Мистичното предсказание на Морган Робъртсън

Понякога хората оставят прах да покрие някои неща, а после вкупом се надпреварват да отричат своето късогледство. Този интересен факт, вероятно се обяснява и с липсата на въображение у голяма част от човечеството. Иначе няма как да си обясним факта, че ако стотици наистина загинат, това е ужас и трагедия, а ако някой опише всичко това в книга без да се е случило не предизвиква и грам интерес.

Точно на този "феномен" се натъква и слабоизвестният английски журналист и фантаст Морган Робъртсън през 1898 г. След като никой не пожелал да публикува романите му, изпълнени с космически гущери и динозаври той решил да смени мястото на действието си в новото си произведение наречено Futility (в българската литература го превеждат като "Напразно", "Безсмислено" или "Безсилие", а дори и като "Гибелта на Титан"), като за сцена избрал Северния Атлантик. Главният герой на романа – суперголемият и суперлуксозен лайнер "Титан" тръгнал на първото си плаване от Англия за САЩ с милионерите на стария и новия свят. По време на плаването си в една студена априлска нощ "Титан" с пълна скорост се врязъл в айсберг и потънал. На борда нямало достатъчно спасителни лодки и по-голямата част от около 2000-те му пътници загинала.

Излишно е да споменавам, че фабулата никак не разчувствала британските души и 14 години романът трупал пласт след пласт прах върху кориците си. Да, но след 14 г. донесъл на своя автор място в първата колона на авторитетния "Таймс". Англичаните не могли да повярват – съвпаденията им дошли в повече. А и само един бърз поглед ще покаже каквъв зъл гений се оказал Робъртсън: потъналият в романа кораб се казвал "Титан", реалният – "Титаник". И двата кораба имат по 4 комина и по 3 винта. "Титан" е дълъг 260 метра, а "Титаник" – 269 метра. Измисленият имал водоизместване 70 000 тона, а истинският 66 000 тона, Робъртсъновият имал мощност 50 000 конски сили, срещу 55 000 конски сили на този на "Уайт стар лайн". Скоростите на двата парахода съвпадали – 25 възла. Да не говорим, че и двата лайнера пътували през април, в студено време, с пълна скорост, блъснали се в айсберг и потънали. На борда им се возели доста хора от висшето общество и лодките така и не достигнали за над 2000-те им пътника...

След катастрофата естествено се появяват голям брой "предвидили катастрофата", "усетили я в съня си", "отказали билети поради лошо предчувствие", но Робъртсън ги отвял всички с "уменията си". До злополучния зъл гений завалели стотици гневни и отчаяни писма на близки и роднини на загиналите, а романът му станал проклет, макар че той го преиздал. Злият гений починал не много след това – на 24.03.1915 г. е намерен мъртъв в хотела си в Атлантик сити.

Мистичното предсказание на Морган Робъртсън

Разказ

На 26 октомври 1896 г. в Ню Йорк беше необичайно топло за сезона. Около 11 часа сутринта пред вратата на която висеше табелка "Издателство Арчибалд Уелш и Ко" застана висок мършав шестедесетгодишен моряк. Имаше протрито униформено сако и акуратно изчистени, но порядъчно износени ботинки. Посивялата глава украсяваше морска фуражка с лакова козирка. Той постоя няколко секунди пред вратата, но след това решително взе в ръка висящият звънец и позвъни. Скоро вратата се отвори и се показа фигурата на небрежно облечен възрастен негър.

- Вие при кого, сър?

- Спешно трябва да видя мистър Арчибалд Уелш.

- Той умря преди две години.

- Простете, но тогава бих искал да видя този, който е заел мястото му.

- Значи, на вас ви трябва мистър Малкълм Бест. За кого да доложа?

- Капитан Морган Робертсон.

След няколко минути морякът се оказа в малка стаичка, затрупана от пакети с книги и топове хартия. На стола седеше доволен млад рижав господин с огромна цигара в уста. Това беше собственикът на издателството Малкълм Бест.

