Едно мигновено разбиране на Истината не оставя място за тълкуване

Маулана Джалал ал-Дин Руми е роден през 1207 година в Балх, в Хорасан, Североизточен Иран. Семейството му се установило в град Икониум (сега Коня), в провинция Рум (сега Турция) и неговият прякор идва оттук. Известен е в Индия като Маулана Рум. Почитан е като най-големия и най-необикновения суфи-мистик и поет в персийския език. За Руми има малко сведения. Баща му, Баха ал-Дин Уалад бил добре познат автор на мистична теология и религиозен учител, който напуснал Балк около 1218 година вследствие заплахата на нашествениците-монголци. След като извър­шило поклонение в Мека и няколко пътувания из Сред­ния Изток, семейството на Баха ал-Дин пристигнало в Ла-ранда, в Рум - една страна, която по това време все още се радвала на спокойствие и просперитет. Съществува едно широко разпространено предание, че по време на своите пътувания семейството на Руми се е срещало с големия персийски поет и мистик Фарид ал-Дин Аттар, който бил много впечатлен от младия Руми и го благословил. Казва се, че Фарид подарил на Руми копие от своята „Книга на Тайните", разтърсваща мистична поема, цитати от която Руми често използва в своите произведения.

Скоро след пристигането им в Рум майката на Руми по­чинала. През 1228 година Баха ал-Дин се преместил в столицата Коня и започнал да преподава в една от множест­вото религиозни школи. След смъртта му през 1231 година младият Руми заел неговото място.

Върху духовния живот на Руми в Коня голямо влияние оказал един от първите ученици на неговия баща Саид Бурхан ал-Дин Мухакик.  

През 1244 година Руми срещнал странстващия дервиш Шамс ал-Дин от Табриз (в някои източници може да се срещне и като Шамс-и-Табриз, което ще използваме по-на-татък в текста), с когото е възможно да се е срещал по-рано в Сирия. Пълното име на Шамс е Шамс-ал Дин Мохамед ибн Али ибн Малик дад Табризи и най-много информа­ция за него може да се извлече от легендите, разказани от Джами в „Нафахат ал-Унс"„Късче от Диханията на Без­крайността". Ето една поема, за която се смята, че неин ав­тор е Шамс-и-Табриз:

Светците са като кокошките от приказките,

които снасят златните яйца.

В четвъртия час на бдението през нощта,

когато седемте небеса прекосяват,

те стават техните слънца.

Когато спят, луна и слънце вземат за възглавница.

Над трите светове, те влизат във четвъртия.

На хиляди родени слепи даряват зрение поради състрадание.

Шамс не бил свързан с никой от обичайните суфи ордени и личността му си остава и до днес една тайна, но явно той „разкрил" мистичния живот на Руми по един драматичен начин. В продължение на много месеци никой не бил в състояние да отдели Руми от неговия възлюбен Учител и той до такава степен забравил семейството си и своите ученици, че накрая те принудили Шамс да напусне града.

Нищо не било в състояние да утеши Руми и неговият най-голям син Султан Уалад отишъл в Сирия, като убедил Шамс да се завърне. Но завистта и ревността продължили и през една нощ на 1246 година Шамс изчезнал, като се предполага, че е бил убит.

Под въздействие на болката от копнежа по Бог, Руми се обърнал към поезията, съставяйки своите „Рубайат" и „Диван-и Шамс-и Табриз". Неговата главна творба „Мас-нави", адресирана до неговия последовател и бъдещ прием­ник Хусам ал-Дин Челеби, съдържа 27 500 двустишия (ри­мувани куплети от два стиха) и се състои от шест книги с истории, диалози и беседи, написани в лиричен и забавен стил, изпълнен с богата образност. Казва се, че той често съставял стихове дори в банята или докато се разхождал навън и Хусам ал-Дин ги записвал. След последователите си Руми имал както мюсюлмани, така също евреи и хри­стияни.

Руми починал скоро след завършването на „Маснави" (1273 г.). Приемник на Хусам ал-Дин Челеби станал най-големият син на Руми, Султан Уалад, който основал „Мевлеви" - суфи-орден, познат на Запад като „въртящите се дервиши" заради ритуалния танц на неговите членове. Поезията на Султан Уалад е най-важния източник на ин­формация относно живота на Руми.

Руми оставил за свой приемник Хусам ал-Дин Челеби. По-късно най-големият син на Руми, Султан Уалад, заел „духовният трон" на своя баща и основал ордена „Мевле­ви" - организирана религиозна институция - в която се въ­вежда ритуалния танц на „въртящите се дервиши" - нещо външно. Този факт красноречиво сочи, че вътрешната практика на Руми вече е била забравена и ни напомня за всички подобни примери в човешката история. Винаги след смъртта на дадения пророк или светец и посочените пряко от него приемник или приемници, обикновено само-звани водачи-членове на неговото семейство или пък ко­ристни негови последователи, използвайки написаното от пророка или светеца като свещено писание и въвеждайки, външни ритуали и догми, които да изместят истинската ду­ховна практика - вътрешната индивидуална практика - поставят началото на някаква организирана религия.

И днес, за съжаление, много хора щом чуят „суфи" и „Маулана Руми" правят асоциация с дервиши, които се въртят при изпълнението на ритуален танц и този танц, който е нещо външно, се приема за духовна практика.

Освен поетичните му творби, други произведения на Руми са „Мактубат" („Кратки посвещения на Бог"), „Маджалис-и Сабах" („Утринни съвещания"), „Фихи ма Фихи" (буквално, „това, което е в това" - сборник беседи" и разговори).

Произведенията на Руми оказали могъщо влияние как­то върху Изтока, така и върху Запада, където Руми станал един от най-известните суфи. Влиянието на Руми върху суфи-поезията и турската култура било огромно. Него­вият мавзолей, „Зеленият Дом", сега музей в Коня, си ос­тава място за поклонение, посещавано всяка година от хиляди хора.

Из "Океанът Руми"