Горската аптека

През гората лъкатуши скрита в папрати пътека
Малка къща там се гуши с надпис ''Горската аптека'',
на прозорчето с перденца, по полиците шишенца
и мехлеми, и буркани с билки всякакви събрани.
Тази хубава къщурка е на баба Костенурка.
Който има тежки рани и кожухчета съдрани,
идва тук да търси лек-зиме, лете, в мраз и пек...

Кой пристига в ранен час?
-Костенурке, идвам аз! -
шепне Заю дългоуши,
плахо гледа, дълго души.
-Зайо-Байо добър ден!
Що ще искаш ти от мен?
-Костенурке услужлива,
моля ти се лек ми дай!
Сърчицето ми се свива
щом дочуя кучи лай.
-Имам билки, ще ти дам,
но от кучета зли,
Зайо, ти пази се сам!
Ето във котлето ври
цвят от дивата глогина.
Със черупка отмери!

Пийна Зайо и отмина...
По пътеката извита
идва Меца с шал увита,
охка, пъшка, разпъхтяна:
-Оле, Боже! Що ми стана?
Костенурке, отвори!
Страшна треска ме гори.
Костенурката попита:
- Имам билка лековита
и медец от медна пита,
Мецо от кое да дам?
- Дай медеца да изям!
И Мецана взе буркана -
вътре нищо не остана...

През мъхнатите дървета
идва хитрата Лисана,
преструвана и превзета:
-Костенурке, имам рана
и опасни синини.
Ох! Изпатих си горкана.
Моля ти се помогни!
-Лиске, чакай малко тук
за компрес от пресен лук!
Костенурката добра
от лехите лук набра.
- Раната ще зарасте,
ако сложиш и месце -
рече гладната хитруша.
Лиске с меко съм сърце
и молбата ще послушам -
каза баба Костенурка
и прибави и месце
към компреса за притурка.
Мръвчицата взе Лисана,
а пък лука тук остана.
костенурката се слиса.
Скри се лакомата Лиса...

Вече пладне преваля над гори и над поля.
Спря пред горската аптека катеричка бърза, лека,
със превръзка през главата и оплака се горката:
-С желъди от черен дъб вчера си разклатих зъб.
Дай ми лек за зъбобол!
- Аз кракът съм си набол - вика Ежко отдалече.
- Олеле! Умирам вече!
Костенурката им рече:
- Нека има малко ред! Кой от вас е по-напред?
Първо - лек за болни зъби - топли трици, сухи гъби.
После ще изляза вън, да извадя злия трън...

Весел Ежко тръгна пак,
понакуцвайки със крак...
Слънчо вече се закри
зад зелените гори.
Някой зашумя в тревата
и почука на вратата.
-Чук -чук-чук! Чук-чук-чук!
-Костенурке, аз съм тук -
плаче черната къртица:
- Болни имам две дечица.
Млякото не са изпили,
вече губят сетни сили.
Скочи баба Костенурка:
- С коренчета от желтурка
ще направя бързо лек
за разтривка на децата.
- Ти характер имаш мек
и сполай за добрината -
каза майката къртица.
Вън почука страшна птица:
- Аз съм Бухльо, стар съсед,
тука идвам за съвет.
Имам кашлица опасна.
- Бухльо, болестта е ясна.
Аптекарката позната
бързо сложи очилата,
взе от чистата полица
книга с шарена корица.
- Тук за болестта ти стара
е предписана гаргара,
чай от лайкучка да пиеш,
с шал дебел да се увиеш!
- Благодарен съм ти аз -
каза Бухльо с хрипкав глас.
Кой към къщичката тича?
Идва малката сърничка
 и в прозорчето наднича:
- Костенурке, помогни!
Мен ловец ме нарани.
Кръв от раната тече,
тук на предното краче.
Без дори да си почива,
Костенурката промива
раничката замърсена
и въздъхна изморена.
А сърничката отмина...
- Я да легна да почина -
костенурката си рече
и набързо се съблече.
Но през късен нощен час
някой силно пак почука :
- Сивия Вълчан съм аз!
За лекарство идвам тука.
И пред малката къщурка,
седна Вълчо на тревата,
а горката костенурка
скочи бързо от кревата,
топла билка му подава:
- Пий от синята тинтява!
- Болката ми не минава.
- Пий тогава мента дива !
Злия Вълчо се превива,
охка, вика и се мръщи:
- Я излез навън от къщи!
Тебе искам да изям,
ще се излекувам сам.
Костенурката заплака:
-Олеле! Какво дочаках?
Костенуркиния плач
чу заспалия кълвач
и при Бухльо отлетя:
- Страшно зло ни сполетя!
Сивия Вълчан дойде
тук в нашата гора
и сега ще изяде
костенурката добра.
Бухльо гневен, разпъхтян,
стресна стария Вълчан:
- Хей, злодей! Що дириш там?
- Костенурката ще ям!
Имам болка във стомаха
и със нищо не се маха.
- Вълчо, чака те отплата,
Tи забравяш добрината.
И от тази разправия
стана страшна олелия.
Закрещяха разни птички
и дотичаха сърнички,
зайци, ежковци, лисици,
две разплакани къртици...
Меца близо там се случи
Новината щом научи,
пред Вълчана тя застана
и му рече със закана:
- Вълчо стари, имай срама.
Грешката ти е голяма.
Кой през миналата зима
излекува твойте рани?
Ние всички сме дружина -
костенурката ще браним!
Който може, както свари
по гърба ще те нашари
с нокти, с камъни, с тояга...
Злият Вълчо с вой избяга...

А добрата Костенурка
в дървената си къщурка
още дава лек, съвети
на животни, птици клети,
и на здрави и на болни-
нека всички са доволни!