Ела на пазара в града и донеси вино да се напием...

The Master speaks...

Шамс не бил от много баш любезните хора. Бил доста странна личност. Вървял покрай едно езеро и видял едни суфи как медитират на луната, която се отразява във водата. Шамс застанал до шеха и попитал:

- Какво правите?

- Ами медитираме на отражението на светлината на Луната във водата.

- А защо не медитирате на самата Луна директно?

- Ами не знам как, може ли ти да ме научиш?

- Няма да стане тази работа, не ставаш за мой ученик.

 Той се засегнал:

- Как бе така, аз съм шейх, аз съм духовен Учител, а не ставам за твой ученик?

- Не, не ставаш!

- Добре, сложи ме на изпит, питай нещо да видим дали е така, изпитай ме.

- Добре, ако искаш да си мой ученик, утре ела на пазара в града, в центъра. Донеси едно вино и ще пием заедно, да се напием.

- Ааа сега..., знаеш, че коранът забранява да се пие алкохол, ние не смеем да пием.

- Е, ето виждаш ли, не ставаш за мой ученик.

След години Шамс казал същото на Руми.

- Вземи вино, ела в центъра на Коня и да пием.

- Добре – съгласил се Руми.

Взел вино, пили с Шамс, Руми имал 500 ученици. Две метресе. И така той пиел вино в центъра на града с един мръсен дервиш, който бил Шамс.

Шамс не бил кой знае какъв на вншен вид и никой не познал, че е просветлен. Той бил остър, с хаплив език, много обиждащ, шокиращ и учениците на Руми го избягвали, защото той не можел да прави компромис. Бил абсолютно безкомпромисен.

                                                  ***

 Шамс и Руми във всеки случай били много шокиращи за околната среда. И хората пишели писма за оплакване на султана. „Руми неподходящо се отнася, плаче на сред града и изпуска странни викове, текат му сълзи и се върти. Това е много старнно.” Султанът казвал:

- Аз го знам, баща му е добър и за мене Руми не греши.

 Руми много пъти дразнел консервативните мюсюлмани, обаче те не можели нищо да направят. Защото султанът бил на страната на Руми. Защото, когато дойдеш до някоя по-дълбока истина, ти излизаш от влиянието на средата, в която живееш. Ти кристализираш, твоето съзнание кристализира. Ставаш едно кристализирало човешко същество, ставаш индивид. Което е много различно от всички около тебе - от социалния филм.

Това обяснява защо Христос бил разпънат, защо Мансур бил насякан, защо сума ти бхакти и суфи били измъчвани - точно заради това. Защото човек като почне да се издига духовно, да израства, той не принадлежи вече на посредственото. Не чете вестници, не прави всички онези работи, които ги правят посредствените хора. Той гори от любов, плаче покрай някоя джамия, ще го намерите как се покланя пред някой камък, никой не може да разбере неговите действия. Гледат го като луд.

Кану