Нарада, къде ми е водата?

The Master speaks...

Един ден Вишну и Нарада Муни се разхождали заедно.

Нарада Муни е син на Вишну, който непрекъснато възхвалява Вишну – Божи син, Нарада. Докато се разхождали той попитал Вишну:

- О Вишну, коя е тайната на Твоята Мая?

- Тайната на Моята Мая...? Иди в това село, донеси вода.

Не му отговорил, пратил го за вода в това село. Нарада отишъл в първата селска къща, потропал на вратата и там му отварило едно момиче. Неговите очи се срещнали с нейните очи. Внезапно - това е, край, забравил за какво е дошъл. И вместо да попита: „имате ли вода”.  Той питал бащата на момичето:

- Ще ми дадете ли вашата дъшеря, да се оженя за нея?

Бащата видял, че това е все пак духовна личност, казал:

- Да ще ти я дам.

Така Нарада се оженил за нея и те имали три деца. Живеели щастливо покрай реката.

Един ден мусоните разляли реката. Реката заляла къщата, където Нарада Муни живеел с жена си. Той побягнал с децата и с жената, от реката.  Държейки единия син за едната ръка, другия за другата, най-малкия на врата, той бягал да се спасяват. За зла участ водата го застигнала и отнесла едното дете и жена му. Те се удавитли. После друга вълна - другия син, после трета вълна отнесла и най-малкия син от гърба на Нарада във водата. Така и най-малкото дете се удавило в един водовъртеж. Той успял да се хване за един клон от едно дърво и се опитал да го спаси.

В този драматичен момент, когато най-малкият син се удавил пред очите му, това било голям шок, голяма болка изпитал. Ако някой баща има такова изживяване, може да разбере какво е това, ако твоето дете умира пред очите ти, това е много болезнено изживяване.

В този момент чул гласа на Вишну.

- Нарада-а-а-а, къде е водата?

..... Междувременно минали години, години.....

Това е Мая.

                                               ***

Мая не се обяснява. Вишну не му дава концепт какво е Мая, направо го праща в Мая да изживее какво е Мая. Времето е илюзорно, времето е Мая, времето и умът са Мая. Вашият ум и времето са Мая.

Гуру имаше едно изречение:

Когато умът и времето бъдат трансцедентирани, човек получава ново име: Бог.

Значи когато умът и времето бъдат изоставени, може да има Божествено съзнание. Да разбере какво е Бог. Ако не ги изостави, човек не може да знае какво е Бог, какво е Истината. Защото умът твори времето, а времето побеждава всички тези неща от този  свят.

Всички са във властта на времето.

 Ето гледайте: красиви млади момичета, всички гледат: „аааах, какви момичета”

Като остареят, падат им циците до пъпа, влачат се, никой не ги гледа. В старчески дом - не е привлекателна. Времето ги побежцдава, побеждава красотата на момичетата, отнема им щастието, което получават от удовлетворението на тяхната его суета: „Аз съм толкова красива, млада, толкова обожатели имам, само така да правя с пръст и си играя с всеки мъж”.

Това момиче е подвластно на времето. И ще умре. Всички момичета вярват във вечния романс и всички са разочаровани. Някъде след 18-19 години губят вдъхновение от живота. Стават едни пепеляви и работят... и са нещастни, а преди това са цъфтяли, енергията им цъфти, надяват се. Принцът на белият кон ще дойде. Обаче принцът или на черен кон идва или изобщо не пристига. Или пристига в някоя странна форма.

Не прилича на принц изобщо. Така много мечти умират. Много мечти. Всички страдат от това, че тяхните мечти са умрели. Ще видите, колкото повече умрели мечти, лицето на хората става едно такова... Тука ми умря една мечта, тука друга мечта ми умря, тука една надежда, че ще живея във вечна хармония, тука една дурга надежда. Животът удря плесници, удря тояги - дзен мастер живот. 

Тримата разбойници

The Master speaks...

Някакъв човек минавал през една гора. Нападнали го трима разбойника. Единият разбойник казал:

- Дайте да го убием този, да му вземем богатствата.

Човекът имал някои богатства....

