Пророкът Мохамед

Бъдещият пророк основател на исляма е роден на 20 април 571 година след Христа в знатно семейство от рода корейшити. Няколко месеца преди да се роди пророкът, неговият баща умира. А когато навършва 6 години умира и майка му. Възпитанието и отглеждането на детето поема неговият дядо, а по-късно неговият чичо. Още от съвсем малък Мохамед заработвал своето препитание със собствен труд. В началото като пастир, а по-късно като съветник на кервана. 

    През 594 година той започва работа при богатата вдовица Хадиджа, която скоро ще поиска да се омъжи за него. От на-ранна възраст характерът на бъдещия пророк се отличавал с отреченост и изолираност, болезнено възприемане на света, който го обкръжавал, довеждайки го до припадъци съпроводени с халюцинации. Притежавал голямо красноречие и умение бързо да предразполага слушателите към себе си. Вътрешната изолираност на пророка не му пречела да беседва дълго с хората, както със свои роднини и приятели, така и с християни и представители на юдаизма, с които Мохамед често се срещал през време на своята работа. (Жена му водела голяма търговия). Тези беседи подтиквали Мохамед към дълги размишления, на които пророкът се отдавал в пещерите, насаме със себе си.
   Веднъж, след подобни размишления той чул силен глас, който му се представил като архангел Джебраил (Гавриил) и му предложил да иде в света да проповядва Истината. През 610 година той започва с първите си проповеди, провъзгласявайки с тях единобожие и изричайки истини за страшния Апокалипсис, Съдния ден, справедливостта, безсмъртието на душата и възмездието в задгробния свят. В резултат на тези проповеди към него се присъединяват членове на семейството му и малцина бедняци.
    През 614 година Мохамед се провъзлгласява за посланник на Бог. Така той се среща с откритото недоволство на големи групи араби, които го принуждават да избяга от Мека заплашвайки го със смърт - 16.07.622 г. Тази година се счита за начало на ислямското летоброене.
    За подкрепа на своето учение Мохамед се опитва да склони на своя страна влиятелни евреи, като за целта включва всички основни истории и положения в Стария Завет - за сътворението, за грехопадението, биографии на юдейски патриарси за пребиваването на ервейския народ в Египет, въздавайки им уважение и похвала като на верни синове на Аллах. Името, Мохамед избира с чисто политическа цел, с цел да привлече езическите племена на Аравия, защото такова име имал един от най-популярните езически богове в древността.
   Заради евреите пророкът задължава да се пазят пости, също и еврейския обред с обрязването, да се правят молитвите с лице към Йерусалим и да се отбелязва съботата. След време обаче, той видял, че хитрите евреи не му оказват никаква помощ и подкрепа и бързо променил положението.
    Пророкът се отказва от съблюдаването на еврейските пости, изисква във време на молитва да се обръщат към Мека, а не към Йерусалим, а съботата заменя с петък. В същото време се опитва да получи помощ от другата голяма вяра - християнството.
    "И за всеки е очевидно, че юдеите са по-силни от всички и ненавиждат вярващите, и че по любов към вярващите най-близо от всички са тези, които казват: ние сме християни. И защото те не превъзнасят себе си."(Коран, сура 5, стихове 85 и 82).
      Тъй като не среща и от страна на християните голяма подкрепа, след няколко години пророкът се отказва и от тях и призовава правоверните да се сражава с тях. "Докато не бъдат и те посрамени и докато не се вразумят"   Тези действия на пророка са намерили отражение в Корана. От самото начало пророкът Мохамед бил не толкова религиозен лидер, колкото военен и политически вожд на своите последователи.
    "Сражавайте се с всеки, който вярва в Аллах, но не се подчинява на Истината и религията, нарушава забраните на самия Аллах и Неговият пророк. Сражавайте се с неверниците, докато не бъдат унизени и обезсилени"(Коран, сура 9)
    Сформирайки опълчване те минават към завоевателна политика на първо място по отношение на градът Мека, а след това и останалите аравийски градове. В самия разгар на военните действия на 8 юни 632 година пророкът внезапно умира.
      Буквално за няколко години на Мохамед му се удава да обедини постоянно воюващите, полудиви арабски племена в крупна военна сила, на основата на силна войнствена идеология.
    Свещенната книга Коран (в превод от арабски - четене) е била съставена от Зейд Ибн Саббит - приемен син на пророка.