Точно както вълните, разбиващи се в брега, не увреждат скалите,
а само им придават красиви и причудливи форми, така и промените могат да
оформят нашия характер и да загладят острите му ръбове. Чрез тези промени ние
можем да научим как да си изработим деликатно, но непоклатимо самообладание.
Увереността ни в самите себе си расте и става толкова голяма, че от нас
естествено да се излъчват доброта и състрадание, започваме да носим радост и на
другите. Тази доброта надживява смъртта – фундаменталната доброта, която
присъства у всеки един от нас. През целия си живот трябва да се учим как да
разкриваме тази могъща доброта и да овладеем реализирането й на практика.
И така, всеки път загубите и заблудите в живота ни учат да разбираме
непостоянството и ни приближават до истината. Когато полетим от голяма
височина, има само едно място, на което можем да паднем – земята, земята на
истината. А ако притежаваме разбирането, което е резултат на духовното
обучение, тогава падането по никакъв начин не е катастрофа, а само откриване на
вътрешно убежище.
Трудностите и преградите, ако се разбират и използват правилно, често могат да
се окажат неочакван източник на сила. В житията на учителите може да се
прочете, че ако не са имали трудности и пречки, не биха открили силата, нужна
им, за да се издигнат над тях.”
“Никога
не забравяйте, че животът е като сън, ограничавайте привързаността и
неприязънта си. Учете се на добронамереност към всички същества. Обичайте и
съчувствайте, независимо какво ви правят другите. Това което ви правят, не би
имало никакво значение, ако гледате на него като на сън. Цялата работа е по
време на този сън да имате положителни намерения. Това е най-същественото. Това
е истинската духовност.”
“...Макар
добрите преживявания понякога да са полезни ориентири по пътя към реализацията,
те също така могат да бъдат и капани, ако се появи привързаност. Трябва да
отидеш отвъд тях, за да потърсиш по-стабилна основа.”
Дуджом Ринпоче
Няма коментари:
Публикуване на коментар