Утре ще й умре кравата

Един ден Кришна и Арджуна отишли при една преданоотдадена на Кришна, маскирани като брамани. Тя ги посрещнала им отдала почитания. Била много бедна жена, само една колиба и една крава имала. Арджуна останал много доволен:

- Леле, каква посветена жена, колко бедна, ама толкова любов за тебе има, само за Кришна цялото време....

После излязли навън и Арджуна питал Кришна:

- Сега какво ще и дадеш на тази жена?

Кришна казал:

- Ами, утре ще и умре кравата.

- Ама как, тя е такава посветена, как ще и умре кравата?

- Защото седи помежду мен и нея. Мантрува Харе Кришна и мисли за кравата.

„Сега да не е отишла при съседа пак да пасе там.”

- Вместо да мантрува мисли за кравата. За това сега ще я взема и няма нищо да седи помежду нас двамата.

 

                                                ***

Тия които Кришна ги обича, им взима нещата. Това е от любов. На тебе не ти харесва, ама... трябва да разбереш, че това е любов. Това е милост. Наистина, понякога не взима нещата, но тези неща и така трябва да си отидат, Той просто им помага да си вървят по своя път. И добре е да ги вземе, иначе сме привързани към тях, и не можем да се сетим за Бог. Не можем да се обърнем навътре, мислим за кравата навън. Вместо да гледаме Кришна в сърцето, да мислим на Божественото в нас, ние си мислим - сега това, сега онова и Той иска да ни ги махне тези неща, за да не ни пречат. Да можем да бъдем по-чисти в нашата преданост към Божественото и да се просветнем. За да ни доближи към Себе Си. Той ни обича.

Има някой, който наистина те обича и това е Бог. И ти не се обичаш така, както Той те обича. Бог те обича повече, отколкото ти се обичаш себе си. Любовта към егото, то това любов ли е? То е егоизъм. Нали? А истинската Любов е Божията Любов. Само Божията Любов е истинска любов. И само Неговата любов ни храни. Това е нашата храна.

Животът на човека е живот, в който Божията любов го храни отвътре. Като вътрешна храна. Като получаваш Любовта, светлината, Той те храни. Божието присъствие те храни, Божията Любов те храни. Не ти трябва ни пари, ни това, ни онова. Ако нямаш Божия любов и присъствие, нищо нямаш. Без Него сме изгубени. Наистина сме изгубени. Няма къде да се изгубим, обаче сме в ума, а щом сме в ума, изгубени сме. Защото в ума може да няма място за Бог. Или има място за Бог, ама едно малко място сме отделили там, имаме файл Бог. Между другите файлове – Бог, религия, философия, файлове, слагаме Бог на същото равнище с другите. А това не може да бъде така. Бог не може да бъде на същото ниво с всичко друго. Защо?

Ако кажем Бог е това, и Бог е това, не е същото, не може. Първо не можем да Го сравняваме с  нищо. С каквото и да го сравняваме, това не е Той. Това е основата, най-висшето учение. Че Бог е несравним. Защото, за да сравниш нещо, ти трябва нещо друго, но ако няма друго, с какво ще го сравниш?  Само Бог има, Той е несравним, не можеш да го сравниш с нищо. И Той е един. Несравним. Качествата - светлината, любовта, това са само качества. Бог пак остава тайна. Това са Негови изяви, слетлината любовта, но Бог остава тайна, нищо не може да се каже за Него.

 

Кравата й трябва да умре утре

РОЛИ:

Кришна

Арджуна

Жена, много посветена на Кришна

СЦЕНА 1

(Вечер. Кришна и Арджуна ходят по улицата. Съвсем тъмно е. Една жена ги вижда.)

ЖЕНА: Изглежда ми, че двамата сте се загубили в тъмното, и че се нуждаете от място, където да пренощувате. Ще бъда щастлива да сте ми гости тази нощ.

АРДЖУНА: Това е прекрасна идея.

КРИШНА: Нека останем при нея.