Капитан Робертсон разказа за себе си. След много години плавания по корабите той излезнал в пенсия и се заел с литературен труд. Писал и публикувал в различни вестници малки разкази от морският живот. А сега е донесъл със себе си фантастичната повест "Безсмислено". Тук Бест го прекъсна:

- Първо да видя труда ви? – Робертсон мигновено се запъна, но взел се в ръце, спокойно отговори:

- Бях в три издателства. В две веднага ми отказаха. В третото се запознаха с повестта, но казаха, че тя е интересна, но не подхожда на профила на издателството. Препоръчаха ми вашето, основавайки се на това, че тук са пуснати редица книги на морска тематика.

Бест мълчаливо погледна капитана, тръсна пепелта в пепелника препълнен с фасове и каза:

- За какво се разказва във вашата повест? Само, ако може, накратко.

- Може. В нея се разказва за това как в Англия построили гигантски пътнически кораб и го нарекли "Титан". Строителството било съпроводено от невиждан широк рекламен шум: най-големият, най-комфортният, най-бързоходният! В първият си рейс "Титан" се удря в айсберг и потъва. Загиват около петстотин души. Моля да обърнете особенно внимание на паниката, възникнала на кораба. На мен ми се наложи да преживея корабокрушение на пътнически кораб, капитан на който бях и в моята памет завинаги се врязаха сърцераздиращи сцени. Може би, точно тази част от повестта ми се е удала добре.

- Ще видим, - без особен възторг произнесе Бет и протегна ръка за ръкописа. – Само ще ви помоля да не си създавате напразни илюзии. Обадете ми се след две седмици. Ще обсъдим труда ви и в случай на благоприятно разрешение ще сключим с вас договор. Но имайте впредвид – материалното положение на издателството далеч не е блестящо.

- Сър, прекрасно ви разбирам...

- Освен това, ако на вашето място седеше знаменит автор...

- Да, всичко разбирам.

Накратко, след няколко колебания ръкописът на капитан Робертсон все пак беше одобрен – книгата се появила през 1898 г.

Капитанът получи малък хонорар и много страдаше, че повестта му се продава слабо. А мистър Малкълм Бест често си спомняше с недобри думи за важният английски капитан, който го вкара в тази глупава авантюра.

Само че, след 14 години загубените екземпляри се разпродали за миг. Вече висящото на края на финансовата пропаст издателство "Арчибалд Уелш и Ко" бързо отпечатало второ издание, което също буквално било разграбено.

Къде била причината? Защо книгата на пенсионираният капитан от английският флот изведнъж станала най-популярна не само в САЩ, но и в много други страни? Нима читателите са видели в нея литературни достойнства? Нямало е такива. Но поразителното е в друго – в повестта с невероятна точност се предсказват и най-дребните детайли за катастрофата, разиграла се през април 1912 г. Читателите били потресени, когато съпоставили всички перипетии за гибелта на "Титаник" и измисленият "Титан". Съвпадало всичко: и това, че корабокрушението станало през първият рейс; и това, че корабът загинал в Атлантика през април; и това, че корабът – и истинския,т и измисленият се натъкнали на айсберга през нощта; и това, че се задържали на повърхността приблизително еднакво време; и това, че техническите данни на "Титан" и "Титаник" почти напълно си съвпадали. Убедете се сами:

Дължина: 260 м – 269 м

Мощност на двигателя: 50 000 конски сили – 55 000 к.с.

Максимална скорост: 25 възела – 25 възела

Брой на винтовете: 3 – 3

Ширина: 30 м – 28,2 м

Водоизместимост: 60 000 тона – около 50 000 тона

Списъкът на съвпаденията може да продължи. Даже цифрата на загиналите в книгата на Робертсон не се различава особенно от числото нещастници, които загинали при крушението на "Титаник"...

Публикувано в: