

Сема за празника Шеб-и-арус, в Коня

За кражбата и за възмездието

Питате: Какво ще стане с нас в бъдеще? – В бъдеще няма да лъжете, няма да крадете. Каквото направите, ще се напише на лицето ви – нищо няма да остане скрито. Направите ли една малка погрешка, веднага ще дойде последствието.

Наблюдавах един интересен факт в с. Чатма – Варненско. Две ластовички си правеха гнезда на близки места. Едната ходеше, връщаше се, носеше кал, сламки за гнездото си. Другата, по-хитра, стои настрана и чака първата да замине, да вземе от гнездото й готов материал. Първата ластовичка не забелязва това, продължава да носи кал, да си гради гнездото. Това траеше десетина деня. Първата, работливата ластовичка, гледа гнездото си и се чуди, защо, след като носи толкова материал, не може да го завърши. В това време иде втората ластовичка, спуща се към гнездото на първата, да си вземе сламки и кал. Едва сега трудолюбивата ластовичка разбра, че крадец взима материала за гнездото й. Хвърли се върху нея и се сбиха. В борбата и двете паднаха на земята. В това време се спусна върху тях една котка и хвана едната.

– Коя ластовичка падна в устата на. котката?

– Крадливата. Така тя получи възмездието си.

"Аз съм онзи човек" - НБ, 28.09.1919 г.