Ключът е вътрешното безразличие- не студеното сърце, а спокойното безстрастие

В "Автобиография на един йогин" Свами Шри Юктешвар дава следния съвет: "Дори когато плътта е слаба, умът трябва непрестанно да се бори". Тук е ключът към едно важно, но доста криворазбрано индийско учение, с което също така доста се злоупотребява - Тантра.   

Тантра се разбира погрешно и в Индия. Това учение наистина се поддава на неправилно тълкуване. В същото време то запълва една духовна празнина, която за повечето хора представлява сериозен проблем в техния духовен живот. Най-широко разпространеното схващане за Тантра е, че тя предлага път към духовно издигане не чрез отбягване, а посредством отдаване на плътските удоволствия, особено на насладите в секса.  

Причината, поради която тази интерпретация се смята за коректна е, че в днешно време психолозите вярват, че самоизразяването може да помогне за освобождаване от потискани желания и емоции.   

Всички тези важни моменти са разяснени в Бхагавад Гита, глава втора (62-63): 

Когато човек обектите съзерцава, 

привързаност към тях възниква, 

а от нея желание се пръква - 

от желанието пък гневът изниква, 

от гнева появява се заблуда, 

а от заблудата се паметта загубва. 

Тъй разумът го гибел постига, 

а погине ли разумът - човек изчезва.   

   Процесът започва с простото размишляване върху "сетивните обекти". Това е забраненият за Адам и Ева "плод" от Райската градина. "Заровете" в тази игра били предварително нагласени. "Змията" в Рая била твърда изкусна, за да бъде надхитрена от разума. В самия процес на "размишление" върху обектите на сетивата енергията се стича към тях, а с нея и чувствата. Щом чувствата бъдат замесени, трудността да се освободиш нараства още повече, тъй като това замесване води след себе си и обвързване на егото.   

Когато човек открие, че е оплетен в мрежата на Майя, възниква въпросът как сам да се освободи. "Не се поддавай" би бил правилният духовен съвет. Но ако все пак човек се поддаде въпреки добрите намерения, какво тогава? Някои хора действително мислят, че срамът е тяхното изкупление на вината им. Да се натовариш безпомощно с усещането за вина е все едно удавник да помоли някой да му хвърли тежък камък .   

Има и такива, които е възможно да кажат и го изричат твърде често - "Всеки го прави, така че какво лошо има и аз да го правя?".   

Вгледайте се в живота на този "всеки". Намерил ли е този "всеки" щастието, за което е мечтал? Огледайте се около себе си, вижте всички усмихнати лица. След това ги последвайте в домовете им. Наблюдавайте ги, когато те вече не се преструват пред тълпата подобно на комедианти. Наблюдавайте ги, когато са уединени в своите кухни и спални. Наблюдавайте ги как те общуват с близките си. Зад маските, които носят извън дома, вие ще откриете толкова много хора без цел в живота, които често са безнадеждно нещастни. Те тръгват по своя път през мрачните коридори на съществуването, осветляван само от топящите се и гаснещи свещи на оскъдната им енергия.  Тук именно се крие необходимостта от Тантра.   

Парамаханса Йогананда казва: "Не може да прогониш мрака от една стая като го налагаш с пръчка. Но ако запалиш лампата, мракът - да, дори хилядолетният мрак, - ще изчезне все едно, че никога не е съществувал".  

Ето това е Тантра: да приемеш нещата каквито са, но постепенно да ги заменяш с по-добри, докато те изместят онези, към които сте привикнали, и ги лишат от обаянието им.  

Тантра означава също  безстрастие  при действието.   

Дори когато пиете, например, бъдете мислено отчуждени от това действие. Това значи да гледате право в действието, а не да плъзгате погледа си настрани, като се преструвате, че то не съществува и че не ви изкушава. С други думи, бъдете честен и не се самозаблуждавайте, но едновременно с това се опитайте да намалите привлекателността му за вас. Вместо това си кажете на ум: "Аз не съм тази слабост. Виждам действието у себе си, но то не е това, което съм аз".   

Добре е да мразите греха, но не мразете грешника. Това означава да не мразите и себе си. Мразете слабостта, но никога не се осъждайте, когато сте проявили слабост. Омразата към себе си само подсилва слабостта. Пътят към избавление минава през планинския проход на спокойната безстрастност.

Стъпка в тази посока е да се приеме самото удоволствие като факт. Няма полза от това да се преструваме, че удоволствието не съществува. Например хора, които се опитват да устоят на сексуалното изкушение, само създават проблеми на себе си и на своите партньори, ако в опита си да бъдат духовни последователи намразват и себе си, и партньорите си, като се опитват да се убедят, че мразят и самото действие. Те трябва да издигнат удоволствието до една по-висша наслада. Одухотворете удоволствието. Разглеждайте го, ако е възможно, като проява на по-висши и по-изтънчени чувства. Да гледаме на удоволствието безпристрастно не означава да не влагаме чувства в него, а по-скоро да насочим усещането нагоре към духовното око; да го изживеем и удържим там, а не в по-ниските чакри.   

