четвъртък, 29 декември 2016 г.

За фактите и разсъжденията


Имало едно време в едно село един беден старец. Той бил наистина много беден но въпреки това дори кралете
му завиждали защото имал един прекрасен бял кон. Кралете му предлагали нечувано големи суми за коня но старецът винаги отказвал да го продаде с думите: 
- Той за мен не е просто един кон, той е мой приятел, не мога да го продам. 

Един ден конят изчезнал. Старецът забелязал че конят го няма, но нищо не казал. Когато се разчуло всички в селото започнали да се тюхкат и да го гълчат:
- Ти нещастен глупако, ясно беше, че конят ще избяга някой ден. Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари.
- Факт е че конят го няма - отговарял старецът - дали това е нещастие или благословия, това вече е разсъждение. Нека просто кажем че конят го няма на мястото му... А кой знае какво ще последва?
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си. Изминали 15 дни и конят се върнал, но сега водел още десет такива коня - също толкова красиви като него. 
- Брееей, прав беше старият глупак - почесвайки се заоодумвали съселяните, това наистина не е било нещастие, а благословия.
- Фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Другото са разсъждения. Нека не отиваме толкова далеч. Кой знае дали това е благословия или нещастие. 
Този път, хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав - 11 прекрасни коня, нима това не е благодат!
След една седмица, синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят:
- Прав беше старецът. Това не е благословия, а нещастие.
- Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете, това благословия ли е или нещастие? Кажете, просто, че синът ми си счупи краката. Това е факт. Кой знае дали това е благословия или нещастие? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях никога няма да се върнат. Синът на стареца обаче, останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:
- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите - не знаем. Твоето е благословия.
Старецът отвърнал:
- Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син си е останал вкъщи. Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие...


Докато съдим, ние не растем и не се развиваме. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва; завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път ...

Няма коментари:

Публикуване на коментар