- Не – казал другият -  защо да го убиваме, ще го вържем на едно дърво, ще го оставим, някой тигър може да го изяде. Защо да го убиваме ние?

Вързали го, взели му богатствата и си отишли. Третия разбойник обаче  дошъл и освободил човека. Казал му:

- Сега аз ще те отведа до пътя, и ти ще намериш твоето село.

Така разбоийникът го завел до селото. Човекът му казал:

- Аз съм богат, всъщност имам още пари, злато в селото. Имам богатство. Ела вкъщи при мен и аз ще те наградя богато. Разбойникът отвърнал:

 – Не, аз съм все пак разбойник.

                                               ***                      

Това са тамас, раджас и сатва. Тамасът иска просто да убие човека. Тамасът действа убийствено. Той ти отнема всякаква възможност за възприятие. Затъпява те толкова, че не си себе си. Просто затъпяваш и само страдаш. С тамасът са свързани тези сънливост, привързаност, летаргия, недоволство, липса на воля. Това е свързано с тамаса. Той е най-тежката гуна.

Тамас значи тъмна.

Раджас е нещо червено, нещо активно като страст. Това е воля, упоритост да работиш, желание да постигаш още. Това идва от егото. Има цел, искаш да постигаш някои неща. Ядеш люто - лютото активира енергията. Страстите са свързани с раджас.

Сатва вече няма страсти. Тя е само положителни емоции, простосърдечност, чистота. От нея започва медитативното настроение - от сатва. Като дойдеш до сатва, ти си близко до това да медитираш.

Трите гуни – сатва, раджас и тамас, крадат човека. Взимат му богатството, което носи в този свят. Този човек сме ние хората, а трите разбойника са сатва раджас и тамас. Тамас иска да убие човека, иска да се свърши с него. Най-голямата агресия е скрита в тамас. Тамасичните хора изглеждат на пръв поглед спокойни, но носят много голяма агресия в себе си.

Носят агресия, но тя е потисната. Може да избие на момент, и да бъде смъртоносно. Не знаеш какво може да стане с тамасичния човек.

Ако е раджастичен, той вече може да отива към сатва. Човек, който е раджастичен ще може да се контролира, да почне да се храни, да промени нещо в живота си, някой динамизъм да внесе.

Добрата страна на раджас е, че човекът може да се промени. Защото раджас е текущо нещо, има страст и страстта всъщност е тази вода на промяна. Според аюрведа ние можем да се променим чрез раджас. Ако имаме страст можем да се променим към сатва. Да излезем от раджастичност. Но ако паднем в тамас, до сатва е много трудно. А сатва още не е върхът. За това не влиза в дома на този човек. Да го награди. Казва:

 - Аз все пак съм разбойник.

 Все пак още съм в света на качествата, не съм още освободен.

Самата гуна, самото качество е добро. Може да помогне на човек да дойде до в къщи, да го върне до дома, но не може да влезе с него там. Там само човекът влиза. Само този който си. Там не може да влезе сатва. А за другите гуни изобщо не става дума. 

Приказка за бащата децата и фойерверките

Шри Чинмой разказва една история. Един баща има две деца. Едното се държи за бащата, а другото бащата го държи за ръчичката. Докато ходят пред тях се появяват фойерверки. Пред тях имало кална локва. И двете деца скачат да хванат фойерверките, Това дете, което се държи за бащата, се изпуснало от него и паднало в калната локва. Другото, което бащата го държи, също скача подир фойерверките, но понеже бащата го държи, не позволява да падне.

Кану често разказва тази история. Винаги ми е било чудно, защо бащата държи едното дете, а другото не го държи, защо другото се държи за бащата. Защо не ги държи и двете… Естествено мислех си, че става дума за някакво предпочитание, което бащата има към едното, но не съвсем по същият начин към другото.

Едва вчера, когато Кану отново разказа тази история и направи коментар, успях да разбера защо…

Причината е в това, че бащата държи едното дете, но не по външен а по вътрешен начин. Това е детето, което има здрава вътрешна връзка с бащата. Заради тази връзка, когато това дете залитне по изкушенията на света, вътрешната връзка, която е здрава не му позволява да падне. То се връща към бащата. Другото дете е дете, което няма такава вътрешна връзка с бащата. То се държи външно за него. Причините, поради които външно се държи са его причини. Заради нещо, което детето получава от бащата. В момента, в който види нещо, което го заслепи, то забравя за това, което получава от бащата и се насочва към другото. Тъй като вътрешна връзка не е изградена, това дете отива подир фойерверките и пада в локвата, защото няма какво да го държи да не падне.

