Хвани ми гларус

The Master speaks...

Едно момче ходело да се разхожда покрай брега на океана. Всеки ден ходело по брега на океана и се разхождало рано сутрин. Слънцето изгрявало, разхождало се, вълните се удряли в брега и той гледал гларусите как летят и гларусите идвали при него.

Когато бил в такова хубаво настроение, спокойствие и радост, гларусите кацали на него. Дружали си с момчето, цяло ято гларуси се разхождало с него по плажа. Един ден баща му го видял, че се разхожда с гларусите  и му казал:

- Сине, искам утре да хванеш един гларус и да го донесеш, аз да си играя с него. Хвани ми един гларус.

- Добре татко ще ти хвана един гларус.

Той отишъл отново на плажа. Обаче този път нито един гларус не дошъл да кацне при него, гларусите започнали да го избягват.

                                                ***

Когато искаме да хванем гларуса, когато отиваме със заден мотив... Той се разхождал, гларусите идвали, окей, той не искал да ги хваща. И те идвали. Обаче когато искал да хване гларус... нито един гларус няма да дойде, ако искаш да го хванеш. Усеща, че искаш да го хванеш, имаш задни намерения.

Това е много дълбока история, не е само за гларусите. Понякога гларусите идват да те изпитат.