Тантра е не толкова път, колкото мисловна нагласа. Тази "ментална съпротива", препоръчвана от Шри Юктешвар, става необходима, когато човек се изправя пред преживявания, които са неизбежни. Това, което е потребно в такива случаи, е не рязко скъсване с изкушението, а по-скоро постепенно ментално отдалечаване от него.   

Само от едно висше състояние на свръхсъзнание човек може да си позволи да погледне Майя право в лицето и да извлече от нея всички тези вътрешни облаги, които всъщност са нейният таен дар. Точно тук обаче ученията на Тантра се изпълват с рискове. От друга страна, като удържана в ума нагласа при сблъскване с илюзията, Тантра е необходима и полезна. 

Възходящите и низходящи енергийни потоци в гръбнака, наречени   Ида   и   Пингала , имат връзка с нашите емоционални реакции - харесване и отвращение, привличане и омраза. Така, когато нещо ни харесва, ние усещаме автоматично придвижване на енергията нагоре по гръбнака. Това изкачване става по нервния канал ида. Фините енергийни потоци в гръбнака оказват въздействие и върху дишането. Така заедно с  изкачването на енергията и като автоматична последица от него вдишванията стават по-силни.   

Когато пък нещо не ни харесва, следва автоматично енергийно движение надолу по нервния канал Пингала. Едновременно с това издишванията стават по-силни. И наистина често с движението надолу ние въздъхваме тежко.

И това е Тантра: Да правим разлика между външното въодушевление и придружаващото го изкачване на енергия в гръбнака. 

Концентрирайте се по-скоро върху възходящата енергия, отколкото върху самото външно удоволствие.  Удоволствието всъщност е само отражение на положителното отношение към него в нашето съзнание.   

Процесът започва с реакция на ума, която придвижва енергията нагоре по канала ида, а това на свой ред оказва влияние върху дишането и предизвиква силно вдишване, излъчващо енергията навън. Начинът за прекратяване на всичко това е обратният процес. Първо, успокойте дишането посредством дълбоко, контролирано дишане. Второ, балансирайте възходящия поток в гръбнака чрез низходящ поток. Накрая успокойте ума, като се концентрирате върху точката между веждите.   

Погледнете отвъд всякакви привидни външни причини за депресия или разочарование и разберете, че тяхната истинска причина е вашата вътрешна реакция спрямо външните обстоятелства. Тази реакция се съпътства от енергиен поток, движещ се надолу от гръбнака. Обърнете внимание на силата, с която издишвате, и направете връзка с енергията в гръбнака. Съсредоточете се върху насочения надолу енергиен поток, като отначало го възприемате като чувство на емоционално оттегляне, а след това на спокойно вглъбяване във вътрешния Аз.   

По този начин процесът на реагиране ще бъде неутрализиран и ще се научите да постигате покой при всякакви обстоятелства. При състояние на вътрешен покой се постига пълно щастие.   

С помощта на крия-йога човек са научава да контролира движението на тези енергийни потоци и следователно постига контрол върху целия процес на реагиране. По този начин личността постепенно престава да бъде зависима от всякакви външни обстоятелства. 

Може да се каже, че основната цел на Тантра е преобразяването (трансмутацията), а не, както мнозина погрешно смятат, чистата наслада. Но когато Тантра бъде приета като път, а не като задължително поддържана нагласа по време на неизбежен сблъсък с Майя, тогава пътят минава през царството на легендарни дракони, които, изпълнявайки мрачната си роля, поглъщат натрапниците. Въпреки че Тантра дава бързи резултати, обикновено последиците могат да бъдат и също толкова бързи провали. Следователно Тантра не трябва да бъде считана като път към Бог, приложим както всеки друг. По-скоро използвайте нагласите, които учението насърчава, когато обстоятелствата, пораждащи заблуда, не могат да бъдат избегнати.   

Докато все още има страх, казва Йогананда, човек все още не се е справил с кармата, от която се страхува. Самият страх говори за подсъзнателно усещане, че все още има нещо в подсъзнанието, което трябва да бъде прогонено.   

Ключът е вътрешното безразличие- не студеното сърце, а спокойното безстрастие, в съчетание с откритост на душата към Висшата Любов и Върховното Блаженство.   

Да се разглежда безпристрастно дори това, което изглежда отблъскващо и ужасяващо, както и дълбоката убеденост, че нищо никога не е в състояние да навреди на вътрешния Аз - това е аспект на Тантра, който напредналите духовни ученици практикуват, въпреки че го правят само когато са здраво установени в Аза. Иначе подобен сблъсък може да наруши равновесието, а не да доведе до освобождение.   

Тантра е път на необходимото противопоставяне, преди всичко там, където то е било потискано. Като такава, тя е важен елемент в стремежа към духовно издигане. С каквото и да се сблъсквате в живота, третирайте го с безпристрастие, а не с емоционална обвързаност. Наслаждавайте са на всичко   вътрешно, в Аза.   

Вероятно най-добрият съвет в тази връзка е следният:   

Давайте енергия на другите и на живота, но не черпете енергия от нищо и никого. Разберете, че източникът на цялата ви енергия се намира само в Аза. 

Автор: Свами Криянанда (Дж. Доналд Уолтърс)