Мъдростта е уханието на цветята от градината на твоето сърце

"Мъдростта е уханието на цветята от градината на твоето сърце" е новата колекция бисери, споделени по време на сатсанг с Кану в Премананда мандир.
Книгата съдържа истории (притчи) и извадки от беседи из мъдростта на всички религии и със сигурност ще утоли жаждата ви за мистичното ухание, защото:

"На днешния човек принадлежи цялото наследство на човечеството. На всички религии. Не трябва да бъдем християни, мюсюлмани, хинду, будисти. Просто хора. Човешки същества.
Всички религии носят едно богатство в себе си. И това богатство е за нас. За който е отворен да го приеме. Тази красота на религиите. 
Християнството има своя красота, ислямът своя красота, своя дълбочина, хиндуизмът своя дълбочина, всяка религия е красива на свой начин. И ние сме благословени да ги знаем тези религии, да можем да се запознаем с това нещо и да намерим онова, което ни е най-близко вътрешно, и с това да пътуваме."
Кану

Разпространява - Премананда мандир.

Цена - 18 лв.

Мевляна Джелаледдин Руми - книга на Мехмед Ондер за живота на Руми

През 1207 г. в Балкх – днешен Афганистан, в семейството на Бахаеддин Велед и Мюмине Хатун на бял свят се появява Мохаммед Джеляледдин ………

Един удивителен разказ на Мехмет Ондер за живота на великия Мевляна Джеляледин Руми.

Разказ за едно голямо сърце, изляло се по възхитителен начин в стотици поеми, толкова живи, че до днес палят милиони сърца по цял свят.

Ето какво казва Мехмед Ондер в предговора на книгата си:

„Въпреки изминалите повече от седемстотин години от смъртта на Мевляна, неговите творби все още носят своята свежест и силно въздействие. Мевляна Джеляледдин Руми, великият мистик и търсач на божествената любов, обобщава живота си по следния начин:

Три думи само,

животът ми събран е в тях:

Бях суров, бях изпечен, изгорях!

Малко преди смъртта си той казва:

„Ако трябва да ти кажа какво спечелих от живота, нищо друго освен тези три думи не мога да изрека: горях, горях и горях.“”

Книгата е издадена в ограничен брой с образователна цел от творчески колектив, вдъхновен от любовта на Перица Георгиев – Кану към Мевляна. Ако искате да станете достоен притежател на един безценен екземпляр от това лимитирано издание, пишете ни чрез формата за контакт на страницата или пишете на лични на Ананда (Малина Кулова)

Чуйте тръстиковата флейта и историята, която тя разказва.

Как пее за болката от раздялата:

„Откакто отрязаха ме от стъблото,

жалният ми глас до сълзи трогва всички хора.

Гърдите си разкъсвам, стоновете да отприщя

и поривите на копнежа по дома да изразя.

Всеки, който е далеч от своя дом,

вечно копнее за деня на своето завръщане.

Моят плач звучи на всяка сбирка,

приятелка съм на щастливи и на тъжни.

Трелите ми всеки изживява според своите чувства,

но никой не разбира тайната на моето сърце.

Присъстват в тъжните ми звуци моите тайни.

Но въпреки това остават неразкрити за ухото.

Тялото не е скрито от душата, нито душата скрита е от тялото,

но въпреки това душата никой никога не е видял“.

Тази флейта свири с огън, не със въздух.

Считайте за мъртъв оня, що от този огън няма!

От огнената любов виното е вдъхновено.

Закваската на любовта усеща се в него.

Кой познава отрова като флейтата или лекарство друго?

Кой познава утеха от флейтата по-добра?

Флейтата разказва историята за кървавия път на любовта,

припомня ни за мъките любовни на Меджнун –

освен лудият никой не познава тези чувства.

Понеже с говора е свързано ухото,

скръбта прави дните ми трудни и мъчни,

времето минава с терзание пропито.

И въпреки че дните се изплъзват,това не е краят,

защото Ти оставаш,Ти – Несравним и Най-чист!

Но както водата уморява всеки, освен плаващите риби,

и непосилно дълъг е денят за останалия без коричка хляб,

така и незрелият на зрелия нивото не разбира.

Затова на моята беседа подобава да е кратка.

Капката, която стана Океанът

Мъдростта идва чрез познаване на мъдростта.

Мъдростта e да познаeш себе си.

Ако не знаеш кой си ти,

каква полза от четене на книги?

Смисълът на четенето

е да докоснеш нещо истинско.

Щом си чел и не си узнал,

четенето е напразно.

Не казвай: “Прочетох, научих.“

Не казвай: “Обожавах много.“

Ако не приемеш Съвършения Човек,

всички други дейности са безплодни.

Смисълът на Четирите Книги е ясен и завършен.

Той се разкрива в първата буква, алеф.

Ако не знаеш какво е алеф,

какво разбираш от четене?

Ти рецитираш всяка буква от азбуката.

Казваш „Алеф“, но колко малко значи това.

Юнус Емре заявява:

„Ей, ходжа, ти направил си хиляда поклонения,

но не си приет от ни едно сърце.“

Юнус Емре