ЖЕНА: Ще бъда много щастлива да ви имам за мои божествени гости.

(Излизат.)

СЦЕНА 2

(Домът на жената. Влизат всичките трима.)

АРДЖУНА: Колко деца имаш?

ЖЕНА: О, аз нямам деца.

АРДЖУНА: С какво се занимава твоят съпруг?

ЖЕНА: Аз нямам съпруг. Моят съпруг умря отдавна. Съвсем сама съм.

АРДЖУНА: Тогава как се издържаш? Извинявай, че сме дошли тук да те товарим.

ЖЕНА: О не, не. Не съжалявайте. Аз съм доста богата. Моят Господ Кришна ме подкрепя. Кравата дава мляко, и аз продавам млякото и така поддържам моя живот на земята. Така че, много се радвам да приема двама ви. Нека ви нахраня с малкото, което имам.

(Тя носи храна и им я предлага. Арджуна и Кришна ядат щастливо.)

КРИШНА: Най-вкусната храна!

ЖЕНА: Всичко е благодарение на Господ Кришна. Той е моят Господар; той е моето всичко, моят Господ Кришна. Чувствам, че вие двамата сте много добри и духовни. На кого се молите?

АРДЖУНА: Ние също се молим на Кришна. Той е много велик.

ЖЕНА: Толкова съм щастлива, че двама преданоотдадени на Кришна са дошли тук. Толкова съм щастлива и горда, че ние тримата сме заедно.

(На следващата сутрин Кришна и Арджуна си заминават.)

КРИШНА: Много съм ти благодарен за твоята щедрост.

АРДЖУНА: Аз също съм благодарен за щедростта ти.

КРИШНА: Нека Кришна те благослови. Нека Кришна те ръководи.

АРДЖУНА: Нека Кришна те пази, и нека получиш визия на Кришна.

(Кришна и Арджуна излизат.)

(Кришна и Арджуна ходят заедно.)

АРДЖУНА: О, Кришна, тази жена е толкова бедна. Защо не направиш нещо за нея? Не можех да й кажа, че ти си Кришна, защото нямах разрешението ти. Но ти можеш да видиш, Кришна, как страда тя. Тя няма никого на земята. Нейното единствено средство за препитание е кравата й. Тя има само кравата и нищо друго на земята. Как може да живее тя, Кришна? Моля те, дай й нещо. Дай й подарък, умолявам те. Дари я с някакъв подарък, така че да може да води по-добър живот.

КРИШНА: Вече я дарих с много голям подарък.

АРДЖУНА: Какъв е твоят подарък?

КРИШНА: Подаръкът е, че нейната крава ще умре утре.

АРДЖУНА: Кришна, тя ни нахрани и това е твоят подарък? Какво! Такъв подарък ли й даваш! Толкова ли си неблагодарен, толкова жесток? Тя няма друго средство, за да се издържа, а ти искаш нейната крава да умре! Не мога да те разбера, Кришна. Изобщо не мога да те разбера.

КРИШНА: Вярно, Арджуна, ти не ме разбираш. Сега слушай. Тя винаги мисли за кравата. Кравата трябва да бъде нахранена; кравата трябва да бъде издоена; кравата трябва да бъде изкъпана, и така нататък. Искам тя да мисли само за Мен, и когато тя няма да има никого на земята, нито дори кравата, тя ще мисли за Мен през цялото време, посвещавайки Ми се двайсет и четири часа на ден. Ако нейната крава остане жива, тя ще се бави на земята и постоянно ще мисли за кравата, а не за мен. Няма да направи толкова голям напредък. Но тъй като аз сега й отнемам кравата, скоро ще дойде точния момент за мен да я отведа от този свят, и след няколко години ще й дам по-добро и по-изпълващо прераждане.

АРДЖУНА (покланяйки се): О Кришна, ти си прав. Ти винаги си прав. Твоите пътища са загадъчни, но аз виждам, че ти винаги си прав, съвършено прав, веднъж щом те разбера. Ти винаги си прав, мой Кришна.