Баба Фарид

Баба Фарид е роден през 1179 в село Котевал, на 10 км от Мултан в Пенджаб - днешен Пакистан, в семейството на  Джамал-уд-Дин Сюлейман и Мариам Биби - дъщеря на шейх Wajih-ud-DIN Khojendī. Той е един от основоположниците на Чишти Суфи реда.

Баба Фарид получил ранното си образование в Мултан, който се е превърнал в център за мюсюлмански образование. Тук той среща духовния си учител - murshid, Кутбудин Бахтияр Каки, известен суфи светец, който минавал през Мултан, от Багдад по пътя си към Делхи.  След завършване на образованието си, Фарид заминава за Систан и Кандахар, а след това, на шестнадесет годишна възраст отива до Мека за поклонение - хадж с родителите си.

Когато обучението му завършва, той се премества в Делхи, където научава ислямската доктрина от учителя си, Кутбуддин Бахтияр Каки. По-късно се премества в Ханси, Харяна. Когато Кутбуддин Бахтияр Каки умира през 1235 г. Фарид напуска Ханси и се установява в Аджотхан (днешен Пакистан), вместо в Делхи и става негов духовен наследник, По пътя си към Аджодхан, докато преминава през Фаридкот, той се среща с 20-годишния Низамуддин, който става негов ученик, а по-късно негов наследник Суфи Халифа.

Баба Фарид има три жени и осем деца (пет сина и три дъщери). Една от жените му, Хазабара, е дъщеря на султан Насируддин Махмуд.

Големият арабски пътешественик Ибн Батута веднъж посетил тoзи Суфи светец. Ибн Батута казва, че Fariduddin Ganjshakar бил духовен водач на краля на Индия, и че кралят му бил дал село Аджодхан. Той се срещна двамата сина на Баба Фарид в светилището Darbar Fariduddin Ganjshakar, което се намира в Пакпаттан.

Потомците Баба Фарид, известни също като Фариди, Фаридис или Фариду, най-вече носят името Фаруги, и могат да бъдат намерени в Пакистан, Индия. Сред потомците на Фаридудин Ганджшакар е и суфи светеца Салим Чишти, чиято дъщеря е приемна майка на император Джехангир. Техните потомци заселили в Шейкхпур, Бадаум. Все още могат да бъдат намерени останки от крепостта, която те са построили. Един от неговите потомци е бележитият Суфи учен Мугибуда Аллахабади (1587-1648).