Историята е много дълбока и така обяснена има наистина силно въздействие.

Човек си дава ясна сметка, че трябва да изгради вътрешна връзка с Бог, за да не пада на изпитанията, които животът ще му поднася…

Будизмът и Тантрическият хиндуизъм властвали навсякъде

Будизмът и Тантрическият хиндуизъм властвали навсякъде. Адвайта на Шанкара, също имала основа на почвата на Бенгал. Но децата на Бенгал приели Адвайта на Шанкара повече като философски интелектуализъм и академичен интерес, отколкото като средство за конкретно изживяване на духовна връзка с Божественото, което е вътре и извън света. Сухият интелектуализъм не можал да утоли жаждата на някои духовни тръсачи.  Оттук те се обърнали към култа на Кришна - Бхакти, предизвиквайки присмеха на ерудираните пандити. И бенгалският Ваишнавизъм започнал да залива цялата провинция с Шри Чайтаня, като своя вечна душа.

В своето детство той се отдавал на забава и лудории. Както момчета, така и момичета си патели на неговите пакости. Бил толкова непослушен, че често изчерпвал търпението на съседите и ставал обект на клюки из селото. В същото време чистотата и прозрачността не напускали детето дори за секунда. Неговата интелектуална острота била удивителна толкова, колкото неговата сила и енергия.

Още в своите младежки години, той отплувал отвъд океана на учеността. Всички учени, без изключение, трябвало да се преклонят пред този интелектуален гигант. Но една промяна бързо идвала към него, когато той наближавал двайсет и пет години. Сега божествена реализация щяла да се спусне неочаквано над него.

Неговата непривързаност се проявила, когато хвърлил в реката Багирати своя блестящ труд по логика, за да спаси репутацията на своя приятел, от това да бъде затъмнена от собствената му по-висша ученост.

Ваишнавизмът на Шри Чайтаня е еднозначен с Духа на Радха, живата емблема на божествената любов в своето най-висше. И тази любов постига върха на съвършенството в притежаването на и от все-блажения Шри Кришна.

„Радха“, казва Шри Ауробиндо, „е олицетворението на абсолютната любов към Божественото, пълна и цялостна във всички части на съществото от най-висшето духовно до физическото, носейки абсолютното себе-даване и пълното отдаване на цялото същество и привиквайки отгоре в тялото и в най-материалната природа върховната ананда - блаженство.“

Може ли Знанието и Посветеността да живеят мирно в едно единствено тяло? Животът на Шри Чайтаня е положителен отговор. В този момент той е Кришна, в следващият Той е Радха. Когато от неговите очи се леят реки от сълзи за Шри Кришна, той е олицетворение на Радха. А когато той заема мястото си на свещения подиум, той е самият Шри Кришна. Влиянието на бхакти на Чайтаня върху земята на Бенгал никога не може да бъде изразено толкова блестящо, както е направено от Вивекананда, Ведантът на Ведантините:

„Бхакти на Чайтаня,“ казва обичният ученик на Рамакришна, „владеела цялата земя на Бенгал, носейки утеха на всички. Неговата любов не знаела граници. Светецът или грешникът, хиндуистът или мюсюлманинът, чистият или нечистият, проститутката – всички имали дял от неговата любов, всички имали дял от неговата милост, и дори до днешен ден, макар и доста дегенерирано, каквото става всичко след време, неговото място е убежището на бедните, на потиснатите, на извънкастовите, на слабите, на онези, които са били отхвърлени от обществото.“

Ваишнава философията на Господ Гауранга е, че ние няма нужда да потискаме сетивата. Ние трябва да ги пазим непокътнати, но също така трябва да ги пазим под съответен контрол. За него един грешник не е обект на гняв или презрение, а на състрадание и любов.

Шри Чинмой
Превод: sukhpkhi