Любовта значи да влезеш в неизвестното

The Master speaks...

Горящият храст дойде на изпит да ни сложи

Ти каза „Да” в началото, защо се отдръпваш сега?

Мевляна Джелаледин Руми

Любовта значи да влезеш в неизвестното. Онова, в което не си влизал преди. Да излезеш от егото, да изгориш някои стари модели. Да изгориш някоя част от твоето его, винаги е болезнено. Човек иска да се преобрази, казва: „Аз не съм щастлив така”, а ако започне да се преобразява, се дърпа. А сега де, искаш или не искаш? На два ума е човек. Първо казва: „Аз като такъв не съм щастлив. Искам да се променя, искам да се просветна, да открия Истината, да бъда истински човек, не само карта, скица. Да реализираме това, което е начертано.” После като тръгне трансформацията, когато трябва да изгорят някои привързаности, когато трябва да умрат някои неща в нас, да изчезнат, човек почва да се дърпа. Тръгва да защитава старото.

Страх от неизвестното. Страх от новото, страх от това, което не знаеш какво е. Това даже не е смърт. Смъртта не знаем какво е. Като умрем ще видим. Всеки ще има изживяването, няма да го отмине. Ще има лично изживяване. Страхът от неизвестното е този, който ни спира. В началото сме казали „Да”, искаме да се трансформираме, искаме да се преобразим, а после… И Мевляна пита:

Защо се отдръпваш сега?

Стани саламандър, къщата си с огън съгради.

Нека къщата бъде огън, стани този, който живее в огъня. Този, който е в живия живот, истински жив, а не някой полу-зомбиран труп, който се страхува от какво ли не и не е щастлив. В тази поезия на Мевляна, той говори за такъв интензитет на любовта, в която човек гори. В тази божествена любов човек не се страхува да пожертва егото, старото, ума, всички негови страхове, целия интелект, да забрави за целия его-трип и да изчезне в тази любов. Да се стопи в този огън на любовта.
Кану