Бягай, спасявай се, защото ще искат да те убият

The Master speaks...

Хюй Ненг е шестият патриарх поред, за мен е любимият, шестият патриарх на дзен. Той бил неграмотен овчар, не знаел да пише и да чете. В това време в Китай, хората не били много грамотни. Живеел с майка си и гледал овце, бил овчарче. Обаче имал много избистрено съзнание. Даже не знаел, че има. Един ден, като влязъл в селото, чул някакви монаси, които  четели лотосовата сутра на Буда. Рецитирали я, четели я публично в селото, за доброто на селото. Монасите четат сутрите на Буда. Като чул сутрите на Буда, си казал – ха, ама аз това го изживявам.

Той се познал себе си и попитал монасите:

- Вие къде живеете момчета?

Показали му дзен манастира. И така Хюй Ненг оставил майка си, овцете и отишъл в манастира. В манастира го приели, но не го допускали изобщо в залата за медитация. Той бил селско момче, овчарче... не го пускали където медитират, само работел. Носел вода, сечал дърва, груба физическа работа, може да му дадат да готви, да помага в къщата, изобщо не медитирал, никаква медитация за него нямало. Само го приели да помага. Така няколко месеца живеел в манастира, през цялото време работел и не медитирал изобщо.

 Един ден петият патриарх на дзен, този който бил просветленият казал:

– Един от учениците, който има най-добре написана поема по отношение на просветлението, на дзен, ще бъде негов дхарма наследник. Ще стане патриарх.

И най-близкият ученик, който бил 30 – 40 години с Учителя посветен, медитирал, много напреднал, всички вярвали в него, че той е дхарма наследникът, написал една поема, в която се казвало:

Ежедневно трябва да медитирам, за да не помрачи прахта на ума огледалото в което се оглежда дървото бодхи.

Да не падне прах по него - трябва да чистя огледалото. Ежедневно да медитирам...

 Всички били възхитени. „Еее прекрасно”. А Хюй Ненг не знаел даже и да прочете. Попитал един от монасите:

- Защо всички гледат в това и какво казва?

Той му го прочел и казал:

- Това е поема на най-важния монах. Тук е написана Истината за дзен - ето.

„Ежедневно бърше праха от огледалото на съзнанието, за да не пада по съзнанието прах от невежество, за да може бодхи дървото да се оглежда в съзнанието”.

- Това е абсурдно, каква е тази поема. И защо да се чисти този прах, върху какво ще падне, то няма огледало. За дървото на просветлението не може да има огледало, а върху какво ще падне прах. Ти напиши това.

Той не можел да пише и този монах написал това до поемата. Петият патриарх като го видял, питал:

- Кой написа това?

– Ето това овчарче тук.

- Викнете го при мене.

И петият патриарх му дал съда на Бодхидхарма, дал му дрехата на Бодхидхарма и казал:

- Ето, ти си моят дхарма наследник, ето ти съда на Бодхидхарма, ето ти Неговата дреха, ти наистина го имаш това, обаче бягай, спасявай се, защото ще искат да те убият. Този монах, моят най-близък монах и другите, които са от неговата група ще искат да те убият, защото не могат да приемат, че едно овчарче ще може да е шестият партиарх на дзен. Не може да бъде прието. Затова ти давам според Бодхидхарма редът - ти си човекът. Обаче спасявай се.

И Хюй Ненг наистина тръгнал да бяга в планината. По едно време монасите го стигнали в планината и вече нямало къде да бяга, станало много стръмно, а монасите го настигнали и му рекли:

- Дай съда, този съд не ти принадлежи на тебе.

Хюи Ненг си казал - абсурдно е да бягам, да се спасявам, сложил съда на земята и казал на монаха:

- Ако този съд е наистина за тебе, вземи го. Ето.

Монахът, който искал да вземе съда не можел да го повдигне. Съдът бил като залепен за земята. Това е едно от чудесата на дзен, където монахът не можел да повдигне съда. Обикновен съд, просещка чиния, която била на Бодхидхарма, стара някаква. След като видял, че не може да повдигне съда на Бодхидхарма, монахът се усмирил. В крайна сметка въпреки, че бил обсебен от гордост и привързан, все пак проявил смирение, поклонил се пред Хюй Ненг и признал:

- Ти си моят Учител. Ти си истинският дхарма наследник, ти си наследник на Бодхидхарма, позволи ми да бъда Твой ученик.

Хюй Ненг казал:

- Окей, аз ще ида да медитирам в планината и след две години ще дойда да пренеса учението.

После се усамотил известен период, обаче след това се върнал и почнал да пренася директното учение.

                                               ***

Според мен Хюй Ненг е от най-свежите измежду всички патриарси. Неговата мумия още стои запазена като жива. Имало такъв обичай в Тибет, Япония, Китай, монасите да не ядат много време и пречистват тялото и медитират непрекъснато. И тялото не им се разпада и остават като мумии. Имат много силно излъчване и те преднамерено го правят, не напускат да се разпаднат, за да може мумията да остане и да продължи да излъчва медитативното съзнание.

В Тибет, пазителите на Тибет били мумии на монаси, които пазели границите на Тибет, и когато китайците дошли, за да не осквернят мумиите, самите тибетци ги запалили. Почти всички тибетски пазители мумии са запалени. Защото тези хора, с тяхната святост на тяхното тяло, по някой начин защитавали от епидемии, от глад хората в селата, които от тяхното излъчване добивали нещо добро.

Това е служене, и след смъртта тези хора продължават да служат, и след смъртта самото тяло, въпреки, че човекът не е жив, продължава да излъчва.

В православието също, православните светии, свети Серафим Саровски ... също има сила излъчването. И това пак е едно вдъхновение. Може би не е най-висшето, човек няма да се просветне, но ще получи едно вдъхновение. Защото най-голям дял от хората са на ниво да получат вдъхновение, да се обърнат навътре. 

Из лекция на Кану